№ 101
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600186 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл.
419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по изготвено от адв. Б., от името на осъденото лице Ю. С.
Ю., искане за възобновяване на НОХД № 1651/2020г. по описа на РС -
Пловдив и ВНОХД №2139/2021г. по описа на ОС – Пловдив.
В искането не е посочено цифрово касационното основание, на което
осъденото лице се позовава, но от съдържанието му може да се изведат
оплаквания за наличието на съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Като такива са посочени липса на мотиви,
необективен, небезпристрастен и формален анализ на доказателствена
съвкупност. Към апелативния съд се отправя искане да се възобновят
наказателните дела, да се отменят постановените по тях присъда и решение и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Пловдив.
1
В съдебно заседание, осъденото лице и представлявалият го адвокат,
поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Осъденият Ю. в последната си дума моли за нов съдебен процес, като
сочи и че неправомерен натиск върху него в досъдебата фаза на процеса е
прилаган.
Представителят на АП - Пловдив изразява мотивирано становище за
неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да
бъде оставено без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането на възобновяване е допустимо – изпратено е до компетентен
съд по смисъла на чл.424, ал.1 от НПК, изхожда от легитимирано лице по
смисъла на чл. 420, ал.2 от НПК, касае акт от кръга, визирани в чл.419, ал.1
от НПК. Същото е депозирано в 6 – месечния срок по чл.421, ал.3 от НПК,
спазена е процедурата по администрирането му. Разгледано по съществото
си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 260127/ 17.07.2021г., постановена по НОХД № 1651/2020г.
по описа на Районен съд - Пловдив, Ю. С. Ю. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, пр.1 – во вр. с ал.1, т.2 вр. с
чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода, което е
постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
По подадена от защитник на Ю. жалба против присъдата се е
произнесъл ОС – Пловдив с Решение № 78/21.03.2022г., постановено по
ВНОХД № 2139/2021г. по описа на съда, с което присъдата е потвърдена
изцяло.
По своята същност значителна част от изложените в искането доводи
представляват оспорване на обосноваността на съдебните актове във връзка с
приетата от съдилищата фактическа обстановка. Достоверността на
доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това
производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348
НПК, а в правомощията на съда е да проследи само правилното приложение
2
на процесуалния и материалния закон, без да може да установява нови
фактически положения. Ето защо, процесуалният закон не предвижда
необосноваността като основание за възобновяване.
В случая същественото е, че доказателствената дейност на инстанциите
по същество не сочи на пороци при събиране, проверка и оценка на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Не могат да бъдат
възприети направените с искането оплаквания за липса на обективен, обстоен
и коректен анализ на доказателствената съвкупност и в частност на
ангажираните по делото гласни доказателства. Видно е, че районният съд е
отделил 6 страници от мотивите си за обсъждане на всички депозирани
показания, както и на обясненията на подсъдимия, коментирайки ги и
поотделно, и съпоставяйки ги помежду си, а окръжният съд се е присъединил
към извършения анализ, споделяйки го изцяло, отговаряйки самостоятелно на
наведените пред него оплаквания. Поради това за липса на мотиви не може и
да става дума.
Неоснователен е и упрека във връзка с кредитирането на показанията на
пострадалата от деянието, послужили за формиране на вътрешното
убеждение на решаващите съдилища. Обстоятелството, че за част от
релевантните факти са ценени показанията на св.Я., дадени на досъдебното
производство и надлежно приобщени, чрез прочитането им по предвидения
процесуален ред, не е от характер да дискредитира направените от
съдилищата изводи, понеже свидетелката в съдебно заседание е заявила, че ги
поддържа, като са налице обективни причини за липсата на подробни
спомени – изминалият период от време от инкриминираната дата до разпита
й пред съда. В допълнение, тези показания са били обект на внимателна
оценка във връзка с възприемането им като обективни. Вярно е казаното в
искането, че в депозираните в различни етапи от наказателния процес
показания на пострадалата се откриват несъответствия, което впрочем е
наложило и използване на процесуалната техника по чл.281 от НПК.
Пропуска се обаче, че противоречията са съществени само когато касаят
релевантните за предмета на доказване факти. В този смисъл посочените в
искането – дали осъденият Ю. първоначално е отказвал да се съвкупи с
пострадалата, но после се е съгласил, защото се е страхувал от починалия
подсъдим Д., къде точно и каква по вид татуировка по тялото си Ю. е имал, не
са релевантни за предмета на доказване факти. А по релевантните –
3
нежеланото от пострадалата присъствие на подс. Ю. в дома на св. Я.,
осъщественото от подсъдимия с последната съвкупление без нейното
съгласие, чрез използвана от починалия подсъдим Д. сила и заплаха,
показанията на пострадалата са непротиворечиви, подредени, логични и
последователни и в досъдебната, и в съдебната фаза на процеса. Поради това
съдилищата не са имали основание да не им се доверят. Фактът, че св. Я. е
пострадала от деянието не е достатъчен, за да се направи извод за нейната
заинтересованост от изхода на делото. Освен пострадал, Я. е и свидетел по
делото по отношение на възприетите от нея лично и непосредствено факти и
обстоятелства, а в това си качество тя носи и наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. Не
се открива логична причина пострадалата да уличи Ю. в извършване на
престъпление. Няма никакъв разум в това една жена - съпруга, майка на две
деца, християнка, проповядваща и изповядваща определени духовни
ценности да „опетни“ името си в обществото, „измисляйки“ си, че е била
изнасилена. Не е установено с осъдения Ю. пострадалата да е имал предходни
пререкания, а оттам и мотив да го обвини в престъпление, от него св. Я. не
търси и парично обезщетение, за да се счете евентуално, че водена от такива
неправомерни съображения го е набедила в извършване на престъпното
деяние. Освен това, за проверка на достоверността на заявеното от Я. са били
разпитани и нейните близки, на които за случилото се пострадалата, макар и
не веднага, и не с детайли и подробности е съобщила, а и в сигнала до
органите на реда престъпното посегателство е описала.
Не е вярно и, че са били игнорирани обясненията на подсъдимия Ю..
Напротив, те са анализирани поотделно и съпоставени с останалия
доказателствен материал. Направен им е обстоен анализ и е демонстрирана
волята на съда да не ги кредитира, която е мотивирана с тяхната
недостоверност, вътрешна противоречивост и липсата на кореспонденция с
останалите доказателствени източници.
Не е допуснато и нарушение на изискванията за обективно и всестранно
установяване на обективната истина по смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК.
Според осъденото лице, израз на нарушение на посочените разпоредби,
сочещо и за предубеденост на районния съд, е неизясняването на всички
факти по делото, например, дали дрехите на пострадалата са били разкъсани в
4
стаята или в банята, дали насилието над Я., освен с цел нежелано от нея
съвкупление с подсъдимите е приложено и по други причини / скандал,
възникнал между съпрузите на сватбено тържество/. Посочените са все
обстоятелства, които отново нямат пряка връзка и отношение към
инкриминираната деятелност и дори неизяснени да са останали по делото,
това не сочи на предубеденост на съдебния състав, нито съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, още по-малко пък води до
недоказаност на обвинението, както считат осъдения и защитника му.
Отново, без правно значение е обликът на личността на съучастника на
подс. Ю. – починалият съпруг на св. Я., откриващ се в показанията на неговия
брат. Това, че по принцип подс. Д. е бил ревнив, съвсем не означава, че на
инкриминираната дата, повлиян сериозно от приема на алкохол, не е
„поканил“ подс. Ю. да „споделят“ в интимен план съпругата му. Точно
последното на базата на доказателствата по делото е установено и като не е
отдал прекалено внимание на показанията на този свидетел, който нито е
очевидец, нито е узнал за случилото се от очевидец и говори „по принцип“,
районният съд не е действал предубедено, нито е нарушил визираните в НПК
процесуални изисквания.
Очевидно е, че наказанието на Ю. е било определено при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а не при превес на
отегчаващите такива, както в мотивите към присъдата е отразено. Това
несъответствие обаче е в полза на осъденият Ю. и не може да е основание за
възобновяване на производството, поради забраната да се утежнява
положението му, без съответно искане за възобновяване от Главния
Прокурор в тази насока да е подавано. Посоченото несъответствие, поради
казаното – че е в полза на осъдения, не може да се счете и като израз на
предубеденост на съда, демонстрирана в ущърб на Ю..
Едва пред този състав и за първи път осъденият навежда доводи за
оказан му от разследващите натиск да признае вината си. Освен непотвърдени
обективно, тези изявления, дори и да са верни, не са се отразили на водения
спрямо Ю. наказателен процес, тъй като той не е признал вината си в нито
един етап от производството, не я признава и до момента, а тезата му за
невиновност на вниманието на три съдебни инстанции – две редовни и една
извънредна, е представена и внимателно обсъдена.
5
Поради казаното до тук настоящият състав не констатира да са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
водят до възобновяване на делата с отмяна на влязлата в сила присъда и
връщане на делото за ново разглеждане, респективно – за оправдаването на
осъдения, каквото при установените правилно факти, без при установяването
им процесуални пороци да са били допуснати, е и невъзможно. Невъзможно е
оправдаването на Ю. дори и тезата за наличието на съществени процесуални
нарушения да бе споделена, защото тогава единственият резонен изход от
настоящето производство щеше да е връщане на делото за ново разглеждане.
С искането не се навеждат доводи за явна несправедливост на
наказанието по смисъла на чл.348, ал.1 т.3 от НПК, поради което и
произнасяне по такова искане от апелативния съд не се дължи.
Воден от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на Ю. С. Ю. за възобновяване на НОХД
№ 1651/2020г. по описа на РС - Пловдив и ВНОХД №2139/2021г. по описа на
ОС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6