Решение по дело №340/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 33
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700340
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

05.02.2020 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер                         33                               2 0 2 0 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на петнадесети януари                                                                                   2 0 2 0 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                                                                                                                     

                                                                Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

Секретар: Светла Кърлова  и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 340/2019 г. по описа на КнАС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалният си представител – юр. Х., обжалва Решение № 388/31.10.2019 г. на РС - Дупница по НАХД № 725 по описа на същия съд за 2019 г.

         Твърдят се касационни основания, които по същество са такива по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, а именно за неправилност и незаканосъобразност на решението. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на НП.  

         Касаторът   не се представлява по делото. Предсавено е писмено становище от юр. Х., в което поддържа касационната жалба.

         Ответникът по касационната жалба се представлява по делото от адв. Р., процесуален представител на ответника, като оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение.

         Заключението на прокурора е, че  решението на ДРС е правилно и следва да се остави в сила.

         Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,

поради което жалбата е допустима.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение № 388/31.10.2019 г. на ДРС по НАХД № 725 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 50/19.03.2019 г., издадено от Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 44 ал. 2 и чл. 41 ал. 1 т. 2  от ЗОЗЗ е наложена „ГЛОБА“ в размер на 500 лв. на В.И. ***, за нарушение на чл. 2 ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи  и чл. 3 ал. 2 от ППЗОЗЗ. 

         Отмененото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № АО-03-1/20.02.2019 г. срещу В.И. М., за това че към 19.02.2019 г. е използвал земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като през 2004 г. са построени: масивна сграда на бетонова основа с бетонови блокчета на носещи стени и едноскатен покрив от леки конструкции с площ около 150 кв. м., масивна сграда на бетонова основа с бетонови блокчета на носещите стени без покрив с площ 20 кв. м. и паянтова стопанска постройка на дървена конструкция на носещите стени, с едноскатен покрив от леки материали с площ около 250 кв. м. в поземлен имот с ид. № 02172.62.15 по КК и КР  в землището на с. Б., от 8-ма категория по ЗАТУРБ, върху 41.984 дка земеделска земя, от шеста категория, 45-ти бонитетен бал, неполивна, собственост на В.И. М., без да бъде променяно предназначението на земята, съгласно изискванията на Закона за опазване на земеделските земи.  

         Нарушението е констатирано при проверка на 07.12.2018 г. на място от представители на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, в отсъствието на собственика, отразено в Констативен протокол от 07.12.2018 г., по повод писмо  с вх. № РД-04-474/26.11.2018 г. от Кмета на Община Б. за незаконно строителство в имот с ид. № 02172.62.15 по КККР на с. Б., общ. Б.. В посочения имот са изградени  постройки, подробно описани в три точти, както и рулони от балирано сено за храна на животни.     

         АУАН е съставен на 20.02.2019 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 2 ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3 ал. 2 от ППЗОЗЗ. Актът е връчен срещу подпис на В.И. М. на 20.02.2019 г. Въз основа на АУАН е издадено НП № НП-50/19.03.2019 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на горецитираните разпоредби.  

         Първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на корелация между фактически констатации и посочени правни норми. При така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното НП следва да бъде отменено, като не го е разглеждал по същество.    

         Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба.

         Постановеното решение на ДРС е правилно.  

         Настоящата инстанция намира за основателни изложените от районния съд мотиви за допуснати съществени нарушения в хода на административно – наказателното производство. С АУАН е повдигнато обвинение за използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Така формулирано то не може да бъде отнесено към нормата на чл. 3 ал. 2 от ППЗОЗЗ, а още по – малко към чл. 2 ал. 1 от ЗОЗЗ, както правилно е посочил и районният съд.

        Верен е и изводът на районния съд за определяне на субекта на извършеното нарушение – не се представят доказателства по делото, че безспорен извършител на обектите посочени в НП е именно М.. В този смисъл е нарушено правото на защита на субекта, доколкото очертаните рамки на обвинението не могат да покрият съставомерните елементи на административното нарушение.

        Решението на ДРС се явява постановено в съответствие с гореизложеното, което води до законосъобразност на същото и като такова ще бъде оставено в сила.        

 

        Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

                                   Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение на РС - Дупница № 388/31.10.2019 г.  по Н.А.Х.Д № 725 по описа на същия съд за 2019 г.                                                                                                                                             

         Решението е окончателно.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                                                         

                                                   Председател:

 

                                                           Членове: