Решение по дело №538/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 230 от 2.05.2024 год., постановено по анд № 20234430202639/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 22-0938-002257/24.06.2022 год. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на А. М. С. с [ЕГН], на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. С. чрез адв. Д. от АК-Плевен, в която се оспорва постановеното решение като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че съдът неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, за която в делото са събрани достатъчно доказателства, неправилно са анализирани свидетелските показания, както и събраните по делото писмени доказателства. Твърди, че от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства е установено, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Счита, че при съставянето и издаването на наказателното постановление не са спазени всички императивно предвидени изисквания за неговата законосъобразност, както и че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП. Процесуалното нарушение се изразява в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещо описание на нарушението и обстоятелствата, на които се основава то. В АУАН и НП не е констатирано "определеното за това място", като вместо това единствено с цитирането на нормата актосъставителят и наказващият орган са изчерпали функциите си. Не е спазена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква посочване на доказателствата, които потвърждават административното нарушение, а в наказателното постановление липсват такива доказателства, което създава неяснота въз основа на какви факти наказващият орган е приел за установена фактическата обстановка, описана в НП. Според касатора не е спазено и императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е описано точно и пълно нарушението, а неточното описание на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила. При издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 предл.3 и 4 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на същото, са посочени факти, досежно констатирането на нарушението, но не и такива, свързани c извършването му, така както предписва разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5, предл.З от ЗАНН. Проверяващият орган, а впоследствие и наказващият такъв, са се задоволили само да посочат кога, къде и какво е установено. Липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението. От страна на наказващия орган при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.57. ал.1. т.8 от ЗАНН. На следващо място сочи, че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.

В заключение моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д., който поддържа касационната жалба, развива съображения за нейната основателност, молят съда за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът – Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с АУАН Серия GА №697701/14.06.2022 год.е констатирано, че на същата дата в 10.30 часа в гр. Плевен, ул. Иван Вазов“ срещу №5 /паркинг Централен МОЛ/, като водач и управлява лек автомобил *** с рег. №[рег. номер], при извършване на маневра отклонение на дясно, при движение на заден ход, за да влезе в ред паркирали автомобили, не съобразява разположението на паркиралия в ляво лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], вследствие на което го удря с предна лява част на автомобила. Реализира ПТП с материални щети (охлузен заден десен калник и задна дясна джанта). Като участник в ПТП, при наличие на разногласия относно обстоятелствата на възникване на произшествието, не оставя на място и не уведомява службата за контрол на МВР (след подаден сигнал на тел.112 от останалия на място участник и извършени справочни мероприятия от ОДЧ при ОДМВР Плевен, напусналият участник е установен около 11:00 часа /14.06.2022г. по мобилен телефон, на който е било разпоредено да се върне на мястото на произшествието), с което виновно е нарушил – чл.25, ал.1 от ЗДвП – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП – при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП.

Съдът приел, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. В хода на съдебното следствие съдът разпитал свидетели. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства съдът установил, че същите са изпълнявали служебните си задължения, като на посочената в акта дата са получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП с материални щети в гр. Плевен, на [улица]и ул „Стоян Заимов“. При пристигане на място установили само единия участник, който не бил променял разположението на автомобила. При дадените обяснения от водача, същият бил паркирал автомобила си, след което съседен до него автомобил при извършени маневри между останалите паркирани автомобили е причинил ПТП. От показанията на свидетеля Д. Х. установил, че е имало очевидец на възникналото произшествие, който е бил на място и който е видял как възниква механизма на ПТП. Вследствие от дадените обяснения и описание на напусналия участник, същият е установен и му било разпоредено да се върне на място, където бил извършен оглед на щетите по двата автомобила. Съдът приел за кореспондиращи помежду си установените щети по двата автомобила и даденото обяснение относно механизма на извършеното ПТП от свидетеля очевидец, както и за кореспондиращи помежду си показанията на двамата полицейски служители. Съдът възприел, че свидетелят С. Н. пресъздава изложената от свидетеля Х. фактическа обстановка. Съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите Х. и Н., които приел, че пресъздават своите възприятия при посещение на пътнотранспортното произшествие и след снемане обяснения от водача.

От показанията на свидетелката Г. С. съдът установил, че след паркиране на лекия автомобил *** от страна на съпруга й А. С., автомобилът не е преместван от мястото, както и че бил изпратен SMS до Центъра за градска мобилност. Според нейните показания няма реализирано ПТП, като впоследствие разбрали, че има леко одраскване от едната страна на техния автомобил. В своите показания С. твърдяла, че нищо не е чула и не е усетила съприкосновение с друг автомобил.

От показанията на свидетеля И. А. съдът установил, че същият е присъствал на семейно тържество в близост до хотел „Ростов“. Съобщил, че жалбоподателят и съпругата му отишли до магазин „Декатлон“, след което се върнали в заведението. Свидетелката С. получила телефонно обаждане от полицейските служители във връзка с възникнало ПТП, при което всички отишли при паркирания лек автомобил ***. Според свидетеля А. случилото се е било в светлата част на денонощието, автомобилите не били много чисти, имало следи от ежедневна употреба. Свидетелят на място възразил, че щетите по двата автомобили не съвпадат, че не са в една и съща височина, което следвало да бъде констатирано със съответната ролетка, която трябвало да е минала стандартизация. Също така, че полицейските служители измерили единият автомобила, свидетелят не е възприел измерване на другия автомобил.

От показанията на свидетелката Ю. Х. съдът установил, че същата е паркирала автомобила си на платения паркинг на Централния МОЛ. След което свидетелят А. Д. й съобщил, че автомобилът й е ударен. Свидетелката излязла и видяла щетата от дясната страна на задната гума, заден десен калник, при което същата позвънила на тел.112. В своите показания свидетелката заявила, че жалбоподателят заедно със свидетелката С. се държали арогантно, както и че твърдели, че не са удряли автомобила й, и да не се обаждала на тел.112.

Съдът направил извод, че е осъществена описаната в АУАН фактическа обстановка, като взел предвид приобщените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Х., Н. и Д., както и отчасти показанията на свидетелката Х.. Показанията на тези свидетели съдът възприел като последователни и логични, подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Съдът изложил съображения, че са в противоречие със събраните доказателства по делото показанията на свидетелите Г. С. и И. А., които не кредитирал с доверие и поради близките им отношения с жалбоподателя. Въз основа на приобщените по делото доказателства съдът направил и извод за съставомерност и доказаност на вменените на С. нарушения.

Преценявайки изложената фактическа обстановка, съдът направил изводи, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и с доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата, който се явява правилен и обоснован. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното преповтаряне. За да обоснове решението си, настоящата инстанция препраща към мотивите на въззивния съд, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.

Неоснователни са въведените в касационната жалба оплаквания за неправилна интерпретация от страна съда на фактическата обстановка. Правилно, въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът е направил извод за съставомерност на вменените на С. деяния. Същите са констатирани впоследствие от контролните органи, но последните са извършили необходимите процесуални действия за установяване на механизма на причиняване на ПТП и отговорното за същото лице. Те са извършили преценка относно разположението на автомобила, който е установен на паркинга и причинените по двата автомобила щети, разпитали са участниците в ПТП, както и свидетеля-очевидец на произшествието и са направили обоснован и съответен на доказателствата извод за съпричастността и виновността на С. към причиненото ПТП. От съществено значение в случая е факта, че на място е имало трето лице-чуждо на двамата участници в ПТП, което ясно, категорично и недвусмислено е посочило, че е възприело лично съприкосновението между двата автомобила, причинено от виновното поведение на С., който след този инцидент е напуснал мястото на ПТП. Затова и изводите на въззивния съд, основани на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба относно допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения при провеждане на производството, неотчетени от въззивния съд. Нарушенията на правилата за движение по пътищата от водача С. са описани ясно, подробно, чрез всички съществени елементи, имащи отношение за ангажиране отговорността на водача, описани са и обстоятелствата във връзка с констатираните нарушения по начин, че на водача да стане ясно в какви нарушения се обвинява. И АУАН, и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, и не са допуснати други нарушения, затрудняващи или препятстващи правото на защита на обвиненото в извършването на процесните нарушения лице. Наложените наказания за двете нарушения са справедливи и обосновани-за едното нарушение е наложена глоба, която е във фиксиран от закона размер, а за другото са наложени глоба и лишаване от право да се управлява МПС в минималните предвидени от закона размер и срок, което сочи, че АНО е съобразил всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанията. Правилно АНО не е обсъждал възможността за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

Ето защо оспореното решение, с което въззивният съд е достигнал до същите правни изводи, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 230/2.05.2024 год., постановено по анд № 20234430202639/2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.