Р Е Ш Е Н И Е
№ 260507
гр.Пловдив, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 19.11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1358/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П.И.И. против решение № 1613/13.05.2020г. по гр.д.№ 7720/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката искове против въззиваемата страна „Белпрего“ООД за присъждане на общо 920 лева, представляващи подлежащи на връщане платени суми за капаро по договори №№ 4011 и 4012 от 30.11.2018г. за организиране туристически пътувания, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като същото е постановено без да са обсъдени в пълнота събраните доказателства. По отношение на доказателствата по-конкретно се сочи, че РС не е следвало да кредитира показанията на свидетеля В. А.- служител на въззиваемото дружество, който на датата, на която е твърдял, че бил в офиса на фирмата, в действителност бил на организирана екскурзия в Република Сърбия. По същество се поддържа, че изводът на РС, че договорите са сключени при преференциални условия е погрешен и не се подкрепя от събраните доказателства. Предвид тази грешка в изводите на РС, неправилен се явявал и крайният извод, че въззиваемата страна не дължи връщане на платеното капаро. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
От въззиваемата страна „Белпрего“ООД оспорват въззивната жалбата изцяло като неоснователна. Желаят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно, постановено при разглеждане на всички събрани по делото писмени доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от П.И.И. против „Белпрего”ООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че с договори № 4011 и № 4012 от 30.11.2018г., ответникът- въззиваема страна в настоящето производство, в качеството му на туроператор, поел задължение да организира две туристически пътувания до Сиде, Анталия в Република Турция. Потребителят избрал от програмните предложения конкретен хотел при настаняване на 24.05.2019г. и напускане на 31.05.2019г., за 7 нощувки и изхранване на база- ултра ол инклузив /ultra all inclusive/, а по втория договор за периода 15.09.2019г.- 22.09.2019г.. Била договорена цена по първия договор от общо 1610,60 лева, включваща пакет от 1593 лева и медицинска застраховка, а по втория- 1633,60 лева, с пакет от 1616 лева и медедицинска застраховка. П.И. следвало да заплати капаро от 477,90 лева по първия и 490 лева по втория. На 30.11.2018г. платила по 500 лева капаро по двата договора. Поради неочаквана ситуация в семейството, се наложило да се откаже от организираните пътувания. Уведомила за това туроператора с писмо от 21.03.2019 г., като същото следвало да се счита и за изявление за прекратяване на договорите, поради невъзможност да се реализират почивките. Съгласно раздел VII, чл. 19, ал. 2 от договорите, потребителят имал право да се откаже от пътуването при определен вид неустойка. Ищцата се възползвала от възможността за отказ по чл. 19, ал.2, т.1, б. „а”, съгласно която туроператорът имал право да задържи такса резервация в размер от по 40 лева по всеки договор, поради отмяна на пътуването до 60 дни преди датата на отпътуване. Съответно- на ищцата следвало да бъде възстановена сумата от общо 920 лева по двата договора, респ. по 460 лева за всеки. Въпреки направените многократни опити за уреждане на отношенията, сумите не били възстановени.
В подадения от „Белпрего“ООД отговор на исковата молба се твърди, че договорите били сключени при условията на преференциални цени, с включени отстъпки за ранно записване и при цена, без калкулирана надценка за печалба на туроператора. Неустойките за предсрочно прекратяване от потребителя били уредени в чл.19, ал.3, б.”а”, в който се предвиждало, че, след изтичане на 24 часа от сключване на договорите и до 60 дни преди датата на отпътуване- съответно 15.03.2019г. и 10.07.2019г., клиентът дължи неустойка в размер на платеното капаро по двата договора.
Безспорно между страните е, че между тях са сключени горепосочените два договора, по които жалбоподателката е платила капаро от по 500 лева; че същите са прекратени едностранно от нея, поради лична невъзможност да осъществи заявените почивки, като изрично е поискала да й бъде възстановена съответна част от платеното капаро- така, както е посочено в исковата молба. Безспорно е също така, че изявлението на П.И. за отказ от пътуване и разваляне на двата договора е достигнало до туроператора на 21.03.2019г.- повече от 60 дни преди датите на пътуванията по договорите.
Същественият спорен въпрос е, коя е приложимата клауза по договорите при отказ на клиент от възложената от него услуга- тази по чл. 19, ал.2, т.1, б. „а”, на която се позовава жалбоподателката, или тази по чл.19, ал.3, б.”а”, на която се основава възражението на туроператора. Съгласно клаузата на чл.19, ал.2, т.1, б.“а“ и от двата договора, в случай на отказ от пътуване в чужбина и прекратяване на договора от страна на потребителя, след изтичане на 24 часа от сключване на договора и до 60 дни преди датата на пътуването, туроператорът има право да задържи от платеното капаро такса резервация в размер от 40 лева. Клаузата по чл.19, ал.3, б.“а“ гласи следното: „ При пътуване в чужбина, при направена резервация с включени отстъпки за ранно записване или промоционални оферти и отказ на потребителя след изтичане на срока по ал.1 / 24 часа/ същият дължи следните неустойки: след изтичане на срока по ал.1 и до 60 дни преди датата на пътуването- в размер на капарото“. По причина на разликата между уредените в двете клаузи хипотези следва да се приеме, че спорът между страните се свежда единствено до това, дали двата договора са сключени „с включени отстъпки за ранно записване или промоционални оферти“.
Доколкото в зависимост от това, дали договорът е сключен при промоционални условия, включително с отстъпка от цената за ранно записване, е приложението на различни клаузи относно дължимата неустойка при предсрочно прекратяване от страна на потребителя, то наличието на такива условия би следвало да бъде отразено в самия договор, като се посочи стандартната цена и размера на отстъпката. В този смисъл показанията на разпитания по първоинстанционното дело В. А. могат да се ценят като доказателство относно проведените преговори преди сключване на двата договора, но не и пряко относно техните клаузи. По отношение на показанията на този свидетел следва само да се допълни, че, видно от справката за пътуване на лице на л.4 и сл. по приложената прок.преписка № 10887/2019г., на 30.11.2018г., в 11,42 часа той е излязъл извън територията на Р.България през ГКПП „Калотина“ и се е завърнал на 02.12.2018г., при което показанията му в още по- голяма степен могат да се ценят единствено относно преддоговорните отношения между страните.
По първоинстанционното дело са приети преведени на български език оферти на съконтрахента на „Белпрего“ООД в р.Турция „Сонар тур“. От тях е видно, че цената за двойна стая, категория „VILLA and LIKE STANDARD, GARDEN VIEW“ в хотел „Суено бийч“- хотелът по договор № 4011, съобразно със съответните резервационен период и период на настаняване, е в размер от 136 евро на ден, а тази за стандартна двойна стая в хотел „Камелия К. клуб“ по втория договор е в размер от 170 евро. Умножени по курса на еврото спрямо лева- 1,95583, и по 7 дни, тези цени се равняват съответно на 1861,95 лева и 2327,44 лева. Цените по двата договора са съответно 1593 лева и 1616 лева. Отстъпките по офертите за съответните категории стаи, за съответните периоди и съответните хотели са, както следва: 20% за хотел „Суено бийч“ по договор № 4011 и 35% за хотел „Камелия К. клуб“ по договор № 4012. Двадесет процента от 1861,95 лева са равни на 372,39 лева, а разликата е в размер от 1489,56 лева. Тридесет и пет процента от 2327,44 лева са равни на 814,60 лева, като разликата между стандартната цена и отстъпката е равна на 1512,84 лева. Получените цени с отстъпки за ранно записване по офертите са по- ниски от тези по договорите и позволяват на туроператора да си начисли печалба от около 6- 7 процента / така например 1593- 1489,56= 103,44; 103,44 : 1593= 0,0649/.
Налице е пълно основание сключването на договори за организирано туристическо пътуване през предходната спрямо тази на планираните пътувания година да се тълкува като ранно записване. Датата на подписване на договорите- 30.11.2018г., попада в резервационните периоди, за които фирмата, предоставяща хотелските услуги, е предложила най- високи отстъпки. Тези отстъпки са калкулирани в цените по двата договора и реално са предоставени, макар и да не са изписани като процент или сума, с която се намаля стандартната цена. Ето защо, съдът намира, че приложима се явява клаузата по чл.19, ал.3, б.“а“ на двата договора, даваща основание на туроператора да задържи цялото платено капаро. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се установява от въззиваемата страна да са направени разноски по настоящето производство, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1613/13.05.2020г. по гр.д.№ 7720/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката П.И.И. искове по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД против въззиваемата страна „Белпрего“ООД за присъждане на общо 920 лева, представляващи подлежащи на връщане платени суми за капаро по договори №№ 4011 и 4012 от 30.11.2018г. за организиране туристически пътувания, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: