№ 13
гр. Плевен , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500026 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение № 260461/ 12.11.2020г. , постановено по гр.д.№ 2062/2020г.
Плевенски районен съд е уважил предявените от Т. Р. Д. срещу
Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД, ЕИК- *** ,
обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т. 1 – 3 от КТ . Осъдил Т.Д. да
заплати по компенсация деловодни разноски на Многопрофилна болница за
активно лечение „*** „ ЕАД,в размер на 269,43 лв. .Осъдил Многопрофилна
болница за активно лечение „*** „ ЕАД да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса и разноски в общ размер 346,63 лв., както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Горното решение е съобщено на Многопрофилна болница за активно
лечение „*** „ ЕАД, на 24.11.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за
неговото обжалване.
На 25.11.2020г. , по електронната поща на РС.Плевен , е постъпила
„молба“ от Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД ,чрез
пълномощника адв. Д. С. срещу решението на РС-Плевен ,като от
съдържанието и става ясно ,че в действителност се касае не за молба , а за
въззивна жалба.
Отново на 25.11.2020г. по електронната поща на РС-Плевен е подадена
вече т.н. „въззивна жалба“ от Многопрофилна болница за активно лечение
„*** „ ЕАД ,чрез пълномощника адв. Д. С.,която е с почти идентично
1
съдържание като на първоначално постъпилата“молба“.
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е редовна от гл.т. на
задължението за внасяне на дължимата д.т. за въззивно обжалване. Жалбата
съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на
обжалваното решение и какво е искането . В изпълнение на указанията на
ПлОС жалбоподателят,чрез своя пълномощник е подписал подадената по
електронна поща въззивна жалба.
Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор по реда на
чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна Т. Р. Д. .
С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно
решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото
следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на РС-Плевен ,които засягат всички значими за
решаване на делото спорни въпроси и възражения.
Във въззивната жалба е развито оплакване ,че РС-Плевен неоснователно
бил отказал да обсъди една част от описаните в заповедта за уволнение
тринадесет различни нарушения на трудовата дисциплина , а за друга част
заявил, че били недоказани.Това поведение на РС-Плевен според
жалбоподателят представлявало „правен разврат „ ,тъй като съдът не бил
указал на страната, че са налице обстоятелства за които не се сочат
доказателства съгласно чл. 146 от ГПК , а заедно с това счита ,че
нарушенията били категорично доказани чрез писмените и гласните
доказателства.
Като оставим настрана неприемливо фриволният език на жалбоподателя по
отношение решението на първоинстанционният Плевенски районен
съд,следва да се отбележи ,че горните оплаквания са напълно
неоснователни.
Плевенски районен съд с определението си № 260385 / 24.09.2020г. е
изготвил подробен доклад по делото,като е разпределил и доказателствената
тежест между страните по делото. Препис от това определение на съда е бил
връчен на двете страни по делото и възражения срещу проекто-доклада не са
постъпили нито в рамките на дадения от съда едноседмичен срок,нито пък са
2
били направени до края на първото съдебно заседание по делото, проведено
на 15.10.2020г.,тъй като такива не са отразени в протокола за проведеното
съдебно заседание. В този смисъл очевидно за страните не е имало неяснота
какъв е предмета на правния спор и каква е доказателствената тежест върху
всяка от страните по делото,още повече, че азбучна истина както в правната
теория,така и в съдебната практика по въпроса,е че при оспорване на
законността на уволнението, доказателствената тежест да установи
законосъобразното упражняване на правото за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение пада върху работодателя,който твърди че
законосъобразно е упражнил това свое право по отношение на конкретния
свой работник(служител). Трайно установената задължителна практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК,която намира израз напр. в
решение № 310/04.11.2014 г. по гр. дело № 795/2014 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, в решение № 48/14.5.2012 г. по гр. дело № 447/2011 г. ІV-то гр. отд. на
ВКС и мн. др.), приема, че съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с
предмет (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, изцяло в тежест на ответника-работодател е да докаже по
делото, че ищецът-работник/служител е извършил изброените в процесната
заповед за уволнение дисциплинарни нарушения, и ако не ги е доказал с
допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че
уволнението е незаконосъобразно.
Поради тези съображения въззивната инстанция намира,че РС – Плевен не е
допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е посочил изрично на
работодателя, че следва да установява поотделно извършването на всяко
едно от описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушения на трудовата дисциплина,тъй като при оспорване законността на
уволнението именно това е предмета на правния спор,неговата сърцевина.
Освен това,въззивната инстанция взе предвид и това ,че жалбоподателят с
въззивната си жалба не прави искания за събиране пред въззивната
инстанция на други доказателства в подкрепа на твърденията си за
допуснатите от работника дисциплинарни нарушения от което се налага
извода ,че оплакването му за това ,че РС-Плевен не бил посочил на
работодателя за кои обстоятелства не сочи доказателства,се явява чисто
формално направено възражение. В противен случай ,ако жалбоподателят
считаше ,че това е довело до съществено нарушаване на правата му в процеса
,в резултат на което да са останали несъбрани от съда относими към спора
доказателства ,то той би направил искане на осн. чл. 266 , ал. 3 от ГПК за
събиране на тези доказателства. Такива искания, обаче, не са направени с
въззивната жалба от което следва и извода ,че жалбоподателят не разполага с
каквито и да било други допустими и относими към спора писмени или
гласни доказателства , които да ангажира в подкрепа на твърденията си за
допуснати от Т.Д. нарушения на трудовата дисциплина и които да не са били
допуснати от РС-Плевен поради процесуални нарушения.
На първо място следва да се отбележи обстоятелството,че описаните в
3
процесната заповед №78 от 06.02.2020г. нарушения на трудовата дисциплина
не са тринадесет на брой, както твърди жалбоподателя,а са дванадесет,тъй
като от самата заповед се вижда че срещу №5 не е описано и не фигурира
никакво дисциплинарно нарушение,т.е. касае се очевидно за допусната
техническа грешка при издаване на процесната заповед при посочване
номерацията на описаните нарушения на трудовата дисциплина- номерирани
са 13 бр. ,но в действителност са описани дванадесет бр. нарушения .
На второ място въззивната инстанция намира за изцяло правилни
разсъжденията на РС-Плевен според които описаните в процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина за които се сочи , че са били извършени
преди издаването на заповед №558 от 19.12.2019г. с която и е било наложено
дисциплинарно наказание “забележка”,не следва да бъдат съобразявани при
преценката за законосъобразността на дисциплинарното наказани
„уволнение“. Вложената от законодателя логика в нормите, уреждащи
правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на работника
изисква и предполага заедно с това работодателя да посочи всички
констатирани от него нарушения на трудовата дисциплина,които са му дали
основание да наложи съответното по тежест дисциплинарно наказание с
определена заповед,като тяхното извършване и установяване предхожда
издаването на съответната заповед за дисциплинарно наказание.Заедно с това
,по делото не са изложени твърдения от работодателя, че описаните в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушения
на трудовата дисциплина,извършени преди 19.12.2019г. са били установени
от него след тази дата, а няма законова презумпция ,че всички описани от
работодателя във втората заповед за налагане на дисциплинарно наказание –
тази от 06.02.2020г. са били установени от работодателя след издаването на
предходната заповед за налагане на дисциплинарното наказание – тази от
19.12.2019г. Поради това е логично да се приеме,че те са станали известни на
работодателя още преди 19.12.2019г.,когато е била издадена предходната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание,което е само „забележка“.
Както се вижда от мотивите на тази заповед от 19.12.2019г. ,
дисциплинарните нарушения ,които са дали основание за нейното издаване
не са достатъчно ясно индивидуализирани и конкретизирани,а са пределно
общо формулирани като например “не спазва протоколния ред за попълване
на медицинската документация. Има системни пропуски в задължителния
мониторинг на пациентите. Позволява си да не спазва определените часове за
почивка и тяхното времетраене” и др. подобни . В т.вр. всички описани в
заповед номер №78 от 06.02.2020г. нарушения за които се твърди , че са
извършени в периода от 11.10.2019г. до 19.12.2019г. могат да бъдат
квалифицирани било като неспазване на протоколния ред за попълване на
медицинската документация или като пропуски в задължителния мониторинг
на пациентите.Поради тези съображения според въззивната инстанция
правилно РС-Плевен е приел че дисциплинарните нарушения,посочени като
извършени преди 19.10.2019г.вече са били предмет на предходната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание,а именно №558 от 19.12.2019г. и по
тази причина за тях не може втори път на същия работник да се налага друго
4
дисциплинарно наказание.
Поради тези съображения правилно РС-Плевен се е съсредоточил да
изследва нарушенията на трудовата дисциплина, описани в точки
първа,втора,девета,десета и тринадесета от процесната заповед за уволнение,
тъй като се касае за твърдени нарушения на трудовата дисциплина,които са
извършени след 19.12.2019г. ,когато е била издадена предходната заповед за
дисциплинарно наказание.
В точка тринадесета от заповедта е посочено ,че във всеки един от дните в
които служителката е била на смяна в периода от 19.12.2019г. до 03.02.2020г.
са били констатирани системни излизания извън работното място и
провеждане на лични телефони разговори в работна време. На първо място
следва да се отбележи,че липсва достатъчно конкретика при описанието на
извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, които са му
вменени във вина в точка тринадесета, тъй като не е посочено на кои дати са
били констатирани тези излизания извън работното място,колко време
евентуално са продължили те,а същото важи и по отношение на твърдението
за проведени лични телефони разговори в работно време. В тази връзка
следва да се посочи,че и разпитаните по делото свидетели не установяват
конкретни дати на които Т.Д. да е напускала работното си място, нито
установяват времетраенето на това напускане. За да се приеме, че е налице
твърдяната от работодателя системност на извършеното от работника
нарушение на трудовата дисциплина трябва да се установени най-малко три
на брой такива еднотипни нарушения .От показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установяват най-малко три на брой конкретни
отклонения на работника от работното му място. Що се отнася до
провеждането на лични телефони разговори в работно време,то това
обстоятелство не се отрича от самия работник ,но заедно с това се дава
обяснение че провеждането им е свързано с необходимостта да се уведомява
за влошеното здравословно състояние на майка й/което е достатъчно
уважителна причина / ,а освен това не се установява провеждането на тези
кратки телефонни разговори да се е отразило по негативно върху
изпълнението на трудовите задължения на въззиваемата .Заедно с това от
показанията на разпитаните свидетели по делото се установява,че всъщност
и другите медицински сестри носят със себе си личните си телефони и се
случва да провеждат лични разговори по време на смяната си,т.е. не се касае
за укоримо поведение само на Т.Д. , а за обичайна практика и сред другите
служители.
По отношение на нарушенията на трудовата дисциплина ,посочени в т. 1 и
т.2 от Заповедта,правилно РС-Плевен е обърнал внимание върху липсата на
писмени правила , алгоритъм ,стандарт или какъвто и да бил друг нормативен
документ от който да може да се направи извод, че сред задълженията на
медицинската сестра при прием на пациент попада и попълването на
въпросния лист за предоперативна анестезиологична консултация и
последващия реанимационен лист и терапия . В т.см. съдът взе предвид и
5
показанията на свидетелката Р.Х., която сочи,че практиката била сестрите да
попълват изцяло трансфузионните листове , но по принцип те трябвало да
попълват само паспортната част , а останалата част била лекарско
задължение. Освен това ,от това, което може да се предполага ,че е втора
страница от постоперативния реанимационен лист / вложен на л. 131 от
делото на РС-Плевен / има положен подпис на реаниматор ,което предполага
този подпис да е на лекар , а не на дежурната медицинска сестра ,т.е.най-
малко в частта „терапия за денонощието „ би следвало попълването на
документа да се извърши от лекаря реаниматор , а не от дежурната
мед.сестра.
Освен това, както се установява от съвкупната преценка на писмените
доказателства, касаещи лечението на пациента О.П.Г. листа за
предоперативна анестезиологична консултация и преценка ,където е отразена
алергия към „Бисептол „ безспорно се е намирал вложен в историята на
заболяването на този пациент,заедно с другата медицинска документация
,т.е. могло е данните от него да бъдат съобразени независимо от
обстоятелството ,че алергията към Бисептол не е била отразена изрично и в
постоперативния лист на пациента. В т.см. ПлРС е акцентирал и върху
показанията на свидетелката И.К. ,която е постъпила на дневна смяна на
14.01.2020г. /след нощната смяна на Т.Д. / за начина по който самата тя е
установила наличието на алергия за този пациент ,т.е. това обстоятелство е
било видно при преглед на съпътстващата го документация. По отношение на
сочения реанимационен лист от 14.01.2020г. в който според работодателя
било допуснато същото нарушение , следва да се отбележи, че той изобщо не
е представен като документ по делото ,поради което не може да бъде
коментиран.
По отношение на нарушението описано в т. 2 на заповедта нарушение,че на
пациента Огнян Георгиев по време на нощното дежурство ,Т.Д. е въвела
сутрешната доза антибиотик без да е изпълнена и отчетена от лекар
задължителната проба за чувствителност към този антибиотик , въззивната
инстанция ,така както и Плевенски районен съд приема ,че и това нарушение
остава недоказано. На първо място от така описаното нарушение не става
ясно какъв е антибиотика ,който се твърди ,че е бил приложен на пациента и
по отношение на който не била извършена преди това проба за
чувствителност.Това ,което може да се установи от представеното на л. 131 от
делото на РС-Плевен доказателство е ,че в 17 ,30 ч.на пациента е била
направена проба от лекар с „Лифурокс „ и че този медикамент именно е бил
приложен на пациента в 6, в 14 и 22 ч. от което действително се налага
извода,че въпросния медикамент, ако условно се приеме ,че той се визира в
заповедта е бил приложен още от сестрата от дневната смяна без да е била
извършена въпросната проба за чувствителност , а не за пръв път от Т.Д.
,която е поела нощната смяна на 13 срещу 14.01.2020г.
Съвсем прецизни и логични са изложените от РС-Плевен съображения и
относно нарушението на трудовата дисциплина , описано в т. 9 от заповедта и
6
касаещо непредаване на 16.01.2020г. на нужната информация и
документация за пациентите при предаване на следващите дежурни,поради
това ,че Д. провела телефонен разговор ,който осуетил въпросното предаване.
От представения по делото работен график се вижда ,че в следващата смяна
са били м.с. Л.С. и м.с. Н.Л. . Те ,обаче, не са посочени от работодателя като
свидетели ,които да бъдат разпитани и до потвърдят изложеното в заповедта
за допуснато подобно нарушение на трудовата дисциплина,което да им е
попречило да приемат по надлежния ред смяната си . Самата Т.Д. не отрича
,че действително се е наложило да проведе телефонен разговор при предаване
на дежурството на посочената дата ,но той не е бил от такова естество и с
такава продължителност ,че да осуети изцяло предаването на нужната
информация и документация за пациентите. Правилно освен това РС-Плевен
не е кредитирал показанията на свидетелката И.К. която също твърди ,че се е
случило ищцата да не и предаде по надлежния ред болните от смяната си ,но
освен ,че не установява на коя дата е станало това ,тя както се вижда от
графика за дежурствата не е била на смяна на 16.01.2020г.,т.е. очевидно не е
присъствала на посоченото в заповедта конкретно нарушение на трудовата
дисциплина.
Колкото до посоченото в т. 10 от заповедта нарушение,касаещо неправилно
попълване на трунсфузионния лист за преливане на кръв на пациента В.П.В.
,то се състои в това ,че в графата „фиш за съвместимост“ била попълнила
номера на фиша за имунохематологично изследване , а не номера на самия
фиш за съвместимост. Действително вместо № 28 ,което е номер на фиша за
имунохематологично изследване/ на л. 146 от делото на РС-Плевен /,се вижда
,че номера на фиша за съвместимост за този пациент е №30. От изложеното в
заповедта за това нарушение не става ясно как тази неточност в номерацията
би се отразила върху лечението на пациента,като се има предвид, че за да се
предприеме преливане на кръв на конкретния пациент следва да се съобразят
както фиша за имунохематологично изследване на кръвната група на
пациента, така и фиша за съвместимост на неговата кръвна група с тази на
конкретните сакове с кръв, която ще се прелива на този пациент,т.е.
необходима е съвместна преценка и на двата документа за да не се допусне
грешка при преливането на кръв. Колкото до това,че била отразила номер на
фиш за съвместимост на ПЗП за която пък изобщо не се съставял такъв фиш ,
то и в т.сл. очевидно се касае за незначително нарушение ,след като априори е
ясно ,че такъв фиш не се съставя ,следователно не е и необходимо да се
извършва някаква съпоставка и да се следи за номера на такъв един фиш що
се касае за ПЗП / прясно замразена плазма /.
Не на последно място в т.вр. пък следва да се отбележи ,че въпросния
трансфузионен лист носи едновременно най-отдолу под цялото му
съдържание подписа не само на м.с. Т.Д. , но и на д-р М. ,което предполага ,че
и двете отговарят за цялото съдържание на процесния трунсфузионен лист
,т.е. това означава че и д-р М. би следва да носи отговорност за верността на
попълнените в трунсфузионния лист данни , а не само и предимно
медицинската сестра Д.. И в т.вр. отново следва да се посочи, че в
7
представените от работодателя документи - длъжностната характеристика на
медицинската сестра и правилата за работа в отделението не е изрично
предвидено кой и коя част от този трансфузионен лист попълва. В т.вр.съдът
съобрази и показанията на разпитаните по делото свидетели ,които
установяват различна практика в отделението , а именно ,че някои лекари
изцяло попълват въпросните листове , докато други само се подписват под
тях ,а попълването се извършва от сестрата.
В т.вр. следва да се отбележи ,че дори условно да се приеме ,че
нарушенията ,посочени в т.3 , т. 4 ,т. 5 , т. 6 не са били предмет на
предходната Заповед № 558 / 19.12.2019г. те са еднотипни с това ,описано в
т.10 ,обсъдено по –горе и по отношение на тях важат същите мотиви ,които
бяха изложени по –горе.Касае се за нарушения на формално извършване –
посочване на номера на фиша за имунохематологично изследване вместо
номера на фиша за съвместимост,които не са предизвикали някакъв
конкретен проблем или опасност за пациента ,доколкото и двата документа –
фиша за имунохематологично изследване и фиш за съвместимост се
съдържат в медицинското досие на пациента и могат да бъдат взети предвид
от служителя ,който ще извършва конкретното кръвопреливане. В т. вр.съдът
съобрази покаманията на свидетелката Анна Накова ,която сочи ,че това
което е попълнила Т.Д. в трансфузионния лист е„некоректно спрямо
медицинската документация . като заедно с това заявява,че „ ако кръвната
група съвпада не го / пациента /излага на риск ,тъй като самата плазма няма
фактор „и отново повтаря „ иначе не излага пациента на риск „.
Колкото до това ,че в същия лист било посочено ,че преливането на кръв е
извършено в работно време вместо по време на нощната смяна , то и тук
следва да се отбележи ,че това не може да бъде третирано като нарушение на
трудовата дисциплина ,доколкото дневната и нощната смяна поначало са
части от работното време на съответния работник или служител ,когато е
предвиден и въведен сменен режим на работа , т.е.положеният по време на
нощната смяна труд също така се явява по принцип положен в рамките на
работното време ,тъй като се касае за болнично заведение с непрекъснат,
сменен режим на работа. Антонима на понятието „работно време“ в т.см. не е
понятието „нощна смяна „ , а понятието „извън работното време“ , което
предполага да се касае за положен извънреден труд ,какъвто безспорно
настоящият случай не представлява. Това ,че се касае за извършени
манипулации по време на нощната смяна не означава ,че те са извън рамките
на редовното работно време , а само че се касае за положен нощен труд по
смисъла на чл. 140 от КТ. В т.см. отразеното в същия лист ,че преливането на
кръв е извършено в работно време вместо по време на нощната смяна не е
невярно,тъй като понятието работно време е по –широкото понятие което
обхваща както дневната смяна ,така и нощната смяна.
Колкото до вложените в делото 17 р. писмени оплаквания срещу ищцата ,
които според жалбоподателя изобщо не били кредитирани от РС-Плевен и от
чието съдържание се установявало неизпълнението на служебните
8
задължения от ищцата и липсата на професионални ,морално -етични и
човешки качества за изпълнение на сестринската професия ,следва да се
отбележи ,че самият работодател по –нататък в жалбата си сочи ,че
писмените оплаквания НЕ СА сред нарушенията на трудовата дисциплина,
които са установени при уволнената служителка . В т.см. самият работодател
признава ,че те са ирелевантни от гл.т. на изследване и установяване на
основния спорен въпрос –дали действително са извършени сочените в
конкретната заповед за дисциплинарно наказание , нарушения на трудовата
дисциплина,описани в 12 пункта. Сочи се ,че тези оплаквания били „обсъдени
от работодателя само при оценяване на обстоятелствата по смисъла на чл. 189
от КТ ,но не визират конкретните нарушения на които стъпва заповедта“. Чл.
189 от КТ посочва кои обстоятелства следва да бъдат съобразени от
работодателя при определяне на дисциплинарното наказание и това са
тежестта на нарушението ,обстоятелствата при които е извършено ,както и
поведението на работника и служителя .След като въпросните 17 бр.писмени
оплаквания не се отнасят до визираните в заповед № 78 от 06.02.2020г.
нарушения на трудовата дисциплина и не са свързани с поведението на
работника нито при извършване на конкретните визирани в нея нарушения,
нито пък с поведението на работника в процедурата по налагане на
наказанието ,то те изобщо нямат място в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание,т.е. неправилно фигурират в т.ІІ .1 от заповедта
като обстоятелства взети предвид от работодателя при определяне на
дисциплинарното наказание ,което да и бъде наложено.Това само по себе си
представлява форма на незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание,след като при неговото определяне са съобразени фактори и
обстоятелства извън посочените в чл. 189, ал.1 от КТ. Не е законосъобразно
при определяне на дисциплинарното наказание да се съобразяват някакви
общи характеристични данни за работника и негови прояви ,които не са
квалифицирани от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина и
очевидно само целят да засилят негативните внушения относно личността на
м.с.Т.Д..
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
първоинстанционно решение не страда от посочените във въззивната жалба
пороци ,обосновано е на събраните по делото писмени и гласни
доказателства,правилно е установена фактическата обстановка и въз основа
на нея пък са направени верни правни изводи относно незаконосъобразността
на наложеното на Т.Д. най-тежко дисциплинарно наказание“ уволнение
„Това обуславя изхода на делото и по акцесорните искове по чл. 344 , ал.1 т.2
и т.3 от КТ ,които също така правилно са уважени от РС-Плевен.
Поради това обжалваното решение на ПлРС следва да бъде потвърдено. С
оглед този изход на делото ,следва въззивникът да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за тази
инстанция ,които според представените доказателства за тяхното извършване
са в размер на 600лв.
9
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №260461/12.11.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2062/2020г.на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „***„ ЕАД, ЕИК-
***, със седалище и адрес на управление гр.София , п.к.1172 ,*** да заплати
на Т. Р. Д.,с ЕГН-*** направените от нея деловодни разноски пред
въззивната инстанция ,в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10