Р Е Ш Е Н И Е

  №………/………….

  Гр. София, 02.03.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа т.д. № 160 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от вх.№ 269440/26.01.2021 г., изходяща от ликвидатора на „КРС – ****“ ЕООД, И.Л.К., с което се иска да се констатира неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на „К.“ ЕООД (в ликвидация), да се открие производство по несъстоятелност на дружеството и да се обяви същото в несъстоятелност. В молбата се твърди, че след като се е запознал с имуществото на „К.“ ЕООД, и след като поканил кредиторите, които заявили своите вземания в размер на 660 000 лв., ликвидаторът е установил несъбираемостта на вземанията, и е преценил, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, поради което в изпълнение на законовото задължение на разпоредбата на чл. 626, ал. 1 от Търговския закон, е поискал откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Твърди, че дружеството не притежава нито недвижими, нито движими вещи или стоки и продукция, а само вземания, като няма парични средства нито в брой, нито по банков път и не са налице дори необходимите такива за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Към молбата е приложено копие на годишния финансов отчет на „К.“ ЕООД (в ликвидация) за 2020 г., счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 30.11.2020 г., опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата, както и списък на кредиторите. В хода на производството и в проведеното съдебно заседание молителят не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

С молбата са представени копие на годишния финансов отчет на „К.“ ЕООД (в ликвидация) за 2020 г., счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 30.11.2020 г., опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата. С допълнителна молба от 11.02.2021г. молителят е приложил декларация по чл. 38, ал.9 т.2 от Закона за счетоводството за неосъществяване на дейност за 2019г., оборотна ведомост, извлечения от сметки, от които е видно, че сметките на дружеството и в евро, и в лева са закрити, като преди това има днани за превод на 29.07.2019г. на сумаа по договор за паричен заем в размер на 660 000 лв., но сметката впоследствие е закрита с превод на сумата по друга сметка в банката, като сумата на лихвата е добавена съгласно отразеното в извлечението.

Съгласно постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ с вх.№ 282097/19.02.2021г.. с приложена към него справка за МПС, като е отразено, че няма данни за регистрирани МПС на дружеството.

Съгласно предоставена информация по делото от Служба по вписванията – АВ няма отбелязвания и заличавания по партидата на молителя. С писмо с  изх.№10-44-00-662/18.02.2021г.съдът е уведомен от НАП, че няма данни за подадени ГДД от дружеството за периода от 2015-2020г., нито за издадени ревизионни актове, както и за задължения, образувани изпълнителни дела или наложени обезпечителни мерки.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. От експертизата се установява, че вещото лице освен с доказателствата по делото, се е запознало и със счетоводството на молителя и следните документи: оборотни ведомости за 2019 г. и 2020 г., и извлечения от банкови сметки в „ОББ“ АД с IBAN *** – в лева и ***********– в евро. Вещото лице сочи, че „К.“ ЕООД е учредено на 29.05.2019 г., като по данни от счетоводния баланс към 31.12.2020 г., активите и пасивите на дружеството са структурирани както е представено в таблица 1 на стр.3 от заключението, от която е видно, че през 2019 г. и 2020 г. активите на „К.“ ЕООД (в ликвидация) са преобладаващо текущи (краткотрайни) активи, които към 31.12.2019 г. са изцяло под формата на парични средства в безсрочни сметки, а в края на 2020 г. същите представляват краткосрочни вземания. Нетекущи (дълготрайни) активи са посочени в счетоводния баланс към 31.12.2019 г. Относителният им дял в структурата на активите е 1,20 %, като същите са намерили отражение по балансовата статия „Предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане“. Пасивите са представени в таблица 2 на стр. 3 от заключението, като е видно, че „К.“ ЕООД е учредено със собствен капитал в размер на 10 лв., но в резултат на отчетени загуби – 70 лв. за 2019 г. и 21 508,40 лв. за 2020 г., към 31.12.2020 г. дружеството е декапитализирано. Задълженията на дружеството - молител са текущи (краткосрочни), посочени като „Други задължения до 1 година“, а от оборотните ведомости е видно, че са осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори“. Въз основа на стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения и за изчисляване на коефициентите на ликвидност, данните от счетоводния баланс към 31.12.2020 г. на „К.“ ЕООД (в ликвидация) са обобщени и представени в следната таблица:

Съгласно изчисленото, вещото лице сочи, че към 31.12.2019 г. коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на „К.“ ЕООД (в ликвидация) значително превишават максималните си референтни стойности, а този на обща ликвидност е близко до долната си допустима граница. През 2020 г. коефициентите на обща и на бърза ликвидност не претърпяват качествени изменения, докато стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви, поради липсата на краткосрочни финансови активи и парични средства в структурата на  краткотрайните активи. Експертът сочи, че изходните данни от счетоводните баланси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност на „К.“ ЕООД (в ликвидация) са систематизирани в следващата таблица:

Според данните вещото лице прави извод, че към 31.12.2019 г. „К.“ ЕООД не е притежавало собствен капитал, а стойностите на показателите за финансова автономност са извън допустими граници. В края на 2020 г., дружеството е декапитализирано, а изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, т.к. същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, която в случая е изключително висока. По отношение на кредиторите, експертът сочи, че кредитор на молителя е „Г.Г.“ ЕООД, с вземане по силата на договор за заем от 29.07.2019 г. в размер на 660 000 лева, ведно с годишна лихва върху тази сума от 3 %, изискуемо на 29.07.2020 г. Към 31.12.2019 г. задължението към „Г.Г.“ ЕООД е било в размер 668 408,22 лв., а към 31.12.2020 г. – 686 291,43 лв. В оборотните ведомости за 2019 г. и 2020 г. не се съдържат данни за други кредитори на дружеството – молител, освен „Г.Г.“ ЕООД, както и за извършени погасителни плащания по договора за заем от 29.07.2019 г. Предвид горното не се налага изготвяне на алтернативен вариант на изчисления на показателите за ликвидност и за финансова автономност, тъй като не е констатирано наличие на неосчетоводени задължения.  Въз основа на извършения по-горе анализ на стойността и структурата на активите и пасивите според експерта може да бъде определено краткосрочното счетоводно състояние на „К.“ ЕООД (в ликвидация) в края на всеки един от изследваните отчетни периоди, чрез количествено изразяване на определящи абсолютни измерители, каквито са нетните активи, респ. постоянният капитал и нетният оборотен капитал. Количествено между нетните активи и постоянния капитал е налице равенство, разликата между тях е тази, че нетните активи са част от актива на баланса, а постоянният капитал – част от неговия пасив:

Нетни активи = Дълготр. активи + Краткотр. активи – Краткоср. пасиви

Постоянен капитал = Собствен капитал + Дългосрочни пасиви

Под краткосрочно счетоводно състояние на дадена фирма се разбира състоянието на нейните оборотни ресурси в рамките на определен отчетен период (обикновено една година). Разликата между краткотрайните активи и краткосрочните задължения представлява нетният оборотен капитал. В следващата таблица са представени изчисленията във връзка с определяне размера на постоянния капитал и на нетния оборотен капитал на „К.“ ЕООД (в ликвидация) към края на анализираните отчетни периоди, по данни от счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2020 г.:

Видно от данните в Таблица 5, към края на годишните отчетни периоди 2019 г. и 2020 г. „К.“ ЕООД (в ликвидация) не е имало постоянен капитал. Същевременно дружеството е изпитвало задълбочаващ се недостиг на нетен оборотен капитал. Вещото лице сочи също така, че видно от счетоводния баланс към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. „К.“ ЕООД (в ликвидация) не е притежавало материални активи. Наличието на паричните средства към 31.12.2019 г., които са единствените активи на дружеството в края на отчетния период, е видно от представените извлечения от  банкови сметки в „ОББ“ АД с IBAN *** – в лева и ***********– в евро. Същите са закрити на 25.08.2020 г., за което са представени съответни потвърждения, издадени от банката. Активите на дружеството – молител към 31.12.2020 г. представляват изцяло краткосрочни вземания, поради което в процеса на работа по изготвяне на настоящото заключение от счетоводството не са изисквани инвентаризационни описи и сравнителна ведомост. Годишните финансови отчети на „К.“ ЕООД за 2019 г. и 2020 г. не са заверявявани от одитор, т.к. не подлежат на такава заверка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.

По делото безспорно се установи, че дружеството молител е търговец и има неизплатени парични задължения към свой кредитор по договор за паричен заем, като същият не е представен, но сумата е предадена видно от извлеченията от сметки, приложени допълнително към молба от 11.02.2021г., а от експертното заключение се установява, че осчетоводеното задължение по същия възлиза на сумата към 31.12.2019 г. в размер на 668 408,22 лв., а към 31.12.2020 г. – 686 291,43 лв. Същевременно, обаче, видно от представените на вещото лице счетоводни документи дружеството има и текущи активи под формата на краткосрочни вземания, които към  31.12.2019 г. в размер на 660 хил. лв., а към 31.12.2020 г. –665 хил. лв. С оглед горното коефициентът на обща ликвидност към първата дата е 0,99, а към втората – 0,97. Това е почти равно на единица, което означава, че не е налице неплатежоспособност, тъй като с краткотрайните си активи молителят може да погаси почти изцяло краткосрочните си задължения. Това дали активите са събираеми вземания или не, не се установява от данните по делото. В случая не е представена пълна счетоводна документация и аналитични справки за вземанията на дружеството молител, но не може да се приеме, че всички краткосрочни вземания, които са отразени счетоводно са несъбираеми, тъй като дружеството е регистрирано през 2019г., очевидно не е изтекъл давностен срок за събирането им, не е ясен произхода им и дали са несъбираеми. За горното си твърдения молителят не е ангажирал никакви доказателства и няма изготвен алтернативен вариант на баланс, тъй като той не е установил надлежно сочената несъбираемост, за да бъдат изключени същите при определяне на коефициентите на ликвидност. Предвид горното и като съобрази че коефициентите са почти 1, съдът намира, че не е налице вече обективирано състояние на неплатежоспособност. Това, че няма парични средства и коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви към 31.12.2020г. също не води до извод, че е налице неплатежоспособност, тъй като те определят само възможността за погасяване на задълженията с наличните парични средства. В случая такива към предходната дата е имало, но са изтеглени, преведени по друга сметка, видно от извлеченията от сметки, не ясно на кого и на какво основание, но горното не определя извод за невъзможност за покриване на краткосрочните задължения с краткотрайните активи, тъй като молителят има осчетоводени краткосрочни вземания в голям размер. Предвид горното съдът намира, че молбата на основание неплатежоспособност е неоснователна и следва да се обсъди второто сочено основание – свръхзадълженост на дружеството. Както се посочи по-горе свръхзадължеността е състояние съгласно чл. 742 от ТЗ, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. От данните по заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че дружеството молител е в такова състояние. Към 31.12.2020г. общият размер на всички задължения на дружеството възлизат на 686 хил. Лв., а всичките активи на молителя към същата дата са в размер на 665 хил. Лв. Следователно с цялото си имущество, молителят не е бил в състояние да покрие текущите си задължения. В случая както установява и съдебно-икономическата експертиза още към 31.12.2019 г. „К.“ ЕООД не е притежавало собствен капитал, а стойностите на показателите за финансова автономност са извън допустими граници, като в края на 2020 г., дружеството е декапитализирано. Както сочи вещото лице още към края на годишните отчетни периоди 2019 г. и 2020 г., „К.“ ЕООД (в ликвидация) не е имало постоянен капитал, изпитвало задълбочаващ се недостиг на нетен оборотен капитал, а наличните паричните средства към 31.12.2019 г., които са били единствените активи на дружеството в края на отчетния период, е видно от представените извлечения от  банкови сметки в „ОББ“ АД с IBAN *** – в лева и ***********– в евро са изтеглени и сметките са закрити на 25.08.2020 г. В резултат на отчетени загуби, минус 70 за 2019 г. и 21 508,40 лв. за 2020 г., към 31.12.2020 г. дружеството е декапитализирано както сочи експертът. Предвид горното съдът намира, че е налице второто основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост на дружеството, поради което молбата на това основание следва да бъде уважена. Дружеството е в ликвидация, вече е обявено прекратяване на дейността му, поради което решението следва да е по чл. 632 от ТЗ, като се отчете при постановяването му, че в ТР на 24.11.2020г. е вписано прекратяване на търговската дейност.

По отношение на началната дата на свръхзадължеността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, респ. друго от кръга на относимите, а именно публичноправно вземане, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, респ. двръхзадълженост, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. От обективния анализ на състоянието на дружеството молител, който е извършен от експерта по съдебно-икономическата експертиза безспорно се установи, че още към края на 2019г. дружеството е било свръхзадължено, тъй като в резултат на отчетените загуби и за 2019г., и за 2020г., то е било с нетен оборотен капитал. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза още към 31.12.2019 г. „К.“ ЕООД не е притежавало собствен капитал, а стойностите на показателите за финансова автономност са извън допустимите граници, като в края на 2020 г. дружеството вече е декапитализирано. Предвид горното съдът намира, че началната дата следва да е 31.12.2019г.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 28.01.2021г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3803, т. 69, стр.24, на 29.01.2021г., с което е определил начални разноски за привнасяне от кредиторите на ответника в тридесетдневен срок. Срокът е изтекъл и няма данни да са привнесени разноски. Предвид горното съдът намира, че решението следва да е с диспозитив по чл. 632 от ТЗ.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „К.“ ЕООД / в ликвидация/, ЕИК *******, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2019г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „К.“ ЕООД / в ликвидация/

ОБЯВЯВА „К.“ ЕООД / в ликвидация/, в несъстоятелност.

ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието.

            НАЛАГА ОБЩ ЗАПОР И ВЪЗБРАНА на имуществото на дружеството.

СПИРА производството по несъстоятелност.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

                                                                       СЪДИЯ: