Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 31.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 109 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1137 от 10.12.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на М.Т.П. ***, административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.7, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Петов, който го е обжалвал, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си изтъква, че описаното в АУАН и наказателното постановление не отговаря на действителната фактическа обстановка. Твърди, че не е налице извършено нарушение и че не е извършил такова нито умишлено, нито по небрежност.
Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и му се присъдят направените разноски.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят П. не се явява. Представлява се от адвокат Ф.Ф. ***, който поддържа жалбата с наведените в нея доводи. Пледира за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление, като изтъква наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка сочи, че жалбоподателят П. не е присъствал на проверката при която е бил съставен констативен протокол и съответно въз основа на него е бил съставен и АУАН. Счита, че в обстоятелствената част недостатъчно е било индивидуализирано нарушението, като единствено е посочено местоположението на просеката, но не и имота с неговата линейна граница, като не става ясно тази просека с какви параметри на дължина и ширина е била.
Подробно обсъжда материалите по предоставената от Районна прокуратура гр.Ловеч преписка касаеща случая, като акцентира на обстоятелството, че само пет от немаркираните дървета са се намирали в границите на просеката, докато всички останали са били маркирани и са подлежали на сеч. Счита, че с отсичането само на 5 дървета не може да се очертае просека.
Подробно процесуалния представител на тъжителя изтъква съображения относно предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Приема, че е налице маловажност на случая основно поради липсата на вредни последици и с оглед личността на жалбоподателя. Изтъква в тази връзка, че наказващият орган не е изложил мотиви защо е приел, че случаят не е маловажен и е наложил наказание.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт С.Т., която оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно издадено. Претендира на РДГ да им бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева. Оспорва аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя, като изтъква, че законът не поставя изискване лицензирания лесовъд да присъства на проверката от служителите на РДГ. Сочи също така, че по вмененото на жалбоподателя нарушение наказващият орган няма задължение да изчислява претърпени имуществени вреди. Изтъква и че законодателят не поставя изискване в наказателното постановление да се сочат мотиви относно липсата на маловажен случай, като счита, че обсъждания не е такъв. Представя писмена защита, в която подробно излага аргументите си в подкрепа на тезата за законосъобразност на обжалваното НП. Развити са и доводи относно образуваното досъдебно производство № 238/2019 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, като акцентира, че по него е разследван единствено сигнал за незаконна сеч, докато вмененото на жалбоподателя П. нарушение е за неупражнен контрол по добива на дървесина. Излага аргументи и относно понятията извозен път и технологична просека, като в тази връзка се позовава и на заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство лесотехническа експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.А.А. и З.З.З., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят М.Т.П. бил регистриран лесовъд с удостоверение № 10749/24.07.2014 г. в публичния регистър на ИАГ София /л.12/.
Свидетелите К.А. и З.З. били служители в Регионална дирекция по горите гр.Ловеч. В задълженията им, съгласно разпоредбата на чл.197 от ЗГ, било вменено и осъществяването на контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, в т.ч. и спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите (чл.197, т.8). В тази връзка, на 26.09.2019 г. двамата, заедно с колегата им Ц.С.посетили землището на *****, област Ловеч, където извършили проверка на имот с кадастрален № ********. За имота имало издадено позволително за сеч № 0518917 от 01.09.2019 г. /л.14/ на името на жалбоподателя М.П., в качеството му на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ. Видът на сечта бил краткосрочно постепенна – осеменителна фаза, като очаквания добив бил 55.0 плътни куб.метра лежаща маса от видовете благун и цер. Срокът за провеждане на сечта бил от 04.09.2019 г. до 30.12.2019 година.
Резултатите от проверката в имота свидетелите оформили в констативен протокол серия Б00А № 000453 от 26.09.2019 г. (№ 255/2019 г. по регистъра на РДГ Ловеч) – л.22. В протокола свидетелите отразили, че за имота е била посочена една технологична просека, минаваща през средата му, но на място установили, че в източната му част е прокарана такава, която не е обозначена и посочена в технологичния план. Установили също така, че общо в имота имало отсечени 20 броя немаркирани с КГМ дървета от цер, включително и в технологичната просека. Констатирали също така и че е била проведена сеч и в съседния имот с кад.№ ******, за който нямало издадено позволително за сеч. В него имало отсечени 10 броя дървета от цер също немаркирани с КГМ. Към протокола бил приложен и многоброен снимков материал на сечището в имота /л.23-41/.
По случая свидетелите А. и З., и колегата им С. изготвили доклад до директора на РДГ Ловеч /л.43/. До жалбоподателя П. била изпратена покана за съставяне на АУАН /л.42/, която му била връчена лично на 27.09.2019 година.
На 04.10.2019 г. свидетелят К.А. съставил АУАН бланков № 000058 /л.8/ срещу М.Т.П., в негово присъствие, за това, че за периода от 04.09.2019 г. до 26.09.2019 г. включително, като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, което е получило позволително за сеч № 0518917/01.09.2019 г. за имот частна горска територия с кадастрален № ********, намиращ се в землището на *****, област Ловеч, не е изпълнил задължението си да следи спазването на одобрения на 31.08.2019 г. технологичен план. Актосъставителят отразил, че вследствие на това неизпълнение на задълженията си, П. допуснал прокарването на нова технологична просека в източната част на имота по линейната граница и която просека не е била обозначена на терена, непланирана и непосочена в технологичния план. Посочено било и че технологичния план за сеч в имота бил регистриран в електронната система на ИАГ София на 01.09.2019 г. и е бил валиден по силата на разпоредбата на чл.53, ал.6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Актосъставителят отбелязал също така и че неразделна част от така съставения АУАН е и констативен протокол серия Б00А 2018 г. № 000453 от 26.09.2019 година. Актосъставителят А. квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, във връзка с чл.108, ал.3, предл.1-во от ЗГ и чл.12б, ал.1, т.7, предл.1-во от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Като свидетел при констатиране на нарушението се подписал З.З..
В графата за възражения жалбоподателят П. вписал, че просеката се е получила в последствие, поради големия наклон на терена. Подписал акта и получил препис от него.
С писмо изх.№ РДГ 08-13320/25.11.2019 г. на директора на РДГ Ловеч /л.76/ бил изпратен сигнал до Районна прокуратура гр.Ловеч, за извършена незаконна сеч в землището на *****, област Ловеч, като част от сигнала касаела и имота с кадастрален № ********.
Видно от материалите по предоставената по делото прокурорска преписка № 2451/2019 г. по описа на РП Ловеч /л.57-164/, по сигнала на директора на РДГ Ловеч е било образувано досъдебно производство № 238/2019 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, за престъпление по чл.235, ал.1 от НК. По така образуваното досъдебно производство не е било привличано като обвиняем конкретно лице. С постановление от 08.04.2020 г. на прокурор при РП Ловеч /л.57-64/, наказателното производство по образуваното дос.производство било прекратено, тъй като разследваните деяния не съставлявали престъпления. Постановлението не е било обжалвано и влязло в сила.
Въз основа на акта за нарушение, на 10.12.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 1137, като М.Т.П. бил санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3, предл.1-во от Закона за горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.7, предл.1-во от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии с глоба в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-49-199/16.06.2011 г. /л.44/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на наказаното лице и да водят до отмяната му на формално основание. В обстоятелствената част са посочени всички съставомерни обстоятелства при извършване на нарушението, като в съответствие с тях на същото е била дадена изчерпателна и правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП, предвид на допуснати в този смисъл съществени процесуални нарушения.
В този смисъл доводите, че е следвало да присъства при самата проверка и изготвянето на констативния протокол, то това не е процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по налагане на административно наказание. Това обстоятелство в никакъв случай не влияе върху законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство. Същото започва със съставянето на АУАН, а не със съставянето на констативен протокол и в този смисъл процедурата по съставянето му стои извън преценката за законосъобразност на обжалваното НП. Констативният протокол от проверката е вид доказателствено средство и именно като такова следва да се разглежда в административнонаказателното производство, вкл. и при съдебното обжалване на издаденото НП. Неговата доказателствена тежест следва да се цени, както с оглед фактите и обстоятелствата, информацията за които удостоверява със съдържанието си, така и с оглед съпоставянето и корелацията му с другите доказателства и доказателствени средства в административнонаказателния процес. Въпросът спазена ли е била процедурата по съставянето на КП, следва да се разглежда единствено относно достигане до отговора дали същия представлява годно доказателство и съответно по какъв начин съдържащата се в него информация да бъде ценена. И в частност при обсъждания тук случай, съставеният от свидетелите З. и А. от проверката в имота на 26.09.2019 г. констативен протокол е обективно изготвен и няма причини да не бъде кредитиран като такъв. Още повече, че кореспондира и с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
В АУАН и НП е посочено, че М.П., като не е изпълнил задължението си да следи за спазването на одобрения технологичен план е допуснал прокарването на нова технологична просека в източната част на имота, която просека не е била обозначена на терен, непланирана и непосочена в технологичния план. От материалите по приобщеното като доказателство досъдебно производство № 238/2019 г. по описа на ОД на МВР Ловеч се установява, че при проверката в имота са били констатирани общо 20 броя отсечени дървета, които не са били маркирани с КГМ (обстоятелство отразено и в констативния протокол от 26.09.2019 г.), като 5 от тях попадали във въпросната просека. Логично при това положение, останалите отсечени дървета в източната част на имота, които оформяли пространство като просека са били маркирани с КГМ, тъй като ясно е, че само 5 отсечени дървета не могат да оформят просека. Нещо повече – отново от материалите по цитираното досъдебно производство и проведените по него процесуално-следствени действия се установява, че и за тези 5 отсечени дървета не се констатира със сигурност, че са били без поставена КГМ, тъй като някои от пъновете са били отрязани почти до земята с цел улесняване извоза на дървесина и по този начин е било възможно да е унищожена поставената КГМ. Тези констатации са залегнали и в мотивите на прокурора в постановлението от 08.04.2020 г., с което е прекратил наказателното производство по ДП № 238/2019 година. В същите, въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства е било прието и че непланираната технологична просека всъщност представлява образувал се при сечта естествен път с широчина от 3,50 метра.
С оглед на така констатираното по делото съдът намира, че издаденото срещу жалбоподателя П. наказателно постановление се явява необосновано и недоказано. В Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му липсва легална дефиниция за понятието „технологична просека“. А и с оглед събраните по делото доказателства липсват данни, че такава е прокарана извън одобрения технологичен план за сечището в имота и че с бездействието си жалбоподателят е допуснал това да се случи. Отрязаните в източната част на имота, по линейната му граница дървета са били надлежно маркирани, доказателствата също така сочат, че изрязаните дървета са образували по-скоро „естествен път“ или „проход за товарен автомобил“, но не и технологична просека, т.е. от обективна страна вмененото на жалбоподателя П. нарушение не се установява по категоричен и несъмнен начин.
От друга страна - изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя П. нарушение е бездействие, в хипотезата на допустителство. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените от закона случаи, като видно от дадената в АУАН и НП квалификация на нарушението, допустителството, като форма на изпълнителното деяние, действително е предвидено в тези разпоредби. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че наказващият орган е изпратил материалите от провеката на Районна прокуратура гр.Ловеч, с оглед данни за наличие на извършено престъпление. Въз основа на този сигнал, както се посочи и по-горе, е било образувано досъдебно производство № 238/2019 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, а именно за това, че за периода от 30.08.2019 г. до 26.09.2019 г., в землището на *****, обл.Ловеч, в имот с кадастрален ********, с редовно писмено позволително, но извън указаните в него количество и дървета, били отсечени и извозени 20 броя дървета от цер, с обем от 8,60 пп.м3, както и в имот с кадастрален № ******, без редовно писмено позволително, били отсечени и извозени 10 броя дървета от цер, с обем 5,90 пр.м3 – общо 30 броя дървета от цер, с обем от 14,50 пр.м3. Видно е, че наказателното производство е било образувано за незаконна сеч в ******в землището на *****, част от който е и подотдел „е” и е срещу неизвестен извършител, при което неясно остава как наказващият орган е стигнал до извода, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, преди приключване на наказателното производство. Трайно възприето е в наказателноправната доктрина, че допустителя (като какъвто е бил санкциониран М.П.) допуска извършването или довършването на престъпление от друго лице (в случая административно нарушение), т.е. че той бездейства и въпреки, че има възможност не попречва на извършителя на престъплението (нарушението). В тази връзка, допустителството винаги предхожда или съпътства извършването на основното престъпление (нарушение). Ето защо, при него има причинна връзка между деянието на допустителя и извършването/довършването на допуснатото престъпление или нарушение, т.е. поведението на допустителя улеснява извършването на допуснатото престъпление/нарушение.
В аспекта на тези съждения, неясно как наказващият орган е преценил наличието на умисъл в проявеното от жалбоподателя бездействие, като част от субективната страна на вмененото му нарушение и в този смисъл наказателното постановление също се явява необосновано и недоказано. Защото в хипотезата на допустителство, извършителят на основното престъпление/нарушение, в разглеждания случай незаконна сеч, в следствие на която според наказващия орган е прокарана необозначена и непосочена в технологичния план просека, не съзнава, че допустителят с бездействието си улеснява извършването на престъплението/нарушението. В противен случай, ако дееца (в настоящия казус извършителя на престъплението по чл.235, ал.1 от НК) узнае за поведението на допустителя, то допустителството прераства в помагачество.
Всичко до тук изложено са въпроси, които касаят вмененото на жалбоподателя П. административно нарушение и са обусловени и свързани с воденото наказателно производство за незаконна сеч срещу неизвестен извършител, което в последствие е било прекратено поради липсата на извършено престъпление.
Ето защо, по изложените съображения съдът приема, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно и категорично доказано. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Не може само поради факта, че П. има качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, да носи административнонаказателна отговорност за най-общо казано проблемите възникнали в посочения в обжалваното постановление имот. Отговорността не е принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани, включително и пред настоящия съдебен състав.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и недоказано, поради което следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Въпреки този изход на делото, то заявената в жалбата претенция на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски не следва да бъде уважавана, тъй като е неоснователна. Липсват данни по делото жалбоподателят да е направил такива. Същият е упълномощил и е бил представляван по делото от адвокат Ф.Ф. /пълномощно на л.55/, но няма данни да е договорил и заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1137 от 10.12.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на М.Т.П. ***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3, предл.1-во от Закона за горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.7, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение претенцията на М.Т.П. ***, с горните данни, да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :