Р Е Ш Е Н И Е
№ 260065
гр.Дулово, 30.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Дулово, гражданска колегия в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 238 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, и чл.79 от ЗЗД .
В подадената след указание по чл. 415, ал.
1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, твърди, че на ******** г. и на ********г.
сключило с ответника Т. Н.Д. с ЕГН: ********** ***, договори за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и Договор за лизинг за мобилно устройство „COOLPAD Porto S Dark Grey“.
По силата на допълнително споразумение от ********г. ответникът е
предпочел нова абонаментна програма „Тотал 24.99” със срок на действие 24
месеца до 19.03.2020 г., като е взел мобилно устройство „LENOVO Moto G5s Grey“ на изплащане по договор за лизинг от
същата дата.
Съгласно
чл. 27 от ОУ от Договор за мобилни
услуги на мобилния оператор и ищец в
настоящото производство, заплащането на ползваните от абоната услуги се
извършвало въз основа на издадена месечна фактура, като при неспазване на срока
за плащане, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение.
В
срока на действие на Договор за мобилни услуги
са издадени 3бр. фактури и 1
бр.кредитно известие.
Абоната
– ответник не е изпълнил задължението си по тези договори в срок, като не е
заплатил ползваните от него мобилни услуги и дължимите лизингови вноски за
което са издадени посочените по-горе 3 бр. фактури и кредитно известие, поради
което ищецът „Теленор България” ЕАД е прекратил
едностранно договорите които е сключил с ответника, като е издал крайна
фактура № ********г. за сумата от 749.54 лв., в която е включена и начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите в размер на 241.97лв..
В конкретният случай ответникът
е подписал договори за мобилни услуги, ползвал е предоставените
мобилни услуги не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му
фактури, които, не са заплатени в срок. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си.
Въз
основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, в РС-Дулово е
образувано ч.гр.дело № ********г. по което е издадена заповед за изпълнение за
сумите които са предмет на настоящия установителен иск.
След
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК заявителя „Теленор” е подал настоящата искова молба, с която е
предявил наред с установителна претенция и осъдителна за разноските.
Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
ответницата да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото
дружество за следните суми:
-175.77
лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за абонатен № ********, за периода от
10.03.2018г. до 09.07.2018г.;
-241.97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори
за мобилни услуги от ********г. и от ********г., и на договор за лизинг от ********г.;
- 331.80 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг на мобилно устройство от ********г., дължими за периода от месец август
2018г. до месе февруари 2020г.
Претендира и разноските по
заповедното и по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът чрез назначеният му особен
представител е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявеният установителен иск като
неоснователен и недоказан. Моли същият да бъде отхвърлен. Не представя писмени доказателства.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Депозира становище с което моли съда да уважи предявените искове като основателни
и доказани.
Ответникът – редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от назначеният му представител който оспорва предявените искове
и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно е от
представените договор за мобилни услуги от ********г., че „Теленор България“ ЕАД се задължило
да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, на Т.Д., мобилни услуги.
Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за
предоставяне на мобилни услуги. На същата дата между страните бил сключен и
договор за лизинг въз основа на който на ответника бил предоставено мобилно устройство COOLPAD
Porto S Dark Grey . С допълнително споразумение от ********г.
ответникът е предпочел нова абонаментна програма „Тотал 24.99” със срок на
действие 24 месеца до 19.03.2020 г., като е взел мобилно устройство LENOVO Moto G5s Grey на изплащане 23 месечни лизингови вноски съгласно уговореният погасителен план по
договора за лизинг. Било договорено, че абонатът ще
ползва мобилен номер по програма Нонстоп, както и конкретните месечни такси и
цена на услугите. В чл. 4 от договора е предвидено, че в случай на прекратяване
на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора. Видно
от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено
задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя.
По
делото са приложени фактури №№ № ********и Кредитно известие № ********, издадени от „Теленор България“ ЕАД, от
които е видно, че на ответника е начислена сума в общ размер от 175.77лв.,
представляваща дължими суми за потребени услуги в периода от 10.03.2018 г.
до 09.07.2018 г., неустойка в размер на 241.97лв. и 331.80 лв., представляваща
дължими лизингови вноски.
От
отразеното в тях се установява по безспорен начин, че размерът на задължението на
ответника към „Теленор България“ ЕАД за предоставени далекосъобщителни услуги
по договори и по договори за лиинг възлиза на 749.54 лв.
От приложеното ч.гр.д. № ********г. по
описа на РС-Дулово се установи, че ищецът „Теленор България” ЕАД е подал по
реда на чл. 410 от ГПК заявление на ******** г., по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********г.
и за сума в общ размер от 749.54 лв. - предмет на предявения в настоящото
исково производство установителен иск и за разноски в общ размер 205.00 лв.,
направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния:
Искът
е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Т.Н.Д. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № ******** г. по ч.гр.д. № ******** г. на ДРС, и
след подадено възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
228 от Закона за електронните съобщения:
Доказа се, че
страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
индивидуален договор от 17.02.2017 г. за предоставяне на обществени електронни
съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да
предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна
мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
От
представените по делото доказателства се установи, че ответника Т.Н.Д. в качеството си на абонат не изпълнил договорните си задължения по
процесния договор и дължи сума в общ размер от 175.77 лв.,
представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги по индивидуални договори от ******** г. и от ********г.,
за периода от 10.03.2018 г. – 09.07.2018
г.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явява основателен и доказан
до размера от 175.77 лв.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено,
че съществува вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от ответника Т.Н.Д. за парична сума в размер на 175.77 лв., представляваща неплатената в
срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 10.03.2018 г. – 09.07.2018г., договори от ******** г. и от ********г.,
сключени между страните.
По иска с правно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Налице е сключен между ищеца и ответника
договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя. В подобни
хипотези, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края
на срока на всеки от договорите.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор,
по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка.
Предвид
гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна и като такава следва да бъде уважена в
претендираният размер от 241.97лв..
По иска с правно чл. 79 от ЗЗД:
Последната претенция касае неплатени
лизингови вноски в размер на 331.80 лева за периода
от месец април 2018 г. до месец януари 2019 г. С договори за лизинг от ********
г. и от ********г. ищецът е предоставил на ответника 2 бр.мобилни апарати, като
с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за
употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договорите тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени 23 лизингови вноски по описания в
договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на
ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал
месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в тази насока
не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на
устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради
което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на
основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен
размер. Още повече, че договорът е със срок от 23 месеца, или към настоящият
момент срокът му е изтекъл, а тази осъдителна претенция е предявена с исковата
молба от 17.06.2020 г., поради което при всички положения ответникът трябва да
дължи заплащане на стойността на мобилния апарат, който е получил, подписвайки
договора. Размерът на иска се установява от погасителните планове по договорите,
като общо дължимата сума от 331.80лв. е отразена във Фактура № ********г.,
и до този размер исковата претенция следва да се уважи.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр.София
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 355.00 лв. и
по заповедното производство в размер на 205.00 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.Д.
с ЕГН: **********,*** и с настоящ адрес:***, че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на
управление гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 175.77 лв./сто седемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за абонатен
№ ********, за периода от 10.03.2018г. до 09.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2020
г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 241.97 лв. (двеста четиридесет и един лева и деветдесет
и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори, сумата от 331.80лв./триста
тридесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължими и неплатени
лизингови вноски за периода от месец август 2018г. до месец февруари 2020г., за
които суми е е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 45/2502.2020 г. по ч.гр.д. № ********
г. по описа на Районен съд – Дулово.
ОСЪЖДА Т.Н.Д. с ЕГН: **********,*** и с
настоящ адрес:***, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 355.00
лв. (триста петдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Т.Н.Д. с ЕГН: **********,*** и с
настоящ адрес:***, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, направените разноски по ч.гр.д. № ********
г. на РС-Дулово, в размер на 205.00лв. (двеста и пет лева).
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Силистра.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: