**006
гр. ***, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110133224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу А. Б. Г.. Предявен е иск
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 11475,00 лева,
представляваща неустойка по сключен между страните договор.
Ищецът твърди, че на 28.07.2021 г. между него, в качеството му на наемодател с
търговското наименование „***“, и ответника, в качеството му на наемател, бил
сключен договор от разстояние за наемане на превозни средства и предоставяне на
услуги, като сключването на договора се осъществило чрез средствата за комуникация
от разстояние в мобилното приложение на ищцовото дружество (http://***.bg).
Първоначалната регистрация на ответника в посоченото мобилно приложение била
извършена на 28.07.2021 г., като от тази дата ответникът многократно използвал
услугите на ищцовото дружество. На 14.12.2021 г., в 02:36:12 ч., А. Г. резервирал чрез
мобилното приложение лек автомобил „***“ с рег. № ***, предоставен за ползване на
„*** от лизингодателя „****“ ООД. В 02:36:12 ч. на 14.12.2021 г. било стартирано
управлението на автомобила, като времето и посоката на движение били отчетени от
системата за дистанционно наблюдение. При проверка от органите на реда около 03:33
часа, на ул. „***“ в гр. ***, било установено, че автомобилът бил управляван от лицето
1
М*** М*** Ал*** А*** който не притежавал свидетелство за управление на МПС.
Поради така установеното нарушение на виновния водач бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, а по отношение собственика на
автомобила била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
„Прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“, като били отнети и
регистрационните табели на автомобила. Мястото на инцидента било посетено от
служител на ищцовото дружество, който подал информация в мобилното приложение
относно необходимостта от репатриране на автомобила, предвид наложената мярка.
Управляването на МПС от трето лице, а не от наемателя, протИ.речало на клаузите по
сключения между страните договор (на чл. 3.4), като в резултат на неизпълнение на
поетите от страна на ответника-наемател договорни задължения ищецът претърпял
вреди, изразяващи се в невъзможността му да ползва електромобила за търговската си
дейност през продължителен период от време. Поради това ищецът поддържа, че
ответникът му дължал неустойка, уговорена в чл. 4.3 от договора, в размер на 75 % от
приложимата към момента на нарушението дневна наемна цена, начислима на всеки 24
часа, а именно в размер на 63,75 лева (при дневна наемна цена от 85,00 лева), като за
целия период на прекратена регистрация на автомобила от 6 месеца дължимата
неустойка била в размер на 11475,00 лева. Ищцовото дружество сочи, че направило
опити за извънсъдебно уреждане на спора между страните чрез изпращане по имейл на
уведомление и покана за заплащане на неустойката на 11.01.2022 г. Поради липсата на
плащане от страна на ответника ищецът моли предявеният от него иск за заплащане на
дължимата по договора между страните неустойка да бъде уважен до пълния предявен
размер от 11475,00 лева, като в полза на дружеството бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника А. Б. Г. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Отговор е подаден от назначения му особен представител,
който оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че не били доказани
изложените в исковата молба твърдения за наличие на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните, както и тези за реално ползване от
страна на ответника на предоставяните от ищцовото дружество услуги. Поддържа, че
А. Г. не бил участвал в описания в исковата молба пътен инцидент и не бил
съпричастен към настъпилите от него вреди, като се оспорва надлежната му
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Според изложеното в
отговора на исковата молба, не било налице твърдяното от ищеца неизпълнение на
договорни задължения. Релевирано е възражение за нищожност на клаузата, въз основа
на която се претендира заплащането на процесното вземате, тъй като размерът му
излизал извън присъщите на неустойката функции. Поддържа се, че получаването на
неустойка в претендирания размер водело до получаване на възнаграждение за
непредоставена услуга в размер, значително по-висок от реално претърпените вреди.
2
Ответникът сочи, че клаузата за неустойка не била индивидуално договорена по
смисъла на чл. 146 ЗЗП и протИ.речала на добрите нрави. Направено е възражение за
прекомерност на същата. Оспорва се получаването на извънсъдебна покана от
ответника за заплащане на процесното вземане. Въз основа на изложеното е направено
искане за отхвърляне на исковата претенция в цялост.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на А. Б. Г. да заплати на „*** сумата от 11475,00 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение по договор за наемане на превозни средства
и предоставяне на услуги, сключен между страните чрез мобилно приложение
(http://***.bg) на 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
материално-правни предпоставки: наличието на валидно сключен между страните
договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги; качеството си на
изправна страна по процесния договор; съществуването спрямо ответника на валидно
и изискуемо задължение по процесния договор, неизпълнението на което да е скрепено
с валидно уговорена клауза за неустойка в определен или определяем размер, както и
възникването на вземането за неустойка в тежест на ответника. От друга страна,
ответникът следва да установи нищожността на процесната клауза за неустойка на
основанията, посочени в отговора на исковата молба, както и точното изпълнение на
задълженията си по договора. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.
Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата може да
бъде сключена по електронен път, чрез подписването с обикновен електронен
подпис. С оглед правилото на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма в този случай
следва да се счита за спазена. Съгласно легалната дефиниция в чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23.06.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,
електронен подпис представлява данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. Гореизложеното води до извод, че
като електронен подпис следва да бъде приета всяка информация в електронна форма,
която позволява еднозначно установяване на авторството на изявлението от страна на
3
адресата. Законодателната уредба в тази част не отчита технологичната сигурност по
отношение на установяването на автора на волеизявлението.
Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис,
когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител
разпечатка на сключения договор е налице клауза в чл. 2. 4, с която страните заявяват
изрично, че сключването на процесния договор и потвърждаването на общите условия
по електронен път имат същите правни последици като саморъчен подпис. В тази
връзка следва да се приеме, че с попълването на лични данни в заявление на интернет
сайта на ищеца като три имена, ЕГН, адрес, електронна поща и телефонен номер, и
потвърждаването на общите условия от ищеца, ответникът е станал страна по
правоотношение от разстояние по смисъла на ЗПФУР, с предмет отдаване под наем на
електрически задвижвано превозно средство.
По тези съображения съдът намира за установено, че между ищеца и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между „*** (с
търговското наименование „***“), в качеството на наемодател, и А. Б. Г., в качеството
на наемател, договор за наем на МПС от 28.07.2021 г., чрез регистрация в уебсайта на
ищеца за наемане на превозни средства и приемане на общите условия към договора.
Съгласно приложените по делото справки от GPS системата за дистанционно
наблюдение (л. 53 - 54), на 14.12.2021 г. в 02:36:12 ч. потребител с посочени имена А.
Б. Г. е запазил през мобилно приложение лек автомобил, марка „***“, с рег. № ***,
който е стартиран в 02:36:17 ч. и с отбелязан край на пътуване в 04:09:22 ч.
Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка по
съставен АУАН № 220144/14.12.2021 г. (л. 107 - 115), на 14.12.2021 г., в 03:33 ч., в гр.
***, пред ул. „***-ма“ ** (***), при управление на лек автомобил „***“, с рег. № ***,
собственост на „***, с посока от ул. „***“ към ул. „***-ма“, е извършена проверка на
автомобила, при която е установено, че водачът М*** А*** М*** Ал*** М***
управлява ППС, без да е правоспособен водач, тоест - без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство. В тази връзка по силата на Заповед № 21-
4332-007035 от 15.12.2021 г. (л. 111) и на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, на
собственика на автомобила е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети и 2 бр.
регистрационни табели № ***. От изложената информация в представената докладна
записка от 14.12.2021 г. на полицай Георги Г. (л. 113) се установява, че в автомобила е
имало и още едно лице – А. Б. Г., ЕГН: **********.
При анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
ответникът е нарушил задължението си по т. 3. 4 от договора да не предоставя
превозното средство за ползване от друго лице, в резултат на което за ищеца са
4
настъпили вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва автомобила съобразно
предназначението му поради отнемането на регистрационните му табели. Изложеното
ангажира отговорността на А. Г. по т. 20 от Приложение № 1 към договора, озаглавено
списък на неустойки, в което са описани дължими неустойки от наемателя в полза на
наемодателя за неизпълнение на договора. Съгласно съдържанието на цитираната
точка, при действия/бездействия на наемателя, в резултат на които превозното
средство бъде конфискувано от компетентните органи и/или бъдат отнети необходими
документи за законосъобразното му управление, и/или регистрационни табели, и/или
други принадлежности, се дължи неустойка в размер на 75 % от приложимата към
момента на неизпълнението дневна наемна цена, начислимо на всеки 24 часа.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно за действителността на неустоечното съглашение. Преценката за
нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при използването на критерии като естеството на
задълженията на парични или на непарични; размера на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи –поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението –
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, и други.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
При извършена преценка за действителност съобразно посочените критерии
съдът намира, че е уговорена валидна компенсаторна неустойка. Същата обезпечава
изпълнение на задълженията на наемателя по сключеното между страните
правоотношение и има функцията да обезщети вредите, които дружеството би
претърпяло при тяхното нарушаване. В конкретния случай вредите за ищеца са
настъпили поради отнемането от компетентните органи на регистрационните табели на
автомобила, довело до невъзможността за ползване на актива (МПС) според
предназначението му – отдаването му под наем на трети лица срещу определено
възнаграждение.
Безспорно се установява причинно-следствената връзка между настъпилия
вредоносен резултат и протИ.правното поведение на ответника, изразяващо се в
предоставянето на процесния автомобил на трето лице. Уговореното задължение за
бездействие на наемателя – да не предоставя права на друго лице да ползва превозното
средство (т. 3.4), е непарично по своя характер и съществено за сключения договор за
наем, тъй като наемодателят одобрява създаването на акаунт на наемателя в мобилното
5
приложение (т. 2.2) съобразно предоставената информация при регистрацията. За
целта същият извършва преценка за добросъвестността на наемателя, в това число дали
би застрашил превозното средство и/или сигурността на участниците в движението,
както и дали нарушава системно разпоредбите на действащите нормативни актове
и/или на самия договор и общите условия към него. От друга страна, предвиденият
размер на уговорената неустойка в процентно съотношение на база дневната наемна
цена на автомобила кореспондира с претърпените от неизпълнението вреди
/пропуснати ползи от нереализирана печалба/, с оглед интереса на наемодателя като
търговец и предназначението на наетия автомобил за търговска дейност.
Съдът отчита още обстоятелството, че процесният автомобил е предоставен от
ответника за ползване не просто на трето за договора лице, но на неправоспособен
водач, което само по себе си е основание за административно-наказателната
отговорност на водача по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП. Изложеното, по аргумент за
по-силното основание, обуславя крайния извод за основателност на предявения иск и
ангажиране на отговорността на А. Г. за претърпените от ищеца вреди.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, като вещото лице е работило на база получените
наемни приходи от случайно подбран автомобил с марка „***“, модел „***“
(идентичен на процесния), с рег. № ***. При сравнителен анализ на предоставените от
ищеца данни се установява, че за часовия диапазон на ползването му за периода от
14.12.2021 г. до 14.06.2022 г. (6 месеца, с оглед наложената принудителна
административна мярка) от случайно подбрания автомобил са реализирани приходи от
наем в размер на 10677,02 лв. Съдът намира, че така изчислената от вещото лице сума
представлява размера на претърпените от ищеца вреди под формата на пропуснати
ползи от нереализираната печалба от спрения от движение лек автомобил.
За определяне размера на претендираната неустойка, ищецът е използвал
дневната наемна цена за л. а. „***“ към момента на нарушението – 14.12.2021 г., а
именно – 85,00 лв. на ден, която цена е валидна от 01.12.2021 г., съгласно представена
по делото справка за наемните цени на автомобилите за периода от 2017 г. до месец
септември 2022 г. (стр. 3, ред 10 от справката – л. 122 от делото). Така, за целия период
на спиране от движение на моторното превозно средство от 6 месеца (180 дни), общият
размер на неустойката възлиза на 11475,00 лв.
Съобразявайки заключението по ССчЕ, както и обстоятелството, че процесната
неустойка е изчислена единствено на база дневната цена за работни дни, без отчитане
на цената за почивни дни, нито на минимално предвидения пробег от 15 минути, в това
число и цената за пробег в размер на 0,49 лв. на минута, съдът приема, че
претендираната от ищеца неустойка не е прекомерна, поради което предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
6
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в негова полза следва да се присъдят направените в исковото производство
разноски в общ размер на 1704,60 лева за платена държавна такса, депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение. Последното е действително заплатено на
Адвокатско дружество „***“ по банков път с платежно нареждане от 24.08.2022 г., на
основание издадена фактура № **********/29.07.2022 г. (л. 173 - 174).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат и направените разноски в
обезпечителното производство по ч. гр. д. № 29132/2022 г. по описа на СРС, 173-ти
състав, които следва да се присъдят от съда с окончателното съдебно решение по
същество на спора (така – Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС). По
делото са ангажирани доказателства за заплатени държавна такса по сметка на СРС и
адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „***“ (л. 161, л. 164-167,
л. 171 и 172). Същите възлизат в общ размер на 412,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийска районен съд изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице по ССчЕ в размер на 300,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „********, да
заплати на „***, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“,
бул. „****“ № ****, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 11475,00 лева
(единадесет хиляди четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение по договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги, сключен между страните чрез мобилно приложение
(http://***.bg) на 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба (21.06.2022 г.) до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „***, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район „***“, бул. „****“ № ****, сумата от 1704,60 лева (хиляда
седемстотин и четири лева и шестдесет стотинки), представляваща сторени от ищеца
разноски в исковото производство, и сумата от 412,00 лева (четиристотин и
дванадесет лева), представляваща сторени от ищеца разноски по ч. гр. д. № 29132/2022
г. по описа на СРС, 173-ти състав.
7
ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „********, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 300,00 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8