№ 570
гр. Благоевград , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501364 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по писмено възражение от Е. „Н. М.- Н.“, ЕИК *, с. К., общ. П., ул. „В. Ле. №
*, подадено чрез пълномощник адв. Г.А. К., с искане за възстановяване на срока за подаване
на възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
382 от 11.02.2020г., издадена по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, с посоченото
правно основание чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК.
С подаденото възражение се навеждат доводи, че едноличният търговец е разбрал за
издадената срещу него заповед за изпълнение, след получаването на съобщение от ЧСИ по
изпълнително дело № 297/2020г., след изпратена му призовка за доброволно изпълнение.
Възражението е основано на довода, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, не е била
връчена надлежно на длъжника- Е. „Н. М.- Н.“, поради което същата е бил лишен от
възможността да оспори вземането чрез възражение в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК. С
писменото възражение по реда на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК са наведени доводи, че е
нарушена и разпоредбата на чл. 50 от ГПК, тъй като съобщението за издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчено на трето лице- М. В., със задължението да бъде
предадено на представителят на Е. „Н. М.- Н.“, а това лице нито е служител в
предприятието на длъжника, нито живее на адреса на който е регистриран едноличния
търговец. Подалият възражението по чл. 423 от ГПК обосновава правния си интерес от
искането за възстановяване на срока, за подаване на възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, с твърдението че вземането е за суми дължими за 2016г., въз основа на
1
издадени фактури, като в тази му част вземането за което е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК е погасено по давност.
Иска се от ОС Благоевград да постанови решение с което да приеме възражението, на
основание чл. 423 ал. 3 от ГПК и да постанови спиране на изпълнението на издадената
заповед по чл. 410 от ГПК, на осн. чл. 423 ал. 2 от ГПК, като бъде дадена възможност на
длъжника да депозира редовно възражение по чл. 414 от ГПК пред съда по заповедното
производство.
С писмено становище- отговор по делото от 09.11.2020г., взискателят „С.“ А., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С....“ № *, представлявано от изпълнителният
директор С. К., чрез пълномощника адв. М.Д., оспорва направеното възражение по чл. 423
от ГПК, тъй като не са налице предвидените хипотези на закона и моли съда да не го
приема.
Оспорва се подаденото възражение по чл. 423 от ГПК, като се твърди че същото е и
неоснователно. Възразява се срещу твърдението че длъжника не е бил надлежно уведомен за
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поддържа се, че съобщението за
издадената заповед е връчено по реда на чл. 46 ал.2 от ГПК, на трето лице- М. П. В., което
се е съгласило да го предаде.
Навадени са твърдения, че при регистрацията си в ТРРЮЛНЦ, търговецът Е. „Н. М.- Н.“ е
посочил като адрес на управление- гр. К., общ. П., без посочване на улица и номер на
адреса. В данните на физическото лице Н. А. М. на първа страница от заявлението по чл.
410 от ГПК е посочен адрес: с. К.а, ул. „В. Ле.“ № *.
Сочи се в становището отговор от представителят на взискателя- „С.“ А., че на същия адрес
е регистриран и друг търговец- Е. „Д.- М.-Р.-Д“, който е представляван от ФЛ Д. А. М.-
съпруг на Н. А. М.. Видно от представената с отговора на възражението справка- лицето на
което съобщеното е връчено със задължението за предаване- М. П. В., е служителка във
фирмата на Е. „Д.- М.-Р.-Д“, поради което следва да се приеме от съда, че задължението за
предаване на съобщението е надлежно изпълнено от лицето поело това задължение по реда
на чл. 46 ал.2 от ГПК. Поддържа се, че съгласно чл. 46 ал.4 от ГПК- „с получаването на
съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата“, т.е. следва
логичния извод че Е. „Н. М.- Н.“ е била надлежно уведомена за издадената срещу нея
заповед по чл. 410 от ГПК, като няма данни да са налице хипотезите на чл. 46 а. 4 изр. 2 и 3
от ГПК.
При изложените съображения от кредитора заявител- „С.“ А., чрез пълномощника му по
делото адв. М.Д., иска се от съда да остави без уважение подаденото възражение по чл. 423
от ГПК като неоснователно.
С отговора на писменото възражение са представени писмени доказателства- Заявление А 1
2
за вписване на Е. „Н. М.- Н.“; Актуално състояние на Е. „Д.- М.-Р.-Д“ и актуално състояние
на „Р.“ О., на което М. П. В. е управител и съдружник.
Съставът на ОС Благоевград, като съобрази направените във възражението и отговора на
възражението оплаквания и изложени доводи, обсъди доказателствата, които са приложени
към ч.гр.д. № 1364/2020г. по описа на РС Петрич и към възражението и отговора в
настоящото производство, приема за установено следното:
Производството по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич е образувано по повод
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „С.“ А., ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С....“ № *, представлявано от
изпълнителният директор С. К., чрез пълномощника адв. М.Д., срещу длъжника Е. „Н. М.-
Н.“, ЕИК *, с. К., общ. П., ул. „В. Ле. № *, представлявано от Н. А. М., за парично вземане в
размер на 1 400лева, произтичащо от неизпълнение на задълженията по Договор за наем от
21.09.2000г., между „С.“ А. и Е. „Н. М.- Н.“, за извършване на търговска дейност върху част
от недвижим имот, находящ се в землището на с. Г., м.4 З.“, представляващо имот № 32, от
масив № 1 по плана на селото. Претендираното вземане е за неизплатени суми по сключения
договор за наем за периода от м. 04.2016г. до м. 10.2016г., за което са издадени 7 бр. фактури
на обща стойност от 1 400лв.
Към заявлението въз основа на разпореждане на съдията докладчик, е бил представени и
Договор за наем от 21.09.2000г., сключен между наемодателя „С.“ А. и наемателя Е. „Н. М.-
Н.“.
Въз основа на заявлението съдът по заповедното производство- РС Петрич е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от 11.02.2020г., издадена по
ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, с която разпоредил длъжника Е. „Н. М.- Н.“ да
заплати на кредитора- „С.“ А. посочената в заявлението сума- 1400.00лв., съставляваща
незаплатени наемни вноски по сключен между страните Договор за наем от 21.09.2000г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление пред
съда/09.01.2020г./ до изплащане на вземането, като длъжника е осъден да заплати и
сторените в заповедното производство- 28лв. за държавна такса и 200лв. адвокатски
хонорар.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е изпратено за
връчване на Е. „Н. М.- Н.“ в кметството на с. К.. В отрязъка от съобщението върнато на РС
Петрич по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич е отбелязано, че съобщеното за
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от
11.02.2020г. е връчено от служител в Кметството на с. К.- „на М. В.“- служител“. Липсва
подпис на лицето получило съобщението- М. В., в графата „получател, със задължение да
предам“, нито отбелязване на името на лицето получило съобщението при тези условия
предвидени в ГПК.
3
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага
следните правни съображения:
Въззивният съд е сезиран с възражение по чл. 423 ГПК. Като средство за защита на
длъжника, възражението по цитирания текст предполага оспорване на претендираното от
заявителя вземане, поради което съществена предпоставка за реализирането му е узнаването
на длъжника за проведеното срещу него заповедно производство и издадената в негов
резултат заповед. Ето защо чл. 423 ал. 1 ГПК регламентира като начален момент на
валидното сезиране на въззивния съд, пред когото, при влязла в сила заповед, може да бъде
подадено възражението от длъжника- момента на узнаването от длъжника за издадената
заповед за изпълнение.
В настоящия казус твърди се от длъжника Е. „Н. М.- Н.“, чрез неговия пълномощник в
писменото възражение, че същият е научил за издадената срещу него по реда на чл. 410 от
ГПК заповед за изпълнение, при получаване на съобщението, изпратено до него от ЧСИ по
изпълнително дело № 297/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. С Определение №
3410/08.12.2020г. по настоящото дело, въззивният съд е оставил писменото възражение по
чл. 423 от ГПК без движение за преставяне на доказателства кога е извършено това
връчване. С молба по делото от 22.12.2020г. от адв. Г.К., пълномощник на Е. „Н. М.- Н.“ по
делото, е представено пред съда съобщение за образувано изпълнително дело № 297/2020г.
по описа на ЧСИ Ш. Д., ведно с приложена към него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от 11.02.2020г., издадена по ч.гр.д. № 14/2020г. по
описа на РС Петрич, ведно с разписка към него, от която е видно че същото е връчено на Н.
А. М., като представител на на Е. „Н. М.- Н.“, на 31.08.2020г., а писменото възражение по
чл. 423 от ГПК е депозирано пред РС Петрич, на 04.09.2020г., след което е препратено на
ОС Благоевград, където на 18.09.2020г. е образувано в.ч.гр.д. № 1112/2020г. по описа на
съда.
Възражението по чл. 423 от ГПК настоящият състав на ОС Благоевград намира за
процесуално допустимо, като подадено в предвидения по чл. 423 ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от узнаването на заповедта.
В хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК, на която подалият възражението Е. „Н. М.- Н.“, чрез
пълномощника си се позовава във възражението си по чл. 423 от ГПК в настоящото
производство, предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване, т. е.
когато съобщението за връчването е оформено редовно, но самото то е невярно като
съдържание или когато връчването е осъществено на нередовен адрес или не по установения
в ГПК начин. В този случай по същество се касае до оспорване от длъжника на истинността
на удостовереното в официален документ/оформеното от съответното длъжностно лице
съобщение за връчването/обстоятелство, че заповедта е връчена на лице, на което същата
може да бъде връчена, на съответната дата и на надлежния посочен в известието за
доставяне адрес. В конкретния случай от длъжника Е. „Н. М.- Н.“ чрез депозираното
4
писмено възражение се твърди, че не е уведомяван по никакъв начин за издадената заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, до 31.08.2020г. когато е научил за нея при връчване на
съобщението от съдебния изпълнител за образуваното срещу него изпълнително дело №
297/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д., като твърди че съобщението за връчване на заповедта е
следвало да му се връчи лично, оспорва редовността на връчването по реда на чл. 46 ал. 2 от
ГПК и чрез пълномощника си изразява становище, че съобщението е връчено на трето лице,
което не е служител във фирмата на едноличния търговец, което не е изпълнило
задължението да му го предаде.
Съгласно чл. 423 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение
длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно;
2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на РБ; 3) длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не
е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни и правата си
по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема
възражението, когато установи, че са налице предпоставките предвидени в закона. По
аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3 изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението,
ако установи, че предпоставките на закона липсват. За наличието и на двете
предпоставки(срок и основание по чл. 423 ал. 1 т. 1- 4 ГПК) въззивният съд се произнася с
крайния акт и по съществото на искането на длъжника. С определението по чл. 423 ал. 3 изр.
1 ГПК въззивният съд отрича правото да приеме възражението срещу заповедта за
изпълнение или с определението по чл. 423 ал. 3 изр. 1 ГПК въззивният съд приема
възражението на длъжника, като е длъжен да съобрази и дали позитивният акт поражда
останалите последици, предвидени в чл. 423 ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото. Съгласно чл. 46
ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на
друго лице, което е съгласно да го приеме. Съгласно чл. 46 ал. 2 ГПК, това "друго лице"
може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е
работник, служител или съответно работодател на адресата. В случая съобщението е било
прието от трето лице М. П. В., в качеството и на служител на фирмата, със задължение да я
предаде. Установява се обаче от събраните по делото писмени доказателства, че лицето
получило призовката, не е служител в предприятието на длъжника Е. „Н. М.- Н.“, а е
служител в друга фирма- Е. „Д.- М.-Р.-Д“, която е собственост на Д. А. М., а той от своя
страна е съпруг на Н. А. М.. Въззивният съд в настоящия си състав намира, че връчването по
реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК- чрез трето лице, което се е съгласило да предаде призовката, не
е извършено редовно, тъй като М. П. В., която е получила съобщението срещу подпис, със
задължение за предаване, не е служител във фирмата на Е. „Н. М.- Н.“, нито е лице измежду
домашните на Н. А. М., което да живее на същия адрес и поради това няма качеството на
5
трето лице, по смисъла на чл. 46 ал. 2 от ГПК. В този случай задължението за предаване от
третото лице- М. П. В., е следвало да се извърши чрез предавана на друго трето лице- Д. А.
М. и макър същото да е съпруг на управителят на Е. „Н. М.- Н.“, такова предаване на
съобщението, съобразно изискванията на ГПК е недопустимо.
За състава на въззивния съд остава неясно и поради каква причина не е бил направен опит,
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК да бъде връчена на адреса на
регистрация на Е. „Н. М.- Н.“. Дори улицата да не е посочена в адреса на който едноличния
търговец се е регистрирал в ТРРЮЛНЦ, то на страницата за актуалното състояние на Е. „Н.
М.- Н.“ в ТР е посочен адреса на представителя на търговеца- Н. А. М., който е в същото
село- К., на ул. „ул. „В.Л.“ № *. Съобразно разпоредбата на чл. 38 от ГПК, съобщението се
връчва на адресата, който е посочен по изпълнителното дело. Едва ако представителят на Е.
„Н. М.- Н.“ не може да бъде намерен на адреса на регистрация на едноличния търговец,
едва тогава следва да се пристъпи към връчване на съобщението на друг адрес или на друго
лице.
Доколкото в случая адресатът е търговец, то за него са приложими единствено правилата за
връчване на съобщения на търговци – чл. 50 ГПК, но не и тези, уреждащи реда за връчване
на физически лица, включително чл. 46 ГПК, поради което и за да е редовно връчена
заповедта за изпълнение, тя не може да бъде получена от лице, което живее на адреса със
задължение да предаде книжата на адресата съгласно чл. 46 ал. 2 ГПК, а още по- малко
същата не може да бъде редовно връчена на представителят на Е. „Н. М.- Н.“, от лице което
не е служител в нейната фирма, не живее на същия адрес, като без значение за редовността
на връчването по чл. 46 ал.2 от ГПК е обстоятелството, че това лице е служител във фирмата
на съпруга на Н. А. М.. Това обстоятелство би имало значение за редовността на връчването
на съобщение на Е. „Д.- М.-Р.-Д“, доколкото в този случай получателя на съобщението- М.
П. В., би имала качеството на трето лице по смисъла на чл. 46 ал. 2 от ГПК.
Хипотезата на чл. 423 от ГПК дава възможност въззивният съд да приеме просрочено
възражение срещу заповед за изпълнение, само в случай, че разпореждането за издаване на
заповедта не е връчено надлежно на длъжника / в хипотезите на т. 1, 2 и 3 на чл. 423 от ГПК/
или ако същият не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В настоящия случай установява се, че
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от
11.02.2020г. по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, не е надлежно връчена на
адресата- Е. „Н. М.- Н.“, като е изпълнено условието на чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК. Ето защо
налице са основанията депозираното възражение по реда на чл. 423 от ГПК да бъде прието
от съда, поради наличието на предпоставките на чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК.
Възражението по чл. 423 ал.1 от ГПК има ролята и на възражение по реда на чл. 414 от ГПК,
дори и такова да не е подавано до този момент пред съда по заповедното производство от
длъжника. В настоящия случай по аргумент на чл. 424 ал. 3 от ГПК, съдът следва да приеме
6
за редовно и възражение с вх. № 83395/01.09.2020г. по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС
Петрич, тъй като същото е подадено от надлежната страна/длъжника по заповедното
производство- Е. „Н. М.- Н.“/, в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК от научаването за издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 382 от 11.02.2020г. по
ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич. Достатъчно е за да се приеме че е налице редовно
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, че длъжника е депозирал възражение
по одобрения от Министерството на правосъдието образец, за да се приеме че е оспорил
вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение, без да посочва мотивите за
това. В настоящия случай възражението е и мотивирано, доколкото длъжникът е възразил че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
След приемането на възражението въз основа на което е образувано настоящото дело и на
възражение с вх. № 83395/01.09.2020г. по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, следва
делото да бъде върнато на съда по заповедното производство, за продължаване на
разглеждането му, от фазата на вече приетото възражение, с изпращане на съобщение до
заявителя-кредитор- „С.“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С....“
№ *, представлявано от изпълнителният директор С. К., чрез пълномощника адв. М.Д., със
съдържание и по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото
правно основание, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на Е. „Н. М.- Н.“, ЕИК *, с. К., общ. П., ул. „В. Ле. № *, чрез
пълномощника адв. Г.А. К., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 382 от 11.02.2020г., издадена по ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, на
основание чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК- поради това че заповедта за изпълнение не е била
връчена надлежно на длъжника.
ВРЪЩА ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич, на съда по заповедното производство,
като му УКАЗВА да продължи разглеждането на ч.гр.д. № 14/2020г. по описа на РС Петрич,
от фазата на вече приетото възражение по чл. 414 от ГПК, с изпращане на съобщение до
кредитора заявител- „С.“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С....“ №
*, представлявано от изпълнителният директор С. К., чрез пълномощника адв. М.Д., по реда
на чл. 415 ал. 1 от ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу
длъжника Е. „Н. М.- Н.“, пред компетнетния за разглеждането на иск с правно основание чл.
422 от ГПК граждански съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8