№ 15803
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110128015 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Л. Й. срещу
Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че с постановление от 14.05.2019г. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК по ДП № 2003/2018г.
по описа на Първо РУ - СДВР, пр. пр. № 31824/2018г. по описа на СРП.
Спрямо него била взета мярка за неотклонение гаранция от 500лв. С
определение от 06.06.2019г. мярката за неотклонение била заменена с
подписка. Бил изготвен обвинителен акт и внесен в съда, по който било
образувано НОХД № 14778/2019г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав. С
присъда от 04.04.2022г. ищецът бил признат за невиновен в повдигнатото
обвинение. ПРБ подала протест, по който било образувано ВНОХД №
5299/2022г. по описа на СГС, като с определение от 15.12.2022г. съдът
прекратил въззивното производство и върнал делото на СРС, за да върне
подадения протест, което било сторено с разпореждане от 09.01.2023г.
Оправдателната присъда на СРС влязла в сила на 20.01.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът отговаря за вредите, които са му
причинени от незаконното обвинение. Счита, че обвинението е за тежко
умишлено престъпление, а производството продължило дълго. Претърпял
сериозни негативни изживявания от воденото спрямо него наказателно дело,
отразило се неблагоприятно върху неговото психическо и емоционално
състояние, както и повлияло в отношенията със сина му. Отразило се
негативно и на професионалното му поприще, както и рефлектирало върху
доброто му име.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 15 000лв., представляваща
1
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 20.01.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорва иска. Оспорва ищецът да е претърпял описаните вредни
последици, които да се намират в причинно-следствена връзка с наказателното
производство. Счита, че е бил с най-леката мярка за неотклонение, а случаят
не е бил публичен. Твърди, че претендираният размер на неимуществените
вреди е прекомерно завишен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
досъдебно производство /ДП/ № 2003/2018г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр.
№ 31824/2018г. по описа на СРП, образувано на 08.08.2018г., е водено за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК /л. 1 от ДП/.
На 27.03.2019г. ищецът е участвал в разпознаване с още 3 лица, за което е
съставен протокол /л. 148-149 от ДП/.
С постановление от 14.05.2019г. на наблюдаващия прокурор по
досъдебното производство ищецът е привлечен в процесуално качество на
обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като по отношение на
него е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500.00 лева
/л. 150 от ДП/.
На 22.05.2019 г. постановлението за привличане на обвиняем е предявено
на ищеца, като непосредствено след предявяването му е извършен разпит, при
който той се е възползвал от правото си да не дава обяснения /л. 151 от ДП/.
С определение от 06.06.2019г., постановено по НЧД № 9089/2019г. по
описа на СРС, НО, 115 състав, е отменено постановлението на разследващия
орган по ДП № 2003/2018г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 31824/2018г.
по описа на СРП, с което спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 500.00 лева и е определена мярка за
неотклонение „подписка“, поради което следва да се счита, че от този момент
- 06.06.2019г., същият вече е бил с мярка за неотклонение „подписка“ /л.169-
170 от ДП/.
С постановление от 12.06.2019 г. на основание чл. 234, ал. 6 НПК е
потвърдена наложената мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на
ищеца /л. 171 от ДП/.
На 25.06.2019г. на ищеца са предявени материалите по разследването /л.
175 от ДП/.
На 13.09.2019г. в СРС е внесен обвинителен акт спрямо ищеца, с който му
е повдигнато обвинение за това, че на 27.07.2018г., около 01:30 часа, в гр.
София, на изхода от двора на стадион „Българска армия“, чрез нанасяне на
2
удар с ръка в областта на главата на Г. С. С., причинил на последния две
средни телесни повреди, изразяващи се в десностранна голяма, централна
перфорация на тъпанчевата мембрана в задните квадранти и предно-долния
квадрант, без да обхваща фиброзния пръстен, обхващаща дръжката на чукчето
с кръвонасядания и кръвни коагулуми по разкъсаните ръбове и голям
коагумул, изпълващ тъпанчевата кухина и луксацията на инкудостапедалната
става в дясно с последвало развитие на десностранна невросензорна загуба на
слуха, които увреждания са реализирали медико-биологичния квалифициращ
признак „трайно отслабване на слуха“, както и нарушения на вестибуларната
функция (периферен отоневрологичен синдром в дясно), което увреждане е
реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, представляващо престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК /л. 4-5 от НОХД № 14778/2019г./.
По обвинителния акт е образувано НОХД № 14778/2019г. по описа на
СРС, НО, 134-ти състав, по което са проведени 8 открити съдебни заседания,
като ищецът е присъствал на всички от тях. С присъда от 04.04.2022 г. по
НОХД № 14778/2019 по описа на СРС, НО, 134 състав ищецът е признат за
невиновен в извършването на вмененото му престъпление по чл. 129, ал.2, вр.
ал. 1 от НК /л. 115-119 от НОХД № 14778/2019г./.
След подаден протест е образувано въззивно производство, прекратено от
въззивния съд и върнато с указания на първата инстанция, като с
разпореждане от 09.01.2023г. депозираният въззивен протест от прокурор при
Софийска районна прокуратура срещу присъда от 04.04.2022 г. по НОХД №
14778/2019г. по описа на СРС, НО, 134 състав, е върнат като процесуално
недопустим /л. 122 от НОХД № 14778/2019г./. Разпореждането е влязло в сила
на 20.01.2023г.
При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове.
В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна,
гаранционна, обезщетителна.
Съдът намира, че в настоящото производство се установяват
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
3
държавата в лицето на Прокуратурата на Република България - на ищеца е
повдигнато обвинение с внесен обвинителен акт за извършване на
престъпление, след което е оправдан (признат е за невиновен) с влязла в сила
присъда. Обстоятелството, че спрямо лице е водено наказателно производство
и е привлечен към наказателна отговорност, води до извод, че същото търпи
неблагоприятни въздействия върху личността си, които подлежат на
обезщетяване. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че
предприетите спрямо него действия са били неоснователни. Без значение за
тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията
на Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните
до този момент доказателства и дали при извършването им са спазени всички
предвидени процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В ПП № 4/1968г. на ВС на РБ е разяснено, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а винаги е свързана с преценката на
конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно
овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно.
Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на
ППВС № 4 от 23.12.1968г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера
на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато
незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно
преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед
личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който
смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по
гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010
г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д.
№ 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. №
19/2012г. III г. о. ВКС.
4
Ищецът по делото е бил привлечен към наказателна отговорност за
състав на средна телесна повреда, което представлява тежко умишлено
престъпление, тъй като е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
години - арг. от чл. 93, т. 7 НК. Наказателното преследване е започнало със
съставяне на постановление от 14.05.2019г., с което ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем, съгласно чл. 219, ал. 1 НПК. Наказателното
производство спрямо ищеца е продължило до 20.01.2023г., когато е влязла в
сила оправдателната присъда. От това следва, че наказателното преследване
спрямо ищеца е с продължителност от 3 години 8 месеца и 6 дни. С
постановление от 14.05.2019г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение
„гаранция в пари“ в размер на 500.00 лева, която е била отменена с
определение от 06.06.2019г., постановено по НЧД № 9089/2019г. по описа на
СРС, НО, 115 състав, и е взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„подписка“, поради което следва да се счита, че от този момент - 06.06.2019г.,
същият вече е бил с мярка за неотклонение „подписка“. С определение,
постановено в открито съдебно заседание от 07.07.2020г., съдът е потвърдил
мярка за неотклонение „подписка“. След това до края на процеса е бил с мярка
за неотклонение „подписка“. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява освен посочения
период от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване, така и наложената мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500.00 лева, която е била
заменена с най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която ограничава
свободата на свободно придвижване в минимална степен и не променя
значително обичайния начин на живот на лицето. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че с участието на ищеца са извършвани действия по
разследването, изразяващи се в два разпита в хода на досъдебното
производство и разпознаване. В хода на съдебното производство са проведени
общо 8 открити съдебни заседания пред първа инстанция, като ищецът се е
явил във всяко от тях. Необходимо да е бъде отбелязано, че две от тях са
отложени поради служебна ангажираност на процесуалния представител на
подсъдимия, което е довело да забавяне на производството с почти 9 месеца.
Ищецът е имал изрядно процесуално поведение и не е допринесъл за
увеличаване продължителността на наказателното производство, като предвид
че повдигнатото му обвинение е за тежко престъпление, неговото присъствие
в съдебните заседания е било задължително - чл. 269, ал. 1 НПК. Всяко
явяване за извършване на процесуално действие с участието на лицето
несъмнено води до неудобство, тъй като ограничава възможността му сам да
определя своето време и ангажименти. През периода на наказателното
преследване ищецът е имал и малолетно дете – Александър Й., роден през
2010г. /л. 43 от делото/, родителските права по отношение на което са били
предоставени за упражняване на ищеца /л. 44 от делото/, като въпреки че
възможността му да полага грижи за него, да го възпитава и издържа не е била
ограничена с оглед взетите спрямо ищеца мерки за процесуална принуда,
ищецът се е тревожил за това дали детето му ще разбере за воденото срещу
него наказателно производство, както и за евентуалното отражение на това
5
обстоятелство върху психиката на детето. Съдът съобрази още и възрастта на
ищеца към момента на образуване на досъдебното производство – 52 години,
а в края е бил на 56 години, в която възраст човек е трудоспособен и социално
активен, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на
обвинение за такъв тип престъпление обичайно води до накърняване честта и
доброто име на личността. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в
случая образуваното наказателно производство е станало известно на
работодателя и колегите му, което се е отразило негативно на авторитета на
ищеца в професионален план, поради което повдигнатото обвинение е имало
по-силно негативно отражение върху неимуществената сфера на ищеца. Освен
това, от събраните доказателства се установява, че има чисто съдебно минало,
а повдигането и поддържането на обвинение срещу него за тежко умишлено
престъпление само по себе си сочи на настъпило неблагоприятно отражение
върху психиката му като неосъждан човек.
За изясняване отражението на наказателното производство върху
състоянието на ищеца са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели.
Свидетелят Лалева, намираща се в приятелски отношения с ищеца,
посочва, че след началото на наказателното производство ищецът бил видимо
притеснен, споделил на свидетеля, че не е имал нищо общо с това, в което го
обвиняват, като дори не бил на работа в деня на събитието. Ищецът имал
изградена близка емоционална връзка със сина си и изпитвал особени
притеснения дали ще може да го издържа. Ищецът се грижел сам за детето си,
като получавал помощ единствено от майка си, с която живеел в едно
домакинство. Ищецът работил като охранител и се опасявал, че е възможно да
изгуби работата и доходите си и може да се наложи да разчита единствено на
средствата от пенсия на своята майка. Ищецът споделил на свидетеля, че
били притеснени и други негови колеги, тъй като техният ръководител им
казал, че може да им бъде отнет лиценза за дейността да дружеството, към
което работят. Свидетелят посочва, че за повдигнатото обвинение разбрали и
други хора, колегите му започнали да странят от него, някои хора му се
подигравали за това как може да бие деца, на което той обяснявал, че дори не е
бил там и не е бил на работа. В резултат на извършените спрямо него действия
в наказателното производство, ищецът се затворил в себе си, започнал да
заеква, като заеквал и понастоящем, а преди обвинението нямал такива
смущения в говора. Ищецът се опасявал и че детето му може да разбере за
воденото наказателно производство и не искал да го гледа с упрек, че бие деца
по улицата. Понастоящем ищецът не се е възстановил от претърпените
негативни преживявания, продължава да заеква и избягва да излиза в
свободното си време извън дома си.
Свидетелят Миланова, която е в приятелски отношения с ищеца, посочва,
че познава същия от 2018 година, като през следващата година забелязала, че
ищецът започнал да избягва контакт с хората, както и избягвал да посещава
заведението, в което свидетелят работел. Ищецът казал на свидетеля, че има
проблеми и срещу него е заведено наказателно дело. Споделил притесненията
си синът му да не разбере за повдигнатото обвинение, тъй като тогава той бил
6
на около 9-10 години и се опасявал за това как ще реагира. Ищецът изпитвал
притеснения дали ще изгуби работата си и как ще се грижи за детето си, ако
остане без доходи. Казал на свидетеля, че част от приятелите му се
дистанцирали от него. Свидетелят забелязал, че около 2019г. – 2020 г. ищецът
започнал да зеаква, като преди това нямал такива говорни смущения.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, следва
да се приеме за доказано, че воденото наказателно производство е причинило
на ищеца негативно душевно вълнение и влошаване на менталното му
състояние. Съдът приема за доказано негативното въздействие на
наказателното производство върху емоционалната сфера на ищеца – изпитвал
значителни притеснения, засегнати били социалните му контакти и тези в
работната му среда, уронено било доброто му име в обществото и
положението му в професионалната му сфера. За това допринесло
обстоятелството, че повдигнатото му обвинение било за престъпление,
извършено по време на работата му. Развитието на процеса е било известно на
работодателя му, както и на всички негови колеги. От друга страна
професионалната репутация и реализация на ищеца са били засегнати
временно - до приключване на производството с оправдателна присъда, през
който период, съобразно доказателствата, ищецът е продължил да изпълнява
трудовите си функции като охранител. Установено е негативно изменение в
емоционалнот състояние на ищеца, намиращо се в причинно-следствена
връзка с воденото спрямо него наказателно производство. При преценката на
всички горепосочени релевантни факти, включително продължителността на
наказателния процес от 3 години и 8 месеца, извършваните процесуални
действия с участието на ищеца, свързани със засягане на личните му права,
обстоятелството, че ищецът е търпял преобладаващо най-леката мярка за
процесуална принуда, тежестта на деянието, за което е обвинен,
притесненията, които е изпитвал относно грижите за детето си, както и
икономическите условия в страната към релевантния период, настоящият
съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен на
8000лв.
С оглед изложеното, искът се явява основателен до този размер,а за
разликата до пълния предявен размер от 15 000лв. подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и законна лихва за забава от 20.01.2023г. до
окончателното изплащане. Според разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3 от
22.04.2004г. по тълк. дело № 3/2004г., ОСГК на ВКС, при незаконни актове на
правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва е от влизане в сила на решението, с което
е оправдано лицето. Това в случая е влизане в сила на разпореждането за
връщане на депозирания въззивен протест, а именно 20.01.2023г. От този
момент ищецът има право на законна лихва за забава върху признатия за
дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди от 8000лв.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
7
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Ищецът е заплатил такса от 10лв., която сума следва да му бъде
присъдена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на В. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес:
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 8000лв. (осем
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от извършените спрямо него процесуални действия в хода на
воденото наказателно производство за престъплението, за което е бил
оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 14778/2019г. по
описа на СРС, НО, 134-ти състав, ведно със законната лихва от 20.01.2023г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ сумата от 10лв. (десет лева) – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 8000лв. до пълния предявен от
15000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8