№ 1477
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501821 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 44702/01.07.2022г.,
депозирана от Н. И. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Пчелник, ул.
„Д." № 81, действащ чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК – Варна, срещу
Решение № 1766/06.06.2022г., постановено по гр. д. № 4564/2022г. по описа
на ВРС, 19-ти състав, с което е отхвърлена молбата на въззивника с правно
основание чл. 19, ал.1 ЗГР за промяна на собственото, бащиното и фамилното
му име от „Н. И. Р." на „Д.Ю.Р.".
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и
необосновано, поради което моли за неговата отмяна и уважаване на
депозираната по реда на ЗГР молба. Излага, че доколкото в сезиралата съда
молба се твърди, че молителят е известен с горепосочените български имена в
обществото, то изводите на съда неправилно са основани на извършени от
него служебни справки, от които е видно, че имената на бащата и дядото на
молителя са от турски произход, като в тази връзка се сочи, че по делото
никога не е твърдяно последните да са с български имена. Застъпва се, че
неоснователно ВРС не е кредитирал показанията на допуснатия до разпит
свидетел, който заявил категорично пред съда, че името с което е известен
молителя Н. в своето обкръжение е Д., Д., като същият се представя именно
1
по тази начин. Застъпва се, че като български гражданин молителят има право
да носи имена с български произход, а носените от него понастоящем имена с
турски произход му създават неудобства при социално общуване и по повод
намиране на работа.
Заинтересованите страни Окръжна прокуратура – Варна и Община
Варна не изразяват становище.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Община Варна, редовно призована, не изпраща
представител.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Варна се представлява
от прокурор Б.М., която застъпва становище за неоснователност на жалбата.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано, доколкото по делото не са установени важни
обстоятелства – основание за промяна на което и да било от трите имане на
молителя Н. И. Р..
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Производството по гр. д. № 4564/2022г. по описа на ВРС, 19-ти състав, е
образувано по молба на Н. И. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Пчелник, ул. „Д." № 81, с правно основание чл. 19, ал.1 ЗГР за промяна на
собственото, бащиното и фамилното му име от „Н. И. Р." на „Д.Ю.Р.".
Исканата промяна молителят обосновава с твърденията, че въпреки, че е
роден и записан с турските имена Н. И. Р., лицата от обкръжението му се
обръщат към него с българското име „Д.“. Сочи, че баща му също бил
известен с български имена – „Ю.Р.“ и като цяло семейството било познато в
селото като „Р.“. Излага, че приятелите му които не са от малцинствен
произход не знаят, че той е с турски имена. В тази връзка твърди, че изпитва
неудобство, когато се налага да съобщи имената си. Счита, че изложените
обстоятелства са важни такива по смисъла на чл.19, ал. 1 ЗГР, обосноваващи
допускане на исканата промяна.
Заинтересованите страни Районна прокуратура – Варна и Община Варна
не са изразили становище по молбата пред ВРС.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на молителя и заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Варна, и като
съобрази събрания и приобщен по делото доказателствен материал, приема за
установени следните фактически положения:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № 0020/03.12.1991г. от Община Долни Чифлик,
обл. Варна, молителят е роден на 02.12.1991г. от майка Е.Р.И. и баща И. Н. Р.,
като е записан с имената Н. И. Р..
От ангажираните по делото гласни доказателствени средства
2
посредством разпита на свидетЕ.та Ф.Н., първа братовчедка на молителя, се
установява, че последният е известен в обкръжението си като „Д.Ю.Р.", като
към него се обръщат с „Д./Д.“ и той се представя по този начин. Общият им
дядо се казвал Д.Ю.Р.. СвидетЕ.та излага, че бащата на молитЕ.та се казва Ю.
Р., а майка му е с български имена – Е..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
допускане на исканата промяна на собственото, бащиното или фамилното име
на молителя е обусловена от категоричната установеност по делото на поне
една от изрично посочените в този законов текст хипотези, а именно: името
да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, или важни
обстоятелства да налагат това. Въведените с цитираната разпоредба
ограничения на предпоставките за промяна на имената на дадено лице целят
гарантиране на стабилност в обществените отношения, като част от която
следва да се разглеждат и нормативно определените белези (име, пол, ЕГН,
гражданство, дата и място на раждане, семейно положение, родство,
постоянен адрес и др.), идентифициращи индивида като отделна личност –
част от обществото. Като такъв белег името представлява постоянно словесно
обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира
и отличава от останалите лица в обществото.
В настоящия случай липсват твърдения от страна на молителя някое от
носените от него имена (собствено, бащино или фамилно) да е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо. В допълнение следва да се
посочи, че нито едно от трите имена на молителя Н. И. Р., според решаващия
съдебен състав, не притежава тези характеристики. За исканата промяна
молителят се позовава на последната предпоставка на чл. 19, ал. 1 от ЗГР –
наличието на важни обстоятелства, налагащи промяната в неговите имена.
Като такива са изтъкнати обстоятелствата, че в обкръжението си последният
е известен с българското име „Д.“, баща му също е известен с български
имена – „Ю.Р.“, както и че молителят изпитва неудобство, когато се налага да
съобщи турските си имена.
В тази връзка следва да се отбележи, че законът не дава отговор на
въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази
предпоставка за промяна на името. Предвид основните принципи на
гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха
3
направили носенето на името лично или обществено неудобно или
неподходящо. Действително, съдебната практика приема, че
самоопределянето на индивида може да бъде "важно обстоятелство" по
смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР, но преценката за това следва да се извърши от
съда във всеки конкретен случай, като се изхожда от частните особености,
изнесени от молителя в рамките на съответното дело. Тази преценка обаче
винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл.
14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на
образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице.
В разглеждания случай, съобразявайки доводите на молителя и
ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че такива важни
обстоятелства, обосноваващи исканата промяна, не са налице.
Не се установява молителят да е публично известен сред широк кръг
лица, поради което да се приеме за социално оправдана промяната на
неговите имена. Обстоятелството, че последният е познат сред роднините си
и хората от собственото му обкръжение като „Д./Д.“ и че приятелите му,
които не са от малцинствен произход, не знаят, че той е записан в акта си за
раждане с турските имена „Н. И. Р.“ не може да бъдат преценено като "важно
обстоятелство" по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР. Касае се за кръг от близки
хора, за които е нормално да се обръщат към молителя с името, с което той се
представя пред тях.
Ирелевантно е и съответно не може да бъде преценено като такова по
смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР обстоятелството как е известен в обществото
бащата на молителя.
Не е такова важно обстоятелство и изтъкнатото от молителя
неудобство, което се твърди да изпитва, когато се налага да съобщи имената
си от турски произход. Същото почива на личните му възприятия и е израз на
субективното му отношение към носените от него имена. Не се установява по
делото същите, поради турския си произход, да му създават каквито и да било
трудности относно професионална реализация и въобще при социалното му
функциониране.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че
е налице нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР
предпоставки, налагащи исканата промяна на собственото, бащиното и
фамилното име на молителя от „Н. И. Р." на „Д.Ю.Р.".
По тези съображения и поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното съдебно решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1766/06.06.2022г., постановено по гр. д.
№ 4564/2022г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5