РЕШЕНИЕ
№ 51 21.04.......... 2020 година гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският окръжен съд, I-ви
въззивен граждански състав,
на 10.03.2020 година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар:И.З.
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 28/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ГДТранична полиция" при МВР
- гр.София, подадена от юриск.Я.Т., се обжалва № 127/28.10.2019г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 454/2019г. по описа на ЕРС, с което
първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
МВР-гр.София, да заплати на Г.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.178, ал.1, т.З, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1 691.93 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба -14.06.2019г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от
202.08 /двеста и два лева и осем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 1691.93 лева, начислена за периода на забавата от падежа на
всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 14.06.2019г.. Въззивникът
обжалва решението като постановено при съществено нарушение на материалния
закон, твърди, че не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното
възнаграждение норми и не е мотивирано. Твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за
процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му е заплащан на основание разпоредоата на чл. 178, ал.1,т.з от ЗМВР, като извънреден
труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за
спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била
Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп.,
бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г.), за останалата част от процесния период, редът е
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август
2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.). Въззивникът смята, че
посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР.
Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните
служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, предвид
че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в
предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Възразява, че
неправилно ЕРС е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР
на Наредбата), която се прилага единствено и само за работници и служители по
трудово правоотношение (чл.2, ал.2), какъвто ищецът не е бил през процесния
период. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима
разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири
предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия Г.С.К., чрез адв.И.Б. ***, в който се излага
подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че
първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски
пред въззивната инстанция.
В с.з.
въззивникът не изпраща представител.
Въззиваемата страна, не се явява в с.з. и не изпраща представител.
Постъпила е молба от пълномощника на въззиваемия, с която се заявява, че се
поддържа отговора по въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, и да се присъдят разноски
пред въззивната инстанция. Приложен е
«ПИСЪК V pwUil I W.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е налице спор между страните, че ищецът-въззиваем Г.С.К.
за времето от 14.06.2016г. до 14.06.2019г. е работил по служебно правоотношение
при ответника
ГД"Ш" към МВР на длъжността МОД-ОДЦ-РКЦ
/младши оперативен дежурен в Оперативно дежурен център към Регионален
координационен център/ в Регионална Дирекция "Гранична
полиция"-Елхово. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът в посочения
период е работил на смени по график, всяка с продължителност по 24 часа като е
полагал по 7 или 8 нощни смени месечно /единия месец 7, следващия 8/, при
сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., в съставени
за тази цел протоколи, изготвяни за всяко тримесечие.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ като от заключението
на вещото лице А. Т.,
основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни
документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от
ответника, е видно, че за процесния период от 14.06.2016г. до 14.06.2019г.
ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1742 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1 съставляваща Приложение №1 към заключението/. Посочено е,
че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. В резултат на
превръщането на положения от ищеца Г.С.К. нощен труд в дневен с коефициент
1.143, е установено, че същият възлиза общо на 1991.11 часа /колона 7 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 249.11 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било
заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на
дневните часове в нощни. След извършени изчисления експертът е посочил, че
допълнителното възнаграждение възлиза на сумата от общо 1691.93 лв., а размерът
на лихвата за забава върху полученото допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019г., с натрупване за
периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия - 30-то число на следващия месец, възлиза на общата сума от 202.08
лева. Към заключението е приложена и подробна справка, в табличен вид, с
данните за БТВ за процесния период по месеци, съответната часова ставка; както
и съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за
процесния период от време, обосновали даденото от вещото лице заключение за
часовете нощен труд.
Въз основа
на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.З вр.
чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.
По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР е казано, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или
служителя извън установеното
за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МОГ е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187,
ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал.З, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.З,
изр.З ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.
ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). Издадените от министъра на вътрешните
работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими
към спора са, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд
са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от
2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.З, ал.З от Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №81213-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Предвид
изложеното, ЯОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд,
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните доказателства -
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че е налице
положен от К. извънреден труд за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019г. Видно
от заключението на вещото лице Тепсизов за този период, извънредните и
неплатени преди датата на завеждане на исковата молба в съда часове положен от
ищеца нощен труд за процесният период - общо 1742 часа, който нощен труд
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд съобразно
задачата от ищеца е в размер общо на 1991.11 часа, аналитично посочени за всеки
отчетен период по тримесечия в Таблица 1 съставляваща Приложение №1 към
заключението по ССЕ. Разликата между положения нощен труд в часове и приравнения
за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019г., е общо в размер на 249.11 часа.
Неизплатената сума за положен извънреден труд за периода от 14.06.2016г. до
14.06.2019г. е в размер общо на 1691.93 лв..
ЯОС като прецени за
основателен и доказан иска за главница, намира също за основателна и доказана с
оглед заключението на ССЕ и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното, ЯОС намира
обжалваното решение за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271,
ал.1, предл.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото, претенцията за разноски на въззивника е
неоснователна.
При този изход на делото
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените
пред въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за
сторените по делото такива за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.
Възнаграждението не е прекомерно и е близко, т. е. е съобразено, с минималните размери съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание горното, ЯОС
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №127/28.10.2019г. на Елховския районен съд, постановено по
гр.д.№454/2019г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София да заплати на Г.С.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 380лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.З, т.1 пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.