Р Е Ш Е Н И Е
№ 260105 08.10.2020г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На двадесет и трети септември 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 132 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за сумата от 6067.42 лв., с която ищецът е обеднял, представляваща сбор от половината /5445.78 лв./ от изплатената от него сума от 10891.56 лв. /за главница и лихви/, равняваща се на 27 бр. месечни погасителни вноски в периода от 01.01.2016г. до 30.07.2018г. и половината /621.64 лв./ от сумата в размер на 1243.28 лв., представляваща лихва за забава от 22.02.2016г. до 24.01.2019г., както и лихвата до пълното изплащане на дължимата сума, на осн. чл.59 ал.1 ЗЗД, ведно с разноските по делото. С влязло в сила на 15.05.2019г. определение № 757/24.04.2019г. е прекратено производството по настоящото гр.дело № 132/2019г. по описа на РСТ В ЧАСТТА за заплащане на половината от заплатените от него суми за погасяване на кредита, изтеглен на 26.03.2013г., за периода от 01.01.2016г. до 01.08.2016г., с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, поради недопустимост на иска, на осн. чл.299 ал.2 във вр. ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като са били в законен граждански брак от 09.10.1999г. до влизане в сила на решение № 619/05.11.2015г. по гр.д. № 1092/2015г. по описа на РСТ, с което бракът е прекратен. През време на брака ищецът изтеглил на 26.03.2013г. кредит /заем/ в размер на 16000 лв., от който:
-изплатил сумата от 7668.04 лв.-остатък от предходен заем;
-закупил за сумата от 4500 лв.- лек автомобил от Германия;
-платил 450 лв.-за транзитни номера до България;
-заплатил сумата от 1200 лв. – за пътуване до Германия, престой една седмица там, връщане с автомобила на самоход /за гориво, масло, храна и др./;
-заплатил 1000 лв. – за регистрация в България на л.а., еко такса, обслужване на автомобила, данък, застраховка „Гражданска отговорност“, винетка;
-заплатил 1300 лв. – за построяване на кокошарник от около 15 кв.м.
Ищецът моли съдът да постанови решение по настоящото гр.д. № 132/2019г. по описа на РСТ, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 6067.42 лв., представляваща сбор от половината /5445.78 лв./ от изплатената от него сума от 10891.56 лв. /за главница и лихви/, равняваща се на месечни погасителни вноски в периода от 01.08. 2016г. до 30.07.2018г. и половината /621.64 лв./ от сумата в размер на 1243.28 лв., представляваща лихва за забава от 22.02.2016г. до 24.01.2019г., както и лихвата до пълното изплащане на дължимата сума, на осн. чл.59 ал.1 ЗЗД във р. чл. 127 ал.2 от ЗЗД и чл.36 ал.2 СК. Редовно призован ищецът се яви в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – а.. Ст. И. ***, който поддържа иска така, както е предявен и оспорва възражението на ответницата за прихващане, предявено в условие на евентуалност. Представя писмена защита.
Ответницата в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Твърди, че процесният кредит, който ищецът изтеглил на 26.03.2013г. кредит /заем/ в размер на 16000 лв. не е за нужди на семейството, а е ползван за задоволяване негови лични потребности:
-сумата от 1200 лв. е ищецът е ползвал , за да задоволи свои прищевки- екскурзия в Германия, посещение на свързана с хобито му изложба, закупуване на яйца на екзотични птици;
-сумата от 280 лв. е за закупуване на яйца на екзотични птици /съгласно признанието на ищеца в о.з. на 17.11.2016г. по гр.д. № 1022/2016г. по описа на РТС/;
-сумата от 4500 лв. , посочена за закупуване на лек автомобил в Германия, не е документално обоснована – няма договор, в който да е посочена цената; в същия момент семейството е имало и е ползвало друг автомобил от същата марка, а новозакупеният автомобил го е ползвал само ищецът, тъй като го бил докарал с един ключ.;
-сумите от 450 лв.-за транзитни номера до България и 1000 лв. – за регистрация в България на л.а., еко такса, обслужване на автомобила, данък, застраховка „Гражданска отговорност“, винетка; те надхвърлят значително разходите за докарване на л.а. на платформа; не са конкретизирани по пера; няма никакви платежни документи, от които да се установи дали изобщо са изхарчени за това, което се сочи.;
-сумата от 1300 лв. – за построяване на кокошарник от около 15 кв.м. : няма строителни книжа и не е въведен в експлоатация; кокошарникът не е за задоволяване на нужди на семейството, а е свързан с хобито на ищеца – отглеждане и люпене на екзотични птици; Това е разход, направен във вреда на семейството, установено от фактите по гр.д. № 224/2017г. на РСТ и ответницата не се е обогатила с тази сума.;
- сумата от 7668.04 лв.-остатък от предходен заем, който ищецът рефинансирал – с тази сума ответницата не се е обогатила. Докато ищецът усвоявал този стар кредит са теглени други кредити за задоволяване нужди на семейството, които ответницата сама е погасила;
Ответницата прави в условие на евентуалност ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, по основание и размер , както следва:
-До 27.11.2015г. страните са съсобственици на два недвижими имота – сграда-гараж в гр. Търговище, кв. „Запад-3“ с идентификатор 73626.508.231.3 и ПИ - УПИ ХІІІ-93 в кв.22 по плана на с. Момино, общ. Търговище. Ищецът лишил ответницата от правото на ползване на собствената и 1/2 ид.ч. Ищецът дължи на ответницата за лишаване от правото и на ползване на 1/2 ид.ч. от сграда-гараж обезщетение в размер на 20 лв. месечно, считано от 27.11.2015г. до датата на последното о.з.; и за ½ ид.ч. от ПИ с къща и стопански постройки в размер на 100 лв. месечно, считано от 27.11.2015г. до датата на последното с.з. Обезщетението се дължи от 28.11.2015г., защото на 27.11.2015г. ищецът е прехвърлил ид.си части и от тази дата той ги ползва изцяло не като съсобственик, а като трето за собствеността лице, така че по отношение на тези два имота покана по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС не е необходима.;
-През време на брака с общи средства на страните и с финансова помощ и личен труд на родителите на ответницата е осъществен ремонт и множество подобрения в имота-лична собственост на ищеца, който се ползва и до момента от него, а именно: основен ремонт на санитарните помещения и кухнята на стойност 2000 лв.-поставен е фаянс, теракот и са сменени санитарната керамика и батериите; сменена е входната врата на жилището с нова на стойност 500 лв.; подменена е старата дървена дограма с PVC-дограма на стойност 4000 лв.; поставени са подови настилки-плочки и ламиниран паркет на стойност 500 лв. или общата стойност на подобренията е 7000 лв., като ищецът следва да заплати на ответницата половината т.е.3500 лв.;
-От 01.03.2016г. /датата на освобождаване на семейното жилище от ответницата/ всички намиращи се в апартамента-собственост на ищеца движими вещи /кафе-автомат, автоматична пералня, микровълнова печка, шкаф за ловно оръжие/ , който са били съсобствени между страните, като съсобствеността е прекратена с прекратяване на брака, се ползват единствено от ищеца. От 24.11.2015г. когато е прекратен брака закупеният лек автомобил „Опел вектра“ със средства от тегления кредит, се ползва единствено от ищеца. Ищецът дължи обезщетение за ползването върху ½ ид.ч. от вещите, от което е лишена, считано от поканата. Покана по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е отправен до ищеца с връчването на молба за уточняване на възражението за прихващане в проведеното на 17.11.29016г. о.з. по гр.д. № 1022/2016г.- по описа на РСТ, така че от 17.11.2016г. ищецът дължи на ответницата обезщетение за лишаване от правото и на ползване за ½ ид.ч. от кафе –автомата – по 6 лв. месечно; за ½ ид.ч. от автоматична пералня – по 6 лв. месечно; за 1/2 ид.ч. от микровълнова печка – по 10 лв. месечно; за ½ ид.ч. от шкаф за ловно оръжие – по 10 лв. месечно и за ½ ид.ч. от л.а. „Опел вектра“ – по 30 лв. месечно.;
-През време на брака на страните ответницата теглила кредит в размер на 4000 лв. от „Сосиете Женерал Експресбанк“ и по който ищецът е солидарен длъжник. Изплатен е изцяло от ответницата / 5028.96 лв. общо главница и лихви/ и ищецът следва да и заплати половината от сумата, с която се е обогатил 2514.48 лв. , ведно със законната лихва;
-През време на брака на страните на ответницата са разрешение два кредита-овърдрафт от „Сосиете Женерал Експресбанк“, ползвани за текущи нужди на семейството. И двата кредита са изплатени изцяло от ответницата. Ищецът следва да и заплати половината от платените суми в размер на 1000 лв., с които се е обогатил, ведно със законната лихва.
С писмена молба-уточнение, преди доклада в първото по делото заседание, приета и от ответната страна, ищцата прави уточнения на размера на претенциите си по възражението, както следва: лишаване от правото и на ползване на 1/2 ид.ч. от сграда-гараж обезщетение в размер на 20.50 лв. месечно, считано от 28.11.2015г. до датата на последното заседание /то е на 23.09.2020г./ т.е. за 58 месеца общо в размер на 1189 лв.; и за ½ ид.ч. от ПИ с къща и стопански постройки в размер на 27.50 лв. месечно, считано от 27.11.2015г. до последното заседание /23.09.2020г./ т.е. за 58 месеца общо в размер на 1595 лв.; за ½ от стойността на подобренията, извършени със семейни средства в жилището-лична собственост на ищеца-обезщетение в размер на 1450 лв.; за ½ от погасените суми за изплатените от ответницата кредити през време на брака- обезщетение в размер на 3615.40 лв.; обезщетение за ½ за ползването на закупения в Германия лек автомобил „Опел Вектра“- по 15 лв. месечно, считано от датата на поканата 17.11.2016г. т.е. за 46 месеца в размер на общо 690 лв. ; обезщетение за 1/2 ползването на съсобствените движими вещи, останали в жилището на ищеца и ползвани единствено от него /кафе –автомата, автоматична пералня, микровълнова печка, шкаф за ловно оръжие/ - по 2.70 лв. месечно, считано от датата на поканата – 17.11.2016г. т.е. за 46 месеца в размер на общо 62.10 лв.
Ответницата моли иска на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и при условие на евентуалност, в случай, че соченият от ищеца кредит се приеме, че е бил за нужди на семейството, искът да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с дължимите от ищеца суми, сочени във възражението и за прихващане. Редовно призована ответницата се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – а.. С.Б. от АК-Търговище, който моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, че с влязло в сила от 24.11.2015г. решение № 619/05.11.2015г. постановено по гр.д. № 1092/2015г. по описа на РСТ е прекратен с развод гражданският брак между тях.
Видно от представеното извлечение от „Банка ДСК“, изд. на 02.08.2018г. и договор за кредит за текущо потребление ведно с приложения, през време на брака ищецът по договор за кредит от 26.03.2013г. е изтеглил сумата от 16000 лв., като няма спор, че с част от сумата 7668.04 лв. е погасил стар кредит. Падежът на кредита е 26.03.2019г. Видно е от същото извлечение, че в претендирания от ищеца период от 22.08.2016г. до 30.07.2018г. същият е погасил окончателно заема, като е изплатил 24 бр. месечни вноски, всяка от които в размер на по 284.06 лв. , която включва намаляваща вноска за главница и нарастваща вноска за лихва /напр. вноска за 22.08.2016г. в размер на 284.06 лв., в т.ч. главница 227.06 лв. и лихва 57 лв.; вноска за 22.09.2018г. в размер на 284 лв. , в т.ч. главница 228.66 лв. и лихва 55.40 лв. и т.н./ Реално общо изплатената от ищеца сума за периода от 22.08.2016г. до 30.07.2018г. е в размер на 6817.44 лв. /24 бр. месечни вноски по 284.06 лв./ и тя включва, както главницата, така и договорната лихва. Няма спор, че въз основа на същия този кредит, ответницата е била осъдена да заплати на ищеца половината от изплатени 4 бр. вноски до 31.12.2015г. с решение по гр.д. № 1927/2015г. по описа на РСТ. Няма спор, че ищецът претендирал и половината от изплатените 7 бр. месечни вноски от 01.01.2016. до 31.07.2016г., като с решение по гр.д. № 1022/2016г. искът му бил отхвърлен. Няма спор между страните по делото, че са притежавали един лек автомобил „Опел Вектра“ , рециклиран, като след изтегляне на кредита през 2013г. ищецът е закупил от Германия лек автомобил със същата марка. Няма спор, че ищецът е придвижил закупения лек автомобил от Германия, при престоя си в Германия е закупил от гр. Гюртерслог , от физическо лице, около 120 яйца за екзотични птици за сумата от около 200-250 евро, като половината яйца ги е дал на свой приятел, художник в София, като последният си ги е заплатил. Няма данни тези пари след препродажба на яйцата да са постъпили в семейния бюджет. От показанията на св. П. и св. Джикова се установи, че хоби на ищеца е отглеждането на екзотични птици и затова е отишъл в Германия, за да набави яйца и тогава е купил и колата. Ответницата не е ползвала лекия автомобил. Няма спор, че ищецът е извършил регистрацията и е снабдил с необходимите документи колата в България. При изслушването на ответницата по реда на чл.176 от ГПК се установи, че лекият автомобил е ползван за семейни нужди-напр. карали са багаж на сина си в гр. Ловеч, карали са дъщеря си на море, посещавана е майката на ответника и пр., независимо от условието ответницата или родителите и да заредят колата с бензин. Няма спор между страните по делото, че при пътуването си в Германия ищецът е донесъл домакински уреди-„втора употреба“ /кафе-автомат, автоматична пералня, микровълнова печка/ и че тези вещи, както и шкафът за ловно оръжие след развода са останали в жилището на ищеца и той единствен ги ползва, както и гаража, и имота в с. Момино единствен от двамата бивши съпрузи ищецът ги ползва. Това заяви изрично пълномощникът на ищеца в първото о.з. /л.174/. То се подкрепя и от гласните доказателства. Няма спор между страните по делото, че през време на брака са придобили в собственост в режим на СИО два недвижими имота - сграда-гараж в гр. Търговище, кв. „Запад-3“ с идентификатор 73626.508.231.3 и 1/3 от ПИ № 93, УПИ ХІІІ-93 в кв.22 по плана на с. Момино, общ. Търговище, заедно построените в него жилищна сграда и стопански постройки. Безспорно е също обстоятелството, че след развода от 24.11.2015г., ищецът на 27.11.2015г. с нотариален акт е дарил на двете, родени от брака деца, притежаваните от него по ½ ид.ч. от гаража в гр. Търговище и от имота в с. Момино. Няма спор, че с влязло в сила на 12.06.2020г. решение по гр.дело № 224/2017г. по описа на РСТ е развален на осн. чл.87 ал.3 от ЗЗД договора, въз основа на който ищецът и ответницата са придобили посочения имот в с. Момино, общ. Търговище.
Няма спор между страните по делото, че семейното жилище, в което са живели съпрузите и децата им преди развода е индивидуална собственост на ищеца. От показанията на св. Г.П. и св. Т.Д., разпитани по делото се установи безспорно, че в собственото на ищеца жилище са правени ремонти, за които и двамата съпрузи са теглили кредити. Така през 2005г. ответницата е теглила кредит в размер на около 5000 лв. - за ремонт и тогава е сменяно парно, радиатори, поставен е ламиниран паркет, PVC-дограма. По това време са закупили и гаража. Правили са и ремонт на къщата в с. Момино, където живеела майката на ищеца и основно в ремонтните дейности участвал с труд бащата на ответницата. Ц. изплатила този кредит от 2005г. След това ответницата теглила кредит-овърдрафт, в нисък размер, като сумата е била необходима за участие в курс като ресурсен учител с оглед повишаване на професионалната и квалификация, за да бъдат повишени и доходите и. Установеното от гласните доказателства кореспондира с писмените такива. Представен е договор за кредит Експресо № 612115/28.09.2005г. /л.30/, сключен между СЖЕкспресбанк АД и Ц.Б. П.-кредитополучател и А.Д.П.-съдлъжник за сумата от 4000 лв., за срок от 4 години и във връзка с отпускане на кредита – договор за превеждане на трудови и други възнаграждения по б. сметка от 16.09.2005г., сключен между кредитора и ответницата като кредитополучател, а също и договор за овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 09.07.2009г. /120/ между СЖЕкспресбанк АД и Ц.Б. П.-кредитополучател, с максимален кредитен лимит 340 лв., за срок 12 месеца, с възможност за автоматично продължаване. Съгласно представеното от ответницата удостоверение, изд. от „Експресбанк“АД /фирмата СЖЕкспресбанк е променена в преходния период на обединяване с „Банка ДСК“ЕАД/ /л.134/същата е ползвала следните кредитни продукти: Потребителски кредит № 185303/08.11.2005г. за сумата от общо 5300 лв., погасен на 30.11.2010г. и Овърдрафт от 13.07.2009г. в размер на 340 лв., прекратен на 30.04.2014г. Не е спорно обстоятелството, че ищецът в хода на гр.д. № 1022/2016г. по описа на РСТ е получил писмена покана на 17.11.2016г. от ответницата по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на нейната ½ ид.ч. от посочените по-горе движими вещи и лекия автомобил.
От заключението на съдебна счетоводна експертиза, възприето като обосновано и отговарящо на поставените въпроси се установи следното: 1. Наемът като обезщетение за ползване от 17.11.2016г. /дата на покана/ до 25.09.2019г. /дата на първото о.з., за която дата е изготвено заключението/ на движимите вещи-втора употреба е –за кафе-автомат 25.03 лв.; за автоматична пералня-25.03 лв.; за микровълнова печка – 12.34 лв.; за шкаф за късо оръжие-30.18 лв. и за лек автомобил „Опел Вектра“ 1029 лв. или общо 1121.58 лв. , като ½ от тази сума е 560.79 лв.; 2. Изплатените от ответницата суми за кредит „Експресо“ в периода от 28.09.2005г. до 30.11.2010г., за погасяване на главница и лихва, са общо в размер на 6783.39 лв., а по кредит-овърдрафт за периода от 13.07.2009г. до 30.04.2014г. са в общ размер на 447.42 лв. или общо размера на платените суми от ответницата по предоставените кредити са в размер на 7230.81 лв., като 1/2 от тази сума е 3615.40 лв.; 3. Дължимите лихви от 17.11.2016г. до 25.09.2019г. върху наема за ползване на движимите вещи, посочени в т.1 е общо 167.35 лв.
По делото са изготвени две заключения по съдебни оценителни технически експретизи-първата от инж. Д.Д. и втората – от инж. Н.Н., като съдът, както и страните възприеха второто като по-прецизно и обосновано. Съгласно заключението на инж.Н. /л.231/: Наемът на гаража за периода от 28.11.2015г. до 24.06.2020г. е 45 лв. месечно или общо 2470.50 лв., като за ½ ид.ч. е 1235.25 лв.; Наемът на имота в с. Момино е 190 лв. месечно или за същия период е общо 10431 лв., а за 1/2 ид.ч. е 5215.50 лв.; Стойността на имота – жилището в гр. Търговище, кв. „Запад“, бл.24, вх.А, ет.7, ап.21, което е лична собственост на ищеца, се е увеличила в резултат на извършените подобрения с 3140 лв. , като общата стойност на извършените СМР е 7415.96 лв. В допълнителното си заключение по СТЕ вещото лице уточни, че след съобразяване на процента на амортизация/овехтяване/ към днешна дата стойността на апартамента в гр. Търговище е 1512.96 лв. , като половината от тази сума е 756.48 лв.
Съобразявайки установената фактическа обстановка от писмените и гласни доказателства, писменото заключение по ССЕ и СТЕ, преценени в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
След частично прекратяване на производстството по делото, поради недопустимост на иска за обезщетение за погасени суми по кредит за периода от 01.01.2016г. до 01.08.2016г. , от приетия без възражение в първото открито заседание доклад по делото е видно, че ищецът претендира заплащане на сумата от общо 6067.42 лв., представляваща сбор от половината, а именно 5445.78 лв. от изплатената от него сума от 10891.56 лв. /за главница и лихви/, равняваща се на месечни погасителни вноски в периода от 01.08. 2016г. до 30.07.2018г., като обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответницата, която си спестила средства, които дължи по силата на поето по време на брака задължение по банков кредит, използван за нуждите на семейството и половината, а именно 621.64 лв. от сумата в размер на 1243.28 лв., представляваща лихва за забава от 22.02.2016г. до 24.01.2019г. По отношение на претенцията за сумата от 621.64 лв. представляваща половината от сумата в размер на 1243.28 лв. - лихва за забава от 22.02.2016г. до 24.01.2019г. , не се доказа нито защо се претендира от дата 22.02.2016г., нито размера и, поради което следва да се отхвърли като неоснователна.
От представеното банково извлечение се установи, че реално общо изплатената от ищеца сума за периода от 22.08.2016г. до 30.07.2018г. е в размер на 6817.44 лв. /24 бр. месечни вноски по 284.06 лв./ и тя включва, както главницата, така и договорната /възнаградителна/ лихва. В хода на исковото производство до приключване на съдебното дирене ищецът не направи искане за изменение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, а именно увеличение на размера на иска от 5445.78 лв., като обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответницата, която си спестила средства, които дължи по силата на поето по време на брака задължение по банков кредит. Едва с писмената защита след приключване на съдебното дирене, когато вече е преклудирана възможността за увеличение на размера на иска, ищецът претендира сумата от 6816 лв., представляваща изплатените от него по кредита 24 бр. месечни погасителни вноски, а също и лихва в размер на 1243.28 лв. до датата на исковата молба.
Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Съгласно визираната разпоредба, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, да размера на обедняването. Основателността на този иск изисква ищецът да докаже: обогатяване на ответника; липса на основание за това обогатяване; обедняване на ищеца; причинно-следствена връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.
Съгласно чл. 127 ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Това означава, че в отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. Ищецът обосновава претенцията си с изтеглен от него кредит в размер на 16000 лв. по договор за текущо потребление и главният въпрос е дали тази сума е използвана за задоволяване на нужди на семейството. Доколкото няма легална дефиниция на “нужди на семейството”, то такава дефиниция е дадена от ВКС по реда на чл.290 от ГПК с решение № 293/19.11.2013г. постановено по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ ГО на ВКС. Според същата задължителна практика, за такива следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-битови домакински нужди-доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода, електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими за съвместния живот вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ- аргумент от чл.13, чл.14 и чл.17 на СК. Счита се още, че всичко закупено от съпрузите по време на брака с посочената цел е за нуждите на семейството, като отново презумпцията е оборима. Така, съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. задължителната такава /решение под №293/19.11. 2013 г. по гр.д. №3267/2013 г. на ВКС ІІІ г.о., решение №211/23.07.2012 г. по гр.д.№177 /2011 г. на ВКС, IV г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/, в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството и когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие /в т.см. решение №342/04.01.2013 г. по гр.д.№1358/11 г. на ВКС, IV г. о./. В случаите, в които се касае до рефинансиране на стар дълг, средствата от който са послужили за задоволяване на семейни нужди, новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно за него /в т.см. решение №24/23.04.2013 г. по гр.д.№308/2012 г. на ВКС/. Твърденията на ищеца в настоящия казус са, че с полученият на 26.03.2013г. кредит е погасил стари съществуващи задължения на семейството; придобил е и лек автомобил, който транспортирал от Германия и регистрирал в България; построил е кокошарник от около 15 кв.м. в имота им в. Момино, като в доказателствена тежест на ответницата, с оглед изложеното по-горе, е било опровергаването на презумпцията, че погасените задължения не са били поети за семейни нужди, а придобитият с останалата част от кредита автомобил и изграден кокошарник, също не е за нуждите на семейството, а за лични нужди на ищеца. Най-вече от събраните гласни доказателства по делото е установено, че бившите съпрузи са извършвали ремонтни дейности и подобрения в семейното жилище-апартамент в гр.Търговище и имот в с.Момино,общ.Търговище, както и че по време на брака и със средства от предходните кредити са придобили и гараж в гр.Търговище. В този смисъл ответницата не обори презумпцията по чл. 36 ал.2 от СК относно сумата от 7668.04лв., с която част от получения кредит са погасени изцяло задължения по предходни кредити, обуславящо основателност на претенцията за поемане на припадащата се част от изплатените за процесния период вноски от страна на ответницата, на осн. чл. 59 ал.1 във вр. с чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36 ал.2 от СК.
Досежно закупения лек автомобил от Германия, безспорно е, че бившите съпрузи са притежавали автомобил от същата марка, като придобитият от ищеца със средства от изтегления на 26.03.2013г. кредит, като първият автомобил по договор от 31.05.2013г. т.е. два месеца след изтегляне на кредита е предаден на „Българска рециклираща компания“ АД за оползотворяване на отпадъци от МПС срещу възнаграждение в размер на 230 лв. и от този момент са останали без автомобил. От отговорите на ответницата по реда на чл.176 от ГПК се установи, че закупеният от Германия автомобил е ползван за семейни нужди /за закарване на багаж на сина им, за превозване на дъщеря им до морето, за посещение на родител/, макар и с условието тя или родителите и да заплащат бензина при ползване. В този смисъл, съдът приема, че купуването на втория автомобил е направено от ищеца с оглед интереси на семейството, поради което не може да се приеме, че е оборена презумпцията за наличие на семейни нужди от придобиването му , поради което се явява основателна претенцията в частта касаеща припадащата се част от изразходваната сума за автомобила /общо в размер на 6661.05лв. за придобиването му, транспортирането и регистрацията му в страната и снабдяване с необходимите документи, като от сумата за престоя в Германия от около 1200 лв. се извадят 488.95 лв. – левовата равностойност на 250 евро за закупуване на 120 яйца на екзотични кокошки/, дължима от ответницата за процесния период, на осн. чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК
Що се касае до изразходваните средства от около 250 евро /с левова равностойност 488.95 лв./ за закупуване на яйца от екзотични кокошки , несъмнено се установи от свидетелските показания, че ищецът отглежда екзотични кокошки като негово лично хоби, доколкото той не твърди тези му занимания да са под някаква форма семеен бизнес, нито да е реализирал от тях доходи, които да са вложени в семейния бюджет, при което следва да се приеме за установено твърдението на ответницата, че ищецът е разходвал средства именно по повод своите хобита, вкл. и за построяването на кокошарник на стойност от около 1300 лв. в имота в с.Момино,общ.Търговище. Освен това въпросният кокошарник е построен в имот, който е чужда собственост след развалянето на договора с решение по гр.д. № 224/2017г. по описа на РСТ, поради което и сторените разходи не са в интерес на семейството.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че от получения от ищеца кредит в размер на 16 000лв., изразходени за нужди на семейството са сумите за погасяване на предходни кредити в размер на 7668,04лв. и сумата от общо 6661.05лв. за придобиването на лекия автомобил, транспортирането и регистрацията му в страната и снабдяване с необходимите документи, общо 14329.09лв., или 89% от заетата сума, в какъвто размер, пропорционално на месечните вноски, ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, който ги е заплатил за процесния период. Така от изплатената от ищеца сума претендирана в размер на 5445.78 лв. в периода от 01.08.2016г. до 30.07.2018 г., ответницата дължи половината от 89% от сумата, или 2423.37 лв. /5445.78 лв. х 89% = 4846.74 : 2 = 2423.37 лв./, до който размер искът е основателен и доказан, а за разликата над този размер и до пълния предявен размер от 5445.78 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК.
По отношение на възражението за прихващане: С отговора на исковата молба ответницата прави възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми в условие на евентуалност, ако искът му бъде уважен, с дължими на нея обезщетения, уточнени по размер с писмена молба в първото по делото заседание, а именно: за лишаване от правото и на ползване на 1/2 ид.ч. от сграда-гараж обезщетение в размер на 20.50 лв. месечно, считано от 28.11.2015г. до последното заседание /23.09.2020г./ т.е. за 58 месеца общо в размер на 1189 лв.; и за ½ ид.ч. от ПИ с къща и стопански постройки в размер на 27.50 лв. месечно, считано от 27.11.2015г. до последното заседание /23.09.2020г./ т.е. за 58 месеца общо в размер на 1595 лв.; за ½ от стойността на подобренията, извършени със семейни средства в жилището-лична собственост на ищеца-обезщетение в размер на 1450 лв.; за ½ от погасените суми за изплатените от ответницата кредити през време на брака- обезщетение в размер на 3615.40 лв.; обезщетение за ½ за ползването на закупения в Германия лек автомобил „Опел Вектра“- по 15 лв. месечно, считано от датата на поканата 17.11.2016г. т.е. за 46 месеца в размер на общо 690 лв. ; обезщетение за 1/2 ползването на съсобствените движими вещи, останали в жилището на ищеца и ползвани единствено от него /кафе –автомата, автоматична пералня, микровълнова печка, шкаф за ловно оръжие/ - по 2.70 лв. месечно, считано от датата на поканата – 17.11.2016г. т.е. за 46 месеца в размер на общо 62.10 лв.
Досежно възражението за прихващане със суми, претендирани от ответницата като обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените й части от гаража в гр. Търговище и от имота в с.Момино, общ.Търговище, съдът счита следното: Правото на съсобственика да претендира обезщетение, когато е лишен от ползването на своята част от съсобствен имот по смисъла на 31 ал.2 от ЗС има за свой адресат другия, съответно другите съсобственици, които ползват целия имот и се дължи считано от писмената покана. В случая, претенцията е заявена с писмения отговор от 03.04.2019г. по настоящото дело , а както се установи по-горе ищецът е дарил на 27.11.2015г. с нотариален акт на двете си деца притежаваните от него по ½ ид.ч. от имота, ведно с частта от построените в него сгради в с.Момино, общ.Търговище, както и от гараж с площ 18 кв.м. с идентификатор 73626.508.231.3, находящ се в гр.Търговище, кв.Запад-3, т.е. към момента на въвеждане на възражението за прихващане с обезщетението по чл. 31,ал.2 от ЗС, ищецът вече не е бил надлежно пасивно легитимиран да отговаря по него, доколкото не е бил към този момент съсобственик на въпросните имоти, поради което е недопустимо компенсиране на визираните вземания на ответницата с вземания на ищеца по настоящото дело. Освен това и с влязло в сила на 12.06.2020г. решение по гр.дело № 224/2017г. по описа на РСТ е развален на осн. чл.87 ал.3 от ЗЗД договора, въз основа на който ищецът и ответницата са придобили посочения имот в с. Момино, общ. Търговище и дори и децата на страните по делото вече не са съсобственици на имота.
Що се касае до възражението за прихващане със суми, претендирани от ответницата като обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените и ½ ид.части от закупения в Германия лек автомобил „Опел Вектра“, и съсобствените и ½ ид.части от движими вещи, останали в жилището на ищеца и ползвани единствено от него /кафе –автомата, автоматична пералня, микровълнова печка, шкаф за ловно оръжие/, съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 103 ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съдебното прихващане е допустимо и в случаите, когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни /спорни/, по аргумент от чл. 104 ал.1 пр.трето от ЗЗД. Особеността при съдебното прихващане е, че то настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се придава занапред качеството на ликвидност. В конкретния случай съдът приема, че възражението за прихващане със суми, претендирани от ответницата като обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените и ½ ид.части от закупения в Германия лек автомобил „Опел Вектра“, и съсобствените и ½ ид.части от движими вещи, останали в жилището на ищеца и ползвани единствено от него /кафе –автомата, автоматична пералня, микровълнова печка, шкаф за ловно оръжие/ е основателно, тъй като не се оспорва от ищеца, а и се доказа от свидетелските показания, че след развода тези вещи са останали при ищеца и са ползвани единствено от него. Обезщетението е дължимо от писмената покана на 17.11.2016г., доколкото няма спор, че тя е получена от ответника, макар и в хода на друг съдебен спор, до последното заседание на 23.09.2020г. по настоящото дело /46 месеца/. След като веднъж е отправена писмена покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за определен период, за всеки следващ период такава покана не е необходимо да бъде отправяна. В този смисъл е съдебната практика по чл.290 от ГПК /напр. Решение № 783 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о.; Решение № 491/28.06.2010 г. по гр. д. № 363/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 544/23.07.2010 г. по гр. д. № 736/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 240 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., III г. о., ГК и други./ Наемът за един месец на посочените движими вещи общо /кафе –автомата, автоматична пералня, микровълнова печка, шкаф за ловно оръжие/ е 2.73 лв. или за 46 месеца е 125.58 лв., а наемът за един месец на лекия автомобил е в размер на 30 лв. или за 46 месеца е 1380 лв. /л.147, таблица 1, колона 3 от писменото заключение по ССЕ/ или наемът за 46 месеца на движимите вещи в т.ч. и лекия автомобил е общо 1505.58 лв. Дължимата на ответницата сума е в размер на половината от нея т.е.752.79 лв.
Относно възражението за прихващане с припадащата се на ответницата част от подобренията, увеличили стойността на личния на ищеца имот в гр.Търговище, съдът и по изложените по-горе съображения счита същото за основателно, като от заключението на инж. Н. по назначената СТЕ е установено, че вследствие извършени подобрения в този имот, стойността на същия се е увеличила със сумата от 1512.96лв., а доколкото същите са извършени по време на брака на страните и ищецът не оспорва дължимостта на половината от тази сума на ответницата, то той и дължи сумата в размер на 756.48 лв.
По отношение на възражението на ответницата за прихващане с ½ от погасените суми за изплатените от ответницата кредити през време на брака, съдът счита същото за основателно. Безспорно се установи от писмените и от гласните доказателства /св. Джикова, св. П./, че ответницата е теглила кредити, както за ремонт на семейното жилище и обзавеждане, така и за участие в курс за повишаване на професионалната и квалификация, което е свързано и се отразява и на повишаване на трудовото и възнаграждение. Не са ангажирани от ищеца доказателства, оборващи презумпцията, че средствата от изтеглените от ищцата кредити са вложени за задоволяване на семейни нужди, още повече, че по единия от кредитите той е и съдлъжник на ищцата, която е кредитополучател. От заключението по ССЕ се установи, че изплатените от ответницата суми за кредит „Експресо“ в периода от 28.09.2005г. до 30.11.2010г., за погасяване на главница и лихва, са общо в размер на 6783.39 лв., а по кредит-овърдрафт за периода от 13.07.2009г. до 30.04.2014г. са в общ размер на 447.42 лв. или общо размера на платените суми от ответницата по предоставените кредити са в размер на 7230.81 лв., като 1/2 от тази сума е 3615.40 лв., която ищецът дължи на ответницата по силата на чл. чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК. Досежно последната сума ищецът в писмената си защита от 28.09.2020г., в т.5 заявява, че това искане е погасено по давност. Съдът счита така направеното възражение за изтекла погасителна давност за недопустимо, тъй като е направено след предявяване на възражението за прихващане и дори след приключване на съдебното дирене в последното открито заседание на 23.09.2020г. и в този смисъл е преклудирано, а освен това не е ясно и конкретизирано – по отношение на кой от кредитите е. Освен това съгласно чл. 115 ал. б.“в“ от ЗЗД, давност не тече между съпрузи, а ищецът и ответницата са съпрузи до 24.11.2015г., когато е влязло в сила съдебното решение за развод, така че най-рано от тази дата тече погасителната 5-годишна давност, а възражението за прихващане е предявено с писмения отговор на 03.04.2019г. /л.25/.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че доколкото са налице две еднородни вземания между страните, следва да се извърши прихващане на дължимата от ответницата сума в размер на 2423.37 лв. / дължима ½ ид.ч. от направените от ищеца вноски по изтегления от него кредит в периода от 01.08.2016г. до 30.07.2018г./ с дължимата от ищеца на ответницата сума от общо 5124.67 лв. /752.79лв.+756.48 лв.+3615.40 лв./, до размера на по-малкото от тях т.е. до сумата от 2423.37 лв., от което следва че предявеният иск на ищеца следва да се отхвърли в частта за сумата от 2423.37 лв., като погасен чрез прихващане с дължимата от ищеца на ответницата сума от 5124.68 лв., а за разликата до пълния предявен размер от общо 6067.42 лв. , като неоснователен, на осн. чл.298 ал.4 ГПК и чл. 59 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36 ал.2 от СК.
По претенциите за разноските:
Ищецът претендира и е представил списък по чл.80 от ГПК за разноски в размер на общо 1843 лв. /л.280/ , от които 243 лв. и 1600 лв. адвокатски хонорар. Представени са писмени доказателства за внесена държавна такса в размер на 243 лв./л.2/ и за 700 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА /л.3/, както и 100 лв. –депозит за допълнителна СТЕ /л.271/. т.е. общо 1043 лв. В представените договори за правна защита и съдействие е посочено само договорено възнаграждение 800 лв. /л.157/ и 100 лв. /л.220/, но не записано дали изобщо сумите са платени, кога и по какъв начин – в брой или по сметка, поради което и съдът приема, че ищецът реално не е заплатил тези възнаграждение и те не следва да се присъждат по аргумент от т.1 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК по ТД № 6/2012г. на ВКС. Първоначално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е по предявения иск в размер на общо 6067.42 лв.
Ответницата претендираи е представила списък по чл.80 от ГПК за разноски в размер на общо 2445 лв. /л.281/, от които: 910 лв. /611 лв. за иска по чл.59 ЗЗД и 300 лв. за иска по чл.86 ЗЗД/; депозит за СИЕ и СТЕ – 2 х 150 лв. общо 300 лв.; такса за съдебно удостоверение – 5 лв.; допълнително адвокатско възнаграждение за участие при оглед на недвижими имоти и движими вещи на 12.09.2019г. –за 3 часа х 60 лв. общо 180 лв. и за явяване в 5 съдебни заседания х 130 лв. общо 650 лв. /доплащането за това е на 11.06.2020г. и на 23.09.2020г./; депозит за повторна СТЕ – 400 лв. Представено е заверено копие от пълномощно от 14.08.2019г. от ответницата за нейния пълномощник да я представлява и защитава по гр.д. № 132/2019г. /л.66/, но към него не е приложен договор за правна защита и съдействие. Представени са писмени доказателства за следните разноски от ответницата: 5.00 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение /л.127/; 300 лв. – депозит за вещи лица /л.128/; 150 лв.-депозит за вещо лице /л.193/; 250 лв.-доплащане за депозит за вещо лице /л.218/ т.е. последните два депозита са за възнаграждение в размер на общо 400 лв. по повторната СТЕ; в договор за правна защита и съдействие /л.282/ са записани – за участие при оглед и оценка на недвижими имоти и движими вещи 3 ч. по 60 лв. общо 180 лв. платени в брой на 12.10.2019г.; 520 лв. – за 4 съдебни заседания по 130 лв., включващи 30 лв. за транспорт – платени на 11.06.2020г.; в разписка от 23.09.2020г. /л.283/ пълномощникът на ответницата декларира, че на 23.09.2020г. е получила от ответницата: „сумата 130 лв. за транспортни разходи и явяване в о.с.з. на 23.09.2020г., с което платените до момента суми по договор № 000000095257/12.09.2019г. възлизат на 830 лв., а общо платените възнаграждения за транспорт и адвокатска защита по гр.д. № 132/2019г. на ТРС – на 1740 лв.“ За сумата по т.1 от списъка на разноските по чл.80 от ГПК на ответницата , а именно за адвокатско възнаграждение в размер на общо 910 лв. не са представени писмени доказателства, от който да се установи несъмнено кога е платена и как е платена , като това не се сочи и в цитираната разписка, поради което и съдът приема, че това възнаграждение не следва да се присъжда по аргумент от т.1 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК по ТД № 6/2012г. на ВКС. В последното открито заседание на 23.09.2020г. пълномощникът на ищеца направи възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответницата. Претендирани са за 5 бр. проведени открити съдебни заседания по 130 лв. за всяко, от които 100 лв. са за адвокатско възнаграждение и по 30 лв. – транспортни разходи. За тези транспортни разходи не се сочи – с обществен транспорт ли са или с личен и не са представени писмени доказателства за тях/напр. фактури за зареждане на гориво/, а и по смисъла на чл.78 от ГПК разноските по производството включват заплатени държавни такси, възнаграждение за един адвокат, както и други разноски по делото напр. за експертизи, за призоваване на свидетели, за обезпечения по бъдещ иск /т.5 от визираното по-горе ТР № 6/2020г./, за възнаграждения на преводач или тълковник, но не и за транспорт, канцеларски материали и др. А що се касае до допълнителното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020г./ при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. След като правото възниква по дела с повече от две съдебни заседания и след тях се дължи за всяко следващо , то в конкретния случай при проведени общо пет ос.з., след второто о.с.з. допълнително по 100 лв. възнаграждение се дължи за последните три т.е. общо 300 лв. Досежно претендираното допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. /за 3 часа по 60 лв./ - за участието при оглед от вещите лица на имоти и движими вещи, то за него няма правно нормативно основание в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки така установеното по отношение на доказаните разноски по делото на ответницата, съдът счита, че са общо в размер на 1005 лв. , от които 5 лв. – държавна такса; 300 лв. /за двете вещи лица по ССЕ и СОЕ/; общо 400 лв. за повторна, СТЕ /150 лв. + 250 лв./; 300 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При претендиран размер от общо 6067.42 лв. по предявения от ищеца иск и основателен до размер от 2423.37 лв., до който се прави прихващане, ответницата следва да му заплати сумата от 416.58 лв. , представляваща основателно направени разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК. Доколкото искът е отхвърлен в останалата част за размера над 2423.37 лв. до пълния претендиран размер от 6067.42 лв. като неоснователен, то ищецът следва да заплати на ответницата сумата в размер на 603.59 лв., основателно направени разноски, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. След извършване на компенсация между дължимите на ищеца разноски и дължимите на ответницата разноски , до размера на по-малките, то ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 187.01 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощник а.. С.И. *** против Ц.Б.И., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, кантора 23, чрез пълномощник а.. С.Б. *** иск за заплащане на сумата от 6067.42 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответницата за припадащата й се ½ ид.ч. от вноски, извършени в периода от 01.08.2016г. до 30.07.2018г. по задължение за банков кредит възникнало по договор за кредит за текущо потребление от 26.03.2013г. , използван за нуждите на семейството, в частта за сумата от 2423.37 лв. , като погасен чрез прихващане с дължимата от ищеца на ответницата сума от общо 5124.67 лв. /за обезщетение за лишаване от ползването на съответната и ½ ид.част от съсобствени движими вещи; за стойността на подобренията в собствения му имот; за обезщетение за неоснователното му обогатяване от страна на ищеца за припадащата му се ½ ид.ч. от вноски по задължения за банкови кредити, използвани за нуждите на семейството/, до размера на по-малкото от тях, а именно-до сумата от 2423.37лв., а за разликата до пълния предявен размер от 6067.42 лв., като неоснователен, на осн. чл.298, ал.4 ГПК и чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощник а.. С.И. *** против Ц.Б.И., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, кантора 23, чрез пълномощник а.. С.Б. *** разноски по делото в размер на 187.01 лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1, ал.3 и ал.5 от ГПК вр. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: