Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на седми юли 2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т.
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1267/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР Варна,
против Решение № 606/03.05.2022 г., постановено по АНД № 20213110204173 по описа за 2021г. на Районен съд гр.
Варна, с което по жалба на Т.И.И. е отменен Електронен фиш Серия „К“ № 5216979
издаден от ОД МВР – Варна, с който на З.Н.Н. , с ЕГН ********** за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 700 лв. на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП; и ОД на МВР – Варна е
осъдена да заплати на Т.И.И., сумата от
300 лв. представляващи съдебни разноски по АНД № 4173/2021 г. по описа на ВРС.
В жалбата се твърди, че при
постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушения на процесуалния
закон, съставляващи касационно основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, приложими
по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, доколкото се е произнесъл по жалба на
лице, което не е адресат на оспорения акт; и при липса на предмет, поради това,
че обжалваният ел.фиш е бил анулиран. На изложените основания се претендира
отмяна на решението, прекратяване на производството пред вззивния съд и връщане
жалбата на Т.И.. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение за двете
инстанции. В условията на евентуалност се моли присъждане на другата страна на
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
В
съдебно заседание не се явява представител. В депозирани по делото, чрез процесуален
представител писмени бележки, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът по касационната жалба
– Т.И.И., чрез пълномощник адв. А.Д.,
в отговор на касационната жалба и писмени бележки, оспорва последната. Излага
подробни съображения за законосъобразност на въззивното решение и моли
оставянето му в сила.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че при наличието на анулиран
електронен фиш, липсва предмет на въззивното производство, което прави
обжалваното решение недопустимо.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за
установено от фактическа страна следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и
пред надлежния съд, поради което е
допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради следното:
Предмет на
обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш Серия „К“ № 5216979 издаден от ОД МВР –
Варна, с който на З.Н.Н. , като представител на
фирма „Петрол холдинг“ АД, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв., на осн.
чл.189 ал.4, вр. ал.182 ал.2 т.6 от ЗДвП. Процесният Ел.фиш е бил издадена за това, че на 14.08.2021г. в 14:31ч. по
път І-9 от гр.Варна посока гр.Бургас, до „Хепиленд“, при ограничение на скоростта
от 60 км.ч., въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство е
констатирано, че автомобил с марка „Мерцедес Е 55 АМГ“ с рег.№ В 44-01 СР е
управлявал със скорост 123 км.ч., т.е. с превишение от 63 км.ч., с което е
допуснал нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
С
оспореното решение въззивният съд е отменил процесния ел.фиш като е приел, че
при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения: неизяснена
фактическа обстановка; неясно качеството на въззивника, в което същият е
извършил нарушението; наказанието не е индивидуализирано в достатъчна степен,
позволяваща на страната да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се
защитава. Счел е, че е нарушен и материалният закон, тъй като автомобилът, с
който е допуснато административното нарушение е собственост на юридическо лице,
а в случая презумпцията, че отговорността се носи от представляващия
дружеството е оборена, с оглед постъпилото от ответника писмо, че процесният
фиш, издаден срещу З.Н. е анулиран, предвид подадена от лицето декларация, че е
управлявало трето лице.
Настоящият
касационен състав намира обжалваното решение за недопустимо на две
самостоятелни основания:
1.Една от
абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата е наличието на
подлежащо на обжалване наказателно постановление, към което са приравнени и
ел.фишове. В настоящия случай двукратно – един път с писмо вх.№
44527/16.11.2021г. и повторно с писмо вх.№ 7401/04.02.2022г. ответната страна е
информирала въззивния съд, че от З.Н., в качеството й на законен представител
на „Петрол холдинг“ АД, в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП, е подадена декларация,
ведно с копие на СУМПС на лицето Т.И.И., поради което процесният обжалван през
ВРС ЕФ Серия „К“ № 5216979 е анулиран и вместо него е издаден друг ЕФ Серия „К“
№ 5265803, към второто писмо са представени и доказателства за посочените
факти.
При така
подадената информация, въззивният съд е следвало да приеме, че няма подлежащ на
оспорване пред него акт и да прекрати производството по делото.
2.Друга абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на жалбата е същата да е подадена от
надлежна страна – такава с правен интерес, адресат на оспорения акт. В
настоящия случай обжалваният пред ВРС ЕФ е издаден на З.Н., в качеството й на законен
представител на „Петрол холдинг“ АД, а жалбата до съда срещу този фиш е
подадена от Т.И.И.. Последната не е страна в производството по издаване на
процесния ЕФ и за нея не е налице правен интерес от оспорването му пред съда,
по аргумент и на чл.59 ал.2 от ЗАНН. Този извод не се променя и от факта, е
срещу това лице е издаден друг ЕФ за същото нарушение. За И. е налице правен
интерес да оспорва именно него, но това може да стане само в отделно
производство с предмет ЕФ Серия „К“ № 5265803.
Съществуването на
правен интерес и на подлежащ на оспорване акт са положителни процесуални предпоставки от
категорията на абсолютните, за наличието на които съдът е длъжен да следи
служебно по всяко време на процеса. Липсата им има за последица процесуална
недопустимост на жалбата, с която съдът е сезиран и прекратяване на съдебното
производство.
Като е разгледал жалба от ненадлежна страна
и срещу несъществуващ /оттеглен от органа акт - ЕФ/, ВРС е постановил едно недопустимо решение, което следва да
бъде обезсилено.
С
оглед обстоятелството, че производството пред ВРС е недопустимо на
горепосочените основания, производството
по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горните
съображения и на основание чл.218 ал.2, вр. чл.221 ал.3 пр.1 от АПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 606/03.05.2022г., постановено
по АНД № 20213110204173 по описа за
2021г. на Районен съд гр.Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство образувано по
жалба на Т.И. ***, срещу Електронен фиш Серия „К“ № 5216979 издаден от ОД МВР –
Варна, с който на З.Н.Н. , с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е било наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 700 лв. на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.