№ 1678
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500868 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 281974 от
16.11.2020 г. подадена от К. Т. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул. „**** , с настоящ адрес
Варна, к.к. „Ч.“, хоспис „СВ“ срещу Решение 260844 от 23.10.2020 г. постановено по гр.д.
№ 11063 по опис на ВРС за 2019 г. с което, съдът е развалил договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 07.03.2019г. , обективиран в
Нот. акт № 61, том І , рег.№ 679, дело № 38 от 07.03.2019г. на нотариус peг. № 012, с район
на действие Варненски окръжен съд , по силата на който Й.Н. К. ЕГН ********** е
прехвърлила на К. Т. К. ЕГН **********, притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ апартамент № 13, намиращ се в сграда № 3, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.1502.127, с адм. адрес в гр. Варна, бул. „С.“ ****, по КККР одобрен
със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, представляващ, самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1502.127.3.10, с предназначение – жилище - апартамент, със
застроена площ 93,15 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна - столова, с ниша, килер, две
спални, вестибюл, дрешник, клозет, баня и два балкона, при граници: по кадастрална схема:
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж -
10135.1502.127.3.9; 10135.1502.127.3.11; под обекта-10135.1502.127.3.21;
10135.1502.127.3.6;над обекта -10135.1502.127.3.14, ведно с принадлежащите към
апартамента избено и таванско помещения, както следва: избено помещение, находящо
се под апартамент 3, без посочени номер и площ в документ за собственост, при граници:
северозапад - изба №9; североизток - изба № 17; югоизток - изба №14, югозапад - двор; и
1
таванско помещение, без посочени номер и площ в документа за собственост, при граници:
северозапад - стълбище; североизток - ул. Г. Д.; югоизток - таванска стая №17, югозапад -
коридор, както и 6,344% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата, с идентификатор 10135.1502.127 и
представляващ по актуална схема, самостоятелен обект с идентификатор 10135.1502.127.3,
при граници самостоятелни обекти с идентификатори
10135.1502.127.3.9,10135.1502.127.3.11, 10135.1502.127.3.21, 10135.1502.127.3.6;
10135.1502.127.3.14 ДО РАЗМЕР от 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, поради
неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане, по иск предявен от ищцата
К.Т. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "****, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и в
частта в която е осъден да заплати разноски в размер на 3356,30 лв., на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Жалбата се основава на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В жалбата се излага, че съдът не е
обсъдил установения по делото факт, че след като прехвърлителката сама е поискала да бъде
обгрижвана в хоспис, преобретателят е уважил нейната воля и е продължил да полага грижи
за нея в хоспис, който е негова собственост.
Жалбоподателят счита, че пропускането в мотивите на факта, че е собственик на
хосписа е тенденциозно, защото съвпада и с факта, че необосновано не са кредитирани
показанията на св. И.С.. Жалбоподателят излага, че съдът не е коментирал и паричните
преводи по сметката на прехвърлителката, което тя е получавала по силата на
предоставената собственост с договор за заем за послужване. Жалбоподателят счита, че
събраните по делото доказателства не са обсъдени в цялост и безпристрастно.
Твърди, че съдът е обсъдил факти, които не са установени с доказателства и счита, че
са възприети извънпроцесуално и, че съдът е дал вяра на свидетелски показания дадени от
свидетели, които не са посещавали дома на прехвърлителката и тяхната достоверност се
опровергава от неверни твърдения.
Представя документи с искане, съдът да ги приеме като писмени доказателства като
обосновава като причина да ги представи едва пред въззивния съд с това, че при липса на
фактическо твърдение в исковата молба, съдът в мотивите към постановеното решение е
посочил, че ответникът е ползвал паричните средства от сметката на ответницата и ги е
разходвал за да се грижи за нея. В жалбата се твърди, че показанията дадени от И.М.С. и
Б.Е.Ш. се разминават с отразеното в съдебния протокол от 06.02.2020 г.
В писмен отговор ответницата К.Т. К., представлявана от адв. П.Х. от ВАК оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита,че постановеното решение е правилно и
обосновано. Излага подробни съждения за доказаните факти и моли съдът да постанови
решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Ищцата К.Т. К. е предявила срещу К. Т. К. иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ГПК
за разваляне на договор за издръжка и гледане сключен приживе между общата им
наследодателка Й.Н. К. и ответника К. Т. К., който договор е обективиран в нот. акт Нот.
акт № 61, том І , рег.№ 679, дело № 38 от 07.03.2019г. на нотариус peг. № 012, с район на
действие Варненски окръжен съд. В исковата молба ищцата излага, че след смъртта на
2
майка си е узнала за разпоредителната сделка, с който нейният брат - ответникът се
легитимира като собственик на апартамент № 13, с идентификатор 10135.1502.17 и
административен адрес – гр.Варна, бел. „С.“№ 111, ет. 3 срещу задължението да се грижи за
майка им докато е жива, лично или чрез трето лице, както и да осигурява всичко
необходимо за спокоен и нормален живот. Твърди, че три месеца след сделката, майка им е
починала и че приживе договорът не е изпълняван.
В обстоятелствената част на исковата молба излага, че ответникът е притежавал
пълномощно, с което е имал право да тегли пари от сметката на Й. К.. Твърди, че в тази
сметка е имало парични средства от продажбата на недвижим имот. Изтеглил е 2/3 от тази
сума, които похарчил. Твърди, че за Й. К. грижи са полагали синът на ищцата и дъщерята на
ответника, но по настояване на последния през м. март Й. К. е настанена в старчески дом,
не е желаела да има контакти с външния свят, включително с ищцата и други близки.
Твърди,че ответникът не е полагал грижи за майка си с изключение на период от време, през
което е била настанена в болница /м. октомври 2018 ./ г. Счита, че ответникът не е
изпълнявал договора за издръжка и гледане и претендира за неговото разваляне до размера
на наследствената й квота ½ ид. части от притежаваните от наследодателката 4/6 от цялата
вещ, като посочва, че това се равнява на 1/3 от целия имот.
Ответникът в писмен отговор представен по реда на чл. 131 от ГПК не оспорва
допустимостта на иска, а неговата основателност, като и всички фактически твърдения за
неизпълнение на поетите с договора задължения. Твърди, че приживе е полагал грижи за
майка си и е осигурил спокоен и нормален живот, както е правил това и преди сключване на
договора за издръжка и гледане, и до самата й кончина. Акцентира на съдържанието на
договора, според което прехвърлянето на имота е не станало само срещу бъдещо
изпълнение на поетите задължения за издръжка и гледане, а и като благодарност за вече
полагани такива. Твърди, че грижите е полагал лично и чрез трети лица. Докато майка му е
живяла в дома си /прехвърления имот/, той я е посещавал ежедневно, грижил се е за личната
й хигиена и тази на дома, осигурявал е храна и е следил за вземане на предписаните й
лекарства. По отношение на твърдението, че е лично е похарчил спестявания на майка
признава, че през 2018 г. два пъти е теглил по 1000 евро от нейната сметка, общо 2000 евро,
които да били похарчени за нейни лични нужди, но не са били достатъчни за цялостната й
издръжка след операцията.
По отношение на сума от 50 000 евро, получена от продажбата на наследствен имот,
ответникът излага, че сумата е била разпределена от неговата майка между него – нейният
син и внуците й И.С., Т.С. и Е. К., която е получила своя личен дял и този на сестра си Ц.
К.. Твърди, че Й. К. не е имала волята да даде пари на дъщеря си – ищцата, защото
последната е имала лошо отношение към нея. Делът на ищцата бил дарен на децата на
големия й внук И.С., а именно М. и К.. Твърди, че приживе тяхната майка е имала свое
лично предпочитание към храната и затова не е имала желание да приема храна от дъщеря
си, а не по причина, че е била настроена от ответника, че чрез храната ще бъде отровена.
Достъпът до нейният дом е бил отворен и от достъп са се ползвали всички роднини, които са
имали желание да се срещат с нея и тези, който тя е искала да види. В този кръг състоящ се
от син, внуци, правнуци, съседи и други близки не е била ищцата, заради резервирани
отношения между майка и дъщеря. Ответникът излага, че през 12 дневният престой в
болница, нейната дъщеря – ищцата, я е посетила само веднъж.
Излага, че през 2019 г. се е наложило по адекватно и денонощно обгрижване, поради
което със съгласието на Й. К. е настанена в хоспис „СВ“ в к.к. „Ч.“, в чиято сграда живее и
ответника. При настаняването ответникът е ползвал помощта на специализиран персонал
срещу заплащане. Твърди, че физическата немощ на майка му не е била съответна на
нейното умствено и психическо състояние, затова е била обгрижвана от жени и от
медицинския персонал на хосписа, а той лично е следял за лекарствата и за извеждането й в
градината на хосписа. Всекидневно е имал по две срещи с майка си.
Възоснова на събраните по делото доказателства, вкл. и тези във възизвното
производство, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
През 1965 г. Т.К. К. и съпругата му Й.Н. К. са придобили право на собственост върху
недвижим имот, който към датата на постановяване на съдебното решение има
идентификатор 10135.1502.127.3.10. Придобивното основание е възмездно, но при
разделност на придобитото имущество /ЗЛС/. След смъртта на съпруга Т.К. К. през 1999 г.,
негови наследници са съпругата му Й. К. и двете му деца К.Т. К. и К. Т. К., всеки от които е
наследил равен дял от наследството. Между Й. К. и нейните две деца К.К. и К.К. е
3
възникнала съсобственост при квоти 2/3 за Й. К. и по 1/3 за всяко от децата, които са
съответно ищец и ответник в настоящото производство. Приживе на 07.03.2019 г. Й. К. се е
разпоредила с личния си и наследствен от съпругата си дял, общо 2/3 от собствеността на
недвижимия имот в полза на сина си К.К., срещу задължение за издръжка и гледане. По така
изложените по-горе факти и права, между страните не е налице спор.
Спорът по фактите е за това, изпълнявал ли и синът на Й. К. поетото с процесния
договор задължение за нейната издръжка и гледане. Тежестта на доказване е за ответника,
който следва пълно и главно да установи какви са били нуждите на прехвърлителката на
собствеността в периода от прехвърляне на собствеността до нейната смърт и адекватни ли
са били на тези нужди, грижите полагани от поемателя на задължението за издръжка и
гледане.
Договорът за издръжка и гледане е сключен на 07.03.2019 г. Й. К. е починала на
21.06.2019 г.
На 20.01.2018 г. тя е била на 91 години и постъпила в болница със счупена бедрена
шийка. Сменена е частично тазобедрена става. Не са констатирани усложнения във
възстановителния процес. Следвало е да се извършват превръзки през три дни и
мобилизация за срок от 3 месеца, антитромботична профилактика и други.
От движение по сметка на Й. К. в Юробанк България е видно, че към 16.07.2018 г. тя
е имала в депозинта сметка 20 000 евро, като от тази сметка ответникът е изтеглил два пъти
по 1000 евро, първият път на 29.05.2019 г. и вторият път на 20.06.2019 г. /един ден преди
смъртта/.
Преди това, на 05.07.2018 г. от друга сметка, ответникът чрез банков превод, като
пълномощник на Й. К. е прехвърлил на Е. КосЕ. К. 10 000 евро и на С.П.М. 10 000 евро.
Основанието за извършеното плащане е дарение. И.М.С. е подписал разписка за получена
сума в размер на 5000 евро. Т.С. също е получил разписка за получена сума в размер на 5000
евро със забележка, че са „от апартамента на баба Г., но несправедливо разпределени“. С
благодарност към баба си Й., М. е приел сумата от 2 500 евро на 24.07.2018 г. и на същата
дата същата сума е приета от К..
Представени са два документа с наименование „жалба“ подписани от Й. К., от
съдържанието на които се установява, че между нея и ищцата, отношенията не са се градили
на взаимно доверие и уважение. Без съдът да изследва верността на съдържанието на
жалбите, от самото им съществуване и поради липсата на спор относно авторството им
следва, че приживе покойната Й. К., не е възприемала дъщеря си като доверен и близък
човек.
От извлечение за извършвани банкови преводи от сметката на Й. К. е видно, че на
17.07.2018 г. е извършен банков превод на сумата от 20 000 евра, същият ден са изтеглени в
брой 1000 евро, два дни по-късно още 1000 евро и на 20.07.2018 г. още 1000 евро.
Представени са и други извлечения от сметки, от съдържанието на които се установява, че
банковите операции са извършени преди да бъде сключен договора, чието разваляне се
претендира, поради което и връзката на тези доказателства с предмета на спора е до толкова,
че съдът да установи наличието на парични средства към определен момент по сметките на
прехвърлителката на собствеността, както и разпореждането им от страна на титуяра в
полза на низходящи с изключение на ищцата. Представена е разписка, подписана от Е.
КосЕ. К., която е върнала на баба си 15 000 евро, които са и били преведени по банков път,
чрез пълномощника К.К. син на заемодателката и баща на заемателката. Истинността на
подписите върху частите документи – разписки за получени и върнати суми пред 2018 г. се
оспорени от пр. представител на ищцата и са изключени от доказателствения материал, след
като представилия ги ответник е заявил, че няма да се ползва от тях, тъй като са неотносими
към предмета на доказване.
По реда на чл. 176 от ГПК ищецът е дал обяснения пред първоинстанционния съд за
състоянието на Й. К., непосредствено след изписването й от болницата, в която и е
направена операция на тазобедрена става. Обясненията дадени пред съда са подробни и в
съответствие с представената медицинска документация, поради което съдът не приема за
доказани твърденията на ищцовата страна, че ответникът не е полагал грижи за майка си по
време и след изписване от болницата, нито лично нито чрез хора натоварени със
задълженията да осъществяват наблюдение и медицински грижи през целия процес на
възстановяване.
От разпитана св. С.А.К., близка на семейството се установява, че лятото на 2018 г. ,
4
когато е било последното посещение в дома на Й. К., последната е имала пълноценен и
активен социален живот. Сама се е грижила за себе си и домакинството си. Тогава е
споделила, че получава грижи от Е. и от Иван /внуци/. Последните спомени на свидетелката
за отношенията между Й. К. и нейната дъщеря са от 2014 - 2015 г., която ги е виждала
заедно. Последният контакт между Й. К. и свидетелката Кирова е по телефона през м.
ноември 2018 г.
Свидетелят И.М.С. внук на Й. К. и син на ищцата, свидетелства за това, че тя е живяла
в дома си на бул. „С.“ в собствено жилище. Посещавал я е често, един два пъти в месеца, а
след като е направена операцията на тазобедрената става свидетелства, че е живял при нея и
посочва месеците - октомври и ноември 2018 г. Помощ е получавала от св.С. и от
ответника „вуйчо ми“, а последният е наел жена , медицинско лице, която е нощувала е в
дома на Й. К.. След възстановяване от операцията жената е била освободена. Й. К. е водена
в болницата от сина си К.К., а при махане на конците и св. С.. Консумативи и лекарства са
набавя от К.К.. Последният е посещавал майка си ежедневно и лично е разпределял
лекарствата й за деня. Свидетелства, че Й. К. е комуникирала с близките си с мобилен
телефон и чрез него и със сина си. Правила е опити да готви, но не редовно, а от време на
време. Хранителни продукти и готова храна са били доставяни от К.К.. Свидетелства,че Й.
К. е посещавана от внучката си Е., от съседи, но с последните е осъществявала социално
общуване. Според свидетеля, тя е нямала изменения в психиката и е била пълноценна
личност, независимо от напредване на възрастта. Свидетелства за това, че ищцата също е
посещавала майка си в дома й, но не е полагала грижи за майка си. Според този свидетел,
здравето на неговата баба се е влошило и е било свързано с невъзможността да въздържа
нуждите си и с невъзможността сама да се обслужва. През известен период от време К.К. се
е грижил за хигиената в дома, на в последствие състоянието й е довело до това, че не е
можела да въздържа физиологичните си нужди, страхувала се е да не падне в тоалетната и
така се достигало до невъзможност да се поддържа нормална хигиена. Къпането е ставало в
банята по бельо, с което тя е оставала докато сина й или внука й са и помагали да се
почисти. Личната й хигиена е била повод да поговорят за промяна на мястото на живеене, с
цел да бъде обслужвана нормално. Според свидетеля Й. К. се е съгласила, защото сама е
разбирала, че се поставя себе си, сина си и внука си в неприятна ситуация. Преместена е в
хоспис, който се намира в сграда, в която живее сина й. След настаняването е споделила със
свидетеля, че се грижат за нея добре. Имала е забележки към храната от дома, но е
споделила, че получава храна от сина си. Пенсията е била на разположение на Й. К.. Тя я е
прибирала в портмонето си и според нуждите си е давала пари, за да й набавят
необходимото. Свидетелят посочва, че отношенията между Й. К. и ищцата /негова майка/
не са били добри, а отношенията между ищцата и ответника определя като служебни.
Свидетелят Б.Е.Ш. познава семейството и лично Й. К. от 20 години, тъй като е
наемател в приземен етаж на бул. „С.“ № 111. Свидетелства за липсата на сериозни
заболявания у Й. К., преди смяната на ставата. Споделя, че грижи за майка си е полагал
предимно „Бати Косю“, който се е грижил за всички нейни нужди, посещавал я е по два
пъти дневно, а след завръщане от болницата е имало наета жена, която да я обслужва
денонощно. Свидетелства, че грижи са полагани и от нейният внук, който е живял при нея,
но е можела сама да си готви, харесвала е разнообразна храна и не е била лишавана, имала е
свободен социален живот – посещения и разговори с хора, съседи , близки и роднини. През
последната година е живяла при сина си, като предварително е уведомила наемателя, че
отива да живее при сина си. Свидетелят знае, от съседи, че нейната дъщеря е влязла в
апартамента в отсъствие на Й. К.. Направила е това с помощта на ключар. В апартамента е
имало поражения „начупено и нахвърляно, даже первазът й беше откъртен целият от
релсите“. Свидетелят е очевидец на отношенията между майка и дъщеря и описва
последната като агресивна и с претенции за ключ от апартамента. Й. К. не се е оплаквала от
лошо отношение от сина си, не е споделяла, че иска да се върне в своя дом.
Свидетелят Т.М. С. син на ищцата и племенник на ответника, живее извън пределите
на Р България и е виждал баба си в периода 21-25.03.2019 г. когато в дама й е живял брат му
св. И.М.С.. Посетил е жилището и според неговите впечатления е било мръсно и
неподдържано. Баба си намерил за отслабнала в сравнение с 2018 г., придвижвала се е с
проходилка, на едната страна на която имала завързани лекарства, а на другата страна парче
хляб. Това състояние според свидетеля е било под човешкото достойнство. Споделила, че не
и се живее, че достатъчно е живяла, че за нея се грижат сина й Косю и комшийката от долу.
Срещата между внук и баба, продължила около час. В останала част показанията на
свидетеля, са негови лични интерпретации на отношенията в семейството, които нямат
5
отношение към предмета на доказване, тъй като нито съдържат, нито отричат данни за
начина, по който е осъществявано задължението поето с процесния договор за издръжка и
гледане.
Първоинстнационният съд е уважил исковата претенция, като е приел, че
преобретателят не е изпълнил своето задължение в пълен обем, като е оставил майка си в
състояние, да се срамува от себе и си и така я е принудил да постъпи в хоспис. Въззивният
съд не приема тази интерпретация на доказателствата. Доказателствата в своята съвкупност
сочат, че Й. К. въпреки напредналата си възраст е запазила качествата на личността си.
Имала е пълен контрол върху собственият си дом и парични средства и е разполагала с тях
според своите убеждения и според доверието и предпочитанията, които е отдавала на своя
син. Близостта помежду им, не е възникнала непосредствено преди или след постъпването
за операция и не е свързано със сключване на алеаторния договор, а е съществувала преди
това. Същото се отнася и до напрежението в отношенията с ищцата.
Предмет на делото е установяване поведението на ответника, проебретател по
алеаторния договор и от гласните и писмени доказателства се установява, че както преди
сключването му така и след това, неговото поведение е било едно и също – винаги се е
грижил за майка си, а когато следствие на операцията движението е било затруднено и
физиологичните нужди неконтролируеми той е ангажирал медицинско лице,което да поеме
ежедневни грижи за неговата майка.
Уважавайки желанието й да остане в дома си, тя е останала там до момента, в който
сама е разбрала, че не може да се грижи за себе си и е приела предложението да живее в една
сграда със сина си, като се възползва от грижите в хосписа и от неговото лично наблюдение.
Установено е по делото, че освен професионолната грижа, тя е получавала вниманието на
своя син, който лично я е извеждал в градината и се е грижил храната да е разнообразна и
различна от тази, която са получавали другите живеещи в хосписа.
Всички установени с гласни доказателства факти са интерпетирани от
първоинстанционния съд в нелогична последователност, поради което решението е
необосновано. Решението внушава емоционални състояния, изпитвани от покойната Й. К.,
за което няма доказателства.
От правна страна, въззивният съд приема, че договорът за издръжка и гледане е
алеаторен договор, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно
изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в такъв обем, че да бъдат
задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Специфичната крайна социална цел при
алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща
се в ежедневно покриване на потребностите му. / Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК/. Ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на
приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора.
При иск за разваляне на договор, с който се прехвърля имущество срещу грижи и
издръжка, е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че
ищецът следва да установи по пътя на пълно главно доказване наличие на договор за
издръжка и гледане между насрещните страни по делото, без да е длъжен изрично да
изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателя. Ответникът е този, който
носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло
задълженията му по договора за издръжка и гледане /Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК./
От гласните доказателства се установява, че Й. К. е обгрижвана от сина си преди
операцията, по време на болничния престой и след това, като в момента, в който сама е
осъзнала, че с напредване на възрастта не е в състояние да се обслужва сама, с нейно
съгласие е преместена в хоспис, в който на последния етаж живее задълженията по
алеаторния договор, нейният син - ответника. Настоящият въззивен съд не е съгласен, с
констатациите направени от първоинстанционния, че „старата жена е падала, опитвала се е
да се чисти сама, срамувала се е от мъжете, които я обслужват , принудила се е да се съгласи
да постъпи в хоспис“, защото не съответстват на доказателствата по делото.
6
Напротив личността на Й. К.., според показанията на всички свидетели е била волЕ., с
трайни навици в социалното общуване, с претенции относно храната и е имала на
разположение разбирането на всички свои близки за нейните нужди. В предиода от
07.03.2019 г. до 21.06.2019 г., тя е получавала грижи от сина си така, както ги е получавала
и и преди сключване на алеаторния договор, а преместването в дом за възрастни хора е
станало с нейно съгласие доколкото няма данни да е била умишлено манипулирана.
Напротив, останала е в дома си докато се е убедила, че не е в състояние да се грижи сама за
себе си. В дома, в която е била настанена е била под постоянен надзор на медицински екип,
за хигиената й са полагани грижи от професионалисти, имала е подкрепата и специалната
грижа на своя син, който е осигурявал храна според нейните специални изисквания.
Здравословното състояние се е влошило през м. май 2019 г., а дотогава тя е обгрижвана
така, както е била и преди сключване на договора – приимуществено от сина си с помощта
на всички членове на семейството, с изключение на нейната дъщеря – ищцата и внукът,
които не живее на територията на Р България.
В семейството е имало емоционално напрежение, което не е свързано с остаряването
на Й. К., а с други личностни нагласи, които не са предмет на настоящото производство и
съдът следва да ги отчита в решението, без да основава същото на тях, тъй като не са
относими към предмета на доказване. Имуществените въпроси относно дарения на парични
средства, направени от Й. К. не са предмет на делото. Не е предмет на делото и
обстоятелство, на кое лице тя е дала доверие и мандат да се разпорежда с личните й сметки.
Предмет на делото е очертан в периода от 07.03.2019 г. до 21.06.2019 г., в който заради
претърпяна операция се е променил нейният живот и от абсолютно самостоятелен се е
превърнал в зависим от грижи. Напредването на възрастта също я е поставило в положение,
да не може да се обслужва сама, но следва да се отчете обстоятелството, че е ангажирана
жена, която да я обслужва. Последвал е оздравителен процес и самостоятелно придвижване,
макар и с проходилка, а в последствие рязко влошаване на здравето. На всеки един от тези
етапи от развитието на обстоятелствата и изискванията според тях, ответникът е полагал
съответните грижи за майка си, отчитайки бързите промени в нейното състояние.
Относно представените пред въззивния съд документи и допусната СГЕ, настоящият
съд намира следното: Съдът е допуснал събиране на писмени доказателства представени с
въззивната жалба и оспорване истинността на подписите поставени от Й. К.. От
заключението на вещото лице, което макар и оспорено от пр. представител на въззиваемия,
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че подписите не са
изпълнение от Й. К.. Документите носят дати преди сключване на процесния договор.
Материалната им доказатествена сила не се простира върху предмета на спора, тъй като те
не се отнасят до отношения между страните по процесния договор. Морално укоримо
поведение по повод други отношения между страните по договора, не може да се отрази
върху изпълнението на поетите с договора задължения. Изпълнението на тези задължения
се доказват пълно и главно от ответника. От събраните по делото релЕ.нтни доказателства
/свидетелски показания, медицински документи/ ответникът доказва, че се е грижил за
своята майка, като възоснова на изградените помежду им уважителни отношения и доверие
, и е вземал решения съобразени с нейната воля.
За съжаление, възрастта на Й. К. е била такава, че е предприетото оперативно лечение,
последвали са бързи изменения в контрола на физиологичните нужди, които не са във
властта на медицината или желанието на близките, като единствената възможност да получи
ефикасна грижа е социалната услуга. Тук следва да се отчете, че ответникът не е настанил
майка си в кое да е социално заведение, а там където е неговия дом, за да има
непосредстевни наблюдения, за да може да я обгрижва допълнително и лично, да доставя
храна според нейните специални изисквания. Социалното заведение е било отворено за
посетители и ищцата е имала възможността да посещава майка си, да се интересува за
нейното здраве и да изпълнява своя морален дълг до нейната смърт.
Алеаторният договор задължава преобретателя на собствеността да се грижи за
прехвърлителя според неговите нужди. Задължението се изпълнява в натура лично или чрез
трето лице, но може да се трансформира в пари при определени предпоставки. Няма
изискване преобретателят „да заплаща за живота на Й. Кателиена със свои….. средства“,
каквото е становището на ищцовата страна изразено писмено в ход по същество.
Задължението за издръжка е абсолютно, но възниква не със сключване на договора, а с
нуждата от издръжка и гледане. В зависимост от нуждата се прави и избор за начина на
изпълнение на задължението. В случай, че прехвърлителя постъпи в болница и не разполага
със свои средства, те се плащат от преобретателя. В случай, че прехвърлителя живее в дома
7
си, но няма средства за храна, храната се набавя от преобретателя на собствеността и т.н.
Тегленето на пари от сметката на прехвълрлителя, за негови нужди или за нужди на
преобретателя на собствеността, могат изобщо да нямат отношение към изпълнение на
договора и да произтичат от друг вид правни или обичайни отношения между двамата.
Затова, твърденията на ищцата за изтеглени суми от сметката на майка й, чрез
пълномощията дадени от нея на сина й, нямат връзка с начина на изпълнение за
задълженията от страна на ответника по алеаторния договор.
Съдът следва да обоснове решението си само върху правно релЕ.тни факти, които в
конкретния случай са действителен договор за издръжка и гледане, чието изпълнение от
страна на поелия задължение за издръжка и гледане съотвества на нуждите на
прехвърлителя на собствеността, при отчитане на спецификите на характера на нуждаещата
се от гледане и обстоятелството, че до смъртта си тя е била психически пълноценна личност
с предпочитания към близки и с изисквания към храна, но преклонната й възраст и
отслабването на физиологичните задръжки я е поставило в положение да не може сама да се
обслужва сама. В съответствие със здравословното състоянието на своята майка и отчитайки
нейната воля, ответникът е предприел действия, които напълно съответстват с нуждите към
всеки е дин момент от живота и до неговия край.
Решението постановено от първоинстанционния съд следва да бъде отменено поради
необоснованост и поради неправилно приложение на материалния закон и вместо него,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В тежест на ищцата и в полза на ответника,
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в двете съдебни инстанции,
които съобразно представен списък са в в размер на 626 лЕ..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260844 от 23.10.2020 г., постановено по гр.д. № 11063 по опис
на ВРС за 2019 г. и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "****,
против К. Т. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул. „**** , с настоящ адрес Варна, к.к. „Ч.“,
хоспис „СВ“ иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №
№ 61, том І , рег.№ 679, дело № 38 от 07.03.2019г. на нотариус peг. № 012, с район на
действие Варненски окръжен съд, вписан в сл. по вписвания с вх. Рег. № 5086, акт № 61, том
XIV, дело 2882/2019 г. ,на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД
ОСЪЖДА К.Т. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "****, ДА ЗАПЛАТИ К.
Т. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул. „**** , с настоящ адрес Варна, к.к. „Ч.“, хоспис „СВ“,
сумата от 626 /шестстотин двадесет и шест/ лЕ. , представляващи разноски в
производството през въззивния съд, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчване на
препис от ностоятия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8