Решение по дело №1191/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 170
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20227260701191
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 170

 

08.03.2023г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Ива Байнова

                                                                                          Членове: Росица Чиркалева

                                                                                                          Петър Вунов

 

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 1191 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Заместник – Директор на ТД на НАП – Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против Решение №321 от 08.11.2022 г., постановено по АНД №712 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че съдържанието на наказателното постановление било коригирано след неговото връчване на жалбоподателя. Обсъжда се екземпляра, представен от жалбоподателя, като се сочи, че конкретното наказателно постановление било издадено в 3 екземпляра, които били подписани от компетентния административнонаказващ орган, като екземпляр от същото било връчено на нарушителя. Дори да била допусната техническа грешка и в един от екземплярите (в частта относно доказателствата) неправилно да е посочен АУАН №0339192/11.05.2019г. вместо АУАН №F615808/09.06.2021г., това несъответствие не можело да бъде счетено за съществено процесуално нарушение, доколкото от съдържанието на наказателното постановление, неговата фактическа обстановка и цитираните правни разпоредби ставало ясно за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. Навеждат се доводи, че от събрания доказателствен материал – писмени доказателства и свидетелски показания, се установявало по един безспорен и категоричен начин констатираното с АУАН №F615808/09.06.2021г. административно нарушение.Санкцията била определена правилно и била наложена законосъобразно. Нарушението не можело да бъде и като маловажно. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, в размера, посочен в представен списък за разноски, във връзка с осъщественото процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. По отношение на присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер на 900.00 лв. адвокатско възнаграждение се сочи, че същите били неправилно определени от съда. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение било направено в съдебно заседание, преди приключване на устните състезания, с което съдът неоснователно не се съобразил. Моли се в случай, че се остави в сила обжалваното решение, да се измени същото в размера на присъдените в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, като се присъди същото в минимално предвидения в закона размер.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №321 от 08.11.2022г., постановено по АНД №712/2022г., Районен съд – Хасково отменя  Наказателно постановление №610918-F615808/12.11.2021г., издадено от Заместник-Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Алекс 6311“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Т., за нарушение на чл.124 ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)  във връзка с чл.182 ал.1 от ЗДДС и на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева и осъжда ТД на НАП – Пловдив да заплати на „Алекс 6311“ ЕООД – Т., ЕИК ********* сумата в размер на 900 лв. разноски по делото за адвокат.

За да постанови решението, районният съд е констатирал, че наказателното постановление, което е връчено на жалбоподателя и  наказателното постановление, което е приложено в административната преписка, са с различно съдържание. Посочил е, че съществува разлика между двата екземпляра в обстоятелствената част, като във връченото наказателно постановление на стр. 2 било отразено, че установеното нарушение се потвърждава от приложените доказателства АУАН №0339192/11.05.2019г. и АПВ №П-16002620196152-004-001/12.03.2021г., а в съдържащото се в административната преписка наказателно постановление на стр.2 било отразено, че установеното нарушение се потвърждава от приложените доказателства АУАН №F615808/09.06.2021г. и АПВ №П-16002620196152-004-001/12.03.2021г. Според съда била извършена последваща корекция в съдържанието на  атакуваното Наказателно постановление №610918-F615808/12.11.2021г. на Зам. Директор на ТД на НАП – Пловдив, което било сторено след връчването му на жалбоподателя. Така в административното производство се оказали две наказателни постановления, за едно и също нарушение, но с различно съдържание. Съдът е посочил , че това е недопустимо. Всеки акт на държавна власт, в т.ч. и наказателни постановления, не можело да бъдат променяни и модифицирани като съдържание, след като бъдат връчени на техния адресат. Така се накърнявало както правото на защита, така и фундаментални принципи на административния процес и административнонаказателната отговорност.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е налице различно съдържание на наказателното постановление, което е връчено на жалбоподателя и наказателното постановление, което е приложено в административната преписка. Правилно съдът е приел, че по този начин са налице две наказателни постановления, за едно и също нарушение, но с различно съдържание. Във връзка с наведените в касационната жалба възражения следва да се отбележи също, че с посочването на два различни акта за установяване на административно нарушение в единия екземпляр от наказателното постановление (независимо от причината, на която се дължи това обстоятелство), се създава неяснота кой точно АУАН е бил връчен на наказаното лице и съответно кой от двата акта е послужил за издаване на наказателното постановление. По този начин се нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере какво точно е административното нарушение, съответно създава се неяснота относно фактическите обстоятелства, въз основа на които му се налага санкция. Като е констатирал наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Изложените от районния съд мотиви за отмяна на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221 ал.2  изр. 2 от АПК се препраща към тях.

Районният съд правилно е приложил закона, като е отменил наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника в настоящото производство, съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на разноски. Направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция не се споделя, с оглед обема на осъщественото процесуално представителство и размера на наложената с процесното наказателно постановление имуществена санкция.

 

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №321/08.11.2022 г., постановено по АНД №712 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година.

ОСЪЖДА ТД на НАП –Пловдив да заплати на „Алекс 6311“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Т., сумата от 900.00 (деветстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.  

 

Председател:                                                    Членове: 1. 

 

                                                                                              2.