№ 258
гр. К., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20205510101903
по описа за 2020 година
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в
законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 996 по
описа на Районен съд - К., НК, 5 с-в, за 2020 г., на основание чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване
на вземането си спрямо ИВ. М. Ф. в размер на 1078,45 лв. (хиляда и
седемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки).
Сочи, че между ИВ. М. Ф. и „Т.“ ЕАД (с предишно наименование „К.“
ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г. Съгласно договора
на клиента бил предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна
абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без вкл. ДДС.
- Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 16.06.2018
г., в едно с Приложение за пренасяне на номер/а в мрежата на Т.. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер ***, пренесен от друга мрежа в Т., със стандартна месечна
абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС и мобилен
телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството било уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 513.87 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши
една първоначална лизингова вноска в размер на 245.00 лв. с вкл. ДДС,
платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 11.69 лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
1
Твърди, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от ИВ. М. Ф. мобилни номера и устройство на лизинг се
прилагали следните условия:
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № *** от 28.04.2018 г.
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № *** от 16.06.2018 г.
- за мобилен телефонен апарат *** - условията, договорени в Договор за
лизинг от 16.06.2018 г.
Сочи, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени
му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2018 г. - м. ноември 2018 г.:
фактура № *** г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г. Във
всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № *** г. с настъпил падеж на 20.07.2018 г. била издадена за
отчетния период 05.06.2018 – 04.07.2018 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна
такса 31.92 лв., други услуги 0.87 лв., други услуги с добавена стойност 50.83
лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1.14 лв. и Услуги с добавена стойност
(SMS) 236.00 лв., които били в общ размер на 320.76 лв. без ДДС - 384.91 лв.
с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат *** - 11.69 лв. с
вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 9.16 лв., други
услуги с добавена стойност 50.00 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1.14
лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 1.00 лв., които били в общ размер на
61.30 лв. без ДДС - 73.56 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата била 470.16 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 69.79 лв.,
претендираната сума по фактурата била 400.37 лв.
Фактура № *** г. с настъпил падеж на 20.08.2018 г. била издадена за
отчетния период 05.07.2018 – 04.08.2018 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна
такса 20.82 лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 13.00 лв., които били в
общ размер на 33.82 лв. без ДДС - 40.59 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат *** - 11.69 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ***
месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС - 10.99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата била 63.27 лв.
Фактура № *** г. с настъпил падеж на 20.09.2018 г. била издадена за
отчетния период 05.08.2018 – 04.09.2018 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна
такса 20.82 лв. без ДДС - 24.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат *** - 11.69 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС - 10.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума
начислена във фактурата била 47.67 лв.
Сочи, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, сключени между „Т.“ ЕАД и ИВ. М. Ф., при условията на които са
ползвани процесните номера *** и ***, по вина на потребителя поради
изпадането в забава, операторът издал фактура № *** г. с настъпил падеж на
2
20.11.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 333.34 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство *** в общ размер на 233.80 лв. с вкл.
ДДС.
Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка при предсрочно (за номер *** преди 16.06.2020 г., за номер ***
преди 28.04.2019 г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина
или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с
идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер *** в т.
11 от Договор за мобилни услуги № *** от 16.06.2018 г., за номер *** в т. 11
от Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г.
Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или
срещу заплащане в брой).
Сочи, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът
на неустойката за номер *** била в размер на 305.86 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 20.82 лв. всяка), а именно 62.46 лв., ведно с добавена
разликата в размер на 243.40 лв. между стандартната цена на *** без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 16.06.2018 г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 16.06.2018 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер *** била в
размер на 27.48 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (9.16 лв. всяка).
Твърди, че настъпването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Следвало да се отбележи, че настъпването на предсрочната изискуемост на
остатъка от цената на лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на
договора за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за
лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като в който и момент след
възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя,
начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите
3
вноски, дължими до изтичането на договора. Доколкото устройството не е
било върнато, цената му не е била напълно изплатена и не са предприемани
действия по разваляне на договора за лизинг (на основание чл. 10 от Общите
условия), вкл. и от лизингополучателя, следвало да се отбележи, че договорът
бил запазил първоначално уговорения си срок на действие.
Твърди, че за мобилно устройство *** предсрочно изискуемият остатък
от лизингови вноски бил в общ размер 233.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет неначислени лизингови вноски.
Предвид гореизложеното, общата сума, начислена във фактура № *** г.
била 567.14 лв.
Сочи, че изискуемостта на вземанията на „Т.“ ЕАД по всяка от
фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Т.“ ЕАД било депозирано заявление
по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К., въз основа на което било образувано
частно гражданско дело № 996/2020 г. пред НК, 5-ти състав и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на
съда по заповедното производство, с което ищцовото дружество било
уведомено, че по делото е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в
законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
С оглед гореизложеното, моли да бъдат призовани на съд с ответника и
след като съдът се увери в истинността на твърденията да постанови решение,
с което да приеме за установено наличието на вземането на ищцовото
дружество по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 996/2020 г. по описа на Районен съд - К., НК, 5-ти
състав, против длъжника - ответник ИВ. М. Ф. с ЕГН **********, както
следва:
- 1078,45 лв. (хиляда и седемдесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№ *** г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, който сочи, че до момента на подаване на
настоящия писмен отговор не е осъществила контакт с ответницата ИВ. М. Ф.
и не знае дали до с.з. такъв ще бъде осъществен.
Заявява, че след връчването на съдебните книжа и запознаването с тях и
наличното в съда дело, счита предявените искове за неоснователни и
недоказани и като такива, моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, поради
следните съображения.
Сочи, че между ищцовото дружество и ответницата били сключени
няколко договора: Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г.,
Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 16.06.018 г.
Ищецът твърдял, че ответницата не изпълнила свои парични задължения по
4
посочените договори и моли съда, да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ИВ. М. Ф. с ЕГН ********** дължи на „Т.“ ЕАД сумата от
1078.45 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№ *** г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането.
Счита, че предявените от ищеца искове за заплащане на посочените в
исковата молба суми са неоснователни и недоказани.
Към исковата молба ищецът представил дубликати на 4 броя фактури,
издадени от негов представител, в които били обективирани претендираните
вземания за предоставени мобилни услуги за посочен в тях период,
абонаментна такса, за лизингови вноски за мобилен телефонен апарат, като
Фактура № *** г. била за претендирана неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите и лизингови вноски. Тези фактури обаче
представлявали частни свидетелстващи документа, които се ползвали с
доказателствена сила, единствено в случаите, когато обективират неизгодни
за издателя им обстоятелства /чл. 55 от ТЗ и чл. 178 от ГПК/. Фактурите не
били подписани от ответницата, а били едностранно подписани от ищеца и
същите не доказвали по категоричен начин, че установяват извършването на
доставка на услугите, твърдени от ищеца. Фактурите не представлявали
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства,
когато в качеството им на частни свидетелстващи документа по смисъла на
чл. 178, ал. 1 от ГПК, обективират изгодни за техния издател факти. Те имали
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател,
но не и материална такава.
Твърди, че бе било ясно ищецът реално дали е предоставил мобилни
услуги, дали същите са получени от ответницата, както и не било ясно по
какъв начин са определени цените на тези услуги. Не било ясно дали
мобилните услуги са били вярно отчетени от измервателните средства на
доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, както и дали са
коректно фактурирани.
Сочи, че към исковата молба са приложени Общи условия, приложими
по отношение на договорите за лизинг за предоставяне на преносим
компютър, 3G connect center, телефонен апарат или друго устройство.
Приложените общи условия били с изключително ситен шрифт, трудно почти
невъзможно да бъдат прочетени без помощни средства. В тези ОУ било
посочено, че са приети и влизат в сила от 01.10.2010 г., а процесните
Договори били сключени през 2018 г. Не било ясно дали ОУ от 01.10.2010 г.
са били актуални и към 2018 г., имало ли е изменения след 2010 г. и какви са
били тези изменения.
Ищецът в исковата молба от задължението по фактура № *** г.
приспадал надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период.
Не било ясно как е определен този остатък от предходен период и кое точно
задължение от посочената фактура погасявал.
Сочи, че с договорите за мобилни услуги ищецът се задължил да
предостави на ответницата мобилни услуги, а тя /ответницата/ от своя страна
5
да заплаща уговорените месечни такси и предоставени услуги. Заплащането
на уговореното се осъществявало след получаване на мобилните услуги от
абоната. Предвид на което, ищецът, в качеството му на оператор не може, да
претендира заплащане на услугите преди абоната да е получил същите.
Самото представяне на фактурите не доказвало твърдените от ищеца
обстоятелства.
С фактура № *** от 05.11.2018 г. ищецът претендирал неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или
инициатива на потребителя в общ размер на 333.34 лв. Счита за
неоснователна и тази претенция на ищеца. Съгласно т. 11 от приложените
към исковата молба договори за мобилни услуги, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси за всяка една СИМ-карта до
края на срока на всеки от договорите.
Твърди, че по делото нямало никакви доказателства, че процесните
договори са били прекратени от страна на ищеца „Т.“ ЕАД. Липсвали
доказателства ищецът, в съответствие и при спазване разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, да е изпратил писмено предупреждение, с даден подходящ срок за
изпълнение, след изтичането на който договорът ще се счита развален. Не
било ясно от кога процесните договори се считат за прекратени, както и не
било ясно за какъв период са начислени неустойките. Не било ясно и какъв е
размерът на месечния абонамент, който е база за формиране размера на
неустойката, как са фиксирани датите по делото, след като предупреждението
за прекратяване на договорите не е изпращано.
Твърди, че освен изложените по-горе доводи, счита претенцията за
неустойка, че е нищожна на осн. чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД. Ищецът на
основание т. 11 от Договорите за мобилни услуги претендирал неустойка в
размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на договора,
след предсрочното му прекратяване. По този начин потребителят бил
задължен да плати всички месечни такси, без да получи насреща услугите на
оператора. Така уредената неустойка противоречала на добрите нрави и
добросъвестността. Въпреки прекратяването на договора, абонатът оставал
задължен да заплати всички месечни абонаментни такси, без да получи
услугите на оператора /Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д. № 126/2015 г. ТК
I т.о. на ВКС/. Частичната претенция за неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси не правела клаузата действителна.
С оглед на изложеното по-горе моли съда да отхвърли изцяло
предявените от „Т.“ ЕАД искове срещу ответницата ИВ. М. Ф., тъй като
считам същите за неоснователни и недоказани.
Предвид, че няма контакт с ответницата не представя писмени
доказателства. В случай, че до датата на делото била налице промяна в
горните обстоятелства и успее да установи контакт с ИВ. М. Ф., ще направи
искане по доказателствата. С писмено становище адвакат Р. Д. моли съда да
отхвърли предявените искове ката неоснователни и недоказани
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните,
6
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №996/2020 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №538/05.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение в полза
на „Т.“ ЕАД срещу длъжника ИВ. М. Ф. за сумата : главница 1078,45 лева,
ведно със законната лихва за забава върху вземането от датата на подаване на
заявлението – 02.06.2020 г. - до окончателно изплащане на задължението,
както и 385 лева съдебни разноски. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Сключени договори за мобилни услуги №
***/28.04.2018 г., № *** и договор за лизинг от 16.06.2018 г., ведно с
приложение за пренасяне на номера в мрежата на Т.. Неудовлетворените
вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в
издадени от него фактури, подробно описани в заявлението.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
И.П. Ф., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 996/2020 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в договорни отношения по сключени
между тях Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018г. и Договор за
мобилни услуги №*** от 16.06.2018г., съгласно които ищецът, в качеството
му на оператор, е предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги. по
посочения в договорите мобилни номер с избрана абонаментна програма.
По Договор за мобилни услуги № ***/28.04.2018г. е предоставен
мобилен телефонен номер, със стандартна месечна абонаментна такса 10.99
лева с ДДС или 9.16 лева без ДДС. Страните по делото са сключили Договор
за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 16.06.2018, ведно с
Приложение за пренасяне на номер в мрежата на Т.. По силата на договора за
мобилни услуги на клиента ответник са предоставени за ползване : мобилен
телефонен номер пренесен от друга мрежа в „Т.“ със стандартна месечна
абонаментна такса 24.99 лева с ДДС или 20.82 лева без ДДС. На ответника е
предоставено от ищцовото дружество мобилен телефонен апарат ***.
Съгласно договора общата цена на лизинговата вещ е 513.87 лева с ДДС.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за лизинг, ответникът – лизингополучател се
е задължил да извърши първоначална лизингова вноска в размер на 245 лева с
ДДС, платима към датата на сключване на договора и 23 месечни лизингови
вноски в размер на 11.69 лева с ДДС всяка. Уговорено е лизинговата вноска
да се фактурира заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера. Потреблението на мобилни услуги е
фактурирано под клиентски номер на абоната *********.
За предоставените по процесните договори услуги „Т.“ ЕАД е издал
следните фактури: № *** г., за отчетен период на потребление от
05.06.2018г. до 04.07.2018, с настъпил падеж 20.07.2018г. на стойност 400.37
лева, фактура № *** г., за отчетен период на потребление от 05.07.2018г. до
04.08.2018, с настъпил падеж 20.08.2018г. на стойност 63.27 лева, фактура №
*** г. за отчетен период на потребление от 05.08.2018г. до 04.09.2018, с
7
настъпил падеж 20.09.2018г. на стойност 47.67 лева и фактура № *** г., за
отчетен период на потребление от 05.10.2018г. до 04.11.2018, с настъпил
падеж 20.11.2018г. на стойност 567.14 лева. Към всяка от фактурите е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Поради незаплащане от страна на ответника на потребените и фактурирани
услуги ищцовото дружество е прекратило едностранно договорите като е
издадена крайна фактура № ********** от 10.08.2018г. на обща стойност
338.18 лева.
По делото е назначена и изслушана съдебно - икономическа експертиза,
чието заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, общия размер по Договор за мобилни услуги № ***/28.04.2018г,
Договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 16.06.2018г. към
датата на подаване на заявлението е 1 078.45 лева. Посочено е, че размерът на
неустойката след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги
между ищеца и ответника за използване на номер *** е в размер на 305.86
лева, а размерът на неустойката след предсрочното прекратяване на договора
за мобилни услуги между ищеца и ответника за използване на номер *** е в
размер на 27.48 лева. От експертизата се установява още, че размерът на
дължимите от ответника суми по Договор за лизинг от 16.06.2018г. за
мобилен телефонен апарат ***. е в размер на 233.80 лева с ДДС
нефактурирани лизингови вноски, съгласно погасителен план към договора
за лизинг. В процесните фактури ищецът е начислил дължима сума по лизинг,
при спазване условията на договора.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. Твърденията на
ищеца са, че е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги,
като е предоставил посочените услуги, от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите се съдържа
описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени и
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
8
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил
съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода, определен
във фактурите. В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията
си по договорите да заплаща месечните такси. С подписването на договорът
за мобилни услуги, абонатът се е съгласил с условията на същите. Безспорно
установено е, че, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по
цитираните договори за заплащане в срок на предоставените услуги, в
съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите
условия, ищецът е прекратил едностранно същите.
Ето защо съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договора,
поради което дължи на ищеца сумата 538.79 лева – за главница за ползвани
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ***/28.04.2018г, Договор за
мобилни услуги № *** от 16.06.2018 г.
По иска с правно основание чл. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи
основанието, на което възниква вземането: договор за лизинг, по силата на
който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя
лизинговата вещ за временно ползване срещу уговорено възнаграждение и
изпълнение на задължението на лизингодателя.
Не е спорно, че между страните е сключен Договор за лизинг от
07.05.2018г., за мобилно устройство***., съгласно който ищцовото
дружество, в качеството му на лизингодател, е предоставило на ответника, в
качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване
процесното мобилно устройство. Месечните лизингови вноски се фактурират
от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на получателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор
за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.“ ЕАД.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за
лизинг, съгласно ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в
пълен размер. Няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ при
предсрочното прекратяване на договора за лизинг, което означава, че
продължава да го ползва и дължи заплащането на всички лизингови вноски
по договора. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че размерът на лизинговите вноски дължими за цената на
устройство ***., съгласно погасителния план по договора за лизинг е 233.80
лева.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г. и № *** от 16.06.2018 г
- в размер на 305.86 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност
неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на
9
обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната
страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и
на вина за неизпълнението. Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
По делото се установява, че ответникът не е бил изправна страна по
договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този
случай съгласно процесния договор "Т." ЕАД има право да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. В сключения с ответника
договор за мобилни услуги страните са се уговорили в случай на
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер, по
отношение на който е налице неизпълнение, дължими до края на срока на
договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и съответно
нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5,
т. 9 и т. 14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с оглед
начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл константната практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 по дело №
1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.
Предвид гореизложеното съдът счита, че претендираната от ищеца
неустойка, в размер на 305.86 лева по договори за мобилни услуги № *** от
28.04.2018 г. и № *** от 16.06.2018 г. се явява недължима, поради това, че
клаузата, с която е уговорена е нищожна. Предявеният установителен иск в
тази част, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за
установяване вземането от 538.79 лева за неизпълнено задължение за
10
заплащане на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *** от
28.04.2018 г. и Договор за мобилни услуги № *** от 16.06.2018 г. и 233.80
лева за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.06.2018г., за
което е издадена заповед за изпълнение №538/05.06.2020 г. по чл. 410 ГПК по
частно гражданско дело №996/2020 г. по описа на Районен съд – К., се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени. В останалата част
относно сумата 305.86 лева, представляваща – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г. и Договор
за мобилни услуги № *** от 16.06.2018 г., установителният иск, като
неоснователен, подлежи на отхвърляне.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното :
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 275.81 лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 571.02 лева,
представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИВ. М. Ф. , ЕГН
**********, с адрес: *** съществуването на вземането на „Т.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. –
Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите,
11
съдебен адрес : ***, чрез адвокат З.Ц. сумата от общо 772.59, от които 538.79
лева. - неизпълнено задължение за заплащане на цената на предоставени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г. и
Договор за мобилни услуги № *** от 16.06.2018 г. и 233.80 лева неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.06.2018г. г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 02.06.2020 г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №538/05.06.2020 г. по частно гражданско
дело № 996/2020г. по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор,
заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен адрес : ***, чрез
адвокат З.Ц. против ИВ. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: *** установителен
иск за сумата от 305.86 лева, представляваща – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***/28.04.2018г , Договор за
мобилни услуги № *** от 16.06.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на
директорите, съдебен адрес : ***, чрез адвокат З.Ц. сумата от 275.81 лева,
представляваща разноски направени по частно гражданско дело № 996/2020 г.
по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА ИВ. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на
директорите, съдебен адрес : ***, чрез адвокат З.Ц. сумата от 571.02 лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12