Р Е Ш Е Н И Е
... /15.11.2019 г.,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14778 по опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес *** иск с пр.осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането на
кредитора от длъжника М.М.С. с ЕГН ********** по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №10614/ 2018 год. на ВРС, 17 състав за сумата 1047.37 /хиляда и четиридесет и седем лева и тридесет
и седем стотинки/ лева,
представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № *********,
сключен между „Провидент Файненшънъл България“ ООД и длъжника на 09.09.2016 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Провидент
Файненшънъл България“ ООД в
полза на „И.А.М.“ АД, по силата на
Договор за цесия от 01.07.2017 г. От своя страна
„И.А.М.“ АД е прехвърлило
вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение
1 от дата 01.11.2017 г. към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата
16.11.2010 г.; сумата от 178.11 /сто седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от
30.10.2016 г. до 05.11.2017 г.; сумата
от 49.48 лв. /четиридесет и девет лева и четиридесет
и осем стотинки/, представляваща такса за оценка
на досие за периода мот
30.10.2016 г. до 05.11.2017 г.;
сумата от 253.34 лв. /двеста петдесет и три лева и тридесет
и четири стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за периода от 30.10.2016 г. до 05.11.2017
г.; сумата от 107.52 лв. /сто и седем лева
и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.07.2017 г. до датата на депозиране
на заявление в съда – 31.05.2018 г.; ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 31.05.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
Твърденията в молбата са, че крайният срок
за погасяване на задълженията по договора за кредит е 05.11.2017 г. /датата на
последната вноска/, който е изтекъл към датата на подаване на заявлението,
поради което кредитът не е обявяван за предсрочоно изискуем. Неизпълнената част от задължението е
с настъпил падеж и ответникът дължи и уговореното между страните обезщетение за забава.
Ищецът
моли за заплащане
на разноските за производството.
Ответникът е представил отговор чрез назначения му особен представител,
с който счита предявеният иск за допустим, но
изцяло неоснователен по изложените съображения, а именно не е спазена
процедурата по чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД и ответницата не
е уведомена за цесията, налице е неравноправна клауза в договора за кредит
съгласно т.18 от ТР №
4/18.6.2014 г. на ВКС и същата
е нищожна на осн.чл.143 ЗЗП
поради едностранно увеличение на лихвата
и погасителните вноски, дължащо се на
внасяне на неравноправие в съдържанието на договорното правоотношение. Възразява, че цесията не е
породила действие по отношение на длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като към момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, същата не е била уведомена за
извършената цесия.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за
потребителски кредит № ********* от 09.09.2016 г. и Общи условия към същия се установява, че между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, с ЕИК ****, седалище *** в качеството на заемодател и М.М.С. – заемател е
сключен договор за паричен заем в размер на 1100.00 лева, която сума следва да
се върне съгласно погасителен план в срок до 09.04.2017 г. на 60 седмици, всяка вноска е в размер на 38.51 лева главница
и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 31.829 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.00 %. Общия
размер на кредита е 1100.00 лева и към
нея са включени допълнителни такси са оценка на досие 55.00 лева, размер на фиксирана лихва 216.58
лева. Общия размер на сумата за връщане е
2310.25 лева.
Крайният срок за погасяване на азадълженията по договора за кредит е 05.11.2017 г., който
е изтекъл към датата на аподаване на заявлението,
поради което кредитът не еобявяван за предсрочоно
изискуем.
С договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 г. кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД
е прехвърлил на „И.А.м.“ АД с ЕИК *** всички свои
главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за паричен заем, опис Налице потвърждение за прехвърляне на вземането
по договор за потребителски кредит
№ ********* от 09.09.2016 г. със задължено
лице М.М.С. изцяло и заедно с всички привилегие, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. С пълномощно от 04.07.2017 г. с
нотариална заверка на подписа кредиторът чрез законния си представител в
качеството на цедент е упълномощил цесионера да
уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име
всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които
дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 04.07.2017 г.
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ „И.А.м.“ АД
с ЕИК *** е
прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.“ ООД всички свои главни и акцесорни,
настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем. С
допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към договора са апрехвърлени
вземанията, индивидуализирани в приложение
№ 1, което е неразделна част от договора. Налице е потвърждение за
прехвърляне на вземането по приложение № 1 в което е описано вземане от ответника М.М.С. по договор за кредит от 09.09.2016
г. в размер на 1653.60 лева от които остатък от дължима сума 1543.72 лева и
лихва за просрочие към 01.11.2017 г. 48.42 лева. С пълномощно от 09.09.2015
г. без нотариална заверка на подписа кредиторът чрез законния си представител в
качеството на цедент е упълномощил цесионера да уведомява
на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които
дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.
До ответницата на посочения в договора адрес е изпратено уведомително писмо от 23.11.2017
г. с обратна разписка, но същото е върнато като непотърсено. Изпратено е
повторно уведомление чрез куриерска фирма „Лео експрес“, но уведомлението е върнато като невръчено с
отбелязване, че на аадреса не е открит никой, на
телефона не отговаря никой и пратката не е потърсена след оставяне на
съобщения.
От
изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.10614/2018 год. по описа на ВРС, 17 състав се
установява, че на 09.7.2018 г. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник МАГДАЛЕНА М.С. ЕГН ********** с адрес ***
за сумата от 1047.37 лв. /хиляда и
четиридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № *********, сключен между „Провидент Файненшънъл България“ ООД и длъжника на 09.09.2016 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Провидент Файненшънъл България“
ООД в полза на „И.А.М.“ АД, по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. От
своя страна „И.А.М.“ АД е прехвърлило
вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от дата
01.11.2017 г. към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г.;
сумата от 178.11 лв. /сто седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 30.10.2016 г. до 05.11.2017 г.;
сумата от 49.48 лв. /четиридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща такса за оценка на досие за периода мот
30.10.2016 г. до 05.11.2017 г.; сумата от 253.34 лв. /двеста петдесет и три
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома“
за периода от 30.10.2016 г. до 05.11.2017 г.;сумата от 107.52 лв. /сто и седем
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.07.2017 г. до датата на депозиране на заявление в съда –
31.05.2018 г.;ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда – 31.05.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски в настоящото производство в размер на 32.06 лв. /тридесет
и два лева и шест стотинки/ - платена държавна такса и сумата от 50.00 лв.
/петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата
не оспорва в производството, че с цитирания договор за потребителски кредит № *********
от 09.09.2016 г. е
получила паричен заем от
посочения в договора кредитор, както и че е настъпил крайния падеж за
плащане. Възраженията са, че не е уведомена за цесията.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е
посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма
доказателства, че на длъжника е връчено уведомление за извършено прехвърляне на
вземането на кредитора, поради което следва да се
приеме, че уведомяване е извършено с връчване на исковата молба.
От заключението на ССЕ, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че остатъкът
от задължението на ответника е 1014.37 лева за непогасени 10 вноски с настъпили
падеж, 178.11 лева договорна лихва, 49.48 лева такса оценка на досие и 253.34
лева такса кредит у дома. Общо задължението е 1495.30 лева, а лихвата за забава
за периода 01.11.2017 г. – 31.05.2018 г. върху тази сума е 136.48 лева. Вещото лице е посочило, че в представенито му документи от ищеца не става ясно на каква
база, с какъв лихвен процент и за какъв период е начислена лихвата за забава
като за един и същ период 01.11.2017 г. – 31.05.2018 г. лихвата е посочена 59.10 лева, 107.52 лева, 88.06 лева.
Съгласно представения с молбата анекс № 1 от
02.10.2016 г. към договор кредит
кредитополучателят се е отказал от услуга „Кредит у дома“, поради което
посочената на първа страница на договора за кредит в б. Д в размер на 938.28
лева е
недължима, а уговорките в чл.1, б „б“ и
б.“в“ на анекса са недействителни, на осн.чл.26 ЗЗД.
При така установеното от
събраните в производството пред първата инстанция доказателства и от заключението на ССЕ следва извода, че кредитополучателят
е изпаднал в забава с преустановяване на
плащанията по договора съгласно погасителния план – таблица 1 от заключението. Към датата
на подаване на заявлението задължението
на кредитополучателя за главница е в размер на 1014.37 лева и в размер на 178.11 лева за договорна
лихва. Предявеният иск е основателен за
тези сума, а за сумите 49.48 лева такса оценка на досие, 253.34 лева такса за
услуга „кредит у дома“ и за 107.52 лева обезщетение за забава същият следва да
се отхвърли по изложените по-горе съображения.
Поради изпадане в забава ответникът
дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД, считано от подаване на заявлението – 31.05.2018
г. до окончателното изплащане на
сумата.
По въпроса за
разноските:
При
този изход на спора ответникът дължи на ищеца разноски за уважената
част на иска. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК
разноските за заповедното и за исковото производство са общо в размер на 1242.00
лева. След извършване на аритметични изчисления
се получава сбор на общо дължими
разноски за двете производства в размер на
924.03 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на длъжника М.М.С. с ЕГН **********, че съществува вземането на кредитора А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес *** по
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №10614/ 2018 год. на ВРС, 17 състав за сумата 1014.37 /хиляда
и четиринадесет лева и 37 ст./ лева представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № *********, сключен между „Провидент Файненшънъл България“ ООД и М.М.С., по който е прехвърлено вземането в полза на „И.А.М.“ АД с Договор
за цесия от 01.07.2017 г. и вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с Приложение 1 от
01.11.2017 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението – 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане и за сумата 178.11 /сто седемдесет и осем лева и единадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва върху главницата за периода
от 30.10.2016 г. до
05.11.2017 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване на вземане н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ **** от М.М.С. с ЕГН ********** за следните суми: сумата 33 лева,
представляваща горницата над 1014.37 лева до присъдената в заповедното производство главница 1047.37
лева; сумата 49.48 лева, представляваща такса за оценка
на досие за периода от
30.10.2016 г. до 05.11.2017 г.; сумата
253.34
лева, представляваща такса услуга „кредит у дома“ за периода
от 30.10.2016 г. до
05.11.2017 г.; сумата 107.52 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от
01.07.2017 г. до датата на депозиране на
заявление в съда –
31.05.2018 г.
ОСЪЖДА
М.М.С. с ЕГН ********** да заплати н. А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***
с адрес *** разноски за заповедното и за исковото производство за уважената част на иска в
общ размер на 924.03 /деветстотин двадесет и четири лева и 03 ст./ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: