№ 56
гр. Б.С., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Житарска
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х.а
като разгледа докладваното от Силвия Житарска Административно
наказателно дело № 20221410200144 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.58д - 63 ЗАНН.
С. ИЛ. Б., ЕГН ********** от гр.В., ул. „Орешака“ № 3 е обжалвала НП № 22-0248-
000080/23.02.2022г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ гр.Б.С., с което са й наложени
административни наказания глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по
жалбата.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява в с.з. лично и процесуалния си
представител адв.Даниал Н., който поддържа жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.
59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 17.06.2022г. около
11.03 часа в с.А., по ул.Георги С.Раковски до газстанцията на изхода за с.Борован в посока
гр.В. е преминал лек автомобил Фолксваген пасат с рег.номер ВР0670ВТ, чиято скорост е
засечена от система за мобилен видеоконтрол № TFR-1М 549/2010, видеоклип 4587.
Същата отчела скорост на автомобила от 142 км/ч при общо ограничение на скоростта за
населеното място от 50км./ч. и отчетен толеранс -3% - /наказуема скорост 138 км./ч. От
направена справка било установено, че собственик на лекия автомобил е Борислав Огнянов
1
Борисов. На собственикът на автомобила била изпратена покана да се яви в полицейското
управление в гр.Б.С. на 10.02.2022г. На същата дата Борисов се явил в РУ Б.С., където
св.Х.Ц. му обяснил, че неговият автомобил е бил засечен със скорост 142 км/час, установено
с техническо средство, поради което следва да му се отнеме СУМПС и да му се наложи
глоба. Борислав Борисов подписал декларация, че в този час на 17.06.2022г. не бил
управлявал той собствения си автомобил, а съпругата му С. ИЛ. Б., която също подписала
декларация по чл.188 от ЗДвП, че на 17.06.2021г. около 11,03 часа е управлявала лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег. номер ВР0670ВТ. На жалбоподателката бил съставен
АУАН № 83 от 10.02.2022г., въз основа на който е издадено обжалваното НП. Със същото
жалбоподателката е наказана с глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, АУАН № 83 от 10.02.2022г., НП № 22-0248-
000080/23.02.2022г., Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, справка за
нарушител/водач, фотоснимка на автомобила с установена скорост и място, протокол за
метрологична проверка на техническо средство, разпечатка от паметта на същото, скица от
мястото на нарушението, справка за собственост на автомобила, протокол за използвано
техническо средство, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з.
свидетели Хр. Ц. Хр. /актосъставител/ и Цв. Т. П. -свидетел при съставяне на акта.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни
изводи:
При извършената проверка касателно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон настоящата инстанция констатира, че Наказателното постановление и
АУАН са издадени в предвидената от закона писмена форма, и са съставени от компетентни
органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от приложеното с адм. преписка
заверено ксерокопие от Заповед № 8121з – 1632 от 12.12.2021г. на Министъра на МВР
издадена на основание чл.189, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, като е налице редовна процедура по
връчването им на жалбоподателя.
С промените в Закона за движение по пътищата, бе преодоляна празнотата относно
работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, като беше
дадено и легално определение на понятието "автоматизирани технически средства и
системи" в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП – това са: /уреди за контрол, които работят
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес/, като в конкретният
случай нарушението е било заснето именно с такава - система за мобилен видеоконтрол
TFR1M № 549. Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията -
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Видно от представените като писмено доказателство по делото Заверени копия на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Писмо и Заверено копие
на Протокол от проверка № 1-13-21 Използваната система за мобилен видеоконтрол TFR1M
№ 549, е била одобрена по реда на Закона за измерванията и притежава удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, като в НП е посочен пълният номер на техническото
средство, което съобразно данните в протокола за последващата метрологична проверка
съответства на типът одобрение средство за измерване. Системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена през месец април на 2021 г., за което е издаден посочения Протокол
№ 1-13-21/20.04.21г. от проверка, като периодичността на проверката на лазерни
скоростомери е една година.
2
С наказателното постановление е прието, че при използваната система за мобилен
видеоконтрол TFR1M № 549 при измерване на скоростта от 142 км/ч следва да се приспадне
толеранс - 3%, поради което е възприета като наказуема скорост 138км/ч. с установено
превишение от 88 км/ч. при допустима за населеното място от 50 км/ч, което приспадане е в
полза на нарушителя.
В допълнение съдът следва да посочи, че е приложен задължителния в случаите на
ползване на мобилна АТСС Протокол рег. № 248р -9706 от 18.06.2021 г. по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з -532/2015 г. на МВР, касаещ датата на нарушението 17.06.2021 г.,
посредством който се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение
на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По делото като писмено доказателство са представено и ксерокопие на 1бр.
снимка/л.12/., изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 17.06.2021 г. в 11,03 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е № ВР 0670 ВТ,
собственост на Борислав Борисов, но управляван от жалбоподателката С. ИЛ. Б., което се
установява безпротиворечиво и от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля
по АУАН, и от подписаните декларации от Борислав и Силвия Борисови. При това
доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
координати по GPS, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такъв е била запозната към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче
в настоящия случай съзнателно не е спазила. Нещо повече, въпреки това си съзнание си е
позволил да се движи в населено място и със скорост над разрешената от ЗДВП като по този
начин е застрашила обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта
(съзнавала е характера на извършеното и е предвиждала последиците му), но въпреки това е
превишила скоростта за движение с 88 км/ч., (съгласила се е с настъпването на
последиците).
От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите
констатации, изложени в АУАН и НП въпреки наведените от процесуалният представител
на жалбоподателката съображения за евентуална техническа грешка на уреда констатирал
това превишение на скоростта с посочения в обжалваното НП автомобил.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от
жалбоподателката е бил засечен на посоченото място в с.А., по ул.Георги С.Раковски до
газстанцията на изхода за с.Борован, в посока гр.В. да се движи с посочената скорост от
138км/ч. и то при допустима в рамките за населеното място скорост от 50 км/ч.
Следва да се отбележи и че нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП и на основание по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. е наложена адекватната към датата
на извършване на нарушението и издаване на НП санкция. Правилно наказващият орган
отчитайки нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която "за всяко административно
нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила в момента на извършването му" е
определил и размерът на наложената санкция в размера установен от нормата на чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, в редакцията на закона актуална към датата на нарушението - /ДВ. бр.
101от2016 г. в сила от 21.01.2017 г. /, съгласно, която "за превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба от 700 лева и
три месеца Лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч,
превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лева" като на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер на 1050 лева и лишаване от право да управлява МПС за
3
3 месеца. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателката
административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е санкционирано с
относимата санкция.
Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за
нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност е
лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като глобата е
определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по
отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват
съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за
движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът
върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение,
която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП,
поради превишена скорост. Не се констатираха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и съобразно изложените доводи съдът счете, че
атакуваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0248-000080/23.02.2022г. на Началник РУ гр.Б.С. към
ОДМВР В., с което на С. ИЛ. Б., ЕГН **********, гр.В., обл.В., ул.“Орешака“ № 3, са
наложени административни наказания глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение
на чл.21, ал.1 ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14
дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4