РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 19.05.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6380 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

Ищците Н.Я.Г. и Н.Й.П. твърдят, че на 04.04.2014 г., на пътя между с. Сокол и с. Зафирово, общ. Силистра, водачът  на МПС - колесен трактор „John Deere“ – И.И.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, и е предизвикал ПТП с лек автомобил  „Мицубиши“ с рег. № *******управляван от Й.П. Г., в резултат на което последният е починал. Поддържат, че вследствие настъпилата смърт на Й.П. Г. – съпруг и баща на ищците, са търпели болки и страдания – мъка от загубата на техния близък, травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, станали затворени и отчуждени. Ищците сочат, че към датата на увреждането, за управлявания от И.И.Д. трактор е бил сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със „Х.З.” АД.

Предвид изложеното, молят съда да осъди застрахователното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 100 000 лв., предявена като частичен иск в размер от 250 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния близък Й.П. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.04.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират разноски.

Ответникът „З.Д.Е.Р." ЕАД (с предишно наименование „Х.З.” АД) оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача, който е управлявал с превишена скорост, технически неизправен автомобил, и е закъснял с реакцията си за спиране, както и за прекомерност на претенциите с оглед претърпените вреди. Претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 98/09.04.2014 г., издадено от общ. Г., обл. Силистра, починалият на 05.04.2014 г. Й.П. Г. е оставил за наследници ищците Н.Я.Г. и Н.Й.П., поради което последните са процесуално легитимирани да предявят настоящите искове.

С влязла в сила присъда № 5 от 07.03.2016 г. на ОС - Силистра по  НОХД 208/2014 г., подсъдимият И.И.Д. е признат за невинен в това, че на 04.04.2014 г., около 09.00 ч. по път IIJ-235, в района на км. 37+500, при управление на МПС - колесен трактор „JOHN DEERE“, с per. № ******, с прикачена към него сеялка, е нарушил следните правила за движение: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - предприел е маневра за завиване надясно към черен път без да се е убедил, че с това няма да създаде опасност за движещия се след него друг участник в движението и без да се съобрази с неговото положение и скорост на движение; чл.35, ал.2 от ЗДвП - при извършване на маневра завиване надясно от лентата за насрещно движение, когато радиуса на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, не е пропуснал движещото се след него пътно превозно средство, преминаващо от дясната му страна; чл. 22, във вр. с чл. 10, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г. - по път отворен за обществено ползване е управлявал извънгабаритно пътно превозно средство, без то да е съпровождано от съпровождащ автомобил и съпровождащо лице, и е допуснал ПТП с движещия се след него в същата посока лек автомобил „Мицубиши“ с per. № *******вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Й.П. Г., починал на 05.04.2014 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК наказателният съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна. Съдът намира, че в настоящия случай е налице идентичност на противоправното деянието, предмет на постановената от наказателния съд оправдателна присъда и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквент. Ищците не сочат наличието на такова поведение на водача на трактора, което да обосновава друго нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат и което да не е било изследвано в наказателното производство. Ето защо, отчитайки обвързващата сила на присъдата, съдът приема, че при настъпването на пътно-транспортното произшествие, не е налице противоправно поведение от страна на водача на трактора И.И.Д., и доколкото последното е задължителен елемент от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, то и неговата липса обуславя недоказаност на исковата претенция и същата подлежи на отхвърляне.

С оглед задължителната сила на присъдата съдът не кредитира заключението на приетите по делото единична и тройна автотехническа експертизи, че причина за настъпването на ПТП имат водачите и на двете МПС-та, а предвид, че искът е недоказан по основание, неотносими към спора се явяват и събраните в хода на производството гласни доказателства относно претърпените неимуществени вреди от ищците.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски пред настоящата инстанция, както следва: депозити в общ размер на 1040 лв., от които 180 лв. за единична САТЕ (л.96), 810 лв. за тройна САТЕ (л.142 и л.234) и 50 лв. депозит за призоваване на свидетел (л.97). Предвид своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от застрахователя, съдът намира, че същото следва да бъде намалено до установения минимален размер, определен съобразно Наредба №1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Разпоредбите на Наредбата имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, в случая към 16.10.2014 г. (л. 109), доколкото на последващото изменение от 25.10.2016 г. изрично не е придадено обратното действие. (в този смисъл определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС). Ето защо при материален интерес по делото от 200 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, е 6530 лв., определен съобразно   чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ (ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.).

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Я.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, полуетаж 4, офис 2, чрез адв. Н.Д., срещу „З.Д.Е.Р." ЕАД (с предишно наименование „Х.З.“ АД) с ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, р-н „Искър“, ул. „******, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за сумата от 100 000 лв. (претендирана като частичен иск от сума в размер на 250 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на съпруга ѝ Й.П. Г., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 04.04.2014 г., на пътя между с. Сокол и с. Зафирово, общ. Силистра,  по вина на И.И.Д., чиято гражданска отговорност като водач на моторно превозно средство за вреди, причинени при управление на колесен трактор „JOHN DEERE“, с per. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на ПТП-04.04.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, полуетаж 4, офис 2, чрез адв. Н.Д., срещу „З.Д.Е.Р." ЕАД (с предишно наименование „Х.З.“ АД) с ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, р-н „Искър“, ул. „******, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за сумата от 100 000 лв. (претендирана като частичен иск от сума в размер на 250 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на баша му Й.П. Г., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 04.04.2014 г., на пътя между с. Сокол и с. Зафирово, общ. Силистра,  по вина на И.И.Д., чиято гражданска отговорност като водач на моторно превозно средство за вреди, причинени при управление на колесен трактор „JOHN DEERE“, с per. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на ПТП-04.04.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА ищците Н.Я.Г. с ЕГН ********** и Н.Й.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, полуетаж 4, офис 2, чрез адв. Н.Д., да заплатят на „З.Д.Е.Р." ЕАД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, р-н „Искър“, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1040 лв. разноски за експертизи и призоваване на свидетел и сумата от 6530 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

 

   СЪДИЯ: