Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №11741 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №138185 от 02.07.2020г., постановено по гр.д.№5103/2018г. по описа на
СРС, ГО, 32 с-в, ответникът М.-М.А.П. с EГH**********, като наследник на А.Д.П.с
EГH**********, е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** сумата от 1839,75лв.-
стойност на доставена топлинна енергия в имот с абонатен №279880 в гр.София,
ж.к.“******, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и сумата от 41,63лв.-
цена на услуга „дялово разпределение“ за същия период, ведно със законна лихва
от 24.01.2018г. до изплащане на вземането, както и 520,10лв. разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Отхвърлени са предявените от ищеца срещу
М.-М.А.П. искове за мораторни лихви върху главницата за стойност на топлинна
енергия в размер на 317,13лв. за периода от 15.09.2015г. до 24.11.2017г. и
върху главницата за услугата „дялово разпределение“ в размер на 9,03 лв. за
периода от 30.6.2015г. до 24.11.2017г.
Срещу
решението в отхвърлителните му части е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ответникът
е изпаднал в забава и се дължи мораторна лихва за посочения в исковата молба
период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му части,
а исковете за мораторни лихви- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е
подал в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата и
моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Не претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача (ищеца). Публикуването представлява
покана за плащане и оттогава длъжникът е в забава. Относно цената на услугата
дялово разпределение не е предвиден в закона или в общите условия на ищеца срок
за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана за плащане. Съдът
е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи с позволените от закона
доказателствени средства, релевантните за този иск факти и обстоятелства,
включително момента на настъпване на изискуемостта на вземанията и изпадането
на длъжника в забава. Въпреки тези указания, ищецът не е представил по делото нито
доказателства за датата на публикуване на интернет страницата му на сметките на
ответника за процесния период, нито покана за плащане на таксата за дялово
разпределение, предхождаща датата на подаване на исковата молба. Следователно по
делото, при разпределена и указана на ищеца доказателствена тежест, не се
установява дали и кога ищецът е публикувал на интернет страницата си месечните
сметки за топлинна енергия, нито дали и кога е поканил длъжникът да плати
таксата за дялово разпределение, поради което не е установено и изпадането на последния
в забава преди датата на подаване на исковата молба. Предвид изложеното исковете
за мораторни лихви правилно са отхвърлени изцяло като неоснователни, поради
което въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС– потвърдено като правилно в тази му част.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№138185 от 02.07.2020г., постановено по гр.д.№5103/2018г. по описа на СРС, ГО,
32 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/