Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 10.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД И., III СЪСТАВ, в публичното
заседание на трети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц.В., като
разгледа докладваното гр.д. №168/2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от ЗД
„Б. И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Б.“ №..,
чрез адв. М.Г., срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „М.“ №…., иск
с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 88,60 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Автокаско“
обезщетение за причинени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
22.10.2018г. и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба- 20.08.2020г., до изплащането на сумата.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка в размер на претендираната
сума за репариране на причинените на автомобила щети, вследствие на ПТП.
Твърди, че причина за настъпване на процесният вредоносен резултат е
необезопасена дупка на пътя, отговорност за поддръжката на която носи
ответникът. Поддържа, че е изпратил покана до ответника за заплащане на
съответната сума, но плащане не е постъпило. Твърди, че с изплащането на
застрахователното обезщетение по имуществена застраховка встъпва в правата на
застрахования против причинителя на вредата. Претендира разноски.
Ответникът в срока чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че представения протокол
за ПТП не описва съществени обстоятелства касателно ПТП и няма обвързваща
материална доказателствена сила, тъй като ПТП не е настъпило в присъствието на
съставителя на протокола. Поддържа, че не е установена действителната причина
за ПТП, тъй като липсва снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба
№I-167/24.10.2002г.. Твърди, че водачът се е движил с несъобразена скорост по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че на пътя е имало
и други препятствия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представената застрахователна полица №…… се
установява, че е възникнало действително
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане със срок
на действие от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.. Застрахованите МПС не са
индивидуализирани, като изрично е посочено, че те са „по списък“.
От свидетелство за регистрация се
установява, че л.а. ОПЕЛ АСТРА с рег. №…. е собственост на ОД „Полиция“- С.
област.
По делото е представен Протокол за ПТП № ….. г., съставен от
автоконтрольор А.В.. Процесният Протокол за ПТП - в частта, в която е
удостоверено, че лекият автомобил „реализира ПТП в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, е съставен само по
данни на водача на увредения лек автомобил (в тази част той обективира
свидетелски показания в писмена форма, които представляват недопустими
доказателствени средства в гражданския процес), поради което в тази част той
не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да
формира своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него
правнорелевантни факти. Единственият правнорелевантен факт, който
непосредствено е установен от компетентният контролен оран в този документ,
поради което в тази част представлява официален свидетелстващ документ, е
обстоятелството, че на ТП 822, на 27.300 км процесният автомобил е имал
видими щети в областта на задната лява гума (автоконтрольорът е посетил на
място твърдяното ПТП). Но както бе изяснено, в останалата част – че тези
щети са увредени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана
дупка, протоколът възпроизвежда
субективни възприятие на водача на увредения автомобил, поради което обективира
свидетелски показания, което обаче не са събрани по надлежния процесуален ред,
уреден в ГПК – устно пред съда, в присъствието на страните по делото.
По същество в този смисъл и е задължителната за въззивните и първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл. 125 от Закона за движение по пътищата, би могло да се състави протокол на ПТП при условията на чл. 9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства… Съставеният по този ред протокол за ПТП не съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието. Протоколът за произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. При липса на други надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло съдът да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди /обезщетени от застрахователя по застраховка „Каско”/ и твърдяното произшествие“.
Същевременно механизмът на
настъпване на произшествието и обстоятелствата, при които е бил увреден
автомобилът биха могли да бъдат установени чрез свидетелски показания.
От показанията на св. С. ***, се
установява, че след обход и на връщане в посока гр. И. управляваният от него
автомобил е попаднал със задната си лява гума в дупка с широчина около 80см,
която водачът е направил опит да избегне, но не е успял. Установява се също
така, че дупката е била на средата на пътното платно, няма как да се заобиколи
отдеясно, водачът я е възприел от 50-60 метра, в насрещното платно се е движил
друг автомобил.
От заключението на приетата по
делото САТЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание на …. се
установява, че механизмът на ПТП е преминаване със задна лява гума през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като е налице
причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и причинените щети на лекия
лек автомобил ОПЕЛ АСТРА с рег. №……
Установява се също така, че размерът на причинените щети е 63,60лв. и 25лв.
ликвидационни разноски.
От заключението на приетата по
делото ССЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание на ……. се
установява, че премията по застрахователната полица е платена на четири вноски,
счетоводството на застрахователя е водено редовно и е изплатено обезщетение на
стойност 63,60лв..
От уведомление за щета се
установява, че застрахователят е уведомен за настъпило на 22.10.2018г. в
16,10ч. ПТП, при което на процесния автомобил са увредени следните елементи:
задна лява гума.
От опис- заключение на щета по МПС се установява, че служители на
застрахователя са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила: 1бр. задна лява гума.
От възлагателно писмо до автосервиз
„Д.“ ООД се установява възлагането на извършване на ремонт на процесното МПС с
приложена калкулация. По делото е приложена и фактура на стойност 63,60лв.,
както и преводно нареждане на същата стойност.
От регресна покана на ищеца до
ответника от ….. се установява, че последният е уведомен за заплащане на сумата
и е определен срок от 5 работни дни за заплащане на регресното вземане.
По делото е представено и писмо
от Дирекция „УССД“ до ръководителите на всички структури по чл. 37 от ЗМВР във
връзка с това, че щатната транспортна техника, ползвана в структурите на МВР е
застрахована за 2018г. със застраховки „ГО“ и „Каско“ по силата на два договори
с рег. №УРИ 5785опд-188/28.12.2017г. и рег. №УРИ 5785опд-189/28.12.2017г.. Същевременно
представената по делото застрахователна полица е с рег. №УРИ 5785
00-502/17.01.2018г. и не е посочена в горецитираното писмо.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Съдът е бил сезиран осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): наличие
на валиден застрахователен договор, в периода на застрахователно покритие
на който и вследствие противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска и за което
в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахованите застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно твърденията си
за съпричиняване от водача.
С проекта на доклад по делото (л.
5) на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца изрично е указано, че
не сочи доказателства процесното МПС да е застраховано по представената по
делото застрахователна полица (в застрахователната полица е посочено, че
застрахованите МПС са по списък, а такъв списък не е представен по делото).
В диспозитива на определението за
насрочване на делото в открито съдебно заседание изрично е посочено, че съдът
указва на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
В първото по делото заседание
ищцовата страна не е взела становище във връзка с дадените указания и не е
представила доказателства, че процесното МПС ОПЕЛ АСТРА с рег. №…. е сред включените в
списъка към застрахователната полица. Това обстоятелство не може да бъде
установено единствено въз основа на представената застрахователната полица, в
която е посочено, че застрахованите МПС са „по списък“, като от останалите
доказателства по делото също не може да се направи извод, че МПС ОПЕЛ АСТРА с рег. №…. е включено в този
списък.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка
страна в процеса следва да докаже чрез провеждане на пълно и главно доказване
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В противен
случай, съдът е обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил се и
правните му последици - за ненастъпили.
Следователно ищецът не е
ангажирал доказателства, от които при дължимото от него пълно и главно
доказване, да се установява наличието на валиден застрахователен договор с
предмет МПС ОПЕЛ АСТРА с рег. №……….
Поради неосъществяването на една
от материални предпоставки (юридически факти) за възникване на спорното право
претенцията се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед разпоредба на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото
производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази,
че от една страна -делото е с малък материален интерес. От друга страна,
извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на отговор на молба по
множество еднотипни искови производства и с явяване в съдебно заседание. Освен
това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради
което и съдът намира, че в полза на отеветника следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …., със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Д.Б.“ №…, срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „М.“ №., иск с правно основание чл.
410, ал.1, т. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 88,60 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Автокаско“
обезщетение за причинени вреди от застрахователно събитие, настъпило на ….. и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба- …., до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК
ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, да заплати на „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от
100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: