РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500377 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от А. Д. Г. чрез
процесуалния му представител адв.С.С., против решение
№260093/14.12.2021г., постановено по гр.д.№1099/20г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ е прогласена за нищожна упълномощителна
сделка, обективирана в Пълномощно рег.№3133/16.06.2017г., за
удостоверяване на подпис, и рег.№3134, том 2, акт.№91/16.06.2017г.
/удостоверено съдържание/, по регистъра на Нотариус П.С. с рег.№335 на НК
и район на действие РС-Варна, поради липса на съгласие на
упълномощителката Г. Д. И., б.ж. на гр.Варна, ЕГН **********, починала на
17.12.2020г., за което е съставен акт за смърт №2760/18.12.2020г. на Община
Варна, на осн. чл.26, ал.2, предл. 2, вр. чл.44 от ЗЗД, по иска на С. Д. В., В. Г.
И. и П. Г. И. против А. Д. Г.; 2/ А. Д. Г. е осъден да заплати на С. Д. В., В. Г.
И. и П. Г. И. ½ от сумата от 4 357, 37лв., представляваща направени по делото
разноски. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, т.к. искът
първоначално е бил предявен чрез В. Г. И. като настойник на билата
поставена под пълно запрещение и починала в хода на производството ищца
Г. Д. И., а същият е назначен за нейн настойник от органа по настойничество
и попечителство при Община Плевен извън неговата териториална
компетентност, т.е. с нищожен адм.акт.Претендира се решението да бъде
1
обезсилено и производството по делата прекратено. В условие на
евентуалност се твърди, че същото е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният против жалбоподателя иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззиваемите С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. като правоприемници на
починалата в хода на производството ищца Г. Д. И. в депозирания отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв.Н.Ч. поддържат становище за нейната неоснователност и молят
решението на ВОС в обжалваните му от ответника части да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Въззивна жалба, подадена от К. В. М. чрез процесуалния й представител
адв.З.И., против решение №260093/14.12.2021г., постановено по гр.д.
№1099/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е прогласен за
нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен на 29.05.2018г., обективиран в н.а. №69, том II,
peг. №3155, дело №220/2018г. на Нотариус с peг. №335 П.С., вписан в
службата по вписвания - Варна вх. peг. №13495 от 30.05.2018 г., Акт №58,
том 33, нот. дело 7020, с който Г. Д. И., действаща чрез пълномощника си А.
Д. Г., е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на ответницата
К. В. М., следния имот, а именно: апартамент №81, находящ се в гр.Варна,
община Варна, ж.к. Младост, блок №108, етаж 3, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.16.3.57 по КККР на
гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64-8/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
със застроена площ от 58, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня,
тоалет, дрешник и входно антре, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 10135.3512.16.3.56, под обекта - 10135.3512.16.3.54,
над обекта 10135.3512.16.3.60, заедно с принадлежащото му избено
помещение №81, без посочена площ по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка на площ с площ от 4 кв.м., при граници:
запад - коридор, север - зелени площи, юг - И.Р.К., горе - жилища, както и 1,
0586% ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
10135.3515.719, поради липса на представителна власт на осн. чл.42 от ЗЗД,
по иска на наследниците на Г. Д. И., б.ж. на гр.Варна, ЕГН **********,
починала на 17.12.2020г., за което е съставен акт за смърт №2760/18.12.2020г.
на Община Варна, район Одесос, С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. против К. В. М.;
2/ е обявен за нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен на 29.05.2018г., обективиран в
н.а. №69, том II, peг. №3155, дело №220/2018г. на Нотариус с peг. №335 П.С.,
вписан в службата по вписвания - Варна вх. peг. №13495 от 30.05.2018 г., Акт
№58, том 33, нот. дело 7020 и Договор за поправка на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
2
сключен на 31.10.2018г. с нот. акт №69, том IV, peг. №7774, дело
№514/2018г., на нотариус с peг. №335 П.С., вписан в службата по вписвания -
Варна вх. peг. №30258 от 01.11.2018 г., Акт №10, том 39, нот. дело 16998, с
който Г. Д. И., действаща чрез пълномощника си А. Д. Г., е прехвърлила
срещу задължение за гледане и издръжка на ответницата К. В. М., следния
имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № 10135.5403.135 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр.Варна, община Варна, област Варна, район „Аспарухово", кв.“Галата“, м.
“Боровец-юг“ с площ от 1 000 кв.м. по документ за собственост и 1 104 кв.м.
по скица, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 125,
при съседи: имоти с идентификатори №№ 10135.5403.124, 10135.5403.9609,
10135.5403.4936, 10135.5403.9608, 10135.5403.4935 и 10135.5403.106, поради
липса на представителна власт на осн. чл.42 от ЗЗД, по иска на наследниците
на Г. Д. И., б.ж. на гр.Варна, ЕГН **********, починала на 17.12.2020г., за
което е съставен акт за смърт №2760/18.12.2020г. на Община Варна, район
Одесос, С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. против К. В. М.; 3/ К. В. М. е осъдена да
заплати на С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. ½ от сумата от 4 357, 37лв.,
представляваща направени по делото разноски.В жалбата се твърди, че
решението е недопустимо, т.к. искът първоначално е бил предявен чрез В. Г.
И. като настойник на билата поставена под пълно запрещение и починала в
хода на производството ищца Г. Д. И., а същият е назначен за нейн настойник
от органа по настойничество и попечителство при Община Плевен извън
неговата териториална компетентност, т.е. с нищожен адм.акт. Претендира се
решението да бъде обезсилено и производството по делата прекратено. В
условие на евентуалност се твърди, че същото е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените против жалбоподателката
искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Въззиваемите С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. като правоприемници на
починалата в хода на производството ищца Г. Д. И. в депозирания отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв.Н.Ч. поддържат становище за нейната неоснователност и молят
решението на ВОС в обжалваните му от ответницата части да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 23.06.2020г. и
24.07.2020г. ищцата Г. Д. И., поставена под пълно запрещение, действаща
чрез настойника си В. Г. И., починала в хода на първоинстанционното
производство и вместо нея конституирани правоприемниците й/наследници
по закон/ С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И., излага, че е съставено пълномощно с
нотариално удостоверени подпис/положен отпечатък от палец на дясна ръка/
3
и съдържание, съответно с рег.№3133/16.06.2017г. и №3134/16.06.2017г. на
нотариус П.С., с рег.№335, район на действие ВРС, за упълномощаването на
ответника А. Д. Г. да я представлява пред нотариус за сключване с
ответницата К. В. М. на договор за прехвърляне правото на собственост върху
следните недвижими имоти/подробно индивидуализирани в пълномощното/,
а именно: ¼ ид.ч. от ПИ, находящ се в землището на гр.Варна, м. “Боровец-
юг“ с площ от 1 105 кв.м., съставляващ имот №125 по КП, при съответни
граници, както и ¼ ид.ч. от апартамент №81, находящ се в гр.Варна,
ж.к.“Младост“, бл.108, вх.7, ет.3, със застроена площ от 58, 50 кв.м., при
съответни граници, срещу положените лични грижи и предоставената
издръжка от страна на приобретателката от началото на м.05.2015г. до края на
м.11.2016г., които се остойностяват на общо 10 000лв., а остатъците от ¾
ид.ч. от гореописаните имоти да се прехвърлят срещу задължението на
приобретателката за срок от 3 години да заплаща ежемесечните такси по
престоя на прехвърлителката в посочен хоспис, както и да извърши
погребението й и заплати следващите се такси. Въз основа на посоченото
пълномощно между ищцата и ответницата е сключен договор за прехвърляне
на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
н.а.№69/29.05.2018г., за прехвърляне на собствеността върху съответно ¼
ид.ч. и ¾ ид.ч. от поземления имот и върху ¼ ид.ч. и ¾ ид.ч. от апартамента
при горепосочените условия. В н.а. е допусната поправка с н.а.
№69/31.10.2018г. досежно площта на ПИ, а именно от 1004 кв.м. на 1104 кв.м.
От края на 2012г. ищцата е страдала от прогресираща деменция.През
2015г. й е официално поставена диагноза съдова деменция, консултирана е от
невролози и други специалисти. Към момента на съставяне на пълномощното
тя не е можела да се ориентира за време и пространство, да се обслужва, била
е неадекватна, не е била в състояние да разбира и ръководи действията си и да
се грижи за своите работи.Ищцата е имала едно дете - дъщеря Д. М. Я.,
починала през 2017г. в САЩ, където от дълги години живеела. Няколко
години преди да почине Д.Я. страдала от тежко нелечимо заболяване и знаела
за предстоящия си край. Притеснявала се за майка си поради тежката й
деменция, споделяла с първия си братовчед В. Г. И., че ще учреди и внесе
пари в попечителски фонд. Месеци преди да почине Д.Я. Г.И. била настанена
в хоспис „Филаретова“, намиращ се землището на гр.Варна, м.“Зеленика“, и
по думи на Д.Я. таксите за хосписа са били поемани от този попечителски
фонд. По заръка от братовчедка си В.И. и негови близки посещавали ищцата
по няколко пъти годишно, като идвали до гр.Варна, посещавали я в хосписа,
посещавали и апартамента, от който В.И. имал ключ. При такова посещение
през м.08.2019г. В.И. установил, че ключалката е сменена, съседи му казали,
че ключ има ответницата К.М., съседка, живееща срещу апартамента на Г. И..
След справка в СВ-Варна се установило, че е извършено горепосоченото
разпореждане. Инициирало се производство по поставяне на Г. И. под
запрещение. С решение №1341/18.11.2019г., постановено по гр.д.№1533/19г.
по описа на ВОС, същата била поставена под пълно запрещение, като за нейн
4
настойник бил назначен В.И.. С цел да се ограничат евентуални
неправомерни сделки в хода на производството, той е бил назначен от ВОС
на 08.11.2019г. за нейн временен попечител по реда на чл.337, ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното се твърди, че т.к. Г.И. не е могла да разбира и да
ръководи действията си, което й състояние е било трайно/а не
кратковременно и преходно/, характерно за лице, страдащо от тежко душевно
заболяване и слабоумие/в случая съдова деменция/, така извършеното
упълномощаване е нищожно, поради което се претендира по исковете,
предявени против А.Г., да се прогласи неговата нищожност, евентуално, ако
се приеме, че горното е довело не до нищожност, а до унищожаемост на
едностранната сделка, се претендира същата да бъде унищожена. Претендира
се и по иска, предявен против К.М., поради липса на представителна власт да
бъде признат за недействителен спрямо ищцата сключеният договор за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане.
Ответникът А. Д. Г. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявените против него искове. Твърди, че
същите са недопустими, т.к. подалият исковата молба като настойник В.И.
няма надлежна представителна власт, защото е назначен за настойник с
нищожен адм.акт/протокол № 003/13.01.2020г./, постановен от органа по
настойничество и попечителство при община Плевен извън териториалната
му компетентност. Така защото поставената под пълно запрещение е имала
местожителство в гр.Варна, поради което и съдът по гр.д.№1533/19г. по описа
на ВОС е разпоредил след влизане в сила на решението препис от него
служебно да се изпрати на община Варна за учредяване на настойничество.
Налице е стабилизирана подсъдност, съответно и компетентност на органа по
настойничество и попечителство при общината, териториално компетентен за
която е бил съдът, която не може да изменяна.В условие на евентуалност
твърди, че исковете са изцяло неоснователни. Твърденията в исковата молба
относно състоянието на Г.И. не отговарят на действителността. Същата е била
в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи.
Ответницата К. В. М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявения против нея иск.Твърди, че
същият е недопустим по съображенията изложени от ответника. Сочи, че В.И.
е нарушил правата си на временен попечител и нарушавайки ЗГР е променил
постоянния и настоящия адрес на поставената под пълно запрещение Г.И..
Органът по настойничеството и попечителство при община Плевен и не е
спазил нужната процедура, защото не е уведомил най-близките роднини на
Г.И., а именно нейният зет Д.А. Г., съпруг на Д.Я., както и сестра й С. Д. В.. В
условие на евентуалност твърди, че искът е неоснователен. Процесното
пълномощно не страда от твърдените пороци, съответно договорът не е
сключен при липса на представителна власт. Когато Д.Я. /с която ответницата
е близка приятелка от дете и съсед/ заминала за САЩ й поверила грижите за
майка си. Ответницата й помагала, заедно преживяли хубавите/женитбата на
5
Д., посрещането й със съпруга й Д., ходенето до сватовете й в гр.София/ и
лошите моменти/ заболяването на Д. от онкологично заболяване/.
Многократно разговаряли с Д. и Г. за това, че се притесняват след като Д. си
отиде кой ще поеме грижите за майка й. Д. я питала дали тя ще поеме тези
грижи и ответницата се съгласила. Д. я помолила, когато знаела, че й остава
малко живот, да потърси дом, където да бъде настанена Г., за да има кой да се
грижи за нея и след смъртта й, като така през 2016г. Г. била настанена в
хоспис „Филаретова“. Д. се притеснявала, че родините й могат да създават
проблеми на Г., да я тормозят за пари, т.к многократно, когато е пращала пари
на майка си, роднините идвали във Варна и под различни предлози искали
пари на заем, но никога не ги връщали. Затова и през последните години Д. не
поддържала връзка с тях, защото считала, че те използват майка й, както и не
й позволявали да контактува с тях. Д. Я. починала на 07.02.2017г. в САЩ и в
изпълнение на последната й воля извършили прехвърляне на имотите на
ответницата.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване искове с
пр. осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД и чл.31 от ЗЗД, и кумулативно съединен
с тях иск с пр.осн. чл.42 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а от представените по делото пълномощно с
нотариално удостоверени подпис/положен отпечатък от палец на дясна ръка/
и съдържание, съответно с рег.№3133/16.06.2017г. и №3134/16.06.2017г. на
нотариус П.С., с рег.№335, район на действие ВРС, с удостоверяване,
извършено извън нотариалната кантора, и договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
н.а.№69/29.05.2018г., поправен с н.а.№69/31.10.2018г., се установява, че въз
основа на цитираното пълномощно за упълномощаването на ответника А. Д.
Г. от Г. Д. И. за извършване на посочените в него разпоредителни действия, е
сключен чрез пълномощника А. Д. Г. договорът за прехвърляне собствеността
върху двата недвижими имоти на К. В. М., отчасти за минали, отчасти за
бъдещи издръжка и грижи, определени по обем.
Неоснователни са оплакванията във въззивните жалби за недопустимост
на предявените искове, съответно и на постановеното решение. Исковете са
предявени на 24.01.2020г. от Г. И. чрез настойника й В. И..С решение
№1341/18.11.2019г., постановено по гр.д.№1533/19г. по описа на ВОС, влязло
в законна сила на 10.12.2019г., по предявения от В.И. /племенник на Г.И., син
на починалата й на 01.03.2019г. нейна сестра В.И./ иск с пр.осн. чл.5, ал.1 от
ЗЛС Г. И. е поставена под пълно запрещение. Постановено е след влизане в
сила на решението заверен препис от същото да бъде изпратено на осн.
чл.338, ал.3 от ГПК на органа по настойничество и попечителство при
община Варна за учредяване на настойничество.
6
С протоколно определение от 08.11.2019г., в хода на висящото
производство, съдът по гр.д.№1533/19г., след личен разпит на ответницата, на
осн. чл.337, ал.2 от ГПК е назначил ищецът по делото В.И. за временен
попечител на Г.И., с цел/вкл. предвид представения н.а.№69/18г./ да се
ограничат евентуални неправомерни действия с нейното имущество.
Назначеният по реда на чл.337, ал.2 от ГПК временен попечител
осъществява грижа за личните и имуществените интереси на лицето до
учредяването на настойничество по реда на чл.156 и сл. от СК от органа по
настойничество и попечителство при съответната община.Съгласно
посочената разпоредба, органът по настойничеството и по попечителството
по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и
двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на
поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите
интереси и са дали писмено съгласие за това.В настоящия случай в
качеството си на такъв временен попечител В.И. е подал заявления за
промяна постоянния и настоящия адрес на Г.И. от гр.Варна в гр.Плевен
/където живее той, съответно и за същия адм.адрес/. След тяхната промяна с
протокол №003/13.01.2020г. на осн. чл.153, ал.1 и чл.156 от СК органът по
настойничество и попечителство при община Плевен е назначил В.И. за
настойник на Г.И., както и настойнически съвет в посочения в протокола
състав. Видно от изложеното, към момента на назначаване на настойник на
Г.И. от органа по настойничество и попечителство при община Плевен тя
вече е имала постоянен адрес в гр.Плевен, съответно спазена е предвидената в
чл.156, ал.1 от СК териториална компетентност. Ирелевантно е къде е
постановил съдът по гр.д.№1533/19г. да се изпрати препис от решението на
осн. чл.338, ал.3 от ГПК, след като компетентността се съобразява към
момента на учредяване на настойничеството.Факт е, че, според представеното
писмо от 05.09.2022г. от община Варна, район „Младост“ и приложението
към него, заявление за учредяване на настойничество е било подадено и пред
община Варна от Д. Г. на 08.01.2020г. По същото обаче не е постановяван
адм.акт до преди промяната на постоянния адрес на Г.И., а след
уведомлението от община Плевен на община Варна материалите по
преписката са били изпратени на община Плевен. Извън изложеното, дори и
исковата молба да беше подадена от лице без представителна власт, то след
като ищцата е починала в хода на процеса, а нейните наследници по закон,
конституирани в процеса в това им качество, изрично са потвърдили
действията по подаване на исковата молба, порокът би следвало да се счита
за саниран. Неоснователно е и оплакването, че след като ищцата е починала
на 17.12.2020г. е следвало делото да бъде прекратено, каквито молби са
подали ответниците пред ВОС, съответно на 18.12.2020г. и на
21.12.2020г.Съгласно чл.227 от ГПК, когато страната умре делото
продължава с участието на правоприемника й. Наследниците на ищцата по
закон са конституирани от съда в качеството им на ищци, като с нарочни
молби същите са заявили, че желаят делото да продължи своя ход, като се
7
зачетат всички извършени до момента процесуалния действия.
По основателността на исковете.
Ирелевантни за настоящото производство са житейските съображения на
ищцовата и на ответната страна касателно причините, довели до извършване
на процесната едностранна сделка и процесния договор. Правно релевантният
за процеса факт е дали към момента на извършване на волеизявлението за
упълномощаване на 16.06.2017г. Г.И., дееспособна към този момент, е могла
да разбира свойството и значението и да ръководи действията си.
Съгласно показанията на св.Ж.В. същата приела изявлението на Г.И. при
извършване на упълномощаването.Посетила я лично в хосписа, в който
живеела.Служители на хосписа я срещали с нея и съдействали. Дала й да се
запознае с текста на пълномощното, уверила се в самоличността й чрез
нейната лична карта, предоставена й от служителите на хосписа. Разговаряла
с Г.И., попитала я познава ли хората, за които е пълномощното, тя казала, че
ги познава. Попитала я как се казва и тя си казала имената, както и, че е
вдовица.Казала, че единият господин, към когото е пълномощното е нейн зет,
който живял с дъщеря й в щатите, а другият е негов баща. У свидетелката не
се породили съмнения, че Г.И. страда от заболявания, които да й пречат да
изяви валидна воля. Дала й документите в ръцете, тя си сложила очилата и ги
прочела.Накрая й казала, че тъй като й е трудно поради възрастта да си
изпише имената, попитала има ли друг начин, по който да се извърши
удостоверяването и тогава положила отпечатък от палеца си.
Съгласно показанията на св.С.И. същата е съпруга на ищеца В.И..Познава
Г.И. от повече от 30 години, тя била детска учителка.Семейството на
свидетелката живяло в Испания от 2001г. до 2017г., като си идвали в
България поне 2 пъти годишно и всеки път идвали и до гр.Варна, за да види
съпругът й леля си, от чийто дом тя му дала ключ.След 2014г. състоянието на
Г.И. се влошило.Проблемите й с паметта се задълбочили.Загубвала се, ходела
неугледна, не поддържала хигиена в дома си.Не била съвсем контактна, не
можела да познава близките си.Трудно се оправяла сама, нямала близък човек
до себе си.Комшии са й помагали да пазарува.Отказвала да отиде да живее
при дъщеря си, защото било много далеч, отказвала да отиде и при
свидетелката и семейството й в Испания.Съпругът й разговарял с дъщерята на
Г.И. Д. Я. преди последната да почине.Тя казала, че е осигурила, вкл.
финансово, майка й да бъде настанена в хоспис, където да се грижат за нея.
Съгласно показанията на св.В.И. същата е дъщеря на ищеца В.И.. Познава
Г.И. от дете, тя я е гледала като баба, а дъщеря й Д. била като по-голямата й
сестра.Свидетелката завършила училище до 6 клас в гр.Варна, после
заминала при семейството си в Испания, където живели до 2017г.След 2014г.-
2015г. Г.И. започнала да забравя физиономии, питала я коя е, не разпознавала
сестрите си. Започнала да се губи, да не поддържа дома си/знае това от
съседи/, не отговаряла на въпроси, не можела да се грижи за себе си. Дъщеря
й Д. поддържала връзка с бащата на свидетелката и със самата свидетелка.
8
Обяснила им да не се притесняват, защото е уредила всичко по настаняването
й в хоспис, защото Г. не можела да се грижи сама за себе си.
Съгласно показанията на св.К.П. същият познава Г.И. чрез К. М., с която
били семейни познати от 30 години.През 2014г., когато дъщерята на Г.И. била
тук, са излизали с тях и К. на кафе, на обяд и от тогава я познава.Г. се
държала нормално, разговаряла, хранила се, не е забелязал да има някакви
проблеми.Никога не я е виждал да пие алкохол или да пуши цигари След това
се видял с нея през ноември или декември 2016г., когато дъщеря й отново
била тук, излезли на вечеря.Както при срещата им през 2014г., така и през
2016г./общо е виждал Г. 5-6 или 10 пъти/ тя се държала нормално, била добре
облечена, измита, сресана, не помни дали е носила очила.След като Д.
починала, ходили с К. в хосписа два или три пъти при Г..Носили й памперси,
мокри кърпички, дребни сладки, банани.
Съгласно показанията на св.Д.Г./син на ответника/ с Д. Я. се оженили в
САЩ през 2006г., където живеели, но се разделили фактически през 2011г.,
без да се развеждат. Той и понастоящем живее там.Д. заболяла през
2012г.Поддържали приятелски отношения и след като се разделили, вкл. Д.
поддържала такива с неговите близки, особено баща му и леля му.Д. искала
да се предаде апартамента на Г. на К., защото тя е човекът на когото се
доверила, че ще се грижи за майка й и на когото имала пълно доверие.Д. и К.
заедно избрали хосписа. Тогава Д. била вече на легло.К. завела Г. в хосписа.
Парите за хосписа идвали от Джон, човекът с когото Д. живеела до смъртта
си, и от свидетеля.Изпращали ги до К. и тя плащала за хосписа. Преди година
и половина успели да продадат поземления имот, прехвърлен на К., и с парите
от продажбата плащали последната година и половина за хосписа на
Г..Няколко месеца след смъртта на Д. пристигнал в България и заедно с К.,
баща му и нотариус посетили Г. в хосписа, където тя подписала
пълномощното. Последно е виждал Г. през 2017г., тя го познала. Не била
същата, може би от годините, може би от това, че била съкрушена от смъртта
на дъщеря си, била по-различна, но тя винаги е била скромен човек.
Разговаряли, не я е питал нещо ново или различно, завели я в ресторант в
близост до хосписа, прекарала един час там и я върнали.Обяснил й, че трябва
да се разпише.Според него тя разбрала какво иска от нея. През 2018г., година
и половина след смъртта на Д., дъщерята на В. го потърсила и го попитала
можели да се посети баба си Г. в хосписа, той й казал, че може, като я
помолил да й направи снимка и да му я изпрати. Дъщерята на В. посетила Г. в
хосписа, направила й снимка и му я изпратила, казала, че изглежда много
добре, понапълняла, усмихвала се, но не я познала. За жалост била изпаднала
в дълбока деменция.
Съгласно заключението на СПЕ на в.л. д-р К.К./психиатър/ от 27.05.2021г.
и обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.07.2021г. при изготвяне на експертизата
в.л. е проверило и документацията на Г.И. в хоспис „Филаретова“, вкл. какви
медикаменти е получавала и какво обгрижване. Преди да почине Г.И. е била с
диагноза: Мозъчно-съдова болест/МСБ/.Глобарна деменция. При глобарната
9
деменция се достига до разпад на личността. По данни от представената по
делото медицинска документация диагнозата МСБ й е поставена през 2015г.,
като е отбелязано, че проблемите й датират от преди година и
половина.Заболяването се отразява чрез снижение на интелекта, обедняване
на мисловната дейност, снижение на паметта, забавяне на психичните
процеси, снижение или пълна загуба на критичните процеси. Деменцията е с
прогресиращ и необратим характер.Често липсва критичност, което е
предпоставка и възможност за лесно манипулиране.Към 16.06.2017г. Г.И. не е
била в психично състояние да разбира свойството и значението на
извършеното. Нарушена е аналитико-синтетичната дейност, не е можела да
разбира какво ще стане с нея, каква сделка ще се сключи, как ще защити
интересите си. Дори и деменцията й да не е била в тази тежка форма, в която е
диагностицирана през 2019г., към 16.06.2017г. има категорични данни за
нарушение на интелектуално-паметовите й възможности повече от година
преди 2015г. През 2016г., според амбулаторния лист, има разпад на паметта и
интелекта, трудна ориентация за време, място и личност. Лицето е било
настанено през 2016г. за обгрижване в социално заведение, с оглед
невъзможността му да се грижи за себе си в своето ежедневие, където от
лекар е отчетено състоянието й. Личната и тежка психотравма като смъртта
на дъщеря й може да доведе до задълбочаване на психичните проблеми или
да доведе до такива.
Съгласно заключението на тройната КППЕ от 10.11.2021г. на в.л. д-р Т.А.
/психиатър/, А.Ц. /психолог/ и М.Ц. /психолог/ и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 17.11.2021г. към 16.06.2017г. Г.И. не е разбирала свойството и значението
на своите действия и постъпки, вкл. правните действия, както не е можела да
ги ръководи. Дементният синдром е бил в умерено тежка степен.Към
м.11.2016г. тя вече трудно се е ориентирала за време, място и личност.
Съдовата й деменция /следствие от МСБ/ е била пречка да възприема
правилно заобикалящата я действителност. Можело и да има моменти, в
които изглежда добре, но всъщност начинът на мислене и възможността за
осмисляне на информацията и за вземане на решения са били нарушени. Още
на 05.06.2015г. личният й лекар, макар и не специалист в тази област, е
констатирал наличието на когнитивни нарушения у Г.И., т.е. тя е имала
изразени дементни прояви, като я е насочил към специалист нервни болести.
Последният е осъществил преглед също на 05.05.2015г. и е поставил диагноза
„преходна церебрална исхемична атака“, придружаващи заболявания „съдова
деменция“. Дементният процес се отразява върху почерка, т.к. се нарушава
фината диференциация на движенията. Фактът, че не е могла да се подпише
към 16.06.2017г., а е била по детска учителка, също е показателен, че не е
била добре.
Съгласно заключението на тройната КППЕ от 25.10.2022г. на в.л. д-р
С.В. /психиатър/, д-р Х.Б. /психиатър/ и д-р Н.М. /психолог/ и обясненията на
в.л. в о.с.з. на 02.11.2022г., според медицинската документация към 2016г.
Г.И. вече е била с диагноза МСБ, съдова деменция, паметовите нарушения
10
прогресивно са се задълбочавали, налице е била затруднена ориентация за
време, място и личност. Деменцията е синдром, дължащ се на болест на
мозъка, при които се увреждат множество висши корови функции, вкл. памет,
мислене, ориентация, разбиране, смятане, възможност за заучаване,
съждение. Има хроничен и прогресиращ характер. Към 2015г.-2016г.
заболяването е било в умерено към тежка степен. Заболяването е нарушило
психичната й годност за правилно възприемане на действителността и
предприемането или въздържането от действия по разумни подбуди. Към
16.06.2017г. състоянието й е съставлявало по същество продължително
разстройство на съзнанието, като качествено/т.е. погрешно се възприема
случващото се/ са били нарушени годностите й да разбира свойството и
значението на своите действия и да ги ръководи. Състоянието и поведението
й в периода 2015г.-2017г., а и след това са се определяли от установената
мозъчно-съдова болест /физиологично заболяване, изразяващо се в
качествено намалено кръвооросяване на мозъка по различни причини/ и
прогресиращия дементен синдром. В хода на деменцията първо се засяга
ориентацията за време и място, а на по-късен етап тази за личността.Към
2016г. нейната ориентация за личност вече е била нарушена.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5/2020 от 30.05.2022г. на ОСГТК
на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му
е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите се прилагат
съответно към едностранните волеизявления в случаите, в които законът
допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
Процесното пълномощно е с нотариално заверени подпис и съдържание на
16.06.2017г.По делото не е установено извършеното тогава волеизявление от
Г.И. да е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“/в случая воля,
защото се касае за едностранна сделка/ - например изтръгнато с насилие,
направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др.
подобни, в които и хипотези е налице липса на воля/съгласие при договорите/
по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, водеща до нищожност на
сделката. Поради наличието на воля предявеният главен иск за прогласяване
на нищожност на упълномощителната сделка се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Предвид сбъдване пред въззивната инстанция на
вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск с
пр.осн. чл.31 от ЗЗД същият следва да се разгледа от настоящата инстанция
Според мотивната част на посоченото ТР в случаите на чл.31, ал.1 от ЗЗД
може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят
действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми,
когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под
запрещение, като е необходимо това състояние да е било налице към
момента на извършване на сделката.Опорочаващият факт на волеизявлението
11
в хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД се състои в това, че е извършено при
разстроено съзнание, като е без значение продължителността на това
състояние. Унищожаеми са и договорите, сключени от дееспособни лица в
състояние на трайна неспособност /като резултат от интелектуално
затруднение и психично разстройство/ да разбират или да ръководят
действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло
поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици
от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Правно релевантният момент, към който трябва да се преценява годността
за разбиране и ръководене на постъпките е 16.06.2017г.Двете предпоставки -
разбиране и ръководен на действията са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. При невъзможността да се разбират постъпките липсва
способност за разбиране на свойството на действията, т.е. качественото им
определеност от фактическа страна, т.к. волеизявяващият не съзнава
съдържанието на своята дейност, в т.ч. средствата, които използва и целта,
която преследва, т.к. е изключена нормалната оценъчна
способност.Възможно е тази невъзможност да е породена от неспособността
да се разбере значението на извършеното, т.е. да се предвиждат неговите
правни и морални последици.От своя страна невъзможността да се ръководят
постъпките предполага липса на нормално структуриран и протичащ волеви
процес.Обстоятелството, че волеизявяващият не разбира свойството на
действията си, води до безусловно отпадане на възможността му да разбира
тяхното значение, както и да ги ръководи.Обобщено порокът на
волеизявлението се състои в това, че лицето го извършва в разстроено
съзнание, защото липсват условия, осигуряващи протичането на нормален
процес на волеобразуване в съзнанието на лицето.
Безспорно към момента на волеобразуването Г.И. е била дееспособно
лице. Към същия момент, обаче съдът, ценейки в съвкупност събраните по
делото гласни доказателства, експертизи и писмени
доказателства/медицинска документация/ приема, че тя е била и в трайна
неспособност да разбира или да ръководи действията си.Показанията на
двамата свидетели, водени от ищците, както и показанията на свидетелят Д.Г.
следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК с оглед посочените
родствени връзки, т.е. с оглед всички други останали данни по делото, като се
има предвид и тяхната заинтересованост.Следва да се отчете и
обстоятелството, че никой от тях не е имал трайни наблюдения върху Г.И. за
релевантния момент, защото и тримата свидетели към този период са
пребивавали в чужбина и рядко са се прибирали в България. В дадена степен
така се ценят и показанията на св.К.П. от една страна поради близките му
приятелски отношения с ответницата от над 30 години, а от друга поради
спорадичните му наблюдения, които и са отчасти за ирелевантен
период.Показанията на последния, според които през месец декември 2016г.
излизали с Г.И. и дъщеря й на вечеря, съдът не кредитира, т.к. според
останалите събрани доказателства към м.12.2016г. Г.И. е живеела в хоспис, а
12
онкологично болната й дъщеря е била на легло в САЩ, починала на
07.02.2017г.Като безпристрастни в дадена степен съдът цени показанията на
свидетелката Ж.В..От представената по делото медицинска документация -
два амб.лист от 05.05.2015г., амб.лист от 04.10.2016г., амб.лист от
01.10.2019г./които са всички съставени за периода 01.12.2015г.-30.11.2020г.
за лицето по ЗЗО, съгласно представените по делото писмата и справки от
РЗОК Варна по данни от интегрираната информационна система на НЗОК/, се
установява, че към 05.05.2015г. Г.И. е била с диагноза мозъчно-съдова болест,
налични паметови нарушения, неуточнена съдова деменция, насочена към
преглед със специалист. Няма данни предписаните й лекарства да са били
усвоявани.Вече към 04.10.2016г. е с основна диагноза мозъчно-съдова болест
и придружаващо заболяване съдова деменция с констатирани прогресиращи
паметови нарушения и трудна ориентация за време, място и личност. Към
2019г. е с глобарна деменция, т.е. с пълен разпад на ядрото на
личността.Според всички заключения деменцията съставлява траен и
необратим упадък/деградация/ на интелекта и такъв необратим упадък е
наблюдаван у Г.И. още към 2016г. Същата е била настанена през есента на
2016г. в социално заведение не единствено поради предстоящата кончина на
дъщеря й, а именно предвид невъзможността сама да се обгрижва и
функционира нормално в ежедневието си поради нарушената й ориентация за
време, място и личност, което й е пречило адекватно и целенасочено да се
справя с елементарни битови дейности. Според всички медицински
документи тя не е имала каквито и да било други заболявания, извън
посочените МСБ и съдова деменция.Показателен е фактът, че при липса на
други заболявания към 16.06.2017г. вече не е могла да пише/въпреки, че е
била детска учителка/, което също е характерен симптом. Обстоятелството, че
свидетелката Ж.В. й е дала пълномощното и Г.И. си е сложила очилата и го е
гледала не води до единствения извод, че го е прочела в целия му некратък
текст от три пълни страници, изписани със ситен шрифт, или, че е разбрала
съдържанието му.Извън горното, за идването на нотариус на 16.06.2017г. Г.И.
е била подготвена от предния ден, според показанията на св.Д.Г., който й
„обяснил, че трябва да се разпише“ и според него „тя разбрала какво се иска
от нея“. Дори и св.Д.Г. обаче сочи, че към този момент Г.И. била вече
„променена“.Според заключенията на в.л. може и към 2016г. и 2017г. да е
имало моменти, в които изглежда добре, но всъщност начинът й на мислене и
възможността за осмисляне на информацията и за вземане на решения са
били качествено нарушени. Предвид изложеното и съдът приема, че така
събраните по делото писмени и гласи доказателства не опровергават, а
напротив са в съзвучие със заключенията на единичната и двете тричленни
експертизи, по които всички медицински специалисти еднозначно
заключават, че към 16.06.2017г. Г.И. не е разбирала свойството и значението
на своите действия и постъпки, вкл. правните действия, както не е могла и да
ги ръководи.Ирелевантни за настоящото производство са обстоятелствата, че
нейната дъщеря е желаела, според представения нотариално заверен
13
документ, наречен завещание, съставен в САЩ на 17.03.2016г. апартаментът
след смъртта на майка й да бъде получен от ответницата, така и личните й
вещи в него, а също след смъртта на майка й поземленият имот да бъде
продаден от св.Д.Г. и парите предадени на Д.Д.Н., а според показанията на
св.Д.Г. така, защото ответницата била човекът на когото Д.Я. се доверила, че
ще се грижи за майка й и на когото имала пълно доверие.
Тъй като процесното пълномощно е извършено от дееспособно лице,
което към този момент е било в трайна невъзможност да разбира свойството
и значението на своите действия и постъпки и да ги ръководи, искът за
неговото унищожаване е основателен и следва да бъде уважен.Решението на
ВОС в частта му, с която главният иск е уважен следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго за отхвърлянето му, както се постанови
уважаването на евентуалния иск с пр.осн. чл.31 от ЗЗД.С оглед обратното
действие на унищожението, сключеният през 2018г. договор се явява сключен
без надлежна представителна власт, поради което искът за прогласяване на
неговата недействителност също се явява основателен. В тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено/макар, че съдът
разглеждайки в мотивите си именно иск с пр.осн. чл.42 от ЗЗД поради
техническа грешка е посочил в диспозитива си, че прогласява нищожността
на сделката, а не нейната недействителност/. Предвид основателността на
исковете като краен резултат решението на ВОС следва да бъде потвърдено и
в частта му относно присъдените разноски. Пред настоящата инстанция
въззивникът В. Г. И. претендира разноски в общ размер от 3 200лв./1400лв. по
обективно съединените исковете, касаещи поземления имот + 1800лв. по
обективно съединените искове, касаещи апартамента/, представляващи
адв.възнаграждение, заплатено в брой, съгласно представените договори за
правна защита и съдействие, двата от 02.11.2022г.Възражение за
прекомерност не е направено от насрещните страни, поради което разноските
се присъждат в цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260093/14.12.2021г., постановено по гр.д.№1099/20г.
по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е прогласена за нищожна
упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно рег.
№3133/16.06.2017г., за удостоверяване на подпис, и рег.№3134, том 2, акт.
№91/16.06.2017г./удостоверено съдържание/, по регистъра на Нотариус П.С. с
рег.№335 на НК и район на действие РС-Варна, поради липса на съгласие на
упълномощителката Г. Д. И., ЕГН **********, починала на 17.12.2020г., за
което е съставен акт за смърт №2760/18.12.2020г. на Община Варна, на осн.
чл.26, ал.2, предл. 2, вр. чл.44 от ЗЗД, по иска на С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И.
против А. Д. Г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
14
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Д. В., ЕГН **********, В. Г. И., ЕГН
**********, и П. Г. И., ЕГН ********** /тримата правоприемници на
починалата в хода на производството ищца Г. Д. И., ЕГН **********, поч. на
17.12.2020г./, против А. Д. Г., ЕГН **********, главен иск за прогласяване
нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно рег.
№3133/16.06.2017г., за удостоверяване на подпис, и рег.№3134, том 2, акт.
№91/16.06.2017г ./удостоверено съдържание/, по регистъра на Нотариус П.С.
с рег.№335 на НК и район на действие РС-Варна, поради липса на воля от
страна на упълномощителката Г. Д. И., на осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.2, вр.
чл.44 от ЗЗД.
УНИЩОЖАВА упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно
рег.№3133/16.06.2017г., за удостоверяване на подпис, и рег.№3134, том 2, акт.
№91/16.06.2017г./удостоверено съдържание/, по регистъра на Нотариус П.С. с
рег.№335 на НК и район на действие РС-Варна, извършена от Г. Д. И., ЕГН
**********, като дееспособно лице, което не е могло да разбира и да
ръководи действията си, осн. чл.31, вр. чл.44 от ЗЗД, по предявения
евентуален иск от С. Д. В., ЕГН **********, В. Г. И., ЕГН **********, и П.
Г. И., ЕГН ********** /тримата правоприемници на починалата в хода на
производството ищца Г. Д. И., ЕГН **********, поч. на 17.12.2020г./, против
А. Д. Г., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260093/14.12.2021г., постановено по гр.д.
№1099/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е прогласен за
нищожен /по същество прогласена недействителността на/, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
сключен на 29.05.2018г., обективиран в н.а. №69, том II, peг. №3155, дело
№220/2018г. на Нотариус с peг. №335 П.С., вписан в службата по вписвания -
Варна вх. peг. №13495 от 30.05.2018 г., Акт №58, том 33, нот. дело 7020, с
който Г. Д. И., действаща чрез пълномощника си А. Д. Г., е прехвърлила
срещу задължение за гледане и издръжка на ответницата К. В. М., следния
имот, а именно: апартамент №81, находящ се в гр.Варна, община Варна, ж.к.
Младост, блок №108, етаж 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.3512.16.3.57 по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-64-8/16.05.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 58,
50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник и входно антре,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
10135.3512.16.3.56, под обекта - 10135.3512.16.3.54, над обекта
10135.3512.16.3.60, заедно с принадлежащото му избено помещение №81, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна
оценка на площ с площ от 4 кв.м., при граници: запад - коридор, север -
зелени площи, юг - И.Р.К., горе - жилища, както и 1, 0586% ид.ч. от правото
на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 10135.3515.719, поради
липса на представителна власт на осн. чл.42 от ЗЗД, по иска на С. Д. В., В. Г.
И. и П. Г. И. /правоприемници на починалата в хода на производството ищца
Г. Д. И., б.ж. на гр.Варна, ЕГН **********, починала на 17.12.2020г./ против
15
К. В. М.; 2/ е обявен за нищожен/по същество прогласена недействителността
на/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен на 29.05.2018г., обективиран в н.а. №69, том II, peг.
№3155, дело №220/2018г. на Нотариус с peг. №335 П.С., вписан в службата по
вписвания - Варна вх. peг. №13495 от 30.05.2018 г., Акт №58, том 33, нот.
дело 7020 и договор за поправка на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 31.10.2018г. с нот.
акт №69, том IV, peг. №7774, дело №514/2018г., на нотариус с peг. №335
П.С., вписан в службата по вписвания - Варна вх. peг. №30258 от 01.11.2018
г., Акт №10, том 39, нот. дело 16998, с който Г. Д. И., действаща чрез
пълномощника си А. Д. Г., е прехвърлила срещу задължение за гледане и
издръжка на ответницата К. В. М., следния имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № 10135.5403.135 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, община Варна,
област Варна, район „Аспарухово", кв.“Галата“, м.“Боровец-юг“ с площ от
1 000 кв.м. по документ за собственост и 1 104 кв.м. по скица, с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 125, при съседи: имоти
с идентификатори №№ 10135.5403.124, 10135.5403.9609, 10135.5403.4936,
10135.5403.9608, 10135.5403.4935 и 10135.5403.106, поради липса на
представителна власт на осн. чл.42 от ЗЗД, по иска на С. Д. В., В. Г. И. и П. Г.
И. /правоприемници на починалата в хода на производството ищца Г. Д. И.,
б.ж. на гр.Варна, ЕГН **********, починала на 17.12.2020г./ против К. В. М.;
3/ А. Д. Г. и К. В. М. са осъдени да заплатят на С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И.
направените по делото разноски в размер на 4 357, 37лв.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН **********, и К. В. М., ЕГН **********, да
заплатят на В. Г. И., ЕГН ********** сумата от 3 200лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16