Р Е Ш Е Н И Е № 511
21.07.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на първи юли две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№428 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП., като е образувано по жалба
от А.Д.Т.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0271-000086/23.04.2022г. на Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ
Харманли, за прекратяване на регистрацията на ППС на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП. Твърди се, че процесната
заповед е незаконосъобразна, нищожна, необоснована и издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила в несъответствие с целта на закона.
Заповедта нямала предписаните от закона реквизити и съдържание. Липсвала
конкретизация и точно и ясно посочване на фактиечските и правни основания за
издаването, на разпоредените последици, както и била издадена от некомпетентен
орган. Това правело невъзможен съдебния контрол върху акта, както и водело до
невъзможност да бъде изпълнена. Отсъствало законово основание за издаването на
акта, а описаната обстановка била неточна и невярна, не били отразени всички
обстоятеблества, както и посомчеинет не били верни. Израздената в диспозитива воля не била
разбираема. Не бил определен и срок на ПАМ. Автомобилът бил в режим на СИО и
именно съпругата на жалбоподателя използвала автомобила в ежедневната си
стопанска дейност, като така на практика тя била лишена от възможност да го
ползва след като била постановена процесната ПАМ. Иска съдът да постанови
решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0271-000086/23.04.2022г. на Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ
Харманли, за прекратяване на регистрацията на ППС на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, както и ответната
страна заплати направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, Мл.автоконтрольор
към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените и приети по делото
доказателства, се установява, че: А.Д.Т. е управлявал собствения си товарен
автомобил Нисан Дабъл, рег.№ * **** **в гр.***, по ул.***, до бензиностанция
петрол, посока гр.Гълъбово с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
На 22.04.2022г. в 23,20ч. на А.Д.Т. била извършена проверка с техническо средство
Алко Тест Дрегер 7510, фабр.№ARPL – 0056, за установяване
на употребата на алкохол в кръвта като техническото средство отчело 1,30
промила алкохол в издишвания въздух,
измерена от А.Т. въздух. Издаден му бил талон за изследване с №082219, като Т.
не желаел да бъде изследван с доказателствен анализатор и не желаел да даде
кръв за медицинско и техническо изследване. С изложеното било счетено, че Т.
виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, пораде което и на
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАННму била наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията, като били описани СР МПС част 2, №*********; рег.табели с № *
**** **– два броя. Издадена била оспорваната в настоящото производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0271-000086/23.04.2022г., като същата била връчена на адресата на
23.04.2022г.
Видно от представеното в копие СР МПС –
част І, А.Д.Т. е собственик на товарен автомобил Х 18 77 КХ, като МПС е
придобито в режим на СИО съгласно представената Декларация от 29.04.2022г. на И.
П. Т..
Съгласно Заповед №1253з-2 от 14.01.2022г.
на Директор
на ОД на МВР Хасково са оправомощени да прилагат принудителни административни
мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 от ЗДвП длъжностни лица, между които длъжностните
лица от звена ПК в РУ ОД МВР Хасково.
В преписката е приложен Протокол №92,
стр04/2021т. от проверка на анализатор за алкохол в дъха, резултати от
извършени проверки на 18.04.-25.05.2022г. – от номер 100 до номер 122.
Представен е и протокол за медицинско изследване и веземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози №17238 от
23.04.22г., видно от който не е взета кръв от Ал.Т. поради отказ за вземане на
кръв от посочения. Съставен е АУАН №616964 от 23.04.2022г. за това, че на
22.04.2022г. в 23,20ч. Т. виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
нарушението е подробно описано и съответно на описаното в ЗППАМ.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок
от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като
разгледана по същество се явява основателна, тъй като оспорената заповед е
незаконосъобразна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.А, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от компетентен орган
– мл.контрольор при ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли, който е между оправомощените
със №1253з-2 от 14.01.2022г., като по
делото липсва спор относно по място и степен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на
проверка относно материалната ѝ законосъобразност.
В
заповедта са посочени както правното основание за упражненото правомощие, така
и релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
ПАМ по чл.171,
т.2а, б.Б от ЗДвП
на собственика, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. Въз основа на установена от фактическа страна обстановка
административният орган е издал процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, като действително не е изследвано, че автомобилът е
съпружеска имуществена общност. Но за законосъобразността на оспорената заповед
и наложената с нея ПАМ е без значение обстоятелството дали автомобилът е
съсобственост /било обикновена или СИО/, а е от значение единствено, че съсобственикът
е лицето, управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С фактическото
прилагане на процесната ПАМ именно собствениците на автомобила се лишават от
възможността да го ползват съобразно неговото предназначение, защото с ПАМ се
разпорежда прекратяване на регистрацията, като това ограничение рефлектира
пряко и непосредствено в собственическата правна сфера – в случая на всеки от
двамата съсобственика. Субект на процесната ПАМ е единствено собственикът на
МПС, без значение дали той е изключителен собственик или има съсобственик с
определена или неделима съсобствена част. Поради изложеното съдът приема, че
оспорваната заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон.
Но
в оспорената заповед не е определен срокът, за който се налага
принудителната административна мярка, което води до неяснота по отношение на
времето, за което следва да се търпят неблагоприятните последици от налагането
на същата. Съгласно чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП принудителната
административна мярка - прекратяване на регистрация на пътното превозно
средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози се налага за срок от 6
месеца до една година. Срокът, за който се налага принудителната административна мярка, във
всеки отделен случай трябва да е определен конкретно, в рамките на посочената
граница от 6 месеца до 1 година, както и да бъде мотивиран относно определянето
на съответния срок защо органът приема, че следва да бъде в изрично посочения
срок. Освен това при определяне на срока органът следва да съобрази срока на
мярката, така че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В процесната ЗППАМ изобщо не е посочен срок, за който се налага
мярката, поради което и по изложените съображения, съдът намира, че
административният орган е издал заповедта при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което се явява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната ѝ като
незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът намира, че
депозираната жалба от А.Д.Т. е основателна и оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0271-000086/23.04.2022г. на
Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, следва да бъде отменена.
При този извод за основателност на
жалбата, то на жалбоподателя са дължими от ответната страна направените по
делото разноски – 10,00 лева за държавна такса и 600,00 лева – за
адв.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0271-000086/23.04.2022г. на
Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, с която на А.Д.Т. *** е
наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********,***
направените по делото разноски от общо 610,00 лева.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на
обжалване.
Съдия: