Решение по дело №10580/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.08.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 10 580 по описа за 2020 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1]         ОСЪЖДА „Р.И.“ АД да заплати на Е.Ю. следните суми:

-                 300 000,00 евро, част от общо дължимите 3 621 047,80 евро по договор за заем от 29.05.2014 г., погасителен план от 25.01.2017 г. и анекс от 25.01.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1, връзка чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД);

-                 44 398,96 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Е.Ю. е с ЕГН ********** и със съдебен адрес - адвoкати А.П. ***. „Р.И.“ АД е с ЕИК********и с адрес ***.

 

[2]         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[3]         Ако ответникът обжалва решението, той следва да представи доказателство за внесени 11 734,98 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[4]         В искова молба от 05.10.2020 г. Е.Ю. е заявил, че на 29.05.2014 г. е сключил договор за встъпване в дълг, по който се е задължил да встъпи в дълга на ответника „Р.И.“ АД (И.) към „К.Т.Б.“ АД (КТБ) по договор за кредит от 11.03.2013 г. В същия ден Е.Ю. и И. са сключили договор за заем, по който Е.Ю. е предоставил в заем на И. сума, с която е погасил част от дълга на И. към КТБ, а именно 4 271 974,61 евро.

 

[5]         Впоследствие, на 25.01.2017 г. Е.Ю. и И. са се съгласили с погасителен план, с който задължението на И. към Е.Ю. е било превалутирано в евро. По-късно, на 25.01.2020 г. е бил сключен и анекс, по който задължението на И. е било 3 621 047,76 евро, платимо до 25.07.2020 г.

 

[6]         И. не е заплатил сумата на Е.Ю.. Затова Е.Ю. моли съда да осъди И. да му заплати 300 000,00 евро, част от общо 3 621 047,76 евро невърнат заем (исковата молба, л. 2-9).

 

2.            На ответника

 

[7]         И. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че Е.Ю. не е погасил дълга му към КТБ. Затова И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 40-41).

II.          ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[8]         На 29.05.2014 г. Е.Ю. и И. са сключили договор за паричен заем. С договора Е.Ю. е предоставил на И. 2 043 019,67 лева, 2 754 211,31 евро и 562 491,44 щатски долара, които И. се е задължил да върне. Сумите са били предоставени за срок от три години без лихва (чл. 1 и чл. 5 от договора, л. 18). Страните са уговорили, че парите са се предоставяли по начин, посочен от И. – по посочена от него сметка и наведнъж (чл. 2 от договора, л. 18). Те са се съгласили, че предоставените в заем средства ще се ползват за погасяването на кредит, който И. е имал към КТБ (чл. 3 от договора, л. 18). И. се е задължил да върне 20 % от сумата до 31.12.2014 г (чл. 1, ал. 2 от договора, л. 18).

 

[9]         На 29.05.2014 г. Е.Ю. и И. са сключили и договор за встъпване в дълг (договора, л. 13). С него те са уговорили, че Е.Ю. е встъпвал в дълга, който И. е имал по договора за кредит с КТБ от 11.03.2013 г. Страните са се съгласили, че Е.Ю. е щял да отговаря като съдлъжник до размера на паричните средства, които той е имал по банковите си сметки в КТБ (чл. 1, ал. 2 от договора, л. 13). И. се е задължил до три години, „при ред и условия на безлихвен заем“ да върне паричните средства, които са били използвани за погасяване на задълженията му (чл. 3 от договора, л. 13).

 

[10]    Към 29.05.2014 г. Е.Ю. е имал няколко сметки в КТБ. В тях той е имал:

-            2 645 291,74 евро по банкова сметка *** ***;

-            1 958 361,62 лева по банкова сметка *** ***;

-            543 359,74 щатски долара по банкова сметка *** *** (отговора на 5-та задача от заключението на вещото лице, л. 359-360 и удостоверението, л. 14).

 

[11]    На 19.09.2014 г. Е.Ю. е уведомил КТБ, че е встъпил в дълга на И. и средствата по неговите сметки следва да се ползват за погасяване на този дълг (уведомлението, л. 334). На 30.10.2014 г. той е наредил КТБ да използва всички налични средства по трите негови сметки за погасяване на дълга на И. към банката (нареждането, л. 16).

 

[12]    На 04.11.2014 г. КТБ е прехвърлила средствата от трите сметки на Е.Ю. за погасяване на кредита на И. (удостоверението, л. 17). Така за погасяване на този кредит са били отнесени общо 4 271 974,61 евро: 2 055 361,56 лева (1 050 889,68 евро), 2 769 254,52 евро и 564 471,98 щатски долара (451 830,41 евро) (удостоверението, л. 17; писмо, извлечения и бордеро, л. 326-333; отговора на трета и четвърта задача от заключението на вещото лице, л. 358-359). След това дългът на И. е останал 3 728 025,39 евро (отговора на четвърта задача от заключението на вещото лице, л. 359).

 

[13]    На 25.01.2017 г. Е.Ю. и И. са актуализирали погасителния план към договор за заем, сключен от тях. В погасителния план те са посочили, че задължението на И. е било общо 4 271 974,61 евро. Те са определили вноски за погасяване на задълженията на И. до 30.04.2020 г. (погасителния план, л. 19).

 

[14]    И. е заплатил първата вноска по погасителния план с падеж на 31.05.2017 г., която е била 71 974,61 евро. Той е платил и следващите пет вноски от по 80 000,00 евро (преводните документи, л. 21-26). Така И. е заплатил общо 471 974,61 евро от вноските в размера и съгласно сроковете на погасителния план от 25.01.2017 г.

 

[15]    След октомври 2017 г. И. не е плащал вноските на падежа им. Той е възобновил плащанията към Е.Ю. на 18.07.2018 г. и е заплатил пет вноски:

-         50 000,00 лева на 18.07.2018 г. (л. 31);

-         50 000,00 лева на 15.08.2018 г. (л. 28); 

-         100 000,00 лева на 03.09.2018 г. (л. 29);

-         100 000,00 лева на 10.10.2018 г. (л. 30);

-         50 000,00 лева на 05.11.2018 г. (л. 27).

 

[16]    Така до ноември 2018 г. И. е заплатил още 350 000,00 лева, или 178 952,20 евро (350 000,00х0,511292)[1]. И. общо е заплатил 650 926,81 евро (471 974,61+178 952,20) от дълга си за 4 271 974,61 евро. След тези плащания за погасяване са останали 3 621 047,80 евро (4 271 974,61-650 926,81).

 

[17]    На 25.01.2020 г. Е.Ю. и И.са се съгласили да удължат срока за връщане на заема до 25.07.2020 г. (анекс, л. 20). Липсват доказателства И. да е върнал на Е.Ю. останалите 3 621 047,80 евро. Затова съдът приема, че той не е направил това.

 

[18]    Е.Ю. е заплатил: 23 469,96 лева държавна такса (л. 36); 175,00 лева за депозити за вещи лица (л. 303); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 301). Той е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 20 754,00 лева възнаграждение, от които 13 836,00 лева за настоящото производство и 6 918,00 лева с ДДС за обезпечението на иска (договора за правна помощ, анекса, фактурите и извадките от банковата сметка, л. 365-373). Е.Ю. е направил разноски общо за 44 403,96 лева.

 

[19]    И. е заплатил 175,00 лева за депозити за вещи лица (л. 288). Той е бил представляван от адвокат, на когото се е задължил да заплати по банков път 13 500,00 лева, но не е представил доказателства да е превел парите (договор за правна помощ, л. 42). Затова съдът приема, че И. не е заплатил адвокатско възнаграждение.

 

III.       ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА, КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[20]    Е.Ю. е предявил иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на И. да заплати на Е.Ю. невърнат заем. Искът е основателен и съдът го уважава.

 

1.            По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[21]     Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата.

 

[22]     Съдът установи, че Е.Ю. и И. са сключили два свързани договора, с които са се уговорили, че Е.Ю. предоставя в заем на И. свои средства от наличните му в КТБ за погасяване на кредита на И. към същата банка. Съдът установи, че Е.Ю. е наредил средствата му в КТБ да се ползват от КТБ за погасяване на задълженията на И.. КТБ го е направила и е отнесла 4 271 974,61 евро за погасяване на кредита на И.. Затова съдът приема, че Е.Ю. е предал на И. тези 4 271 974,61 евро.

 

[23]      Съдът установи, че И. е върнал на Е.Ю. само 650 926,81 евро. Той не е върнал останалите 3 667 457,81 евро, въпреки че падежът за заплащането им е настъпил. Налице са предпоставките за уважаването на иска.

[24]     Е.Ю. търси само 300 000,00 евро от незаплатените 3 667 457,81 евро. Понеже е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда И. да заплати на Е.Ю. 300 000,00 евро.

 

2.         По разноските

 

[25]    Е.Ю. търси разноски. Той е направил такива за 44 403,96 лева, но търси 44 398,96 лева.

 

[26]    Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда И. да заплати на Е.Ю. 44 398,96 лева разноски – толкова, колкото е поискал.

 

[27]    И. е възразил, че адвокатското възнаграждение, заплатено от Е.Ю. е прекомерно. Възражението е неоснователно, защото цената на иска е 300 000,00 евро или 586 749,00 лева. Минималното адвокатско възнаграждение за иск с такава цена е 13 264,98 без ДДС или 15 917,98,00 лева с ДДС ((586 749,00-100 000,00)х0,02+3 530,00). Е.Ю. е заплатил 13 836 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Минималното възнаграждение за обезпечението на иска е 7 397,49 лева без ДДС (586 749,00/2-100 000,00х0,02+3 530,00). Е.Ю. е заплатил 6 918,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Затова не са прекомерни възнагражденията, които ищецът е заплатил на адвокат.

 

Съдия: