№ 6096
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110138108 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025г. от
11:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявени от Ж. .. Л. срещу „...“ АД ООД искове,
както следва: 1/ установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване със
сила на присъдено нещо, че „такса за предсрочно погасяване“, уговорена в чл. 2.4.б.“е“ от
Договор за кредит№ 7088/2021г., сключен между „...“ АД, като кредитодател и „...“ ЕООД,
управлявано от .. Ж. Л., като кредитополучател и Ж. Б. Л., ... и .. Ж. Л., като солидарни
длъжници не е дължима, с оглед на това, че не е налице предсрочно погасяване в
хипотезата, предвидена в чл. 2.4.б.“е“ от договора, при условията на евентуалност, че
клаузата по чл. 2.4.б.“е“ от договора е нищожна, като уговорена при противоречие с добрите
нрави, тъй като начисляването на същата в условията на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем акумулира начисляването на лихви и неустойки по договора,
надвишаващи няколко пъти предвидения размер на законната лихва, съответно като
уговорена в противоречие с действителната воля на страните; 2/ установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.2, пред.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл.5.2.б. /а/ от
договора за кредит в частта на последното изречение, в която в скоби е добавено
„включително такса за предсрочно погасяване“ по чл. 2.4. (e) точка 2.4. (e) (ii“), като
уговорена при липса на съгласие и в противоречие с действителната воля на страните по
аргумент от чл. 20 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание
1
чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл.5.2.б. /а/ от договора
за кредит в частта на последното изречение, в която в скоби е добавено „включително такса
за предсрочно погасяване по чл. 2.4. (e) точка 2.4. (e) (ii“), като уговорена при противоречие
с добрите нрави, и които искове са съединени при условията на алтернативност с
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 16 817,34 лева, като платена при начална липса или
с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 16 817,34 лева, като платена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, съединени с иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 2344,57 лева, представляваща законна лихва, за периода
от 08.06.2023г. до 20.06.2024г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
20.10.2021 г. между „...“ АД, като кредитодател и „...“ ЕООД, управлявано от .. Ж. Л., като
кредитополучател и Ж. Б. Л., ... и .. Ж. Л., като солидарни длъжници е сключен договор за
кредит № 7088. Ищецът, заедно с покойната му съпруга поели задължение да обезпечат
задължението на „...“ ЕООД, управлявано от сина им, като кредитополучател по договора,
като ипотекирали в полза на дружеството кредитор единственото си жилище, находящо се в
гр.София, ул. „Коньовица“, бл. 75, вх. Б, ет.3, ап.35. Поради неплащане вноските по кредита
„...“ АД, като взискател завело изп.д. № 137/2023г. по описа на ЧСИ Стефан Петров, като
единственото жилище на ищеца и покойната му съпруга било изнесено на публична продан.
Договорът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.05.2023г. Ищецът при
посещение в дружеството бил информиран, че дължи сума като актуален размер по кредита,
както следва: главница – 48 351,53 евро, договорна лихва – 4283,60 евро, неустойка за забава
– 34 164,72 евро, такса за заличаване на ипотека – 500 евро, такси и разноски – 1697,73 евро,
такса управление – 732,03 евро и такса предсрочно погасяване – 8,548 евро. За да избегне
изнасянето на единственото си жилище на публична продан ищецът извършил следните
плащания: с платежно нареждане от 05.06.2023г. заплатил сумата в размер на 94567,37 лева;
с платежно нареждане от 06.06.2023г. сумата от 29 000 лева за лихви и други такси по
договора; на 07.06.2023г. сумата в размер на 29 000 лева с основание лихви и други такси по
договора и на 08.06.2023г. сума в размер на 41 100 лева – с основание лихви и други такси
по договора. Твърди, че ответното дружество принудило ищеца да бъдат заплатени
горепосочените суми с неоснователен отказ да даде съгласие за заличаване на ипотеката,
въпреки надлежното плащане на всички задължения. Поддържа, че в случая не е налице
предсрочно погасяване на кредита, а същият бил погасен – частично по изп.д. № 137/2023г.
и останалата част с посочените платежни нареждания, извършени след като кредита е
обявен за предсрочно изискуем. В чл. 2.4.б.(е) от договора било уговорено, че
кредитополучателят има право да погаси предсрочно кредита, при условие, че заплати
изброените в т.i, ii или iii суми. Поддържа, че в конкретиката на случая, след като е налице
само частично изпълнение по договора, като е заплатена сумо първата дължима вноска,
правопораждащият състав на чл. 2.4.б. (е) не бил настъпил. Твърди, че търсенето на сума в
хипотезата на неизпълнение на договора конвертира таксата в компенсаторна неустойка за
кредитора, която при наличие на клаузи, обезпечаващи кредитора при неизпълнение,
излизала извън пределите на присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни
функции. С това конвертиране според ищеца е направен опит да се вмени като задължение
на кредитополучателя в противоречие с чл. 20 от ЗЗД – като било налице съществено
противоречие между уговореното в чл. 2.4.б. (е) и чл. 5.2.б. (а) в частта на последното
изречение, в което в скоби е добавено /включително такса за предсрочно погасяване по чл.
2.4. (е) точка 2.4. (е) (ii/). Поддържа, че размерът на начислената неустойка, ведно с
платената възнаградителна лихва по договора, възлиза за периода от предоставяне на
кредита до пълното му връщане – период от година и половина, в размер на 97% от
2
предоставената в заем сума или годишно – 67%, което над шест пъти надвишавало законната
лихва по Постановление на МС № 426 от 18.12.2014г. Счита, че начисляването на
допълнителни 8 548 евро без да е налице хипотезата на доброволно, инициирано от
кредитополучателя погасяване на договора било в противоречие с добрите нрави и с чл. 20
от ЗЗД, а добавянето на таксата за предсрочно погасяване довело до значителна за длъжника
тежест и до неоснователно обогатяване за кредитора. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с
който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Посочва, че предмет
на цитираното от ищеца изп.д. № 137/2023г. са само част от вземанията на „...“ АД спрямо
длъжниците по договора, като не оспорва, че длъжниците са погасили задълженията си по
изп.д. № 137/2023г. и същото е приключило с разпореждане на ЧСИ от 22.05.2023г. По
изложеното възразява срещу твърдението на ищеца, че неоснователно е отказало да даде
съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки плащанията и така принудило ищците да ги
извършат. Поддържа, че за останалите задължения по договора ответникът предявил срещу
кредитополучателя за дължимата по договора неустойка по чл. 2.3 (с) иск пред Арбитражния
съд по който е образувано ВАД № 70/2023г., а междувременно кредита е обявен за
предсрочно изискуем, след което задълженията били платени предсрочно. Също така
поддържа, че поради обстоятелството, че длъжникът е внесъл сума, която надвишава
задълженията по кредита на 13.07.2023г. „...“ АД възстановили на г-н Л. надвнесените суми.
Също така между страните били водени преговори за намаляване размера на дълга. След
получаване на декларацията по чл. 66, ал.2 от ЗМИП дружеството извършило всички
необходими действия по заличаване на ипотеката. Във връзка с плащанията било налице и
изменение на иска по ВАД № 70/2023г. и по делото било допуснато преминаване от
осъдителен към установителен иск. По делото било постановено решение от 26.10.2023г.
Била инициирана отмяна на решението от кредитополучателя по реда на чл. 47 от ЗМТА,
като било образувано к.търг.дело № 445/2024г. по описа на ВКС, първо ТО, 1-ви състав по
което имало постановено окончателно решение от 11.07.2024г. Възразява срещу твърденията
на ищеца за недължимост на таксата за предсрочно погасяване. Ищецът не тълкувал
правилно процесните клаузи, които предвиждали начисляване на „такса предсрочно
погасяване“ в три хипотези. Поддържа, че сравнението на платените от ищеца неустойка за
забава и договорна лихва с размера на законната лихва било неотносимо към предмета на
спора, доколкото се касае за търговски спор, още повече, че дължимостта на неустойката
била установена със сила на присъдено нещо с решение от 26.10.2023г. по ВАД № 70/2023г.
на Арбитражния съд, а дължимостта на договорната лихва била предмет на друго дело, а
именно гр.д. № 58181/2023г. по описа на СРС, 79-ти състав. Таксата за предсрочно
погасяване, определена в размер на 8,5% върху размера на всички оставащи вноски, които
заемополучателят би дължал, ако заемът не бе изцяло или предсрочно погасен била валидна
и действителна, като в тази връзка излага подробно доводи. Освен това с договора били
уговорени клаузи в чл. 2.4. (е) т. „ii“, че при определени условия „такса предсрочно
погасяване“ е недължима. По изложеното моли за отхвърляне на исковете. С отговора на
исковата молба, при евентуалност реЛ.ра възражение за прихващане с вземане на „...“ АД по
изп.лист № 351/08.08.2024г., издаден в производството по ч.търг.дело № 1482/2024г. на СГС,
ТО, VI-4 състав със сумата от 3 ,635,66 лева, като съдът прихване насрещните задължение до
размера на по-малкото от тях.
УКАЗВА на ищеца, по така предявените установителни искове, че следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице правоотношение по
договор за кредит № 7088/2021г., че процесните договорни клаузи противоречат на
императивни правни норми, на добрите нрави и че са уговорени при липса на съгласие, а по
иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, че е заплатил процесната сума на ответника, а ответникът
при установено плащане, следва да докаже основание за задърЖ.е на сумата, а по иска по
3
чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи заплащане на
сумата, отпадане с обратна сила на основанието за заплащане, съответно по иска по чл. 86
от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на главнично вземане в
своя полза, изпадането на ответника в забава, размера на лихвата.
По възражението за прехващане в доказателствена тежест на ответника е да установи
безспорно установено по основание и размер и изискуемо вземане в своя полза което да
бъде прихванато със вземането на ищеца, при евентуално уважаване на ищцовата
осъдителна претенция.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал.1,т.3 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване на следните обстоятелства: че на 20.10.2021 г. между „...“ АД, като кредитодател и
„...“ ЕООД, управлявано от .. Ж. Л., като кредитополучател и Ж. Б. Л., ... и .. Ж. Л., като
солидарни длъжници е сключен договор за кредит № 7088, че ищецът е заплатил на
ответното дружество сумата в размер на 16 817,34 лева /процесната сума/.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4