Решение по дело №71/2023 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 73
Дата: 28 ноември 2023 г. (в сила от 28 ноември 2023 г.)
Съдия: Светослав Иванов Иванов
Дело: 20234150200071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Свищов, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Административно
наказателно дело № 20234150200071 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба (ВЖ) на „Сортови семена Вардим“ АД, ЕИК:
******, с. *****, общ. Свищов, със съд. адрес – гр. *****, срещу Наказателно
постановление (НП) № **********/24.02.2023 г. на Директора на Областната дирекция
за безопасност на храните (ОДБХ) – гр. Велико Търново, с което, от една страна, за
нарушение по чл. 47 ЗЗР, във вр. с чл. 26, ал. 1 Наредба № 3/31.07.2017 г. за условията и
реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и
съхранение на продукти за растителна защита (ПРЗ), издадена от министъра на земеделието,
храните и горите, обн. в ДВ № 64/08.08.2017 г. (наричана по-долу за краткост: „Наредба №
3/31.07.2017 г.“), което нарушение се изразявало в следното – дружеството не било
съхранило ПРЗ на правилно място, съгласно подзаконовия нормативен акт, ПРЗ не били
обозначени с надпис: „негоден“, ПРЗ не се съхранявали на отделно обозначено за целта
място в складовете за съхранение на ПРЗ, а били оставени на открито пред склад V на
дружеството; от друга страна – и за нарушение по чл. 107, ал. [т.] 1 ЗЗР, изразяващо се в
съхраняване и употребяване на негодни ПРЗ; за двете нарушения наказващият орган (НО) е
наложил на дружеството една „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. на
дружеството на основание чл. 161, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗР.
Във ВЖ се твърдят следните основания, които са доразвити в о. с. з. на 16.11.2023 г.,
от адв. Г. Г., ПАК, за отмяна на НП: Първо, не било надлежно доказано чия собственост са
процесните ПРЗ: базата, в която били открити те, се ползвала от много работници и други
земеделски производители (ЗП). Второ, не било установено като несъмнено: кога точно са
били извършени нарушенията. Трето, били допуснати редица процесуални нарушение при
съставянето на АУАН и НП, които били съществени: а) АУАН бил съставен в отсъствието
на представител на дружеството, тъй като поканата за съставянето му била връчена на Г.Ф.,
която била неизвестно на дружеството лице, и то без представителна власт за това
(нарушение на чл. 180, ал. 5 и 7 НПК); б) съотв. и АУАН бил връчен също на лице без
представителна власт – главния счетоводител на дружеството В.Т.Б. – и процедурата за
издаването му, следователно, също била опорочена (нарушение по чл. 43 ЗАНН); в) при това
дружеството не могло да направи своите възражения и доказателствени искания при
съставянето на АУАН. Четвърто, не било съобразено от НО обстоятелството, че процесните
ПРЗ били на плаца (само) за три дни, след това дейността с тях била преустановена, при
което НП било незаконосъобразно от материално-правна гл. т. Моли Свищовския районен
съд (СвРС) да постанови решение, с което да отмени НП. Претендират се и разноски и се
1
прави възражение за прекомерност на разноските, които евентуално биха могло да се
присъдят на НО.
НО – Директорът на ОДБХ, гр. Велико Търново, – в о. с. з. на 16.11.2023 г., чрез своя
процесуален представител – адв. Е. Н., СЗАК, счита, че подадената ВЖ е неоснователна и
моли СвРС да я остави без уважение. Доводите му са следните: От една страна, по делото
била установена обективната истина и то би могло да се реши правилно, както впрочем бил
направил НО. НП отговаряло на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Претендират се и разноски,
прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се иска от
жалбоподателя при уважаване на ВЖ.

СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това страна,
и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по същество, жалбата е
основателна.

ПО ФАКТИТЕ:

На 04.07.2022 г. с Вардим, общ. Свищов, м. „Блатото“, на територията на базата на
„Сортови семена Вардим“ АД била извършена проверка от служители на ОБДХ – гр. Велико
Търново: актосъставителят С. Д. Б. – гл. инсп. в отдел „Растителна защита“ към същ.
дирекция; Д. Й. С. – началник в същ. отдел към същ. дирекция; И. М. И. – ст. инсп., в същ.
отдел на същ. дирекция. (Всичко това е видно от Констативен протокол №
0002889/04.07.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново, Констативен протокол №
0002890/05.07.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново, Констативен протокол №
0002900/14.09.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново, Констативен протокол №
0002901/14.09.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново и Заповед № РД 111486/04.07.2022 г.
на изпълнителния директор на БАБХ.)
Служителите на ОБДХ установили, че на провереното място се съхранява неизвестен
ПРЗ – 36 бидона с вместимост от по 200 л. с общо количество 7 200 л. и един бидон с
вместимост от 200 л., на който бил поставен етикет „Валсаглиф“ – неразрешен у нас ПРЗ.
Всички тези ПРЗ се съхранявали на открито на плаца на дружеството. АД възразило, че се
касае за ПРЗ „Раудъп“. След като била взета проба от бидон, на който няма етикет, било
установено, че става въпрос за забраненият а. в. глифозат. С писмо от 26.08.2022 г. АД е
завила на ОБДХ, че ПРЗ се ползват от работниците на дружеството за преливане и
транспортиране на други ПРЗ, различни от „Валсаглиф“.
Досежно така установените факти бил съставен АУАН № 0000027/04.10.2022 г., в
който се приема, че АД е извършило две нарушения: първо, всичките бидони без етикет
били бидони, които не идентифицират вида на ПРЗ, и поради това са били „негодни“ за
употреба у нас, а този бидон, който е имал етикет, е бил неразрешен ПРЗ – „Валсаглиф“,
който също се явявал „негоден“, – нарушение по чл. 47 ЗЗР, във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наредба
№ 3/31.07.2017 г.; второ, АД е съхранявало и употребявало негодни ПРЗ – нарушение по чл.
107, ал. 1 ЗЗР. За тези две нарушения с НП № **********/24.02.2023 г. на ОДБХ – Велико
Търново на АД е било наложено едно административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лв. на основание чл. 161, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗР.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
всички доказателства и доказателствени средства по делото, а именно, както писмени: НП
№ **********/24.02.2023 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново; АУАН № 0000027/04.10.2022 г.,
Констативен протокол № 0002889/04.07.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново, Констативен
протокол № 0002890/05.07.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново, Констативен протокол №
0002900/14.09.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново, Констативен протокол №
0002901/14.09.2022 г. на ОДБХ – гр. Велико Търново, Заповед № РД 111486/04.07.2022 г. на
изпълнителния директор на БАБХ, Покана от ОДБХ – гр. Велико Търново изх. №
971/28.09.2022 г., известие за доставяне ИД PS 5000 01IOHZ 9, писмо изх. № 250/02.03.2023
г. и известие за доставяне ИД PS 5002 0050QU D, пощенски плик и известие за доставяне
ИД PS 5800 01QS9V H, представеното копие на Констативен протокол №
0002815/03.07.2022 г. на ОБДХ – гр. Велико Търново; фактура-оригинал №
**********/20.04.2023 г., платежно нареждане от 21.04.2023 г., заверен препис от
2
длъжностна характеристика на директора на ОДБХ – гр. Велико Търново, както и на главен
инспектор С. Б. длъжностна характеристика; Трудов договор от 12.03.2004 г. между
сключен „Сортови семена – Вардим“ ЕАД и В.Т.Б. на длъжност главен счетоводител; така и
от свидетелските показания – С. Д. Б., Д. Й. С., И. И. М.. – Доказателствената съвкупност е
еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните доказателства и
доказателствени средства.

ПО ПРАВОТО:

При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по същество
(чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт: дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закон от НО, и то не в рамките на
подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В
изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК,
във вр. с ч. 84 ЗАНН) намира, че както АУАН, така и НП са формално незаконосъобразни,
тъй като в обстоятелствените им части са описани две отделни административни
нарушения, за които е наложена една единствена санкция.
Тази формална незаконосъобразност е резултат от допуснати съществени нарушения
на административно-наказателните правила при неспазване на императивната разпоредба на
чл. 18 ЗАНН. По силата на която за всяко едно отделно административно нарушение се
налага отделно административно наказание и наложените наказания се изтърпяват отделно,
а групирането им в административно-наказателното производство е недопустимо. Освен
това в НП липсва яснота по въпросите: за кое от двете нарушения е наложено
административно наказание, респ. за кое – не е наложено такова. (Така и Р. № 47/28.02.2020
г. по к. а. н. д. № 10326/2019 г. на ВТАдмС.)
В този смисъл е и ТР № 13/20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 Г., ОСС на I и II колегия
на ВАС: „Нормата на чл. 18 ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като
процесуална административно-наказателна норма не подлежи на разширително или
стеснително тълкуване. Предвид наличието на две административни нарушения, извършени
от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за двете отделни
административни нарушения следва да се наложат две отделни административни
наказания.“ (Така и ТР № 9/16.09.2021 г. по тълк. д. № 6/2020 Г., ОСС на I и II колегия на
ВАС.)

В АУАН № 0000027/04.10.2022 и в НП № **********/24.02.2023 г. на ОДБХ –
Велико Търново са посочени две самостоятелни нарушения на АД: Първото нарушение е
по чл. 47 ЗЗР, във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2017 г. То се изразява в това, че
всичките бидони без етикет са бидони, които не идентифицират вида на ПРЗ, и поради това
са били „негодни“ за употреба у нас, а този бидон, който е имал етикет, е бил неразрешен
ПРЗ – с търговско име „Валсаглиф“, който също се явявал „негоден“. Второто нарушение е
по чл. 107, ал. 1 ЗЗР. То се изразява в това, че АД е съхранявало и употребявало негодни
ПРЗ. За тези две нарушения с обжалваното НП на дружеството е било наложено едно
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. на основание
чл. 161, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗР. Което процесуално-правно действие на НО е недопустимо,
в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, която постановява, че при няколко
административни нарушение се налагат отделни административни наказания, изтърпяващи
се отделно. В процесният случай не е налице идеална съвкупност на нарушения, а реална
такава по смисъла на чл. 18 ЗАНН. При това е следвало в НП да се посочи за кое точно
нарушение се налага последицата на санкционният състав, разписан в чл. 161, ал. 2, във вр. с
ал. 1 ЗЗР.

С оглед на несъвпадащите крайни извод на СвРС и НО издаденото НП се явява
незаконосъобразно – постановено е при нарушение на съдопроизводствените правила на
чл. 18 ЗАНН, поради което то следва да бъде отменено, а подадената ВЖ – уважена.

Възраженията по същество на „Сортови семена Вардим“ АД, а именно: че не било
3
установено чия собственост са процесните ПРЗ, както и че не било доказано кога точно са
извършени нарушенията; са доводи по същество, по които въззивният съд не дължи
произнасяне. Това е така, защото СвРС намира обжалваното НП за незаконосъобразно на
процедурно основание, като е безпредметно да се произнася по същността му, след като
процесуалното нарушение е неотстранимо от съда; в противен случай АД би се лишило от
една инстанция.

По процедурните възражения на „Сортови семена Вардим“ АД съдът намира за
неоснователни:
Съгласно чл. 40, ал. 1-2 ЗАНН АУАН може да бъде съставен с участието на
свидетели, които са присъствали на констатиране на нарушението, дори и в отсъствието на
нарушителя, след като той е бил поканен, но не се е явил, за да се състави с негово участие и
да му се връчи. По делото е видно, че АД е било поканено с Покана от 28.09.2022 г. на от гл.
инсп. в отдел „РЗ“ към ОБДХ – гр. Велико Търново на 9 ч. до 11:30 ч. или от 13 ч. до 17 ч. на
04.10.2022 г. в офиса на дирекцията в гр. Велико Търново, ул. „Славянска“ № 5, ет. 3, за да
бъде съставен АУАН в негово присъствие и да му бъде връчен. Поканата е получена от Г.Ф.
на 03.10.2022 г. (л. 35), като връчването е станало валидно, защото няма пречки някой да
получи призовка и книжа за АД със задължението да му я предаде (чл. 180, ал. 6 НПК),
неизпълнението на това задължение не се отразява на връчването по смисъла на
процесуалния закон, но би могло да влече материална (дисциплинарна) отговорност на Ф.
(така Опр. № 1/10.01.2018 г. по к. н. а. х. д. № 10328/2017 г. на ВТАдмС). Прочее поканата за
съставяне на АУАН е била надлежно връчена на АД, а възражението на дружеството –
неприемливо. По същите съображения по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 180, ал. 5-7 НПК
СвРС счита, че надлежно са били връчен и останалите книжа по делото на АД: АУАН – на
14.12.2023 г. чрез В.Т.Б., която е главен счетоводител на дружеството (вж. Трудов договор
от 13.03.2004 г. между нея и АД), и НП – на 08.03.2023 г. чрез Г.Ф.; при което доводите на
АД в обратния смисъл са неоснователни.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото право на разноски има АД срещу ОБДХ в размер на 300 лв.
за адвокатско възнаграждение (чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК). Размерът на
възнаграждението е уговорен под установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 1, по арг. от чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
към минималния предвиден на ВАдвС, при което възражението за прекомерност на ОБДХ е
неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № **********/24.02.2023 г. на
ДИРЕКТОРА НА ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
гр. Велико Търново, с което на „СОРТОВИ СЕМЕНА ВАРДИМ“ АД , ЕИК: ******, с.
*****, общ. Свищов, със съд. адрес – гр. *****, от една страна, за нарушение по чл. 47 ЗЗР,
във вр. с чл. 26, ал. 1 Наредба № 3/31.07.2017 г. за условията и реда за производство,
пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на ПРЗ, което
нарушение се изразявало в следното: „СОРТОВИ СЕМЕНА ВАРДИМ“ АД не било
съхранило ПРЗ на правилно място, съгласно подзаконовия нормативен акт, ПРЗ не били
обозначени с надпис: „Негоден“, ПРЗ не се съхранявали на отделно обозначено за целта
място в складовете за съхранение на ПРЗ, а били оставени на открито пред склад V на
дружеството; от друга страна – и за нарушение по чл. 107, ал. 1 ЗЗР, изразяващо се в това,
че „СОРТОВИ СЕМЕНА ВАРДИМ“ АД съхранявало и употребявало негодни ПРЗ; като
за двете нарушения ДИКРЕКТОРЪТ на ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – гр. Велико Търново е наложил на „СОРТОВИ
4
СЕМЕНА ВАРДИМ“ АД една единствена „имуществена санкция“ в размер на 1 000
(ХИЛЯДА) ЛЕВА на основание чл. 161, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – гр.
Велико Търново да заплати на „СОРТОВИ СЕМЕНА ВАРДИМ“ АД сума от 300
(ТРИСТА) ЛЕВА за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5