Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от ВТОС след отмяната на Решение №.../08.01.2013 г. постановено по гр.д.№ ..../12 г. на ВТОС в частта, с която е отменено Решение № .... от 03.07.2012 г. постановено от Г. районен съд по гр.д.№.../2011 г., в частта, с която със същото е прието за установено по отношение на „Е.”О. гр.Г. О. съществуването на вземане на „Н.” Е. гр.С. в размер на 18469,90 лв главница и 1056,16 лв лихва за забава и вместо това са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.124,ал.1 ГПК искове за същите суми.С отменителното решение делото е върнато за ново разглеждане на ВТОС за постановяване на решение по съществото на спора.В тази си част делото е висящо и е предмет на разглеждане от В. окръжен съд. Жалбоподателят „Е.” О. гр.Г. О. с въззивната си жалба до съда, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. М., твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.В мотивите си съдът е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до неправилен съдебен акт.По делото липсват доказателства за частично плащане по ф-ра №.../13.07.2010 г., а така също и че уведомление от „К.” SRL до „Е.” О. с дата 29.10.2010 г. е било изпратено и получено от последното.По този начин съдът е допуснал нарушение на чл.12, чл.17,ал.1 и чл.236,ал.2,във вр. с чл.235,ал.2 от ГПК.Съдът, за да приеме за установено вземането по процесните две фактури, се е мотивирал с това, че същите са идентични по размер с посочените в т.2 от Договора за цесия две фактури, но не е отчел факта, че посоченото в тях основание за издаването им е съвсем друг договор, а именно: № n/а MRS.Във всяка една от двете фактури се съдържа дата на падеж, като така посочените дати на падеж не кореспондират с установения падеж съгласно чл.16 на Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № ...../01.02.2010 г. В чл.17 от този договор е посочено, че плащанията се извършват по разкрита на името на доставчика сметка в „Банка ДСК” ЕАД, а в процесните фактури е посочена банкова сметка в друга банка.Наред с това не е установено, че задълженията по цитирания договор са станали изискуеми с оглед на уговореното в чл.16 от Договора, че плащането следва да стане след издаването на фактура и получаването й.По делото няма доказателства за издадени фактури на основание договора от 01.02.2010 г., нито за получаването им от „Е.” О. по предвидения в чл.14 от договора начин.- с обратна разписка или с подпис на абоната.Във връзка с така уговорения момент на възникване на задължението недоказано остава и установяването на вземане за дължимата лихва, основано на чл.16 от договора.Дължимостта на лихва в смисъла на неустойка за забава може да се приеме ако е установено получаването на фактурите.Наред с това съдът не е изложил мотиви защо приема като дати на забава посоченоте във фактурите съответно 01.08.2010 г. и 01.09.2010 г., след като в Договора от 01.02.2010 г. страните са приели,че плащането става след получаването на издадената от доставчика фактура, установено по предвидения в чл.14 начин.Липсват също и доказателства, че ответникът е уведомен за извършената цесия, съгласно Договора за цесия от 29.10.2010 г.Този извод, основан на получената от ответника нотариална покана, в която като приложение било посочено уведомление от цедента до „Е.” О., е неправилен, поради липсата на отбелязване в поканата, че същата е връчена заедно с приложенията към нея.Условието, предвидено в закона за да породи цесията правно действие, е тя да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор.В тежест на ищеца е да докаже извършеното уведомление на длъжника.Липсват доказателства, че изпратеното уведомление на длъжника,представено с исковата молба с дата 29.10.2010 г. е получено от длъжника.Още повече, че в договора за цесия има изрично предвидени начини как да стане това уведомление- или с писмо, или на е-маil адрес и не по-късно от 10.01.2011 г.Поради това не може да се приеме за валидно връчването чрез нотариална покана,приложена към исковата молба.Нарушена е разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД,според която уведомлението трябва да се извърши от цедента, а в случая то е извършено от цесионера.Сочи се задължителна съдебна практика в тази насока.С оглед изложеното се иска постановяване на решение,с което да бъде отменено като незаконосъобразно Решение №.../03.07.2012 на Г. районен съд, постановено по гр.д.№.../2011г. в обжалваната му част и да бъде отхвърлен предявеният иск,като бъдат присъдени в полза на въззивния жалбоподател направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „Н.” Е. гр.С. чрез процесуалния му представител ю.к.М. А..В него се оспорва твърдението във въззивната жалба за липса на доказателства относно надлежното уведомяване на длъжника от цедента за цесията, както и относно получаването на процесните две фактури.Сочи се, че съдът се е съобразил с всички събрани по делото доказателства, обсъдил ги е и изводите му са верни.Заявява се, че с направеното на 04.07.2011 г. по банков път частично плащане в размер на 1088,34 лв по фактура №.../13.07.2010 г. от ответника, последният всъщност потвърждава съществуването на неудовлетворено притезание, на неизгодни за него и релевантни по делото факти. В подкрепа на това ответната по въззивната жалба страна представя банково извлечение,с което да докаже извършеното частично плащане по фактурата.Това банково извлечение обаче не е прието като доказателство от въззивната инстанция, а искане за приемането му не е поддържано по-късно в открито съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция,както и при повторното му разглеждане.В отговора се заявява, че описаните в исковата молба фактури са предоставени на длъжника заедно с нотариалната покана, връчена на 09.08.2011 г.Твърди се, че е неоснователно възражението, че фактурите не са връчени с поканата,тъй като приложенията й са нейна неразделна част и се връчват заедно с нея.По време на първоинстанционното производство ответникът не е оспорил получаването на нотариалната покана заедно с приложенията й. По отношение разминаването на номера на договора, посочен във фактурите с този,твърдян в исковата молба, на който се основава вземането, ответната страна заявява, че това се дължи на неправилен превод на фактурите .Към отговора на исковата молба прилага и копие от обратната разписка за получаване на уведомлението от страна на длъжника за извършената цесия с дата 11.01.2011 г.Това уведомление, заявява ответната страна, е получено още веднъж от длъжника с нотариалната покана.Без значение е фактът, че нотариалната покана е създадена от цесионера, след като към нея е приложено уведомлението, извършено от цедента до длъжника.С оглед изложеното, ответната страна моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението в обжалваната му част.Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото, както и мотивите на ВКС в отменителното решение, намира следното: Предмет на разглеждане е решението на първоинстанционния съд, постановено по гр.д.№ ..../2011 г. по описа на ГОРС в частта му, с която е уважена исковата претенция на ”Н.” Е., с ЕИК * гр.С. срещу „Е.” О. гр.В.Т., с ЕИК .... и е прието за усановено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 18 469,96 лв на основание Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №.../01.02.2010 г., сключен между „Е.” О. и „Комбридж” SRL, по фактури №№.../13.07.2010 г. и СМВ ..../11.08.2010 г.,както и сумата от 1056,36 лв договорна мораторна лихва по чл.16 от Договора върху присъдената главница, считано от датата на забавата по всяка фактура до 15.09.2011 г. За да се произнесе, първоинстанционният съд е събрал и подробно обсъдил посочените от страните писмени доказателства.Въззивната инстанция в настоящия й състав намира подадената въззивна жалба срещу решението в частта му в която делото е висящо, за основателна. Предявените установителни искове са с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Предмет на същите е установяването на вземане на ищеца „Н.” Е. гр.С. срещу „Е.” О. гр.В.Т.,за което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №.../26.09.2011 г.,издадена по ч.гр.д.№.../2011 г. на Г. районен съд.Районният съд правилно е приел за допустима претенцията с оглед изискванията на процесуалния закон да е налице издадена заповед за парично задължение, възражение срещу нея от длъжника, направено в законоустановения срок по чл.414,ал.2 от ГПК,разпореждане на съда с указание по чл.415,ал.1 от ГПК и предявяване на установителния иск в определения от съда срок.Също така правилно е приел за безспорно по делото с оглед изразеното в съдебно заседание становище на ответника, че между „К...”SRL и „EВО” О. е налице облигационно правоотношение, създадено по силата на Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № СМВ ..../01.02.2010 г.,съгласно който първият ,като доставчик се е задължил да предостави възмездно на втория телекомуникационни услуги, подробно описани в договора и приложенията към него, за срок от 12 месеца, като получателят на услугите се е задължил да заплати на доставчика еднократна цена за изграждане на оптична локална свързаност и месечна цена на услугите, съгласно Приложение №1 от договора.В чл.16 от договора е предвидено заплащането да става до края на текущия месец, след издаване и получаване на фактурата, което получаване пък, съгласно чл.14 от договора, следва да се удостовери с обратна разписка или с подпис на абоната.За неплатените в срок суми се дължи лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта.Спори се по отношение валидността на твърдяната в исковата молба цесия на вземането по две фактури, издадени на основание цитирания договор, на базата на които ГОРС е издал заповедта за изпълнение на парично вземане и за които се твърди,че са неразплатени.Твърди се от ответната страна, че цесията не е произвела своя правен ефект, тъй като длъжникът не е бил уведомен за нея от цедента по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД и съгласно ал. 4 на цитирания текст, тя няма действие спрямо длъжника.По отношение на това възражение ВКС в отменителното си решение е цитирал задължителна за съдилищата практика, а именно Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на II т.о. на ВКС, която е в смисъл, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено от цесионера към исковата му молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска на основание чл.235,ал.3 от ГПК.С оглед на така цитираната практика, както и поради това, че въззивният съд е мотивирал решението си единствено с недоказаност на уведомлението за цесията без да изложи мотиви за съществуването на вземането, ВКС е отменил решението на ВТОС по гр.д.№...../12 г. и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по същество относно съществуването на вземането. В този смисъл настоящият състав следва да се произнесе единствено по въпроса за съществуването на вземането,тъй като указанията на ВКС относно валидността на цесията са задължителни. Настоящият състав намира, че липсват достатъчно категорични доказателства по делото, установяващи основанието, на което се претендира вземането, предмет на издадената заповед.В тази насока основателно е възражението на ответната страна за липса на ясно посочване на основанието за издаване /договора/ в издадените две фактури,а именно: №№..../13.07.2010 г. за сумата 8690,81 лв /5000 евро/, от които частично платени 1088,34 лв и СМВ101586/11.08.2010 г. за 9779,15 лв / 5000 евро/.Действително в тези фактури като основание за издаването им е посочен не цитирания по-горе Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № ..../01.02.2010г., а Договор № n/а MRS.Възможно е това разминаване да се дължи на грешен превод на фактурите, но в случая задължение на ищеца е да представи точен и верен превод, след като се позовава на цитирания договор като основание за издаването на фактурите.От представената Нотариална покана, отправена от „Н.” Е. до „Е.” О. се вижда, че между „Комбридж”SRL и „Е.” О. са налице и други облигационни правоотношения на базата на друг договор с дата 01.11.2010 г.След като ищецът иска да черпи права от неизпълнението на конкретен договор, точно посочен с номер и дата, в негова тежест е да докаже ,че фактурите за плащане са издадени именно на основание този договор, плащането по който не е извършено.В случая това не е направено.Основателно жалбоподателят посочва също и разминаването в падежа на двете фактури, както и банката, в която следва да бъде платено.Посоченият във фактурлите падеж и банката за разплащане не съответстват на уговореното в чл.16 в договора, а именно плащането да става след получаване на фактурата,което пък следва да се установи съгласно чл.14 от договора с обратна разписка или подпис на абоната.Това касае датата на изискуемост на вземането, респ. датата на забавата и определянето на мораторната лихва.Банката за разплащане съгласно договора е „Банка ДСК” ЕАД, а във фактурите е друга.Следователно неправилно и несъответно на представените писмени доказателства-договор и фактури, първоинстанционният съд е определил датата на забава по двете фактури съответно 01.08.2010 г. и 01.09.2010 г. на база на отбелязания в тях падеж, След като издадените две фактури не могат да бъдат категорично свързани с цитирания договор от 01.02.2010 г. ,който се сочи като източник на нарушеното облигационно правоотношение, то искът остава недоказан по основание. Идентичността на посочения в процесните две фактури размер с този по договора за цесия не е достатъчна за да обуслови извод на съда за основателност на иска. Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира ,че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и следва да бъде отменено,като вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.В полза на въззивния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, възлизащи на 1075,26 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № ..../03.07.2012 г., постановено от Районен съд Г. О. по гр.д.№... по описа на съда за 2011 г. в частта му, с която е уважена исковата претенция на ”Н. ” Е., с ЕИК * гр.С. срещу „Е.” О. гр.Г. О., с ЕИК ....., и е прието за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 18 469,96 лв на основание Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги,сключен между „Е.” О. и „К.” SRL №..../01.02.2010 г. по фактури №№СМВ...../13.07.2010 г. и СМВ 101586/11.08.2010 г.,както и сумата от 1056,36 лв договорна мораторна лихва по чл.16 от Договора върху присъдената главница, считано от датата на забавата по всяка фактура до 15.09.2011 г. Вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Н.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С. район „Т.”,бул.”Б.”, №45 А,представлявано от управителя Т. Ж. Б., против „Е.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град Г. О.,ул.”Я. Б.”,№3, представлявано от управителите Р. С. В. и Г. М. С. , с който се иска да бъде прието за установено, че в полза на ищеца съществува вземане спрямо ответника за сумата от 18 469,96 лв на основание Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № СМВ...../01.02.2010 г.,сключен между „Е.” О. и „К.” SRL по фактури №№СМВ.../13.07.2010 г. и СМВ ..../11.08.2010 г.,както и сумата от 1056,36 лв договорна мораторна лихва по чл.16 от Договора върху присъдената главница, считано от датата на забавата по всяка фактура до 15.09.2011 г. ОСЪЖДА „Н.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С. район „Т.”,бул.”Б.”, №45 А, представлявано от управителя Т. Ж. Б., да заплати на „Е.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град Г. О.,ул.”Я. Б.”,№3,представлявано от управителите Р. С. В. и Г. М. С., сумата 1075,26 лв / хиляда и седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |