№ 68
гр. Габрово, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно административно
наказателно дело № 20214200600230 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на обвиняемия Г. М.
М. от с. Д., общ. Севлиево, чрез договорния защитник адвокат Р.Б. от АК
Габрово против Решение № 72 от 12.08.2021 година, постановено по АНД №
186/2021 г. на Районен съд Севлиево.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
обвиняемия Г. М. М. от с. Д., община Севлиево, роден на 01.03.2001 година в
гр. Севлиево, български гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.02.2021 година
около 18,45 часа на Главен път 1-44 при км. 5+850 в района на комплекс
"Малибу" в землището на гр. Севлиево, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал в
джоб на връхна дреха високо рискови наркотични вещества - суха растителна
маса от рода на конопено растение коноп /канабис, марихуана/ с тегло 5,14
грама със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
13,9% на стойност 30,84 лева, като деянието представлява маловажен случай,
1
с което е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал. 3, т. 1,
предложение първо от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е
ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание - ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/.
Съдът е постановил веществените доказателства: високорисково
наркотично вещество - коноп /марихуана, канабис/ с тегло 4,77 грама,
представляващи остатък след извършена физико - химическа експертиза,
предадени на съхранение в Централно митническо управление Отдел „НОП"
гр. София с Приемно - предавателен протокол № 76521 от 18.02.2021 година
се ОТНЕМАТ в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК,
като след влизане на решението в сила да се унищожат по реда на ЗКНВП.
Съдът е постановил веществените доказателства: 1 брой полиетиленов
плик, съдържащ празни опаковки от ВД /5 броя парчета алуминиево фолио/,
след влизане на решението в сила да се унищожат.
Съдът е осъдил обвиняемия Г. М. М. да заплати по сметка на ОД на
МВР Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 107,60 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт,
което обуславя процесуалната й допустимост.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и практиката на
съдилищата. Наложеното със същото наказание било явно несправедливо и не
съответствало на интензитета на деянието и дееца. Неправилно били
разтълкувани нормите на Наказателния кодекс от страна на
първоинстанционния съд. Неправилно била разтълкувана фактическата
обстановка. Обвинителната теза била кредитирана така, както е внесена.
Съдът не отчел действителната обществена опасност на деянието и на дееца.
Неправилно били разтълкувани нормите на Наказателно-процесуалния
кодекс. В ущърб на защитата била толерирана обвинителната теза и в
частност доказателствата, на които се позовавало държавното обвинение.
Решението се обосновавало на доказателства, които не били събрани по
надлежния ред и в процесуалните срокове за това.
Претендира се въззивният съд да отмени Решение № 72 от 12.08.2021 г. по
АНД № 186/2021 г. по описа на Районен съд Севлиево като неправилно,
2
необосновано и постановена в противоречие с материалния закон, вместо
което да постанови нов съдебен акт, с който обвиняемият да бъде оправдан
поради недоказаност на деянието и липса на престъпление от обективна
страна. При условията на алтернативност се претендира да бъде постановен
акт, с който обвиняемият да бъде признат за невинен на основание чл. 9, ал. 2
от НК. При условията на алтернативност се претендира въззивният съд да
измени размера на наказанието, като наложи такъв, ориентиран към
минимума с оглед финансовите възможности на обвиняемия.
С жалбата не се представят нови доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 27.10.2021 г. защитникът адв. Р.Б.
поддържа жалбата и направените искания.
Обвиняемият Г.М. не се явява пред съда и не взема лично становище,
независимо от предоставената възможност.
Окръжният прокурор изразява становище, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
На 10.02.2021 година свидетелите С.Д. и колегата му Д.Д. - служители
в РУ на МВР - Севлиево, изпълнявали служебните си задължения по охрана
на обществения ред. Около 18,20 часа същите получили сигнал от
оперативния дежурен полицай да спрат за проверка лек автомобил марка
"Киа Соренто" с per. № ***, който се движел по ГП 1-44 Габрово - Севлиево.
Около 18,45 часа полицейските служители от автопатрула спрели посочения
автомобил в района на паркинга преди комплекс "Малибу" в землището на гр.
Севлиево. При извършената проверка полицейските служители установили,
че автомобилът се управлява от Й.Й. от с. Д.. Като пътник на предната дясна
седалка се возил обв. Г.М.. При проведена беседа с него последният признал
пред свид. Д. и колегата му - свид. Д., че държи в себе си наркотични
вещества - марихуана, които се съгласил да предаде доброволно. С Протокол
за доброволно предаване от 10.02.2021 годна обвиняемият М. предал 5 броя
станиолови свивки, съдържащи суха зелена листна маса и 1 бр. глава от
зелена суха листна маса, за които обяснил, че представляват марихуана и са
предназначени за лична употреба.
За случая незабавно бил уведомен дежурния разследващ полицай, който
3
извършил оглед на приобщените веществени доказателства, при който
установил, че същите са с общо бруто тегло 6,27 грама. При извършване на
полеви наркотест на произволно избрана част от веществото било установено,
че същото реагира на канабис. След извършване на огледа петте станиолови
свивки, съдържащи зелена суха листна маса и главата със зелена суха листна
маса били запечатани в присъствието на поемните лица, обозначени като
обект № 1 и изпратени за извършване на физико - химическо изследване.
От заключението на извършената в хода на разследването съдебно
физико - химическа експертиза № 94/15.02.2021 година се установява, че
представеният за изследване обект № 1 представлява коноп с общо нетно
тегло 5,14 грама и съдържание на активно наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 13,9 % тегл. на обща стойност 30,84 лева. За нуждите
на физико - химическата експертиза били изразходени общо 0,37 грама от
изследваното вещество.
С Приемно - предавателен протокол № 76521/18.02.2021 година
останалият след извършеното изследване коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 4,77 грама бил предаден за съхранение на отдел "МРР - НОП" при
Централно митническо управление гр. София.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват гласните, писмените и
веществените доказателства по делото. Фактът, че именно обвиняемият Г.М.
е държал наркотичното вещество се потвърждава от показанията на
свидетелите С.А. Д. и Д.Г. Д., както и от протокола за доброволно предаване
на л. 3 от ДП. Видно е, че след зададен въпрос от полицейските служители,
дали държи наркотични вещества, обв. М. е потвърдил, че държи такива,
извадил е от джоба на връхната си дреха 5 броя станиолови свивки,
съдържащи суха зелена листна маса и 1 бр. глава от зелена суха листна маса,
заявил е, че този наркотик е за лична употреба и го предал доброволно, за
което е съставен протокол. Твърдението, че марихуаната е собственост на
обв. М. и е предназначена за лична употреба е записано и в протокола за
доброволно предаване от 10.02.2021 г. От изготвената по делото физико -
химическа експертиза № 94/15.02.2021 година става ясно, че предаденото от
4
Г.М. действително представлява коноп /марихуана/ със съдържание на
активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,9 % тегл. и
е на стойност 30,84 лева. По делото е безспорно, че М. не разполага с
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите да държи наркотични вещества.
Доводите на обвиняемия и неговия защитник за несъставомерност на
това деяние поради наличие на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2
от НК не могат да бъдат споделени. Действително, количеството марихуана,
което е открито у Г.М. не е значително и е на ниска стойност. М. не е осъждан
за извършени други престъпления от общ характер. Тези обстоятелства са
отчетени при квалификацията на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК -
маловажен случай. Хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК е налице, когато деянието,
макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Правилно районният съд
е съобразил трайната съдебна практика, съгласно която престъплението по чл.
354а от НК засяга важни обществени отношения, свързани с опазване на
здравето и най-вече това на младите хора, които преимуществено употребяват
наркотични вещества, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може
да бъде прилагана само в инцидентни случаи на държане на наркотични
вещества или техните аналози и то в съвсем минимални количества.
Държането на наркотик от обв. М. не може да се възприеме, като
"инцидентно". В същия са открити пет отделни свивки, съдържащи суха
зелена листна маса и 1 бр. глава от зелена суха листна маса /марихуана/, от
които могат да се направят няколко цигари. Това количество не може да бъде
употребено наведнъж и предполага държане на наркотичното вещество през
по-продължителен период от време. Горното противоречи и на твърдението
на жалбоподателя, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна. В разглеждания случай деянието, в което се е изразило
престъплението, накърнява обществените отношения, свързвани с опазването
на народното здраве. Държането на наркотик, който е достатъчен дни наред
да уврежда човешкия организъм не може да се възприеме, като деяние с
незначителна опасност за обществото. Обстоятелството, че обвиняемият
полага обществено полезен труд и е съдействал за разкриване на обективната
истина не е основание да не бъде наложено предвиденото в закона
5
административно наказание. По тази причина, въззивният съд прие, че
извършеното не носи белезите на визираната в чл. 9, ал. 2 от НК проява, която
само формално изпълнява признаците на престъпление.
В пледоарията на защитата се подържа твърдение, че наркотичното
вещество не е иззето по съответния ред, поради което по делото липсвал
предмет на престъплението. Излага се, че след като наркотичното вещество е
предадено с протокол за доброволно предаване от обвиняемия на полицейски
служител, и това се е случило преди формалното образуване на наказателното
производство по реда на НПК с първо следствено действие, липсва предмет
на престъплението. Наред с това се застъпва позицията, че протоколът за
доброволно предаване от 10.02.2021 г. се явявал негодно доказателствено
средство, защото е съставен от некомпетентен орган и не отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Въззивният съд намира тези възражения
за неоснователни. Виждането на защитата се основава на това, че в
съдебната практика е налице известно противоречие по въпроса дали
протоколът за доброволно предаване съставлява писмено доказателствено
средство (примерно Р-102-12-ІІ на ВКС) или писмено доказателство
(примерно Р-93-12-І на ВКС). Не съществува спор обаче, че доброволното
предаване не е регламентирано като отделен способ за събиране на
доказателства, за който НПК да предвижда конкретно установена процедура
за провеждането му. Разглежданият по настоящото дело протокол за
доброволно предаване установява единствено факта на предаването на
описаните в него 5 броя станиолови свивки, съдържащи суха зелена листна
маса и 1 бр. глава от зелена суха листна маса, които обвиняемият е извадил от
джоб на връхната си дреха. Тъй като протоколът за доброволно предаване не
е документ, регламентиран в НПК, няма законово изискване същият да е
съставен от разследващ орган (Р-97-11-ІІІ на ВКС) и при участието на поемни
лица. Не е налице основание за изключване на наркотичното вещество от
доказателствата по делото и заради това, че протоколът за доброволно
предаване е съставен преди формалното образуване на наказателното
производство. Събраните в рамките на предварителната проверка писмени
доказателства се прилагат към материалите по образуваното досъдебно
производство, което е сторено и в случая. Константна е практиката на ВС и
ВКС по наказателни дела, поддържана в множество решения, че механизмът
на събиране на веществени доказателства може да бъде установяван чрез
6
всички способи, регламентирани в НПК, включително и чрез гласни
доказателствени средства - свидетелски показания. В случая анализът на
показанията на свидетелите С.А. Д. и Д.Г. Д. не оставя каквото и да е
съмнение за произхода на приложените по делото веществени доказателства,
представляващи наркотични вещества. Освен, че след зададен въпрос, обв. М.
вербално е потвърдил държането на наркотични вещества, същият е извадил
наркотика, предал го е на полицейските служители и е пояснил, че е негов,
предназначен за лична употреба. Няма твърдение или данни приобщените по
делото пет отделни свивки, съдържащи суха зелена листна маса и 1 бр. глава
от зелена суха листна маса /марихуана/ да са били държани от друго лице към
момента на полицейската проверка. Следователно, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, анализът на доказателствената съвкупност води до
извода, че на посочените в обвинителния акт място и време наркотичните
вещества са държани от обвиняемия М.. Бързото полицейско производство е
започнало същият ден, на 10.02.2021 г., като е разпитан полицейският
служител С.Д., който е предал на разследващия орган полученият от Г.М.
наркотик с разписка, а след това за приобщаваното му е извършен и оглед на
веществени доказателства. След като уличеното в извършване на
престъпление лице желае доброволно да предаде на полицейските органи
намиращи се у него незаконни и опасни вещества, абсурдно е да се счете, че
полицейският служител следва да откаже да ги приеме и така да продължи
извършването на престъпното деяние във времето, до евентуално образуване
на досъдебно производство. От значение за делото е, че веществените
доказателства - наркотични вещества са приобщени в производството по
съответния ред и няма съмнение, че това е марихуаната, която обв. М. е
извадил от джоба на връхната си дреха е предал на полицейския екип.
Въззивният съд намира, че веществените доказателства по делото са годни да
послужат като основа за правни изводи.
Пред въззивния съд не се излагат други доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, което да налага следващо обсъждане. В
заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна обуславя
цялостното му потвърждаване. Изведеният в него извод почива на
извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.
Налице са предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. За
7
извършеното от обвиняемия Г.М. умишлено деяние се предвижда наказание -
глоба до хиляда лева. М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава осма, раздел ІV от НК. Няма причинени с
престъплението имуществени вреди, които да са съставомерни. За
приложението на текста е без значение дали целите на наказанието могат да
бъдат постигнати чрез този вид наказание, тъй като разпоредбата е
императивна.
Правилно е определено административно наказание глоба в
минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е обсъдил и
съпоставил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно:
Извършеното престъпление не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, макар
да се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност,
която се обуславя от динамиката на извършване на такъв род престъпления.
Като смекчаващи вината обстоятелства са ценени чистото съдебно минало на
обвиняемия, липсата на вредни последици за други членове на обществото,
съдействие за разкриване на обективната истина и осъзнаване на вината.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, когато за извършеното
престъпление е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на
тази глоба. Следователно, глоба в по-висок размер не може да бъде наложена.
Административното наказание - глоба в размер на 1000 лв. не може да се
обсъжда като прекомерно, с оглед вида и характера на извършеното деяние.
Освен това, разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК предвижда забрана
административното наказание да надвишава размера на предвиденото за
съответното престъпление наказание глоба, когато законът предвижда за него
само глоба или глоба и друго по-леко наказание. Минималният размер на
административното наказание обаче е визиран в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1
от НК и поради това съдът следва да се съобрази именно с него в тези случаи,
а не с минималния размер, предвиден за наказанието глоба по чл. 47 от НК и
в този смисъл е Решение № 69/2010 г. на ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о., в
което се коментира, че административното наказание по чл. 78а, ал. 5 във вр.
с ал. 1 от НК не може да бъде по-малко от предвидения в ал. 1 минимум от
1000 лева. Това е така, понеже поначало прилагането на административна
санкция вместо наказателна е винаги по-благоприятния вариант за
обвиненото лице. В този смисъл, ако предвиденото в закона наказание за
8
съответното престъпление е само глоба до 1000 лева или редом с нея е
предвидено и друго по-леко наказание, тогава при определяне на
административното наказание, същото би могло да бъде единствено в размер
на 1000 лева. С оглед горното, претенция за намаляване размера на глобата е
неоснователна.
Правилно е определен размера на дължимите разноски, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК.
Разпореждането с веществените доказателства е в съответствие с
разпоредбите на чл. 354а, ал. 6 и чл. 109 от НПК.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 12.08.2021 година, постановено по
АНД № 186/2021 г. на Севлиевски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9