РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Р Е Ш Е Н И Е
№ 644, 21.02.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 23.01.2020 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20595 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представляван от ...... С.Л.Н., твърди, че Р.В.А. има
качеството на потребител на предоставяните от него услуги като собственик и
ползвател на водоснабден обект, находящ се в ......., на ул.........., както и
че за периода 28.09.2015 г. – 28.08.2018 г. дружеството е извършили услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за посочения имот на обща
стойност 695.13 лева, цените на които не са заплатени в срок, поради което по
партидата на ответника са начислени и обезщетения за забава за периода 30.11.2015
г. – 31.08.2018 г. в общ размер на 74.88 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15715 по описа на Районен съд -
Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание
ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 15715/18 г. в съда – 03.10.2018
г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба особеният представител на ответника Р.В.А. с ЕГН **********,
адвокат Г.А.Г., оспорва предявените искове, като твърди, че липсва яснота
относно начина, по който е установено, че водомерът на потребителя не отговаря
на изискванията на Закона за измерванията, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 15715 по
описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г. на 05.10.2018 г. е
издадена Заповед № 8703 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено Р.В.А. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД :
сумата от 695.13 лв. – главница, представляваща незаплатени задължения за
консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в .......,
на ул.........., за периода 28.09.2015 г. – 28.08.2018 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 15715/18
г. в съда - 03.10.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 74.88 лв. –
лихва от 30.11.2015 г. до 31.08.2018 г.; сумата от 25 лв. държавна такса по
производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
„Потребители” по смисъла на
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги /§ 1, ал. 1, т. 2 Допълнителни
разпоредби на ЗРВКУ/, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88 от
08.10.2004 г. в сила от 12.10.2004 г., наричана накратко в следващото изложение
„Наредбата”/ : „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води.”, т. е. за придобиването на качеството на потребител е
меродавно не фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните
услуги, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва
с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху жилища
и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
До датата на приключване на съдебното дирене ищецът не
ангажира доказателствени средства относно установяване на факта, че през
исковия период ответникът е бил собственик на посочения в исковата молба недвижим
имот - видно от изпратеното от Община .......в отговор на искането на съда
писмо изх. № ........./11.11.2019 г. в масива на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община .......няма подадена декларация от Р.В.А. по чл. 14 Закон за
местните данъци и такси за притежавн недвижим имот на територията на Община
......., с оглед на което съдът намира това твърдение за недоказано.
А щом през процесния период ответникът не е бил
собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, то той не е имал и
качеството на потребител на предоставяните от дружеството В и К услуги за този
имот, поради което в неговата правна сфера не е възникнало задължение да
заплати цените на извършените за същия услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, с оглед на което предявените искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от ...... С.Л.Н., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Р.В.А. с ЕГН **********, му дължи : сумата от
695.13 лв. – главница, представляваща незаплатени цени на извършени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ......,
на ул..........., за периода 28.09.2015 г. – 28.08.2018 г. ведно със законната
лихва от 03.10.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 74.88 лв. –
лихва от 30.11.2015 г. до 31.08.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15715 по описа на Районен съд -
Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
преписи на решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ