№ 17745
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110151413 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Х. П. Г. срещу З. А. Г. установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на недвижим имот – гараж № 2 със застроена площ от 14,72 кв. м.,
представляващ имот с идентификатор 68134.302.164.1.24 по КККР на гр. София, одобрени
със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК с последно изменение,
касаещо имота от 23.10.2018 г., находящ се на първи етаж от сграда с идентификатор
68134.302.164.1 в поземлен имот с идентификатор 68134.302.164, представляващ дворно
място, съставляващо парцел V-7,8, квартал 137 по плана на град София, местност „зона Б-3“
с площ по скица 987,74 кв.м. и находящо се в /адрес/, който имот е с адрес: /адрес/, на
основание давностно владение, както и насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от З. А. Г. срещу Х. П. Г. за признаване за установено, че ищецът е собственик на
процесния имот на основание давностно владение, както и за осъждане на ответницата да
предаде на ищеца по насрещния иск владението върху процесния имот.
Ищцата Х. П. Г. твърди, че през месец август 2010 г. установила фактическа власт
върху следния празен и неизползваем недвижим имот- - гараж № 2 със застроена площ от
14,72 кв.м., при съседи: гараж № 1, гараж № 3, дворно място, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.302.164.1.24 по КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК с последно изменение, касаещо
имота от 23.10.2018 г., находящ се на първи етаж от сграда с идентификатор 68134.302.164.1
в поземлен имот с идентификатор 68134.302.164, представляващ дворно място,
съставляващо парцел V-7,8, квартал 137 по плана на град София, местност „зона Б-3“ с площ
по скица 987,74 кв.м. и находящо се в /адрес/, който имот е с адрес: /адрес/. Излага, че
гаражът е изграден в самостоятелна сграда, като в период от месец август до настоящия
момент е владян еднолично от ищцата, през което време същата го считала за свой имот.
Посочва, че през целия този период Г. е използвала имота по предназначение – за ежедневно
паркиране на собствения си автомобил, явно пред всички живущи в сградата и пред
ответника З. Г., като само ищцата притежавала и ключ от гаража. Поддържа се, че
ответникът неоснователно претендира да е собственик на имота, позовавайки се на отменен
нотариален акт за собственост, опитвайки се и да изгради пред вратите на гаража други
такива. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената
установителна искова защита с искане да бъде признато по отношение на ответника, че
същата е собственик на процесния имот на основание давностно владение, продължило
1
повече от 10 години – спокойно, явно и несмущавано.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът З. А. Г., чрез
пълномощника си адв. И., оспорва предявения иск, посочвайки, че от 2016 г. от ищцата Х. Г.
и починалия й вече съпруг К. Г. са налице постоянни незаконни опити за присвояване на
собствени на ответника недвижими имоти, находящи се в /адрес/, а именно апартамент № 5
и гараж № 2, считайки, настоящото дело за пореден опит за посегателство върху имота и
личността на Г.. Излага се, че 21.07.2010 г. между З. Г., от една страна и К. Г., от друга
страна, е сключен договор за наем, по силата на който ответникът предоставил за под наем
собствения си ап. № 5, находящ се в /адрес/ за живеене на семейството на К. Г. и съпругата
му Х. Г. (ищцата по делото) за срок от 3 години. След изтичане на първоначално уговорения
срок на действие на договора, същият бил продължен за неопределено време. Посочва се, че
договорът за наем бил развален вследствие от виновното неизпълнение от страна на
наемателя на задължението за заплащане на наемната сума и консумативите. Подчертава се,
че гараж № 2 не е бил отдаван под наем на ищцата, не е бил предмет на договора за наем,
респ. не е бил ползван от наемателя и семейството му. Излага се, че до 2016 г. З. Г. е
използвал гаража лично, а преди това го е отдавал под наем на близки и познати. Поддържа
се, че до 2023 г. държането и владението на ответника върху гаража не е било отнемано, като
в началото на 2023 г. същият установил, че на вратата на гаража е поставен катинар от
неизвестно лице. Излага, че по скрит начин ищцата Х. Г. е завладяла процесния гараж, но
след 2016 г., когато ищецът завел иск срещу нея за връщане на държането на апартамента му.
По делото е постановено съдебно решение от 27.11.2017 г. по гр. дело № 59935/2016 г. по
описа на СРС, 46-ти състав, с което предявеният иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е уважен. С
отговора на исковата молба се твърди, че процесният гараж е собственост на ответника на
основание покупко-продажба от 15.04.1997 г. и на основание давностно владение,
продължило в периода след 15.04.1997 г. и до 2023 г. Сочи се, че нотариалният акт, с който
ответникът е придобил гаража, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД Решение №
276/03.07.2002 г. по гр. дело № 612/2000 г. по описа на СГС, влязло в законна сила поради
забава в строителството, като продавачът Кооперация „Сета-92“ е осъдена за заплати на Г.
конкретна парична сума. Поддържа се, че по уговорка между страните Г. продължил да
упражнява правата си на собственик върху имота, като го владял, ползвал, отдавал под наем
на трети лица, заплащал такси и данъци, а продавачът не предявил претенции и не върнал
присъдените с решението по делото суми. Заявява се, че на 19.05.2016 г. по партидата на
ответника било вписано съдебното решение без знанието и съгласието на Г., въз основа на
заявление, подадено от негово име, чрез адвокат без представителна власт, представляват
процесуален представител на лицето К. Г. (съпруг на ищцата). Ето защо се твърди, че това
вписване е извършено без знанието и съгласието на Г., като срещу същото е подадена жалба
и е образувано досъдебно производство. Наред с това, трети лица не могат да черпят права
от решението и вписването му. В отговора се поддържа, че настоящото производство е нов
опит на ищцата за нанасяне на имуществени вреди на ответника. Твърди се, че липсват
доказателства относно соченото от ищцата владение на имота, който същата се опитва да
обсеби. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на предявения иск, тъй като
собственик на имота е ответникът, а същият се владее от ищцата от две години без правно
основание, който срок е недостатъчен за придобиването му по давност от ищцата.
В отговора на исковата молба е обективирана насрещна искова претенция на ответника
З. Г. срещу ищцата Х. Г., уточнена с молба от 27.05.2024 г., с искане за признаване за
установено, че ищецът е собственик на процесния имот на основание давностно владение,
осъществено в периода 1997 г. – 2022 г., както и за осъждане на ответницата да предаде на
ищеца по насрещния иск владението върху процесния имот, от което ищецът е лишен.
Уточнява, че Г. е придобил процесния гараж № 2 въз основа на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 107, том XLII, дело № 8112/97 г. от 15.04.1997 г. по описа на
нотариус Ирена Радева, от който момент до 2023 г. е владял имота, ползвал е гаража лично,
2
чрез паркиране на свои автомобили и държане на свои вещи в него, а след 2014 г. го отдавал
под наем на близки и познати. Посочва се, че ответницата е завзела имота по скрит начин и
физически възпрепятства Г. в правата му, като е поставила лек автомобил пред гаражната
врата, като при всеки опит същият да бъде преместен Г. е сигнализирала органи на МВР.
Препис от насрещната искова молба е връчен на ответницата Х. П. Г., като в указания й
и законоустановен едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е депозиран писмен
отговор.
Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140, вр. чл. 129 ГПК, намира,
че предявената с насрещната искова молба на ответника осъдителна претенция е
процесуално допустима. Последната е родово подсъдна на районния съд като първа
инстанция и е налице е връзка с първоначалния иск, обусловена от претенциите на страните
за самостоятелни права по отношение на един и същ имот. Ето защо, насрещната искова
молба и предявената със същата осъдителна претенция следва да бъде приета за съвместно
разглеждане в процеса с първоначалната искова молба. На ищеца следва да бъдат дадени
указания да уточни дали претендира да бъде признат за собственик на имота на две
самостоятелни основания – чрез покупко-продажба от 15.04.1997 г. и на основание
давностно владение, или единствено на основание давностно владение, започнало от
момента на изповядване на сделката.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове, както
следва:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС:
В тежест на ищцата е, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е
придобила процесния имот на твърдяното правно основание - по давностно владение, чрез
установяване изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1
ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е
спокойно, явно и непрекъснато).
В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищцата твърдения, като докаже
основателността на възраженията си, в т.ч. относно характера на владението, установено от
ищцата и началния момент на същото, респ. да установи основанието за придобиване на
имота от самия ответник.
По насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС:
В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е
придобил процесния имот на твърдяното правно основание – по силата на договор за
покупко-продажба от 15.04.1997 г. и/или на основание давностно владение, чрез
установяване изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1
ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е
спокойно, явно и непрекъснато), както и, че имотът се намира във фактическата власт на
ответницата.
В тежест на ответницата е да опровергае изложените от ищеца твърдения.
По доказателствените искания:
Представените от страните – от ищцата към исковата молба и ответника – към отговора
писмени материали, като относими към предмета на спора, следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от
съда при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед конкретните им доказателствена
стойност и значение.
Като относими, с оглед наведените твърдения и от двете страни относно конкретното
основание за придобиване на имота, и своевременно заявени следва да бъдат уважени
3
исканията им за допускане на по двама свидетели – при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени от ищцата в исковата молба, респ. от ответника в
отговора на исковата молба и уточнителната такава от 27.05.2025 г.
Предвид конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба, съдът
намира, че следва да бъде изискана информация относно предмета на досъдебно
производство № 15073/2019 г. по описа на 01 РУ при СДВР, пр. преписка № 3914/2019 г. по
описа на СРП, образувано по жалба на З. Г. и дали същото е приключило с краен акт, както и
да се изиска информация относно предмета, страните и етапа, на който се намира
производството по гр. дело № 3743/2019 г. по описа на СГС, а в случай на поставен краен
съдебен акт и препис от същия, намирайки за ненеобходимо изискването на преписката,
респ. делото в тяхната цялост. На ответника следва да бъде издадено поисканото съдебно
удостоверение за снабдяване с преписи от изготвени полицейски протоколи от служители на
03 РУ при СДВР през 2022 г. и 2023 г. на страните по делото във връзка с отваряне на гараж
№ 2.
С оглед начина на формулиране на искането на ответника по чл. 190 ГПК за изискване
на извлечение от книгата на етажните собственици за сграда с адрес: /адрес/, а именно в
случай, че ответникът не успее да се снабди с такава, то и към настоящия момент съдът не
дължи изрично произнасяне по същото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело с
първоначалната искова молба и предявената със същата установителна искова претенция,
насрещната искова молба, обективирана в писмения отговор и уточнена с молба от
27.05.2024 г., с предявения със същата от З. А. Г. срещу Х. П. Г., иск по чл. 108 ЗС с искане за
признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот, както и за осъждане
на ответницата да предаде на ищеца по насрещния иск владението върху процесния имот, от
което същият е лишен.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск З. Г. в двуседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, с писмена молба, да уточни дали претендира да бъде
признат за собственик на имота на две самостоятелни основания – чрез покупко-продажба
от 15.04.1997 г. и на основание давностно владение, или единствено на основание давностно
владение, започнало от момента на изповядване на сделката, като при липсата на отговор в
срок насрещната искова молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2025 г. от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищцата събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата съгласно
мотивите на настоящото определение.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата съгласно
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва да осигурят явяването на свидетелите за разпит в
4
о.с.з.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийска районна прокуратура предоставяне на информация
относно предмета на досъдебно производство № 15073/2019 г. по описа на 01 РУ при СДВР,
пр. преписка № 3914/2019 г. по описа на СРП, образувано по жалба на лицето З. А. Г. и дали
същото е приключило с краен акт.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд информация относно премета, страните и
етапа, на който се намира производството по гр. дело № 3743/2019 г. по описа на СГС, а в
случай на поставен краен съдебен акт и препис от същия.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника и ищец по насрещния иск З. А. Г. съдебно
удостоверение, което да му послужи пред 03 РУ при СДВР и по силата на което да се снабди
със заверени преписи от протоколи, изготвени от полицейски органи от 03РУ при СДВР на
Х. П. Г. и З. А. Г. през 2022 г. и 2023 г., във връзка с отваряне на гараж № 2, находящ се на
адрес: /адрес/.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5