Р Е Ш Е Н И Е
№
02.04.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№652/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Искове с
правно основание чл.143, ал.2 и по чл. 149, ал.1, вр
чл. 143, ал.2 от СК.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от В.Л.В., като майка и законен представител на детето К.К.Я, род. ***г. против К.Т.Я., в която се твърди, че
ответникът е баща на детето, родено от съвместното им съжителство. Твърди се,
от началото на 2018г, страните са във фактическа раздяла, като детето се
отглежда от майката. Твърди се, че ответникът се е дезинтересирал
от детето и не дава средства за неговата издръжка. Твърди се, че са необходими
средства за отглеждането на детето, които майката не може да подсигури сама.
Твърди се, че ответникът е работоспособен, работи по трудов договор. Моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на детето К,
месечна издръжка, в размер на 150лв., считано от датата на ИМ, до настъпване на
законови причини за нейното изменяване или отмяна, и
издръжка за минало време, в размер на 90лв., за периода 08.01.2018-26.01.2018г.
Претендират се разноски .
Ответникът
К.Т.Я., в срока по чл.133 от ГПК, изразява становище за основателност на
предявеният иск и изразява съгласие за
постигане на спогодба.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
По делото, с протоколно
определение от 19.03.2018г, влязло в сила, е прекратено частично производството
по делото, по иска с правно основание чл. 149, ал.1, вр
чл. 143, ал.2 от СК, поради оттегляне на
иска.
Безспорно по делото се установява,
видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, че детето К, род. ***г.,
е с родители- В.Л.В. и К.Т.Я..
По делото е представена служебна бележка от детска
градина „Г“, с Изх. №47/26.01.2018г., с която се удостоверява, че детето К Я е
записано в яслена група „З“, за учебната 2017/2018г. Представят
се доказателства за размера на месечната такса в детската градина- за пълен
месезц-46 лв.
От представения по делото Трудов
договор на ищцата №22593/7.08.2014 г., ведно с допълнително споразумение към
него, се установява, че майката получава основно месечно ТВ, в р-р на 625.01
лв., и допълнително възнаграждение за
прослужено време- 30лв., считано от дата 01.10.2017г.
По делото се установява също,
видно от служебно изготвена справка, че ищцата е завела иск за домашно насилие
по смисъла на ЗЗДН, като е образувано гр.д. №653/2018г., по описа на ПлРС, на Х-ти гр.с-в.,
по което има издадена заповед за защита № 9/12.02.2018г, с което са
наложени мерки за защтита за срок от
шест месеца, спрямо отв. Я..
От депозирано по делото
писмо-справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис – гр.Плевен, се установява, че
в информационната система на НАП към дата 09.03.2018 г. няма данни за действащ
трудов договор и осигуряване на лицето К.Т.Я..
По делото, е изслушан социален
доклад, представен от соц.раб.П.М., в който се посочва, че същата е посетила
адреса, на който обитава в момента детето. По информация на майката се установява,
че същата не може да посочи конкретна сума, в която влизат разходите на детето
за месеца. Същата е посочила, че заплаща 25 лв. месечна такса за градината,
която детето посещава, като доплащала по 1лв. за всеки ден. Сумата за месец в
детската градина се явявала в р-р около 50 лв., ако е пълен месеца на посещения
от детето. Детето е тригодишно, поради
което не посещава допълнително частни уроци, няма здравословни проблеми,
рядко боледувало. Социалният работник е установил среща и с ответника – баща на
детето. Същият е посочил, че не работи на трудов договор, като в момента бил
безработен, но същевременно работел на частни начала, в сферата на търговията и
получавал месечно възнаграждение около 600лв.
По делото е изслушан свидетел
майката на ищцата- Л.В.. Същата заявява, че от 20.01.2018г. до момента, ответникът
не е давал пари за детето. Същата посочва, че ищцата, нейна дъщеря и детето,
живеят при нея, в жилище под наем. Детето няма специфични нужди като храна и
лечение. Същото е здраво. Грижат се добре заедно с дъщеря й за него. Детето
посещава детска градина. Разходите за неговото отглеждане са за памперси, сокчета, храна, такса детска градина. Посочва също, че
детето не страда от хронично заболяване.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Чл.142,
ал.2 от СК поставя минимален праг на дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за
страната, която към момента е в размер на 510лв, съответно сумата от
127.50лв-минимален размер на издръжката. При определяне на издръжката, следва
да бъдат взети предвид възрастта на детето, неговите потребности, здравословно
състояние, и други обстоятелства, които се преценяват за всеки отделени случай.
Размерът на издръжката се определя не само в зависимост от потребностите на
детето, а и с оглед възможността на родителя да я дава. Чл.143, ал.1 от СК
посочва, че всеки родител, е длъжен, съобразно на своите възможности и
материално състояние, да осигурява условия за живот, необходими за развитието
на детето. Чл.122, ал.2 от СК посочва, че родителите имат равни права и
задължения, независимо дали са в брак, респ. дали живеят съвместно. Ответникът,
като бащата на малолетното дете, има правото, но и задължението да полага грижи
за него, в т.ч. и чрез даването на издръжка, с което да подпомага новото
развитие. В случая, по делото не се установи детето К да има специфични нужди и потребности, в т.ч. и здравословни
такива. От друга страна не се събраха никакви доказателства за размера на
получаваните от бащата месечни доходи, респ. възможността му да дава издръжка в
претендирания размер от 150лв. По делото бе
установено, че ответникът няма регистрирани трудови договори. Отразеното в
социалният доклад, досдежно размерът на получаваните
от бащата месечни доходи, изслушан в с.з., не може да бъде прието от съда безусловно,
доколкото самият доклад няма характер на доказателство, а само подпомага съда,
и се обсъжда заедно с всички събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното, и търсейки
разумният баланс между потребностите на детето и възможностите на родителя да
дава издръжка, следва да бъде присъдена издръжка, в размер по 130лв/месечно,
считано от 26.01.2018г. – датата на завеждане на иска, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини и основания за
нейното изменение или отмяна, като за разликата до пълният предявен размер на иска от 150лв.,
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът намира,
че общият размер на издръжката от 260лв / поделена между майката и бащата/, е
адекватна спрямо възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на бащата.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху определеният размер
на издръжката, по сметка на ПлРС, в размер на 187,20лв.
Следва, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца
сумата от 260лв.- разноски, съобразно на уважената част от иска.
Следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника, сумата от 33,33лв.- разноски, съобразно на отхвърлената
част от иска.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му
относно определената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, К.Т.Я., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното си дете К.К.Я, с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител В.Л.В., с ЕГН**********, месечна издръжка в размер
на 130лв., считано от датата на ИМ- 26.01.2018г. ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законови причини за
нейното изменяване или отмяна, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълният претендиран размер от 150лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Т.Я., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.В., с ЕГН**********,
сумата от 260лв.- разноски по делото, съобразно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.Л.В., с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА
К.Т.Я., с ЕГН**********,***, сумата от 33,33лв.- разноски по делото, съобразно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, К.Т.Я., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС,
сумата от 187,20лв., съставляваща
дължима държавна такса върху определеният размер на издръжката и сумата от 5лв.-
в случай на служебно издаване на ИЛ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, в частта му относно присъдената издръжка.
Решението, в частта му, с която
постановено предварително изпълнение има характер на определение, и може да
бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата
си част Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, пред ПлОС, считано от дата 02.04.2018г.-
обявена от съда в с.з. на 19.03.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: