Определение по дело №1910/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260270                    , 31.08.2020 г.  гр. Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Вяра Камбурова

Членове: Галя Белева

   мл. с. Александър Муртев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Муртев  в. гр. д. № 1910 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение № 1035 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 5501 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г., Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Джеймс Баучер” № 87, в качеството му на застраховател по Договор за застраховка – Застрахователна полица № BG/02/117000695549 за застраховка “Гражданска отговорност” е осъдено да заплати на Т.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 209, 38 лева, представляваща част от стойността на претърпените в резултат на настъпило на 15.07.2017г. в гр. Бургас, на кръстовище на ул. “Трайко Китанчев” и ул. “Ген. Гурко ПТП имуществени вреди на л.а. “Нисан” с рег. № А0783КТ, ведно със законна лихва за забава от 16.08.2017г. до пълното изплащане на сумата, като за сумата от 2821,46 лева до пълния предявен размер от 3030,84 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

  С решението Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД е осъдено да заплати на Т.П.Я. и сумата от 62,26 лв. съдебно-деловодни разноски.

С решението Т.П.Я. ***” АД съдебно-деловодни разноски в размер на 979,55 лева.

Постъпила е въззивна жалба от Т.П.Я., с която се обжалва Решение № 1035 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 5501 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г. в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 2821 лв. до пълния предявен размер от 3030,84 лв. Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде уважен в цялост.

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалноправния закон и практиката на касационната инстанция

Навеждат се доводи, че обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ, тъй като съдът е приел, че стойността на разходите за ремонт на лекия автомобил следва да се определи като се използват употребени, а не нови части. Сочи се, че във връзка с установяване на вида и възстановителната стойност на въпросните щети е била изготвена САТЕ, чието заключение е дало два варианта на стойността на увредените части, които следва да бъдат ремонтирани, като при използване на употребени части същата възлиза на 1116лв., а с нови на 2249,06 лв. Въпреки това, без да има основание се сочи, че съдът е отрекъл дължимостта на обезщетението в размер на 2249,06 лв., игнорирайки установените в чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ правила и възприемайки утвърдената от застрахователя методика. Излагат се подробни съображения, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена стойност, каквато хипотеза в разглеждания случай не била налице. Възстановителната стойност била дефинирана с разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ, като за такава се считала стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Застъпва се становище, че съгласно трайната практика на ВКС, приетата от застрахователя методика за изчисляване на обезщетение противоречи на императивната правна норма на чл.386, ал.2 КЗ, тъй като приложението й води до изчисляване на обезщетение недостатъчно за покриване на пазарните разходи за поправяне на вещта. С оглед на това, се излагат доводи, че въззиваемото дружество едностранно въвежда неравноправни клаузи в ущърб на потребителя на застрахователна услуга. В заключение сочи, че районния съд не се съобразил с практиката на ВКС по приложението на чл.386, ал.2 от КЗ, тъй като е определил дължимото обезщетение съгласно Методиката за определяне на застрахователното обезщетение. В тази връзка се излагат подробни съображения, че при съдебно предявена претенция съдът  следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата като ползва заключението на вещото лице, а за автомобилните детайли, които не могат да бъдат отремонтирани и за които алтернативни части не се предлагат тяхната стойност следва да бъде съобразена с цената като за нова част. В допълнение, дори да се приеме, че възстановяването на въпросните щети ще надхвърли действителната стойност на превозното средство се застъпва становище, че това не дерогира задължението на застрахователното дружество да заплати застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди в размер на  2249,06лв., от които следвало да бъдат приспаднати вече изплатените от застрахователя в размер на 906,62лв.

Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ЗД “Бул Инс” АД, с който депозираната въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че по делото е приета АТЕ, която е установила, че стойността на автомобила към датата на ПТП е 2000 лв. Навеждат се твърдения, че щом възстановителната стойност е по-висока от стойността на целия автомобил по пазарни цени, то тогава възстановяването му е икономически неизгодно и се обявява т.н. “икономически тотал” – тотална щета. Позовава се на чл.390, ал.1 КЗ, съгласно който застрахователят дължи изплащане на обезщетение определено като тотална щета, само при наличие на удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е удостоверена съответната щета. Сочи, че такава би била налице съгласно ал.2 при наличие на увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на 100 от действителната му стойност. С оглед на това твърди, че е напълно неоснователно да се претендира обезщетение в такъв размер.  Излага подробни съображения, че дължимото обезщетение е изчислено от застрахователя съобразно изискванията на чл.390, ал.2 КЗ. Тъй като е налице сочената тотал щета, видно от съпоставката на целия автомобил и средствата необходими за възстановяването му и предвид забраната в чл.386, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, което не може да надхвърля застрахователната сума. Излага становище, че в този случай от действителната стойност на вещта, когато е по-ниска от застрахователната сума следва да се извади стойността на запазените части като резултата е размерът на дължимото се обезщетение, като само при спазване на това правило не би се стигнало до изплащане на обезщетение, което да надхвърля действителната стойност на вредата и застрахователната сума и да води до неоснователно обогатяване.

 Не се правят нови доказателствени искания, претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

С оглед на изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Т.П.Я. срещу Решение № 1035 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 5501 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г.

ВНАСЯ в. гр. д. № 1910 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 13.08.2020г. - на 21.09.2020 г. от 09.40 часа.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                       

       Членове: