Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 36
гр.Русе, 02.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен
съд-Русе, VI-ти състав, в открито
заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието
на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм.д. № 260 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Община Русе, представлявана от кмета на общината П. М., против
писмо изх. № И-1582/11.04.2022 г. на Директора на РИОСВ – Русе, в което е
обективиран отказ за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и
отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО (Закона за управление на отпадъците) на
община Русе за 2021 г. по заявление на общината вх. № АО-2089/06.04.2022 г. по
описа на РИОСВ – Русе.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ поради
неправилно приложение на материалноправни норми. Развити са съображения относно
прилагането на §60, ал. 2, изр. ІІ от Закона за изменение и допълнение на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в редакцията му след измененията,
публикувани в ДВ, бр. 17/01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г. като се твърди,
че ответника неправилно е тълкувал и приложил цитираната норма. Иска се отмяна
на оспорения отказ и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне, при което искането на общината да бъде уважено. Претендира се присъждане
на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на РИОСВ – Русе
не се явява и не се представлява по делото. След приключване на делото, без да
е налице хипотезата на чл. 149, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, от
ответника са представени писмени бележки, съдържащи подробни мотиви относно
законосъобразността на оспорвания административен акт. Развити са съображения и
за недопустимост на жалбата. Формулирано е искане за оставянето й без уважение.
Административен
съд – Русе, след като
обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е стартирало по
заявление за искане на средства от Община Русе вх. № АО-2089/06.04.2022 г. по
описа на РИОСВ – Русе (л. 5 от преписката). Със заявлението Община Русе е
заявила своето желание за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения
и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, в размер
на 4 359 798 лв., като е посочила, че съгласно Решение № 848, прието
с Протокол № 31/24.03.2022 г. на ОбС – Русе (приложено към заявлението)
средствата ще бъдат използвани за финансиране на планираните разходи за дейност
„Събиране на битови отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения
за третирането им, както и за осигуряване на съдове за събиране на битови
отпадъци“ – 4 355 053 лв. и частично финансиране на дейност
„Мониторинг на рекултивирани депа“ – 4 745 лв. (обща стойност 26 000
лв.) от план-сметката по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси за 2022 г.
Като основание за своето искане общината е посочила
разпоредбата на §60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г.) в
редакцията му, публикувана в ДВ бр. 17/01.03.2022 г.
С писмо изх. № И-1582/11.04.2022 г. на Директора на
РИОСВ – Русе (л. 6 от преписката) Община Русе е информирана, че съгласно
обнародваните промени в бр. 17 на ДВ със Закова за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното и подоходно облагане бр. 105 от 2020 г., изм. бр. 23
от 2021 г., изм. бр. 17 от 01.03.2022 г. и указания на МОСВ, РИОСВ следва да
възстанови преведените и неусвоени средства от отчисленията по чл. 60 и чл. 64
от ЗУО за 2021 г., при представяне на решение на съответния общински съвет ,
взето през 2021 г., в срок до 30 април 2022 г. Според директора на РИОСВ – Русе
решенията на общинските съвети за разходване на средствата по чл. 60 и чл. 64
от ЗУО чрез вътрешни компенсирани промени, взети през 2022 г. не могат да се
отнасят за натрупаните средства през 2021 г.. Тези решения по установените
специални правила в ЗИД на ДОПК ангажират разходването на натрупан финансов
ресурс по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО само за 2022 г.
С тези мотиви Директорът на РИОСВ – Русе е
обосновал извода си, че инспекцията не следва да възстанови преведените и
неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО на община Русе за
2021 г. Писмото е получено от Община Русе на същата дата 11.04.2022 г., видно
от представеното от жалбоподателя извлечение от входящ регистър (л. 17).
Отказът бил оспорен от жалбоподателя пред министъра
на околната среда и водите (жалбата не е приложена по преписката), като
последният се произнесъл с Решение № 74/20.05.2022 г. (л. 10-12 от преписката),
с което жалбата е оставена без разглеждане и производството пред горестоящия
орган било прекратено, с аргумент, че оспорваното писмо не съставлява
индивидуален административен акт, тъй като нормативната уредба не изисквала
издаването на такъв за възстановяване на средствата по чл. 60, и чл. 64 от ЗУО.
По данни
от жалбоподателя решението на министъра на околната среда и водите е било
оспорено от Община Русе пред Върховния административен съд. След извършена
служебна справка в деловодната система на ВАС, настоящия съд установи, че по
жалбата на Община Русе срещу Решение № 74/20.05.2022 г. на министъра на
околната среда и водите е образувано адм.д.№ 5168/2022 г. по описа на ВАС, VІ отд. и по делото е
постановено Определение № 6615 от 5.07.2022 г., с което решението на министъра
на околната среда и водите е отменено и преписката по жалбата на Община Русе
против писмо изх. № И-1582/11.04.2022 г. на Директора на РИОСВ – Русе е върната
на горестоящия орган за разглеждане на жалбата по същество. Определението като
необжалваемо и влязло в сила. В мотивите си Върховният административен съд е посочил,
че с процесното писмо с изх. № И-1582/11.04.2022 г. на директора на РИОСВ –
Русе е изразена конкретна властническа воля, обективираща по недвусмислен начин
волята на издателя да не удовлетвори заявеното пред него право. Последното
обхваща фактическия състав на изричен отказ, тъй като е внесено искане от лице
с правен интерес от издаването на акта, заинтересованото лице е носител на
субективно право с конкретно съдържание, описано в закона, а не само на правна
възможност, и административният орган е обвързан от закона да издаде акт с
точно определено съдържание. Той не разполага с административна дискреция
досежно това, дали, кога и как точно да действа. С атакуваното писмо директорът
на РИОСВ – Русе се е произнесъл по заявлението на общината, като по същество е
отказал да го уважи.
По посочените мотиви, ВАС е приел, че
писмо с изх. № И-1582/11.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Русе съдържа всички
белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, тъй като по същество това е отказ
да се извърши определено действие, като това определя писмото като годен обект
за оспорване и обуславя правния интерес на адресата от обжалването му.
Междувременно с жалба рег.№ 33-01-112#8/31.05.2022
г., заведена в деловодството на РИОСВ – Русе с вх. № АО-2224-(2)/06.06.2022 г.,
Община Русе е оспорила процесното писмо изх.№ И-1582/11.04.2022 г. на директора
на РИОСВ – Русе пред Административен съд – Русе. По тази жалба е образувано
настоящото дело.
При тези фактически установявания, които не се
оспорват от страните, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата за процесуално
допустима. Въпросът относно характера на оспорваното писмо като
индивидуален административен акт и наличието на правен интерес от оспорването е
разрешен с влязлото в сила Определение № № 6615 от 5.07.2022 г. по адм.д.№ 5168/2022 г. по
описа на ВАС, VІ отд. Жалбата е подадена в предвидения законов срок за
упражняване правото на оспорване. В тази връзка съдът съобрази, че в
обжалваното писмо липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде
обжалвано, поради което е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК и срокът
за обжалване на писмото се удължава на два месеца. Това означава, че считано от
11.04.2022 г. (датата на получаване на писмото от Община Русе) този срок изтича
на 11.06.2022 г., а жалбата до съда е подадена чрез административния орган,
издател на оспорвания акт на 06.06.2022 г., т.е. преди изтичане на срока.
Следва да се отбележи също така, че наличието на висящо производство пред
горестоящия орган не е пречка за разглеждане на настоящото дело, тъй като
съгласно чл. 148 от АПК административният акт може да се оспори пред съда и без
да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако
в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В случая липсват
специални изисквания на АПК или друг закон, който да установяват задължително
провеждане на административно оспорване. Освен това съгласно чл. 129, ал. 1 от АПК ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден
административен акт е оспорена едновременно пред горестоящ административен
орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство,
подведомствено на съда. В настоящия случай не е нелице изключението по чл. 129,
ал. 2 от АПК, тъй като оспорването касае единствено законосъобразността на процесния
отказ, а не неговата целесъобразност.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки
собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за
закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. За осигуряване
на обезпечението е отговорен и всеки ползвател на депото, като ежемесечно
превежда на собственика на депото дължимите средства за осигуряване на
обезпечението на база на количествата отпадъци, които е депонирал. Чл. 60, ал.
2 от ЗУО определя, че обезпечението по ал. 1 може да бъде под формата на: 1.
месечни отчисления в банкова сметка ***, на чиято територия се намира депото,
или 2. месечни отчисления в банкова сметка ***, блокирана за периода до
приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на
площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното
ползване по реда на чл. 62, или 3. банкова гаранция в полза на
съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Съгласно чл. 60, ал. 3
от ЗУО, когато собственик на депото е община или бюджетно предприятие,
обезпечението по ал. 1 е под формата на месечни отчисления по ал. 2, т. 1 или
2. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за
изчисляване и определяне на обезпеченията и отчисленията, изисквани при
депониране на отпадъци (Наредба № 7/2013 г.) е регламентирано, че собственикът
на депото превежда до последно число на текущия месец определените месечни
вноски по обезпечението по чл. 4, ал. 3 или по ал. 4 за предходния месец.
От
друга страна съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУО за обезвреждане на отпадъци на регионално
или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се
правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл.
43, ал. 2 (това е
Наредба № 7/2013 г.). Според ал. 3 на същия член отчисленията се определят в
левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото
ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято територия се намира депото. За
осигуряване на отчисленията е отговорен и всеки ползвател на депото, като
ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите средства на база на
количествата отпадъци, които е депонирал. В чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 7/2013 г. е регламентирано, че отчисленията се превеждат от общините
на общината собственик на депото до 10-о число на месеца за предходния месец и
се отчитат като трансфери, а от кмета на общината, собственик на депото, се
превеждат ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято територия се намира
депото, до последното число на месеца за предходния месец.
Със Закона за
изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Oбн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в
сила от 1.01.2021 г.), в преходните му и заключителни разпоредби, са създадени
три параграфа - §58, §59 и §60, за които е определено, че влизат в сила от
датата на обнародване на закона в Държавен вестник – 11.12.2020 г. Към тази
дата новите разпоредби на §58 и § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020
г.) са със следното съдържание:
§ 58. (1) Месечните обезпечения и
отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците за
периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. остават по сметка на общината,
която ги е събрала, и се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни
компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на
определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
(2) Регионалната инспекция по
околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо,
възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от
общините месечни обезпечения и отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2
и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020
г. до 31 декември 2020 г. в срок до 31 януари 2021 г. Възстановените средства
по изречение първо се разходват по решение на общинския съвет при условията на
ал. 1.
§
60. (1) Месечните
обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците може
да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани
промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и
размер на таксата за битови отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за
2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците се
внасят в срок до 31 декември 2021 г.
(3) За периода от 1 януари до 31
декември 2021 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни
отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците.
Така с нормата на
§58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) е въведено изключение от
правилото, че обезпеченията по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУО и отчисленията
по чл. 64, ал. 1 от ЗУО се превеждат по съответната сметка на РИОСВ или по
такава със специално предназначение и за 2020 г. е регламентирано, че тези
средства остават по сметка на общината, която ги е събрала, т.е. не се дължи
превеждането им към РИОСВ. В същото време изрично е предвидено, че когато
средствата вече са били преведени на РИОСВ, съобразно цитираната по-горе
нормативна уредба за ежемесечни плащания, то РИОСВ дължи възстановяването им в
срок до 31.01.2021 г. като възстановените средства се разходват по решение на
общинския съвет чрез вътрешно компенсирани промени, без да се изменя приетия от
общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци,
т.е. след 31.01.2021 г. се взема решение от общинския съвет и средствата за
2020 г. се разходват по предвидения в § 58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр.
105/2020 г.) ред.
По отношение на
месечните обезпечения и отчисления за 2021 г., които предстои да бъдат внасяни
след влизане в сила на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.), §60 предвижда те да
могат да се разходват по решение на общинския съвет, т.е. в рамките на годината
(2021 г.) и ако не бъдат разходвани дължимите суми да бъдат внесени по сметката
на РИОСВ до 31.12.2021 г. В тази връзка е въведено и допълнително изключение,
че макар да става въпрос за месечни вноски, предвид специалната уредба, приета
с § 60, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) не се дължи
лихва върху дължимите суми за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г.
Разпоредбите на §58
и §60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) в тази си редакция са
действащи до 31.12.2021 г., към която дата дължимите обезпечения и отчисления
по чл. 60, ал 2, т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, ако не са били разходвани
през годината по решение на общинския съвет, е следвало да бъдат преведени на
РИОСВ по сметката за чужди средства.
С §8 от ПЗР на ЗИД
на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) е прието
изменение на коментираната норма на §60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020
г.) и същата е придобила следното съдържание:
§ 60. Месечните обезпечения и
отчисления за 2021 г. и за 2022 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1
и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват
по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се
изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за
битови отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за
2021 г. и за 2022 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на
съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната
година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия
се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства
преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г.
по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30
април 2022 г.
(3) Не се начисляват лихви върху
дължимите суми за месечни отчисления за 2021 г. и 2022 г. по чл. 60, ал.
2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Видно е, както от
текста на самата норма, така и от мотивите на вносителя на Проекта на ЗИД на
ЗКПО, че разпоредбата запазва основното си съдържание като е удължено действието
й и за 2022 г. В мотивите към законопроекта е посочено следното:
„Предлага се създаване на специална
разпоредба, осигуряваща възможност месечните обезпечения и отчисления за 2021
г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците за
периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. да остават по сметка на
общината, която ги е събрала, и да се разходват по решение на общинския съвет
чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския
съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
Предложението е свързано с
продължаващата извънредна епидемична обстановка, която с Решение от 24.11.2021
г. на Министерския съвет беше удължена до 31.03.2022 г. В тази връзка и с цел
подкрепа на усилията на общините за овладяване и преодоляване на последиците от
Ковид — кризата, се предлага и през настоящата 2022 г. тези собствени средства
на общините да не се блокират по сметки на Регионалната инспекция по околната
среда и водите, а да могат да се ползват по решение на общинските съвети за
дейности свързани с управление на отпадъците.
По този начин ще се осигури и
необходимата по-голяма гъвкавост и оперативност при ползването от общините на
отчисленията и обезпеченията по Закона за управление на отпадъците.“
Във връзка с това е
допълнена нормативната уредба, като вече изрично е регламентирано на първо
място, че дължимите обезпечения и отчисления се внасят в посочения срок до 31
декември на съответната година, но само когато не е прието решение на общинския
съвет по ал. 1 за съответната година. От своя страна за внесените
обезпечения и отчисления за 2021 г., т.е. по действалите до 31.12.2021 г.
правила и ред на §60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2020 г.) е предвидено
изрично, че подлежат на възстановяване от РИОСВ в срок но 30.04.2022 г. ако за
тях има взето решение от общинския съвет за разходването им чрез вътрешни
компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на
определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
Сравнителният анализ
на двете редакции на разпоредбата на §60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от
2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в
сила от 1.01.2022 г.), действали преди и след 01.01.2022 г., сочи, че и преди и
след изменението на нормата законът предвижда възможност средствата за
обезпечения и отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО
да останат по сметка на общината като за това се изисква да е взето решение от
общинския съвет за разходването им чрез вътрешни компенсирани промени. Съгласно
старата редакция на §60 от ЗИД на ДОПК нерезходваните по този ред средства за
2021 г. следва да бъдат внесени до 31.12.2021 г., т.е. ако не е било взето
решение от общинския съвет за разходването им по реда на §60, ал. 1 от ЗИД на
ДОПК обн.ДВ, бр. 105/2020 г.). В този смисъл е направено и изрично допълнение
на нормата с изменението от 01.01.2022 г. С изменената норма, обнародвана на
01.03.2022 г. и влязла в сила с обратно действие от 01.01.2022 г., вече е предвидена
възможност и за възстановяване на внесените средства за 2021 г. като за
възстановяването се изисква да има решение на общинския съвет за разходването
им.
Очевидно е, че
такова решение няма как да е взето през 2021 г., каквито са мотивите на
ответния административен орган, за да откаже на Община Русе възстановяването на
средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2021 г.,
тъй като ако такова решение е налице през 2021 г. то средствата щяха да останат
по сметката на общината по реда на §60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК в редакцията му до
01.01.2022 г., а щеше да липсва основание за внасянето им (дори и със
закъснение) и след 01.01.2022 г. по силата на §60, ал. 2, изр. ІІ-ро, in fine от ЗИД на ДОПК в редакцията му от
01.01.2022 г. Следвайки същата логика не може да се приеме, че взетото от ОбС –
Русе решение на 24.03.2022 г. може да намери приложение само за средствата за
2022 г., тъй като ако през 2022 г. бъде взето решение от общинския съвет
досежно средствата за 2022 г., то тези средства въобще няма да подлежат на
внасяне по сметката за чужди средства на РИОСВ.
Законодателят е
разрешил на общините да използват средствата по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО през
2021 г., като с приетата промяна в нормативната уредба е предоставил и
допълнително възможност, ако тези средства не са били разходвани по реда на
§60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК през годината и са внесени към 31.12.2021 г. по
сметката на РИОСВ да бъдат възстановени на общината в срок до 30.04.2022 г. ако
бъде взето нужното решение от общинския съвет.
В настоящия случай
не се спори, че в рамките на 2021 г. Общински съвет Русе не е вземал решение и
не е намерила приложение нормата на §60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК и дължимите суми
за обезпечения и отчисления по ЗУО са били внесени по сметка на РИОСВ. След
обнародване на измененията в §60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК в ДВ, бр. 17 от
01.03.2022 г. и предоставената възможност за възстановяване на общината на
внесените средства за 2021 г. ОбС – Русе е взел решение от 24.03.2022 г. за
използването им чрез вътрешни компенсирани промени за посочените в решението
дейности. Община Русе е отправила своевременно (преди крайния срок 30.04.2022
г.) искане за възстановяване на средствата за 2021 г., с което са изпълнени
всички предпоставки на §60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022
г.) и директорът на РИОСВ – Русе неоснователно е отказал възстановяване на
процесните средства като неправилно не тълкувал и приложил цитираната
разпоредба.
Налице е основанието
по чл. 146, т. 4 от АПК и оспореният отказ на директора на РИОСВ, обективиран в
писмо изх.№ И1582/11.04.2022 г. следва да бъде отменен като преписката да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Община
Русе вх.№ АО-2089/06.04.2022 г. по описа на РИОСВ – Русе, при което ново
произнасяне да бъдат съобразени указанията на съда по тълкуването и прилагането
на разпоредбата на §60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от
11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022
г.).
С оглед
изхода на делото, своевременно направеното от жалбоподателя искане на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК за присъждане на разноски следва да бъде уважено и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Община Русе сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Община Русе Отказа на
Директора на РИОСВ – Русе, обективиран в писмо изх. № И-1582/11.04.2022 г., за
възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и
чл. 64 от ЗУО на община Русе за 2021 г., по заявление на общината вх. №
АО-2089/06.04.2022 г. по описа на РИОСВ – Русе.
ВРЪЩА преписката на Директора на РИОСВ
– Русе за ново произнасяне по заявлението на Община Русе вх.№ АО-2089/06.04.2022 г.
по описа на РИОСВ – Русе, при което да бъдат съобразени указанията на съда по
тълкуването и прилагането на разпоредбата на §60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр.
105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в
сила от 1.01.2022 г.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите гр. Русе да заплати на Община
Русе сумата от 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: