РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Златоград, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100011 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е Искова молба от М. Я. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. „Б. Ш.“ № *,чрез адв. Е. В., от АК С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“
№ ** срещу Р. Я. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № ***; Р. Я. Д.,
ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „П. м.“ № *; К. Я. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. Н., ул. „П. м.“ № * и Ц. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. М.
Г.“ № *.
Адв. В. сочи, че страните по делото са наследници на Ю. С. Б..
Ищецът сочи, че въз основа на извършена неформална делба през 1980
г. от наследодателя, М. Я. Б. получава владение над поземлен имот с
идентификатор 51319.501.453, вид собств. - Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер
221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.501.378, 51319.501.382,
51319.501.450, 51319.501.452, 51319.501.454, ведно с построената в имота
Сграда с идентификатор 51319.501.453.1, вид собств. Частна, функц. предн.
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 103 кв. м.
Адв. В. сочи, че доверителят му през 1985-1986г. е построил в същия
имот със собствени средства и труд постройка на допълващо застрояване,
брой етажи – 1, застроена площ – 21кв.м, отразена в КККР на Н., като сграда с
1
идентификатор 51319.501.453.2.
М. Б. от 1980 г. в период повече от 44 г. до настоящия момент,
включително владее за себе си явно непрекъснато и необезпокоявано от
никого поземлен имот с идентификатор 51319.501.453, Сграда с
идентификатор 51319.501.453.1 (търпими строежи), видно от представеното
удостоверение за търпимост, издадено от гл. архитект на Община Н., Сграда
идентификатор 51319.501.453.2.
Ищецът твърди в исковата си молба, че в нито един момент от 1980г.
до сега ответниците по спора не са имали достъп до процесния имот и сгради,
като и не са владели имота и сградите в него, чрез едностранни действия е
владял процесния имот и сгради, живее в него единствено и само той и
единствено той е извършвал подобрения в имота и на сградите.
Във връзка с гореизложеното, а именно че М. Я. Б. счита процесния
имот за свой, е инициирана и процедура пред Нотариус при Районен съд
Златоград за изповядване на сделка и съставяне на констативен нотариален
акт за собственост на процесния имот, като ответниците по спора чак сега
след 44 г. са възразили.
В случая ищецът е придобил имота на оригинерно правно основание,
неформална делба и осъществено от него давностно владение.
Упражняваната от ищеца фактическа власт върху процесния имот и
сгради, според адв. В. следва да се квалифицира като владение по смисъла на
чл.69, ал.1 ЗС, тъй като несъмнено доверителят му е упражнявал фактическата
власт за себе си и затова същия е станал собственик на имота и сградите.
В настоящия случай няма действия от страна на ответниците, които да
водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за
придобивната давност. Не е налице и отстраняване на ищеца от процесния
имот.
В случая ищецът е станал собственик по давностно владение
доколкото в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ
наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения
/сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го
и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не
се противопоставят в период от 10 години - такива действия показват промяна
на намерението за своене и придобиване по давност на владения имот.
Тук следва да се вземе предвид, че този имот е даден на ищеца и тази
договорка е сведена до знанието на останалите ответници, тоест те са били с
ясното съзнание, че имота и сградите са собственост на М. Я. Б..
Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В. моли съда, да
постанови съдебен акт, с който да признае за установено спрямо Р. Я. Б. ЕГН
**********, с адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,А. С.‘‘ № ***; Р. Я. Д. ЕГН
********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ № *; К. Я. Д. ЕГН ********** с
адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ № *; Ц. Я. К. ЕГН ********** адрес: обл. С.,
гр. Н., ул. ,,М. Г.‘‘ № *, че той - М. Я. Б., ЕГН ********** адрес: обл. С., общ.
Н., гр. Н. ул. ,,Б. Ш.‘‘ № * е собственик, на основание давностно владение на
2
Поземлен имот с идентификатор 51319.501.453, вид собств. Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м,
стар номер 221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение на КККР
РД-18- 75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК
при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.501.378, 51319.501.382,
51319.501.450, 51319.501.452, 51319.501.454, ведно с построената в имота
Сграда с идентификатор 51319.501.453.1, вид собств. Частна, функц. предн.
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 103 кв. м,
находяща се в Поземлен имот с идентификатор 51319.501.453 вид собств.
Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ
378 кв. м, стар номер 221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение
на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.501.378,
51319.501.382, 51319.501.450, 51319.501.452, 51319.501.454, както Сграда с
идентификатор 51319.501.453.2 - постройка на допълващото застрояване,
брой етажи 1, застроена площ 21 кв. м, находяща се в Поземлен имот с
идентификатор 51319.501.453, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер
221, квартал 24, парцел X съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.501.378, 51319.501.382,
51319.501.450, 51319.501.452, 51319.501.454.
В съдебно заседание, чрез адв. В. ищецът поддържа предявения иск.
След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата
молба и доказателствата към нея е постъпил отговор от един от ответниците –
Р. Я. Б., който е неясен.
В съдебно заседание, от ответниците се явява единствено Р. Я. Б., която
твърди, че тя представлява и останалите си сестри. Същата предявява
претенция към една от стаите в къщата на М. Б.. Заявява, че нямат против М.
да се снабди с документ за собственост за тази къща. Претенциите на нея и
сестрите й са да ползват една стая от петте стаи на първия етаж.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Ищецът и ответниците са законни наследници на Ю. С. Б. – те са
негови син и дъщери.
По делото са приложени три броя скици от СГКК гр. С. на процесният
поземлен имот с построените в него две сгради.
Двуетажната жилищна сграда със застроена площ 103кв.м с
идентификатор 51319.501.453.1 е търпим строеж, докато постройката на
допълващо застрояване с площ 21кв.м и идентификатор 51319.453.2 не е
търпим строеж. Това се установява от приложеното удостоверение по делото
от община Н., издадено от главния архитект.
ПИ с идентификатор 51319.501.453 по КККР на Н. е идентичен по
3
местоположение с УПИ X - 221, кв. 24 по ПУП на Н.. Площта му е 378кв.м,
като с цялата си площ попада в УПИ X - 221, кв. 24 – удостоверение за факти
и обстоятелства по ТСУ.
Като свидетели по делото са разпитани К. В. Г., която е роднина на
съпругата на М. Б. и Б. М. Е. – приятел на ищеца.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че процесния имот е оставен
на М. Б. от неговия баща. Свидетелката Г. още в началото на показанията си
посочва, че делото е за имота на М.. Къщата не била оправена изцяло вътре.
Даже когато М. се оженил къщата не била изцяло оправена. Той правил
покрива и довършил и измазал къщата вътре. Там са родени и отгледани
децата му. Първоначално живели в една стая на втория етаж, а после оправили
и другите. Нямали санитарен възел и вода в двора. М. като се оженил,
родителите му живели в тази къща на първия етаж в една стая. Синът на М. си
построил триетажна къща, но на друго място, в парцел, даден от бащата на М..
Когато бил все още жив бащата на М., последният си направил пристройка
отзад. Приживе на родителите на М., Р. живяла в една стаичка на първия етаж.
Ищецът със собствени средства е правил ремонтни дейности на къщата, както
и допълващо застрояване. На свидетелите е известно, че общият наследодател
на ищеца и ответниците по делото е заявил пред всички, че тази къща ще бъде
оставена за М. Б., като за сестрите на ищеца е предоставил парични средства.
Р. Б. е получила парцел и стара къща. М. и жена му изгледали родителите на
М., които били раково болни и били гледани на подлоги. Бащата на М. и
ответниците починал 2005г., според свидетелката Г., което кореспондира с
посоченото в удостоверението за наследници на Ю. Б. и което обстоятелство е
допълнителен повод да се даде вяра на показанията на Г.. Приживе Ю. Б.
изгонил от къщата Р. Б..
Бащата на страните оставил къщата на М. за дето го е гледал. Другите
сестри, освен Р., не искат нищо от къщата. На всички сестри баща им дал
пари.
В стаята, в която Р. живяла бил останал багаж, но от онова време,
когато тя е живяла в тази стая. Свидетелката посочва, че това е било времето
на Живков, тоест преди 1989г. М. бил съгласен този багаж да остане там. Ю.
Б., както се посочва по-горе, дал на всички сестри пари, но на Р. дал и старата
къща, и парцел да си построи. След като Р. била изгонена от спорната къща, тя
никога не е влизала да живее. Ходила е на гости при брат си за по един-два
часа, но не и да живее там. Р. не е ходила да гледа родителите си, според
свидетеля Е..
М. и сестрите му нямат претенции към къщата, в която живее Р..
Същата няколкократно се е омъжвала, като за първото си дете не е
полагала грижи. Грижи за него са полагани от М. Б. и жена му. Свидетелите
сочат претенциите на Р. за неоснователни. Същата не е пребивавала в имота.
Свидетелят Е. сочи, че не е чул останалите сестри да имат претенции към този
4
имот.
В съдебно заседание на 08.05.2025г., Р. Б. посочва, че няма против М.
да се снабди с документ за собственост на тази къща. Посочва, че тя няма
ключ от етажа и от стаята, за която претендира. Сочи, че само тя има
претенции към тази стая, другите й сестри нямат.
Въпреки дадената възможност на Р. Б. да ангажира гласни
доказателства в съдебно заседание, такива не ангажира, като се оплаква, че
няма съседи, които да й свършват работа (в смисъл да свидетелстват).
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателя му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. То трябва да се осъществява постоянно, тоест да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква фактическата власт
да се осъществява във всеки момент във времето. Тя може да се упражнява и
чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой на владелеца. Тези посещения не трябва да са
прекъсвани от действия на трети лица.
Владелецът следва да манифестира действията си не пред трети лица, а
пред собственика, който трябва да узнае и да може да възприеме физическото
присъствие на владелеца в имота, тоест действията трябва да са явни. Тоест,
прилага се правилото на чл. 83 от ЗС, че който докаже, че е владял в различни
времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка.
От събраните гласни доказателства по делото се установява, че още от
преди 1989г. М. Б. владее цялата къща. С неговите действия са изпълнени
горепосочените изисквания за постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено владение. Същият е измазал къщата вътре, направил е изолация
отвън, ремонтирал е покрива, оградил е двора, засажда го с различни
земеделски култури, което е индиция за владение, съгласно съдебната
практика.
5
В Решение №197/07.12.2017г. по гр.д. №1024/2017г. на ВКС, първо г.о.,
се приема, че когато владелецът обработва имота и засажда земеделски
култури в един имот и извлича плодовете от него, всички, включително и
собствениците могат да установят, че той осъществява фактическа власт
върху имота с намерение за своенето му. Чрез стопанисването на имота се
разкриват признаците на владението, тъй като с това владелецът извършва
действията, които са в правомощията на собственика. Недаването на ключ от
ищеца за стаята, за която Р. претендира говори недвусмислено, че той отрича
нейното владение и не я допуска в имота. Ходенето на гости за няколко часа,
когато са били в добри отношения и наличието на багаж на Р. в тази стая,
останал от много отдавна не са действия прекъсващи владението и доказващи
владение за самата Р. Б.. Това е по-скоро търпимо състояние. Тези действия на
Р. Б. – държане на багаж, останал от отдавна и ходене на гости за един-два часа
понякога, не са от категорията действия, с които се прекъсва давността или се
установява нова такава на Р. Б..
В Решение №168/14.11.2023г. на ВКС по гр.д. №4234/2022г., първо г.о.,
се посочва, че действията, с които се прекъсва давността са точно изброени, а
те са: признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или
възражение или искане за започване на помирително производство,
предприемане на действия за принудително изпълнение.
В решението на ВКС се казва, че действията по спиране и прекъсване
на давността са изрично и изчерпателно уредени и не могат да се тълкуват
разширително.
Относно умисъла за своене на процесните имоти са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства,
че я държал за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и
в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като
ответниците практически се явяват съсобственици на процесните имоти и
като такива са били в състояние да възприемат действията на ищеца по своене
на имотите, но не са се противопоставяли.
В Решение №110/28.05.2021г. по в.гр.д. №123/2021г., по описа на ОС-
С., се излагат съображения, като се анализира съдебната практика по въпроса
за придобиването по давност на съсобствен имот. Приема се, че не е
достатъчно при наследствен съсобствен имот съсобственикът да е ползвал
имот необезпокоявано според предназначението и да го е поддържал, за ада се
приеме, че е упражнявал фактическа власт върху идеалните части на другите
6
съсобственици, за да стане собственик. Следва по категоричен начин
намерението на владелеца да бъде демонстрирано чрез действия по
отношение на останалите съсобственици, с които действия се отричат техните
права върху съсобствената вещ. По-конкретно се сочи отстраняване и
недопускане в имота.
Настоящият случай е точно такъв, защото самата Р. Б. признава, че
няма ключ, а според свидетелите, още от изгонването от баща й, през
социализма, същата не е влизала да живее в къщата на М..
В отношенията между съсобствениците яснота внася и решение
№97/19.10.2020г. по гр.д. №325/2020г., първо г.о., в него се приема, че когато
между сънаследниците няма претенции и един от тях владее един имот, а друг
владее друг имот, е налице изяснено намерение за своене от всеки от
наследниците, което ако е продължило повече от 10г. вече не съществува
съсобственост, а отделна собственост на всеки от тях върху отделен имот.
Това правило, отнесено към настоящия случай води до извода, че Р. Б.,
получавайки старата къща, парцел и 5000лв. преди повече от 10г. е станала
собственик на парцела и къщата. М. Б. е станал собственик на процесната
къща, а останалите сестри и ответници по делото нямат претенции.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС - С. - Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС -
С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
период на непрекъснато владение. В случая неформалното дарение е
извършено от бащата Ю. Б. на М. Б., който е починал през 2005г., макар че и
по-рано се е разпоредели в полза на ищеца по делото и практически
владението на М. Б. е започнало още преди 1989г.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации
от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат
претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема,
че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните
части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не
е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на
наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и
да отблъсква тяхното владение. В настоящия случай няма подадени
декларации, но в съдебно заседание ответникът Р. Б. признава, че другите
сестри нямат претенции, а и те не се явяват да вземат становище, а също така
не са подали и отговор на исковата молба. Според гласните доказателства на
разпитаните свидетели, те нямат претенции към имотите на ищеца. Това
поведение може да се кредитира, като съгласие с претенцията на ищеца.
Съдът намира, че няма пречка ищецът да бъде признат за собственик и
на постройката, която не е търпим строеж. Такива сгради могат да бъдат обект
и на сделки и на придобиване по давност, като последиците от премахване на
сградата са за собственика й. В този смисъл са Реш. №60087/28.06.2021г. на
ВКС по гр.д. №3984/2020г., второ г.о. и Реш. №280/06.12.2016г. по гр.д.
7
№2394/2013г. на ВКС, четвърто г.о.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
Приложените по делото скици на стр. от 10 до 15 по делото, от СГКК,
приподписани от съдия-докладчика, да се считат неразделна част от
настоящето решение.
Адв. В. от името на доверителя си заявява, че не претендира съдебно-
деловодни разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 от
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Р. Я. Б. ЕГН **********, с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. ,,А. С.‘‘ № ***; Р. Я. Д. ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н.,
ул. ,,П. м.‘‘ № *; К. Я. Д. ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ №
*; Ц. Я. К. ЕГН ********** адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,М. Г.‘‘ № *, че М. Я. Б.,
ЕГН ********** адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н. ул. ,,Б. Ш.‘‘ № * е собственик
на основание давностно владение, считано от 1980г. на Поземлен имот с
идентификатор 51319.501.453, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер
221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.501.378, 51319.501.382,
51319.501.450, 51319.501.452, 51319.501.454, ведно с построената в имота
Сграда с идентификатор 51319.501.453.1, вид собств. Частна, функц. предн.
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 103 кв. м
находяща се в Поземлен имот с идентификатор 51319.501.453 вид собств.
Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ
378 кв. м, стар номер 221, квартал 24, парцел X съгласно Заповед за одобрение
на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.501.378,
51319.501.382, 51319.501.450, 51319.501.452, 51319.501.454, както и Сграда с
идентификатор 51319.501.453.2 - постройка на допълващото застрояване,
брой етажи 1, застроена площ 21 кв. м, находяща се в Поземлен имот с
идентификатор 51319.501.453, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер
221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.501.378, 51319.501.382,
51319.501.450, 51319.501.452, 51319.501.454.
Приложените по делото скици на стр. от 10 до 15 по делото, от СГКК,
приподписани от съдия-докладчика, да се считат неразделна част от
настоящoто решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
8
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
9