РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Монтана, 1 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 04 02 2021 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 511 по описа на АдмС – Монтана за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.П.П. и П.В.П. *** против Заповед №
РД-15-792/09 11 2020 г. на Кмета на Община Берковица, с която е наредено
премахване на незаконен строеж, а именно: бетонови козирки на сгради от
допълващо застрояване с идент. 03928.510.29.2 и идент. 03928.510.29.3. Със
същата Заповед са определени 20 календарни дни от влизане в сила на Заповедта
за доброволно премахване на описания строеж. Указано е, че при неспазване на
срока за доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване за
сметка на извършителя.
В жалбата се твърди, че оспорваната Заповед е постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния
закон, както и че същата е необоснована. С предишната собственица на съседния
имот още в началото на 1983 година се договорили да изградят на регулационната
линия сгради на допълващо застрояване, в случая процесните, чийто покрив да
бъде продължен с козирки, за да може при бъдещо изграждане, също на
регулационната линия, плочите на тези съседни сгради да останат под козирките, като
целта им е да предпазват постройките от проникване на вода. В началото на 1983
година сградите, ведно с процесните козирки, са построени, като за да не се
оттича водата в съседния имот, към козирките е вдигнат бордюр с височина около
10.00 см., поставена е и отводнителна тръба /улук/ в края на постройките, който
отвежда водата в собствената им парцела. Твърди, че за всички тези сгради
притежават удостоверение за търпимост, издадено от Община Берковица. Твьрди
също, че не са уведомявани от Община Берковица за датите на проверките и за
времето, в което ще извършат измервания, нито са запознати какви специалисти извършват
тези проверки, както и че сграда с ид.03928.510.29.4 е премахната.
С писма Община Берковица им е нареждала да премахнат козирките
на сградите на допълващото застрояване, както и ги е уведомила, че е съставен
Констативен протокол. От Заповедта разбират, че е съставен Констативен акт № 5
по образец 1 от 16.10.2020 г., с което бил установен незаконен строеж, за която
проверка не са уведомявани, нито констативният акт им е връчван. В този смисъл
е налице грубо нарушение на административнопроизводствените правила, като е
засегнато правото им на участие в административния процес. Заповедта на Кмета
на Община Берковица е постановена и в нарушение на материалноправните
разпоредби, относими към предмета на спора. Въпреки че в нея е отразено, че по
отношение на сгради с ид. 03928.510.29.2 и 03928.510.29.3 има удостоверение за
търпимост на строеж с № УОСГ-94-00-1000/1/ от 24.03.2020 г., твърди се, че
козирките на тези сгради са в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Цитираната
разпоредба на чл. 82, ал. 1 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство
на отделните територии и устройствени зони - „При свързано застрояване в
съседни урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени, които
представляват външни стени без стрехи или корнизи и без отвори и издатини, разположени
на регулационната граници на съседния имот”, е неотносима към спора. В случая
не е налице свързано застрояване. В съседния имот няма никакви сгради на
разстояние 3 и повече метра. Не е установено незаконно изградените козирки с
какви размери са, колко са надвнесени над съседния имот, какви вреди могат да
принесат или са допринесли. В нарушение на ЗУТ е твърдението, че козирките
безспорно са изградени в нарушение и подлежат на премахване на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ. Те са неотделима част от сградите, за които е налице удостоверение
за търпимост. Никъде в оспорваната Заповед не е посочено, че козирките са с
борд над тях, с височина около 10.00 см., с цел защита на съседния имот от
навлизане на вода. Молят съда да отмени оспорената Заповед. В съдебно заседание
и писмено становище, процесуалният представител на оспорващите, адв. Т*** поддържа
жалбата, като се излагат аналогични на жалбата съображения - допускането на
съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила – неприсъствие
на собствениците при извършване на проверката, неизслушването им при условията
на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, невръчване на Констативния акт, респ.
непропорционалност на издадената заповед, в нарушение на чл. 6 от АПК, което
нарушава и чл. 8 от ЕКПЧ.
Ответникът по жалбата Кметът на Община Берковица, не взема
становище по жалбата.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Констативен Протокол от 26 05 2020 г. /л. 24/ при извършена
проверка от служители на Община Берковица, е констатирано, че на общата граница
на ПИ с идентификатор 03928.510.29 и ПИ 03928.510.43, в дъното на имот 510.29
по КК на гр. Берковица е изградена сграда от допълващото застрояване –
селскостопанска постройка, за която има опасност от самосрутване. На същата
обща дворищна регулация са изградени още два броя сгради от допълващото
застрояване, които имат изнесени над съседния имот козирки. Извършилата
проверка комисия, предлага на Кмета на Общината да даде предписание за
премахване на компрометираната сграда и козирките на другите две сгради.
С писмо изх. № СИИС-94-00-200/10/ от 19 06 2020 г. на Община
Берковица /л. 28/ до оспорващата Р.П.П. е изпратено писмо, с което е уведомена
за констатациите от проверката и е определен срок от един месец, считано от
датата на получаване на писмото да премахне сграда с идентификатор 03928.510.29.4
и козирките на сгради с идентификатор 03928.510.29.2 и 03928.510.29.3 по КК на
гр. Берковица. Въз основа на така полученото писмо, с Молба вх. № СИИС –
94-00-200/12/ от 16 07 2020 г., оспорващите уведомяват Общината, че са
премахнали сграда с идентификатор 03928.510.29.4, въпреки издаденото им
удостоверение за търпимост, а по отношение на козирките на другите две сгради, твърдят,
че същите са изградени в споразумение със съседите, за да не се оттича дъждовна
и снежна вода в техния имот. Към писмото е приложено Удостоверение за търпимост
на строеж изх. № УОСГ-94-00-1000/1/ от 24 03 2020 г. на Гл. архитект при Община
Берковица, в което е удостоверено, че сгради с идентификатор 03928.510.29.1,
03928.510.29.2, 03928.510.29.3 и 03928.510.29.4 не подлежат на премахване и
забрана за ползване, тъй като за тях са налице условията на параграф 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ. /л. 32/
С писмо изх. № СИИС – 94-00-200 /11/ от 03 08 2020 г. на Община
Берковица /л. 33/, оспорващите са уведомени, че удостоверението за търпимост
важи за строежите в собствения им имот, не и за частта, която попада в чужд
имот. С оглед премахването на сграда с идентификатор 03928.510.29.4, то същото е
извършено доброволно, въпреки че са имали възможност да извършат ремонт на
същата сграда. По отношение на козирките на сградите с ид. 03928.510.29.2,
03928.510.29.3 е даден три дневен срок от получаване на писмото, да се
представи споразумението със съседите, за изграждането им над техния имот.
Указано е, че в срок до 20 08 2020 г. следва да се започне процедура на
основание чл. 195, във вр. с чл. 196 от ЗУТ. Писмото е връчено на Р.П. на 04 08
2020 г. /л. 34/
С ново писмо изх. № СИИС – 94-00-200 /28/ от 15 10 2020 г. на
Община Берковица, оспорващите са уведомени за започналото производство по реда
на чл. 225а от ЗУТ за премахване на изнесени бетонови козирки на сгради с ид.
03928.510.29.2 и ид. 03928.510.29.3 над съседен имот с ид. 03928.510.43 по КК
на гр. Берковица, което писмо е надлежно получено на 16 10 2020 г. от Р*** П***
– брат на оспорващата. /л. 35, 36/
С Констативен акт № 5 от 16 10 2020 г., служители при Община
Берковица извършват проверка на козирките на сградите с ид. 03928.510.29.2 и
ид. 03928.510.29.3, находящи се в ПИ 03928.510.29 по КК на гр. Берковица, собственост
на оспорващите, в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, която проверка
е станала в отсъствието на собствениците. /л. 37-39/ В акта е описано, че възложител
на строежа са неговите собственици, за което има издадено удостоверение за
търпимост. Строежът представлява изградени два броя сгради през 1983 г. от
допълващото застрояване, с надстроени козирки и отлят борд, като нарушението касае
единствено изградените бетонови козирки на сградите, които попадат над съседния
имот. Констативният акт е получен от сина на оспорващите на 16 10 2020 г. /л. 39/
и срещу него не е подавано възражение.
С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен акт
е прието, че строежът, представляващ бетонови козирки на сгради от допълващо
застрояване с идентификатор 03928.510.29.2 и идентификатор 03928.510.29.3 по КК
на гр. Берковица, наднесен в ПИ с идентификатор 03928.510.43 по КК на гр.
Берковица е незаконен, за което е наредено неговото премахване.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че при
огледа и замерванията на място в имоти с идентификатори 03928.510.43 и
03928.510.29 по кадастралната карта на гр. Берковица, покривната бетонова плоча
на сградите от допълващото застрояване с идентификатори 03928.510.29.2 и
03928.510.29.3, е удължена с бетонова козирка с ширина варираща от 12 см до 22
см в различните участъци и е с дължина 16.20 м. На козирката е издигнат борд с
височина от 11 см до 15 см в различните участъци, показано на скица Приложение
№ 1 към експертизата. Обща височина на борда ведно с дебелината на плочата –
21÷25 см показано на същата скица. Козирката е наднесена над имот с
идентификатор 03928.510.43 по кадастралната карта на гр. Берковица. Височината
им от терена е 1,90 м. Основите на тези сгради са положени на кадастралната и
регулационна граница между двата имота. Сградите са с плосък покрив /не са
скатни/, описания в обжалваната заповед наклон /около 2/3 см/ към съседния
имот, не ги определя като скатни. Скатните покриви се характеризират със
значителен наклон, който може да варира в определени граници. По БДС в България
за скатни са определени тези, който наклон е над 7 %. Плоските покриви също
имат наклон, който служи за отвеждане на водата и той варира от 1 до 7% (0.5 –
4º). Построеният борд възпрепятства попадането на водите в съседния двор,
която се отвежда посредством отводнителна тръба в двора на жалбоподателите - Приложение
№ 5 към експертизата. Бетоновите козирки са изляти ведно с плочата и не
представляват самостоятелен конструктивен елемент. Съгласно чл. 42, ал. 1 и 2
от ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или
свързано с допълващо застрояване в съседен имот и може да се изграждат на вътрешната регулационна линия,
ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени
постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. В конкретния случай бетоновите козирки ведно
с борда попадат извън очертанията на сградите и извън регулационните и
кадастрални граници на имот с идентификтор 03928.510.29, с което се нарушават
изискванията на чл. 42, ал.1 и 2 от ЗУТ
/няма как да се долепят плътно други сгради на калкан в съседния имот/, а и
строежи в чужд имот може да се извършва само при условията на чл. 182 от ЗУТ. Изискването
на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, за застрояване на вътрешната
регулационна линия, при което двете сгради се опират една до друга с калканни
стени, които представляват външни стени без стрехи или корниз и без отвори и
издатини, не е относимо за конкретното застрояване, тъй като двете сгради с
козирките са от допълващото застрояване, а горецитирания текст от НПНУОВТУЗ
/2001 г./ касае сгради от основното застрояване (Глава двадесет и втора –
Разполагане на сградите на основното застрояване). Въз основа на извършените
констатации, вещото лице дава заключение, че бетоновата козирка на сгради с
идентификатори 03928.510.29.2 и 03928.510.29.3 с дължина 16.20 м е
наддадена над съседния имот с идентификатор
03928.510.43; козирката и борда са изляти заедно с плочата, нямат самостоятелно
функционално предназначение и нямат идентификатор по ЗКИР като само козирките
не отговарят на изискванията на чл. 42, ал.1 и 2 от ЗУТ, тъй като попадат извън
регулационните и кадастрални граници на имот с идентификатор 03928.510.29 /няма
как да се долепят плътно други сгради на калкан в съседния имот/, както и на
разпоредбата на чл. 182 от ЗУТ за строежи в чужд имот. По време на
построяването на тези сгради - 1983 г. са действали Законът за териториално и
селищно устройство 1973 г., Правилник за прилагане на Закона за териториално и
селищно устройство /1973 г. и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство (МСА, 1977г.). Козирките не съответстват на изискването на
чл. 121, ал. 1 от Наредбата, според която норма второстепенните постройки могат
да се разполагат на вътрешната регулационна линия при покриване на калканните
стени /на построена или новопредвидена такава/ или със съгласие на собственика
на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата
служба на Общината или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица
от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи
също такава постройка като калканните стени се покриват напълно. Нормата на чл.
56, ал. 2 от същата Наредба също има определени изисквания за строежи в чужд
имот.
В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че борда на козирките
предпазва водата да не попадне в съседния имот като я връща към водосточната
тръба на имота на оспорващите. Козирката и плочата на сградата са едно цяло. Козирките
са продължение на плочата, като плочата това е плоският покрив на сградата, а
козирките са продължението на тази плоча. Козирка е онази част от плочата,
която е издадена пред фасадата на сградите и в случая се надвесва над съседния
имот. Козирка е само това, което е наднесено пред северната фасада на сградата.
/сградата има четири фасади като не става въпрос за лицевата й част, т.е. това
са два различни технически термина/. Технически е било възможно изграждането на
козирките да върви по протежение на сградата, т.е. да не се надвесва над
съседния имот. В този случай, обаче до изграждането на съседната сграда на
калкан, стената на сградите в тази част, могат да търпят разрушаване поради
навявания, снегове и дъждове. Има техническа възможност за самостоятелното
премахване на козирките с бордовете, отделно от плочата, което може да има като
последица пропукване на стената. Има и техническа възможност тази стена да се
ремонтира, да се оздрави. Сградите на калкан се изграждат точно стена до стена,
поради което, за да се изгради в съседния имот такава, трябва да се махнат
козирките, т.е. те пречат на калканното изграждане, в който смисъл са правилата
на ЗУТ. По отношение на предвижданията в плана, пояснява, че обикновено в него
се предвижда основното застрояване, без допълващото, което в последствие става
с разрешение на главния архитект.
По изрично дадени от съда указания за деклариране датата на
изграждане на строежа, оспорващите в молба вх. № 85/15 01 2021 г. изрично декларират,
че същият е изграден през 1983 г., когато са построени и сградите /л. 52/.
Разпитаният по делото свидетел - Д*** И*** И*** , установява, че
знае за козирките и плочите и кога са изградени, защото е помагал при изграждането
им, като тогава оспорващите са били в добри отношения със съседите и те не са
имали нищо против начина на изграждане на козирките, така както са в момента.
По делото са приложени още удостоверение за граждански брак,
Удостоверение за търпимост на строеж изх. № УОСГ-94-1000 /1/ от 24 03 2020 г.
на Гл. архитект при Община Берковица, документите по преписката по издаденото
Удостоверение за търпимост, жалба от Ц*** Т*** К*** , декларация /нотариално
заверена – л. 14/, подписана от оспорващата Р.П. и Ц*** К*** , с което
декларират съгласие, като собственици на съседни имоти да построят на
дворищната регулация сгради, които да са долепени една до друга.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирани лица - адресатите на
акта. Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 24 11 2020 г.,
видно от поставения при Община Берковица щемпел /л. 3/, а Заповедта е получена
на 13 11 2020 г., видно от писмо и известие за доставяне /л. 42/, поради което
същата се явява допустима за разглеждане по същество.
По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146
от АПК, включително и относно нищожността на същия.
Строежът е пета категория, в който смисъл е текста на чл. 137,
ал. 1, т. 5 от ЗУТ – същият представлява част от сгради на допълващото
застрояване – бетонови козирки, а Заповедта е издадена от
Кмета на Община Берковица съобразно предоставените му, по силата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, правомощия, поради което се явява издадена от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия.
За този вид актове, законодателят не предвижда специално
определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е
достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.
Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на акта, които да послужат
като основание за неговата отмяна, в който смисъл са твърденията в жалбата.
Следва да се има предвид, че несъществените процесуални нарушения, т.е. такива,
които не водят до друг правен извод/резултат, не са основание за отмяна на
издадения административен акт.
Не представлява, нито съществено, нито несъществено
обстоятелството, че проверката на незаконния строеж е извършена в отсъствие на
неговите собственици/възложители, тъй
като такова изрично изискване законодателят не поставя. Това е така, тъй като
присъствието на собствениците/възложителите на изградения строеж, последният не
би могло да промени своя вид и съответно разположение. В тази връзка на
възложителите и собственици на строежа, освен че е давана възможност да
представят доказателства, касаещи неговата законност преди съставяне на
Констативен акт № 5 от 16 10 2020 г., същият надлежно връчен, както се отбеляза
по-горе на сина на оспорващите. В този акт са описани всички обстоятелства по
извършената проверка, каквото изискване е въведено от законодателя. По
отношение редовността на връчване на издадените актове, следва да се има
предвид, че ЗУТ е материален закон и същият, в това число и текстът на чл. 225а,
ал. 2 не регламентира реда и условията за тяхното връчване. Процесуалният
закон, в тази връзка е АПК, поради което меродавни са условията на връчване на
актове, предвидени в този нормативен акт. В случая е приложен чл. 18а, ал. 8 и
ал. 9 от АПК, когато страната не е намерена на адреса, но е намерено лице,
което се е съгласило да получи съобщението, а именно – синът на оспорващите,
поради което неоснователно и несъответно на доказателствата по делото е
твърдението, че Констативният акт не им е връчен.
Служителите, съставили Констативен акт № 5 от 16 10 2020 г. са
такива със съответната специалност по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, което е видно от
посочените в самия акт длъжности, които обстоятелства не са оспорени в проведените
пред съда о.с.з.
Неоснователно е позоваването на чл. 195 и чл. 196, ал. 2 от ЗУТ,
които предвиждат изслушване на страните, тъй като настоящото производство не се
развива по реда на тези текстове, а по реда на чл. 225а от с.з. или двата вида
производства са отделни и самостоятелни едно от друго, без връзка на условията
по между им. В тази връзка от доказателствата по делото и конкретно от
съставения на 26 05 2020 г. Констативен протокол е видно, че при проверката на
същата дата е констатирана и сграда, за която е прието е, че е негодна за
ползване и опасна поради самосрутване, но поради доброволното й премахване, процедура
по чл. 195 и сл. от ЗУТ, по отношение на тази сграда, не е продължавана, нито е
издаван нарочен акт. Или в случая производството по реда на чл. 195 и сл. от ЗУТ, касае друг строеж – сграда с идентификатор 03928.510.29.4, която е
премахната и не е предмет на настоящото производство, което касае премахване на
бетонови козирки на сгради с идентификатор 03928.510.29.2 и 03928.510.29.3 по
КК на гр. Берковица и се развива по реда и условията на чл. 225а от ЗУТ.
Обстоятелството, че в Заповедта е цитирана правна норма на
подзаконов нормативен акт, която е неотносима към случая, не променя нито
констатациите на проверяващите, респ. установената от тях фактическата
обстановка, нито правните изводи, поради което не се отразява върху
законосъобразността на издадения акт и не може да бъде прието като процесуално
нарушение.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че процедурата
по издаване на заповедта е спазена. Същата изисква единствено спазването на две
условия: 1. съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ,
в който следва да се опише изграденият незаконен строеж, а такъв акт е съставен
и 2. връчването му на заинтересованите лица - в случая връчването е станало на
сина на оспорващите, което съдът приема за надлежно и редовно предвид
изложените по-горе съображения. Въз основа на така съставения акт и извършени
констатации, които констатации по същество не са предмет на спор между
страните, е издадена оспорената Заповед.
Съдът не констатира нарушение на материалния закон, в т.ч. и на
неговата цел.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно алинея втора на същата
норма разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - По смисъла на този закон: Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ - Строежи, изградени до 7 април 1987
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими
Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ - Постройки на допълващото застрояване могат да
се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако
калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени
постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради
Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗУТ - Строежи в чужд урегулиран
поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право
на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както
и строежи под повърхността на земята.
Съгласно действащият по време на изграждане на строежа текст на
чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство /в сила от 1977 г. до 1995 г./ - Второстепенните постройки могат да
се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се
покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или
със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация,
подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета,
при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че
калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради
съответен пожаропредпазен зид.
При така действащата правна уредба /сега и по време на
изграждане на процесния строеж, представялащ бетонови козирки на сгради от
допълващото застрояване с идентификатор 03928.510.29.2 и 03928.510.29.3, надвнесени
в ПИ с ид 03928.510.43 по КК на гр. Берковица, се налага извод, че представляват
строеж по смисъла на закона и за тяхното изграждане са необходими, както
строителни книжа, така и разрешение за строеж, последното издадено от Главния
архитект на Община Берковица. От друга страна, за да се приемат за търпим
строеж, който не подлежи на премахване, строежите следва да отговарят на всички
предвидени в § 16 от ПР на ЗУТ предпоставки.
Безспорно е между страните, че бетоновите козирки са изградени
на сгради от допълващото застрояване с идентификатор 03928.510.29.2 и
03928.510.29.3 и са наднесени над ПИ с ид 03928.510.43 по КК на гр. Берковица.
В този смисъл са, както установените на място измервания на вещото лице Д.Д.,
което заключение не е оспорено от страните, а съдът кредитира като дадено обективно
и безпристрастно, и в съответствие с останалите по делото доказателства, така и
констатациите описани в Констативен акт № 5 от 16 10 2020 г. от служители при
Община Берковица. Безспорно е също така, че изградените козирки са с борд в
техния край, чиято цел е да предпазва изливането на дъждовна и снежна вода в
чуждия имот. Няма спор и по обстоятелството, че сградите, на които са изградени
козирките се намират на дворищната регулация, като самите сгради не са предмет
на настоящия спор.
В случая процесните бетонови козирки не отговарят, нито на правилата и нормативите, действали по време на изграждането им, нито на сега действащите правила, тъй като същите са пречка в съседния имот да бъде изградена друга сграда на калкан, в който смисъл са изискванията на сега действащия ЗУТ, респ. на действащата по време на изграждането им Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /1977 г./. Същите попадат извън очертанията на сградите и извън регулационните и кадастрални граници на имот с идентификтор 03928.510.29, с което се нарушават изискванията на чл. 42, ал.1 и 2 от ЗУТ – не могат да се долепят плътно други сгради на калкан. Нарушен е и чл. 182 от ЗУТ, тъй като строежи в чужд имот могат да се извършват само при визираните в този текст условия.
Обстоятелството, че в Заповедта не е посочено, че бетоновите
козирки са с борд, не представлява допуснато съществено процесуално нарушение,
нито може да бъде прието за нарушение на материалния закон, тъй като този борд се
намира върху и е част от самите козирки, т.е. същите са едно цяло. В тази
връзка в заключението вещото лице посочва, че козирката и борда са изляти
заедно с плочата, нямат самостоятелно функционално предназначение и нямат
идентификатор по ЗКИР. Имайки предвид предназначението на борда и мястото му на
поставяне, което е в края на козирките, същият не е самостоятелен елемент от
тях, поради което непосочването му като част от козирките, не променя по
същество вида и описанието на този строеж, предмет на оспорената Заповед. я
Без правно значение е обстоятелството, че за сградите, чиито
козирки са построени по едно и също време, е издадено Удостоверение за
търпимост, тъй като същото не може и не обхваща частта от тях, която е незаконно
изградена, респ. не е търпима, предвид законовите изисквания.
Ирелевантно е обстоятелството кога и
по какъв повод са започнали неразбирателствата със съседите, тъй като за
законността, респ. търпимостта на един строеж, единствено от значение са законовите
правила и нормативи, а последните изключват възможността за даване на съгласие,
когато това съгласие е в нарушение на тези правила и нормативи. В тази връзка каквито
и споразумения да е имало, това обстоятелство е без правно значение. Извън това
– в подписаната декларация оспорващите и техните съседи са се договорили да
построят именно сгради на калкан, поради което твърдението, че имат други
уговорки се опровергава от представената по делото нотариално заверена
декларация.
Без правно значение и ирелевантно за спора е и обстоятелството
по евентуално компрометиране на съответните стени на сградите, върху които са
изградени козирките, както и какви точно технически дейности следва да се извършат
за да се премахне строежа. Стойностното изражение на това премахване също е без
правно значение.
Не е без значение, обаче обстоятелството, че възможността за
евентуално компрометиране на сградите е само евентуална последица, както и че
въпросните козирки още по време на тяхното изграждане е следвало, тьй като за
това е съществувала техническа възможност, да бъдат изградени съобразно
законово предвидените условия, т.е. без да излизат от очертанията на сградите и
по този начин да попаднат в съседния имот.
Съдът не приема възражението, че Заповедта нарушава чл. 6 от АПК, респ. чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧ, тъй като от една страна, както чл. 6 от АПК,
така и чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧ поставят на първо място закона, като в случая ЗУТ
изисква всеки един строеж да бъде изграден по съответно предвидения от него ред
и установени правила. От друга страна и двата правни текста допускат намеса в
правната сфера на лицата, тогава когато това е необходимо в едно демократично
общество, поради охрана правата на други, а в случая са засегнати именно
правата на собственика на съседния имот. Самият чл. 6 от АПК изисква от
административните органи единствено да не допускат с издадения административен
акт и неговото изпълнение да се засегнат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А една от целите
на ЗУТ е именно премахване на незаконно изградени/нетърпими строежи, което е допустимо
в едно демократично общество. На следващо място процесният строеж, за който е
разпоредено да бъде премахнат е част от сгради на допълващото застрояване, не и
жилище, каквото е посочено в чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧ, поради което този текст е и
неотносим.
След като изграденият строеж, така както е описан в оспорената
Заповед е незаконен и не отговаря на правилата за допустимост на строежите, т.е.
не е и търпим, то същият подлежи на премахване.
По горните съображения, съдът намира жалбата против Заповед №
РД-15-792/09 11 2020 г. на Кмета на Община Берковица за неоснователна, а
оспореният административен акт за законосъобразен.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р.П.П. и П.В.П. *** против Заповед
№ РД-15-792/09 11 2020 г. на Кмета на Община Берковица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: