Определение по дело №818/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 972
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300500818
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 972
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ЕАД против разпореждане,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
1094/12.02.2022г. по ч.гр.д.№ 1961/2022г. на ПдРС, ХІV гр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя против Н. К. К. по отношение на сумата от 199,26 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 15.04.2019г., както
и за разноските над уважените размери до пълните претендирани. В частната жалба се сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузата за неустойка в договора за
неравноправна, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази
клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни
вноски и този техен размер не накърнявал добрите нрави.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 3527/2020г. на ПдРС, ІV гр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „Теленор България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 341,69 лева, дължима по горепосочения
договор за мобилни услуги, включително и за сумата от 199,26 лева- неустойка, видно от
съдържанието на т.12 от заявлението. Неустойката от 199,26 лева включва три стандартни
месечни абонаментни вноски в общ размер от 67,47 лева и разликата между стандартната
цена на предоставено на длъжника устройство марка „Хуауей“ и цената с абонаментен план.
Съгласно б.“а“ от сключения между страните договор за мобилни услуги, при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи „неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
1
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“. Към тази неустойка се прибавят и
отстъпките от абонаментните планове. В б.“б“ е предвидено, че потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на предоставеното му мобилно устройство и
преференциалната цена по сключения с мобилния оператор договор. И двете неустойки се
претендират поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на
доставчика- кредитор в заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника
на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.
Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки следва да се
отбележи, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора или по-
точно развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е описано кога и как е
прекратен договорът за мобилни услуги. Сочи се само причината за това- забавяне на
плащанията от страна на длъжника. Със сигурност обаче в общите условия на мобилния
оператор е налице неравноправна клауза, а именно тази по чл.19б, б.“в“ предвиждаща
възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител,
който не е платил дължими от него суми. За разлика от клаузата по чл.19а, съгласно която за
прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика
едномесечно писмено предизвестие, клаузата по чл.19б не предвижда изискване за
предизвестие. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от
ЗЗД. Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за
горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава
на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия
на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането.
Отделно от горното конкретно по отношение на неустойката, включваща месечни
абонаментни такси следва да се отбележи, че съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Трайно в съдебната практика на ВКС е възприето принципното
положение, че клаузата за неустойка по договор за наем, предвиждаща при предсрочно
прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на договора, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при договорите за мобилни
услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок на договора се явява в
противоречие с добрите нрави. Заплащането на такава една неустойка би довело до
получаване от доставчика на съответните услуги на имотна облага без да престира нищо
срещу плащането. Неустойката по сключения между страните договор излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
2
Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът






ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1094/12.02.2022г. по ч.гр.д.№ 1961/2022г. на ПдРС, ХІV
гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Теленор България“ЕАД
против Н. К. К. по отношение на сумата от 199,26 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 15.04.2019г., както и за разноските над
уважените размери до пълните
претендирани.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3