РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1254

 

гр. Пловдив, 21.06.2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                              ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 835 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от “ГРАНД ХИЛС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.П.Х., чрез процесуалния си представител адвокат Б.Г., против Решение № 260705/14.12.2020 г. на Районен съд Пловдив, ХVІ н.с., постановено по а.н.д. № 7337 по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 519940 – F535832/24.06.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС са наложени две административни наказания ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ в размер по 500 лв. за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения нарушение на закона, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Иска се обжалваното решение и процесното НП да бъдат отменени. Алтернативно се иска да бъде намален поне размерът на втората имуществена санкция, тази за второто поред нарушение.

3. Ответникът по касационната жалба - ЦУ на НАП, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от “ГРАНД ХИЛС” ЕООД против НП № 519940 – F535832/24.06.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F535832 от 28.01.2020 г., съставен от Елена Лазарова Филева – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена оперативна проверка на 09.12.2019 г. в 01:00 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - обект - Премиер-Премиум Лайв Клуб, находящ се в ***и стопанисван от „Гранд Хилс“ ООД с ЕИК *********, е установено, че не всички извършвани продажби се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в експлоатация и работещи ФУ в обекта DАТЕСS DР-25 с ИН на ФУ DТ524209 и ИН на ФП 02524209, DАТЕСS DР-25 с ИН на ФУ DТ524206 и ИН на ФП 02524206, DАТЕСS DР-25 с ИН на ФУ DТ524207 и ИН на ФП 02524207, DАТЕСS DР-25 с ИН на ФУ DТ524208 и ИН на ФП 02524208, ЕLTRADE АЗКL с ИН на ФУ ЕD293067 и ИН на ФП 44357252, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ. Видно от представените бележки за плащания с ПОС-терминално устройство на Postbank и КЛЕН от гореописаните фискални устройства в обекта и направения анализ за периода 08.12.2019 г. 23:30 ч. - 09.12.2019 г. 09:30 часа, е установено, че:

Първо - За извършена покупка от клиент, регистрирана бележка от ПОС-терминал в 01:22 часа на 09.12.2019 г. на стойност 135,00 лв. не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ от нито едно от горепосочените функциониращи фискални устройства в обекта.

Второ - За извършена покупка от клиент, регистрирана бележка от ПОС-терминал в 03:22 часа на 09.12.2019 г. на стойност 45,00 лв. не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ от нито едно от горепосочените функциониращи фискални устройства в обекта.

В АУАН е посочено още, че съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка извършвана продажба от лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от БНБ /Обн. ДВ. бр.37 от 4 Май 2018 г., изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2019 г./ платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват операции по чл. 27. В чл. 27, ал. 1 от същата Наредба е посочено, че платежната операция, свързана с карта, е услуга, основана на инфраструктурата и търговските правила на платежна картова схема за извършване на платежна операция чрез картови, терминални, телекомуникационни, цифрови или информационнотехнологични устройства или софтуер.

Посочено е още, че нарушенията са извършени на 09.12.2019 г. в гр. Пловдив и са констатирани и документирани с ПИП сер. АА № 0025788/24.01.2020 г., във връзка с ПИП сер. АА № 0024292/09.12.2019 г., ПИП сер. АА № 0025774/19.12.2019 г., ПИП сер. АА № 0025786/10.01.2020 г., както и че същите са довели до неотразяване на приходи. 

Процесният деяния са квалифицирани като нарушения на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 27 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от БНБ.

Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от обективна страна е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от ЗДДС, както и че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. 

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

По отношение на поддържаните касационни доводи, е необходимо да се отбележи следното:

9. Според дефиницията, възведена в чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Соченото от закона основание за осъществяване на юридическа отговорност е извършването на противоправно деяние сиреч, деяние което нарушава конкретно материално правило за поведение.

В случая, нарушената материална норма е чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., според която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД (освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8).

Цитираната Наредба е приета по делегация на чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС.

В случая еднозначно и несъмнено е установено, че на 09.12.2019 г. не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за извършените в обекта две продажби (на стойност 135,00 лв. и 45,00 лв.), плащането по които е извършено чрез ПОС-терминал.

Така констатираните факти, без съмнение се субсумират в хипотезата на цитирания чл. 3, ал. 1 от Наредбата, както обосновано е приел районния съд.

Следователно правната квалификация дадена както от актосъставителя, така и от административнонаказващият орган се явява правилна. Обстоятелството, че чл. 118 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е цитиран в АУАН и НП по никакъв начин не затруднява защитата на жалбоподателя, напротив спомага за пълноценното й организиране, доколкото обсъжданата законова разпоредба е посочено във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, което само допълнително изяснява правната квалификация и обвързва извършеното нарушение със съответната административнонаказателна норма.

Освен противоправно, деянието трябва да е и наказуемо, а наказуемостта на деянието се установява със съответната административнонаказателна разпоредба.

В конкретния казус това е чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, според която на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

В случая, административнонаказващият орган е приложил именно административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за което е изрично упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Това ще рече, че процесното наказателно постановление е издадено от орган, снабден с необходимите за това правомощия.

10. В АУАН и в наказателното постановление конкретно са посочени мястото и времето на извършените нарушения – 01:22 часа и 03:22 часа на 09.12.2019 г. в обект – Премиер-Премиум Лайв Клуб, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27.

Обстоятелството, че е посочен периодът в обхвата на проверката не е основание да се приеме, че има каквато и да е неяснота по отношение на времето и мястото на извършване на процесното деяние, което да доведе до объркване.

11. Следва да се добави, че съображенията на районния съд, относно липсата на предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, както и относно разминаването в правно-организационната форма на дружеството-жалбоподател посочена в АУАН и НП, са фактически и правно обосновани. Те се споделят в пълнота от настоящата инстанция.

12. Относно твърденията за липса на извършени нарушения, достатъчно е да се посочи, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, което изключва необходимостта от тяхното обсъждане.

13. При това положение следва да се приеме, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260705 от 14.12.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с. постановеното по АНД № 7337 по описа на същия съд за 2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                   2.