Решение по дело №545/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от С.П.В. чрез адв. И.З. срещу решение № 115/23.01.2023г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 20223110204475/2022 г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС (Cordon - M2), с който на С.П.В., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон Счита, че съдът не е разгледал представените по делото доказателства за невъзможността процесното нарушение да е извършено от наказаното лице, поради отсъствието му от България на датата, посочена в електронния фиш. Именно поради тази обективна невъзможност собственикът на моторното превозно средство не е подал и декларация за лицето, извършило нарушението, тъй като не е разполагал с данни кой би могъл да ползва собствения му лек автомобил на датата на нарушението. Отделно се оспорва, че автомобилът не е бил управляван с превишение на скоростта, тъй като в посочения пътен участък разрешената скорост е 80 км/ч, а не 50 км/ч, както се твърди в електронния фиш. Жалбоподателят смята, че описаното в електронния фиш местонарушение се намира върху магистрално трасе, а не в очертанията на град Варна. И дори и да се приеме, че нарушението е било извършено на територията на населеното място е липсвал пътен знак, който да указва ограничение на скоростта от 50 км/ч. Иска отмяна на решението и отмяна на електронния фиш, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът – Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, подробно изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и постановено при точно спазване на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за основателност на касационната жалба. Смята, че макар и процедурата за издаване на електронен фиш да е била формално спазена, по делото не са били събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин, че касаторът е извършител на нарушението, за което му е вменена административно-наказателна отговорност. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспорения пред районния съд електронен фиш С.П.В. е наказан за това, че в гр.Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ до автобусна спирка „Вамо“ в посока бул. „Република“ е управлявал собствения си автомобил Пежо 406 с рег. № ** с 68 км/ч при ограничения на скоростта за населено място от 50 км/ч. Гореописаното е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронния фиш се съдържа описание на извършеното нарушение, което е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да упражни правото си на защита, както и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия орган (АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Посочил е, че нарушението е установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство, вписано в регистъра на одобрените средства за измерване. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът твърди, че въззивния съд не е разгледал доказателства, които установяват отсъствието му от България на 15.11.2021г. Във въззивната жалба същия е посочил, че във възражението си е отбелязал, че не е автор на административното нарушение, но нито към въззивната жалба, нито към възражението е било представено доказателство, че на датата на нарушението е пребивавал в Кеймбридж, Великобритания. Въпреки, че наказаното лице В. не е представил доказателства за обстоятелството, че не е извършил на нарушението, поради пребиваването му на същата дата в друга държава, по силата на служебното начало въззивната инстанция е била длъжна да му укаже, че в неговата доказателствена тежест е да представи доказателства или да поиска събирането на такива за установяване на твърдението си.

Видно от материалите по делото, Варненския районен съд не е дал указания към С.В. да представи доказателства по два правно-относими факта: че е бил във Великобритания на 15.11.2021г. и кой в действителност е управлявал или би могъл да управлява автомобила му на същата дата, с което не е изпълнил задължението си да изясни спорните обстоятелства.

Неустановяването на относимите към предмета на делото факти и обстоятелства е пречка за осъществяване на съдебна проверка относно приложението на материалния закон, което налага връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, но от друг съдебен състав.

При новото провеждане на въззивното производство следва съдът да разпредели доказателствената тежест и да укаже на С.В., че трябва да представи доказателства относно защитната си теза и едва ако такива не бъдат събрани, съдът да направи преценка относно законосъобразността на процесното наказателно постановление с оглед самоличността и вината на нарушителя.

По изложените съображения, на основание чл. 222, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение 115/23.01.2023г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110204475/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския районен съд.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	МАРИЯНА ШИРВАНЯН МАРИЯНА БАХЧЕВАН