Р Е
Ш Е Н
И Е № 232
Град Несебър, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 150/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** В.В.№ 3, етаж 4, представлявано от инж. Г.Й.Т.Като ответници са
посочени Г.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***, В.С.А. с ЕГН **********, с
адрес: ***, и М.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че
потребител на водоснабден обект в село Оризаре, улица Ч.М.*община Несебър, с
абонатен № 962261, е бил С.М.И.с ЕГН **********, който е починал, а след
смъртта му качество на потребители са имали законните му наследници, а като
такива сочи ответниците, тъй като същите са придобили по наследство правото на
собственост върху имота, обект на потребление, при следните квоти от правото на
собственост: Грамадка Д.И. – 6/10 (3/5) идеални части, В.С.А. – 1/10 идеална
част, и М.С.И. – 1/10 идеална част. Тримата били длъжни в 60-дневен срок на
основание чл.62, ал.1 от Общите условия на ВиК оператора да подадат заявление
за промяна на данните по партидата, което не е изпълнено от тях. През периода
от 10.12.2015г. до 11.12.2018г. стойността на предоставената от ищеца услуга по
доставена, отведена и пречистена вода във водоснабдения обект е в размер на 558
лева въз основа на 16 броя фактуи, издадени през периода от 25.02.2016г. до
21.12.2018г. Общият размер на мораторната лихва върху отделните периодични
плащания е в размер на 94,84 лева. От тези суми прави искане Г.Д.И. да бъде
осъдена да заплати главница в размер на 335,04 лева и мораторна лихва в размер
на 56,88 лева, В.С.А. да бъде осъдена да му заплати главница в размер на 55,84
лева и мораторна лихва в размер на 9,48 лева, М.С.И. да бъде осъдена да му
заплати главница в размер на 55,84 лева и мораторна лихва в ръзмер на 9,48
лева.
Ответниците не са подали отговор
на исковата молба, не са взели становище по иска, не са направили възражения и
оспорвания.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна молба
заявява, че поддържа предявения иск.
Никой от ответниците не се явява
в съдебно заседание и не изпращат представител.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
До смъртта си на 07.03.2017г. С.М.И.с ЕГН **********
е имал качеството на потребител на предоставени от ищцовото дружество услуги по
доставяне, отвеждане и пречистване на отпадни води в обект на потребление,
находящ се в село Оризаре, улица Ч.М.*община Несебър. За времето от
10.12.2015г. – началото на въведения от ищеца период, до 07.03.2017г. – смъртта
на Стефан Миладинов Илиев, ищцовото дружество е доставяло услугата в посочения
обект на потребление, като е издавало фактури, както следва: фактура №
********** / 25.02.2016г. на стойност 34,32 лева с включен ДДС с отчетен период
10.12.2015г. – 10.02.2016г., фактура № ********** / 25.04.2016г. на стойност
38,28 лева с включен ДДС с отчетен период 11.02.2016г. – 11.04.2016г., фактура
№********** / 27.06.2016г. на стойност 43,75 лева с включен ДДС с отчетен
период 12.04.2016г. – 31.05.2016г., фактура № ********** / 25.08.2016г. с
включен ДДС с отчетен период 07.06.2016г. – 05.08.2016г., фактура № **********
/ 25.10.2016г. на стойост 45,14 лева с включен ДДС с отчетен период
06.08.2016г. – 06.10.2016г., фактура № ********** / 23.12.2016г. на стойност
41,04 лева с включен ДДС с отчетен период 07.10.2016г. – 06.12.2016г., фактура
№ ********** / 24.02.2017г. на стойност 41,04 лева с включен ДДС с отчетен
период 07.12.2016г. – 03.02.2017г. Общата сума по посочените фактури е в размер
на 291,45 лева.
След смъртта на С.М.И.на 07.03.2017г.
същият е оставил за свои законни наследници съпругата си Г.Д.И., В.С.А. –
дъщеря, М.С.И. – дъщеря, и внуците си (низходящи на починалия преди него на
20.01.2015г. син В.С.И.Д.В.И.с ЕГН **********, Виктория Веселинова И. с ЕГН **********,
А.В.И.с ЕГН **********, Х.В.И.с ЕГН **********, (и низходящите на починалия преди
него на 02.08.1997г. син Д.С.И.) Галина Димитрова И. с ЕГН ********** и М.Д.И.с
ЕГН **********.
За времето след смъртта на С.М.И.до
11.12.2018г. – края на претендирания период, за потребените в обекта на
потребление услуги са издадени следните фактури: фактура № ********** /
25.04.2017г. на стойност 41,04 лева с включен ДДС с отчетен период 04.02.2017г.
– 07.04.2017г., факура № ********** / 26.06.2017г. на стойност 41,04 лева с
включен ДДС с отчетен период 08.04.2017г. – 06.06.2017г., фактура № **********
/ 25.10.2017г. на стойност 15,05 лева с включен ДДС с отчетен период
05.08.2017г. – 04.10.2017г., фактура № ********** / 22.12.2017г. на стойност
37,46 лева с отчетен период 05.10.2017г. – 30.11.2017г., фактура № ********** /
26.02.2018г. на стойност 39,48 лева с включен ДДС с отчетни периоди
08.12.2017г. – 31.12.2017г. и 01.01.2018г. – 06.02.2018г., фактура № **********
/ 25.06.2018г. на стойност 35,24 лева с включен ДДС с отчетен период 06.04.2018г.
– 06.06.2018г., фактура № ********** / 27.08.2018г. на стойност 9,61 лева с
включен ДДС с отчетен период 07.06.2018г. – 06.08.2018г., фактура № **********
/ 25.10.2018г. на стойност 12,82 лева с включен ДДС с отчетен период
07.08.2018г. – 05.10.2018г., фактура № ********** / 21.12.2018г. на стойност
35,24 лева с включен ДДС с отчетен период 06.10.2018г. – 11.12.2018г. Общо
сумата по главниците за тази част от периода, дължими за предоставените в обект
ВиК услуги е в размер на 266,98 лева.
Въз основа на така приетото за
установето от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Ищецът е отказал да изпълни
указанията на съда и да уточни какви конкретни суми се претендират от всеки от
ответниците в качеството им на наследници на починалия си наследодател, т.е.
какви суми са наследили като задължения, и какви суми се претендират от
ответниците като потребители. Когато продължава да твърди след представяне на
удостоверението за смъртта и наследниците, че през целия процесен период
тримата ответници са имали качество на потребители, респ. сумата, предмет на
исковата претенция или част от нея не се претендира като наследено парично
задължение за потребени от техния наследодател ВиК услуги, искът за частта от
291,45 лева се явява неоснователен. Не само, че не е посочено изрично, че
паричното задължение за тази сума е наследено от ответниците, а продължава да
се твърди, че са имали качеството именно на потребители, тъй като са придобили
собствеността върху имота – обект на потребление.
Като такива от кръга на законните
наследници на Стефан Миладинов Илиев, наследствените квоти на всеки от тримата
ответници е по 1/5 идеални части за всеки от тях (на основание чл.5, ал.1,
чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Закона за наследството). Съдът не може да приеме за
верни твърденията на ищеца в допълнителната му молба, че Грамадка Д.И. е
собственик на 3/5 идеални части от имота, а другите двама ответници В.С.А. и М.С.И.
– на по 1/10 идеална част за всяка от двете, и при тези квоти следва да бъдат
разпределени дължимите суми за потребените ВиК услуги, защото тези квоти са
посочени произволно от ищцовата страна. Съдът не представя доказателства –
официални писмени документи, че С.М.И.е бил приживе едноличен собственик на
имота, нито че е притежавал имота в режим на съпружеска имуществена общност с Г.Д.И.,
нито че въобще е участвал в собствеността на имота. В този случай не може да се
очаква от съда единствено въз основа на твърдения на страна в процеса, които
дори и да са безспорни, задължително се нуждаят от доказване с официални
документи, да се приемат за верни такива твърдения и въз основа на тях съдът да
приема за верни определени факти и да гради правните си изводи, защото това би
противоречало на правилата по чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК. Неприемливо е
да се иска от съда да приеме механично, че щом С.М.И.е имал приживе качеството
на потребител, непременно това качество е придобито след смъртта му от неговите
законни наследници, защото не само собствениците на един водоснабден имот могат
да бъдат потребители, нито пък да се настоява да се приеме, че собственикът
следва непременно да се отъждествява с потребителя. Затова и след като ищецът
не проведе успешно доказване, че наследодателят на ответниците е бил собственик
на имота, обект на потребление, а оттам и че ответниците – трима от законните
му наследници, са придобили след смъртта му качество на съсобственици, а оттам
и поребители на ВиК услуги, означава, че недоказана и неоснователна се явява
претенцията на ищеца, че същите следва да заплатят и сумата в общ размер на
266,98 лева, представляваща стойността на ползваните ВиК услуги през периода от
07.03.2017г. до 11.12.2018г.
Като неоснователен и недоказан
искът следва да бъде отхвърлен, а разноските, направени от ищеца, за което е
представен списък за сумата в размер на 205 лева, не следва да му се присъждат,
тъй като с оглед изхода на делото, не са налице условията на чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответниците не са направили
разноски по делото, не претендират такива, поради което и съдът не следва да се
произнася по присъждането на такива на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “В.и к.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3, етаж 4, представлявано
от инж. Ганчо Йовчев Тенев, иск за осъждане на Г.Д.И. с ЕГН **********, с адрес
***, да му заплати сумата в размер на 335,04 лв. (триста тридесет и пет лева и
04 ст.), представляваща част от дължимата сума в размер на 558,43 лева като
стойност на потребени В и К услуги по доставена и пречистена питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода от 10.12.2015г. до 11.12.2018г. в обект на
потребление на адрес село Оризаре, улица Ч.М.*община Несебър, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й
заплащане, както и сумата в размер на 56,88 лв. (петдесет и шест лева и 88
ст.), представляваща част от мораторната лихва в общ размер на 94,84 лева,
начислена общо за периода от 26.03.2016г. до 06.02.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “В.и к.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3, етаж 4,
представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, иск за осъждане на В.С.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да му заплати сумата в размер на 55,84 лв. (петдесет и пет лева и
84 ст.), представляваща част от дължимата сума в размер на 558,43 лева като
стойност на потребени В и К услуги по доставена и пречистена питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода от 10.12.2015г. до 11.12.2018г. в обект на
потребление на адрес село Оризаре, улица Ч.М.*община Несебър, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й
заплащане, както и сумата в размер на 9,48 лв. (девет лева и 48 ст.),
представляваща част от мораторната лихва в общ размер на 94,84 лева, начислена
общо за периода от 26.03.2016г. до 06.02.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “В.и к.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3, етаж 4,
представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, иск за осъждане на М.С.И. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да му заплати сумата в размер на 55,84 лв. (петдесет и пет лева и
84 ст.), представляваща част от дължимата сума в размер на 558,43 лева като
стойност на потребени В и К услуги по доставена и пречистена питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода от 10.12.2015г. до 11.12.2018г. в обект на
потребление на адрес село Оризаре, улица Ч.М.*община Несебър, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й
заплащане, както и сумата в размер на 9,48 лв. (девет лева и 48 ст.),
представляваща част от мораторната лихва в общ размер на 94,84 лева, начислена
общо за периода от 26.03.2016г. до 06.02.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “В.и к.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3, етаж 4,
представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, за осъждането на Г.Д.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, В.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, и М.С.И. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да му заплатят сумата в размер на 205 лв. (двеста и пет лева),
представляваща направени по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: