РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100501701 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 91941/11.06.2025г. по регистратурата на ВРС
подадена от Е. С. К., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител срещу Решение
№ 1806/20.05.2025г. постановено по гр.д. № 9350/2024г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с
което съдът е ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот,
представляващ - ***, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Вл. В.", *** с идентификатор №*** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 30/19.06.2007г. на изп. директор на АК, последно
изменение на КККР засягащо самостоятелния обект от 05.07.2024г, със застроена площ от
61,06 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при граници: на същия
етаж - ***, ***; под обекта - ***, над обекта - ***; ведно с избено помещение № 17 с площ от
2,42 кв. м., както и 0,8922 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
разположен в сграда с идентификатор № ***, построена в ПИ с идентификатор №***,
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: 1/4 ид. част за Р. Х. К.
и 3/4 ид. част за Е. С. К., като съсобствеността между страните е възникнала на основание
наследяване на Х.Г.К., б.ж. на гр. Варна, починал на ***, на основание чл.34, ал.1 от ЗС и
жалбоподателката е ОСЪДЕНА на основание чл.344, ал.2 ОТ ГПК да заплаща на Р. Х. К.
сумата от 110 лева месечно, представляваща дължима сума срещу ползването на общата вещ
1
/апартамент №17, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. В.", *** с идентификатор №*** по КККР
от Е. С. К., в периода от влизане в сила на настоящото решение, имащо характер на
определение в тази част до окончателното извършване на делбата.
Във въззивната жалба се възразява за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение по първата фаза на делбата. Въззивникът Е. К. сочи, че в първото по
делото съдебно заседание е представила копие на направено в нейна полза саморъчно
завещание с предмет процесния имот от общия наследодател Х.К., което поради
неизпълнение на задължението за представяне на оригинала му е било изключено от
доказателствения материал. Излага, че приживе оригиналът на завещанието е съхраняван от
нейния съпруг – завещателя, но след смъртта му не е намерен, т.е оригиналът е загубен. С
оглед незачитане последиците на завещанието счита, че неправилно са определени квотите
на страните в съсобствеността, както и размерът на дължимата сума по чл.344, ал.2 от ГПК.
Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Р. Х. К., чрез процесуалния си представител, с който заявява
становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението
на ВРС. Счита, че правилно първоинстанционният съд не е уважил искането на ответника за
допускане на гласни доказателства предвид липсата на предпоставките на чл.165, ал.1 от
ГПК, a именно документът да е изгубен или унищожен. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна поддържат заявените
становища. Пълномощникът на въззиваемата страна моли да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с предявен от Р. Х. К. срещу Е. С. К. иск с правно основание чл.34,
ал.1 от ЗС за допускане и извършване делба на съсобствен между страните недвижим имот -
***, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. В.", *** с ид. № *** по Кадастралната карта на
гр.Варна, със застроена площ от 61,06 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 17 с площ от 2,42 кв.м., както и 0,8922 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж. Ищцата твърди, че с ответницата са
съсобственици на процесния имот, като съсобствеността е възникнала както следва: за
ищцата – по силата на наследяване от нейния баща Х.Г.К., а за ответницата – по силата на
договор за покупко-продажба в режим на СИО с Х.К., както и по силата на наследяване от
същия. Претендира да бъде допусната съдебна делба на имотите между съсобствениците
при квоти - 1/4 ид.част за ищеца и 3/4 ид.части за ответницата.
Заявена е и претенция за определяне на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК до окончателното извършване на делбата, а именно ответницата да заплаща на ищцата
2
по 110 лева месечно, с оглед едноличното ползване на имота от Е. К.. Моли за уважаване на
заявените претенции.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Е. С. К. не е депозирала отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото съдебно заседание ответницата, чрез упълномощения си
процесуален представител оспорва твърденията за наличие на съсобственост с ищцата и
излага, че е едноличен собственик на имота въз основа на съставено в нейна полза
саморъчно завещание от 29.12.2013г. от съпруга й Х.К..
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството е делбено в първа фаза по допускане на делба на съсобствен имот.
Между страните не е налице спор по въпроса за придобиването на имота по възмезден
начин по време на брака на Е. К. и Х.К., а и горното се установява от представения Договор
№ 28367/15.07.1993г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавни имоти.
Спорът е дали след настъпилата смърт на общия наследодател Х.К. на *** имотът е
преминал в обикновена съсобственост в патримониума на неговите наследници - на ищцата
/дъщеря/ и ответницата /съпруга/ или е станал изключителна собственост на ответницата Е.
К. въз основа на съставено в нейна полза завещателно разпореждане.
В първото по делото съдебно заседание, до когато съгласно чл.342 от ГПК всеки от
сънаследниците може допустимо да възрази против правото на някой от тях да участва в
делбата, ответницата е навела възражения срещу твърденията на ищцата за наличие на
съсобственост и е заявила самостоятелни права, основани на извършено в нейна полза
саморъчно завещание от 29.12.2013г. от общия наследодател. Ответницата е била задължена,
по заявено искане на насрещната страна, да представи оригинала на завещанието по реда на
чл.183 от ГПК, като е уведомена за последиците от неизпълнението на посочените указания.
В съдебно заседание проведено на 25.04.2025г. представеното копие на саморъчно
завещание е било изключено от доказателствения материал поради непредставяне на
оригинала на същото – процесуално действие, което не разкрива признаци на допуснато
процесуално нарушение и лишава настоящия съдебен състав от правото да обосновава
изводите си на база на това доказателство.
При това положение се налага извод, че придобитият в режим на СИО между Е. К. и
Х.К. жилищен имот, след смъртта на последния преминава в наследство към неговите
наследници по закон, които видно от представеното удостоверение за наследници са
съпругата Е. К. и дъщерята Р. К.. Всяка от тях получава по наследяване по 1/4 ид.част, а Е.
К. притежава и още ½ ид.част от прекратената със смъртта на съпруга СИО. Т.е налице е
съсобственост между страните по делото, при квоти ¾ ид.части за Е. К. и ¼ ид.част за Р. К.,
при които следва да бъде допусната делбата на имота.
3
По претенцията на ищцата по чл.344, ал.2 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, с решението по допускане на делбата или по-късно, в
случай че не всички съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът
постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване
на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Съдът е
обвързан от искането на съделителя, а невъзможността за разпределение на ползването не е
предпоставка за заплащане на обезщетение. При уважаване на претенцията, което
предполага установяване на еднолично ползване на имота от някой от съделителите, съдът
се произнася с осъдителен диспозитив, като посочва размера и периода, за който се дължи
обезщетение.
В случая няма спор между страните, че имотът се ползва еднолично от ответницата,
което обуславя основателността на заявената претенция.
Видно от заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице М. А., средният пазарен наем на
процесното жилище е 440 лева. Следователно съобразно установените права на ищцата в
съсобствеността, размерът на следващото и се обезщетение е 110 лева месечно. Началният
момент, от който вземането е дължимо е датата на влизане в сила на решението за допускане
на делбата, а крайният – окончателното извършване на делбата, т.е влизане в сила на
решението за извършването й.
С оглед на това съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение по
допускане на делба на процесния имот между съделителите Р. К. и Е. К. при посочените в
него квоти – 1/4 ид.части за първия и ¾ ид.част за втория, както и в частта по привременната
мярка е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
на пълномощника по преда на чл.38 от ЗАдв., което предвид изхода на спора се явява
основателно за сумата от 500 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на
спора във въззивната съдебна инстанция и на обема на извършената от пълномощника
работа.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1806/20.05.2025г. постановено по гр.д. № 9350/2024г.
по описа на ВРС, 39-ти състав.
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. В.", ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ на адв.А. Д. А., вписан в АК-Варна с личен номер ********** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38
от ЗАдв. за въззивно производство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5