Р Е Ш Е Н И Е
10.09.2019г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
02 Септември 2019
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
РАЙНА БОЯНОВА
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 726 2019
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Същото е второ по ред въззивно такова след отмяна постановена с Решение № 176/21.06.2019 г. на АС-Кюстендил, по отношение на постановеното при предходното разглеждане на делото от районния съд - Решение № 134/10.04.2019 г. по описа на РС-Дупница и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Атакувано е Наказателно постановление № 62, издадено на 25.09.2018 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Кюстендил, подписано по заместване, съгл. Заповед № ОСПД-1487/03.05.2018 г., от Началник отдел „Контрол на храните“, д-р В. Войнова, с което на М.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, за административно нарушение на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните е наложено, на основание чл. 48 , ал.1 от Закона за храните (ЗХ) административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева.
В жалбата се излага становище за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление, поради което се иска от съда да отмени същото. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Орешарски жалбоподателят поддържа исканията и доводите си, като навежда и допълнителни твърдения че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил (ОДБХ-Кюстендил) се представлява от процесуален представител - адв. Крумова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Сочи, че същото е издадено при надлежно установено нарушение, извършител и неговата вина.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С посоченото НП жалбоподателката М.И.М., с ЕГН ********** е привлечена към административно наказателна отговорност за осъществено от нея административно нарушение на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, издадена на основание чл. 17, ал.2 от ЗХ, а именно в това, че на 12.06.2018 г., около 09:45 часа, при извършена проверка от свидетеля д-р Ю.Б.- актосъставител, на длъжност „гл. инспектор“, съвместно със свидетеля д-р А.Р., на длъжност „инспектор“ в отдел при ОДБХ-Кюстендил на работещ временен обект за търговия с хранителни стоки „Сладоледена къща“, находяща се на адрес: гр. Дупница, площад „Свобода“ № 1, област Кюстендил, стопанисван от „Парчето-2014“ ЕООД се установило, че в обекта работи като продавач жалбоподателката М.И.М., която не представя лична здравна книжка, като в момента на проверката лицето е извършвало продажба на сладолед, за което от нея е издаден и касов бон № 0024630 от 12.06.2018 г., от касовия апарат на обекта, като при извършената продажба лицето влиза в контакт с храни и борави с технологическо оборудване без да спазва здравните изисквания регламентирани в Наредба № 15 от 2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
Във връзка с установените на място обстоятелства бил съставен Доклад за извършената инспекция в обект за производство и търговия с храни от 12.06.2018 г. С оглед установеното от проверката актосъставителят д-р Ю.Б. преценил, че се касае за осъществено административно нарушение на разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, за което съставил в присъствието на нарушителя и свидетелите д-р Г.М. и д-р А.К. АУАН № 000125/10.09.2018 г., връчен на същата дата, лично на жалбоподателката. В тридневен срок, по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, е постъпило писмено възражение, в което жалбоподателката заявява, че към датата и часа на проверката не е била на работа, както и че притежава здравна книжка от 2015 г., която била редовно заверявана, поради която причина била в един от лекарските кабинети и тъй като не е била все още назначена на работа към този момент не я носила, тъй като не я била взела от съответния лекар. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 62, издадено на 25.09.2018 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Кюстендил. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 02.10.2018 година, чрез куриер.
Описаната фактическа обстановка се установява достоверно и безпротиворечиво от събраните множество писмени доказателства, както и от част от гласните такива съдържащи се в разпита на актосъставителя д-р Ю.Б., на свидетеля-очевидец при установяване на административното нарушение - д-р А.Р., както и косвено от изложеното от свидетелите д-р Г.М. и д-р А.К., които свидетелстват единствено за действията на актосъставителя и присъствието на жалбоподателката при съставяне и връчване на АУАН. И четиримата свидетели заявяват, че поддържат изложеното от тях при предходното разглеждане на делото, нямат какво друго да добавят и твърдят, че не си спомнят в детайли заявеното при предходния им разпит. Всички свидетелски показания са прочетени със съгласието на страните, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН и съдът след самостоятелен и детайлен техен анализ преценявайки ги поотделно и в съвкупност ги кредитира като последователни, обективни и непредубедени. Изложеното от изброените свидетели, които имат съответно служебно качество в ОДБХ-Кюстендил, се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства - оригинал от АУАН и НП, обратна разписка за връчване на НП, копие от Доклад от извършената инспекция в обект за производство и търговия с храни на 12.06.2018 г., копие от лична здравна книжка, копие от трудов договор, копие от длъжностна характеристика за специалността „продавач павилион“, 2 бр. справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, копие на фискален бон за продажба на 12.06.2018 г. в 09:46 часа.
При така установената фактическа
обстановка след анализ на всички събрани в хода на производството
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
В
производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен
служебно да провери, дали същото е издадено при спазване на изискванията на
процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на
дължащата се по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидената от закона писмена
форма. Същите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е
посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение. Налице е
идентичност между отразеното в АУАН и НП относно описанието на нарушението,
участието и вината на нарушителя, както и посочените законови разпоредби.
Приложената от
административнонаказващия орган материалноправна норма на чл. 14 от Наредба № 1
от 26.01.2016 г. за хигиената на храните предвижда задължението, че лицата
които работят с храни или при изпълнение на служебните си задължения влизат в
контакт с храни, или боравят с технологично оборудване, следва да спазват
здравните изисквания регламентирани в Наредба № 15 от 2006 г. Цитирания в НП,
чл. 2, ал.2 от последната наредба задължава работещото с храни лице да
съхранява личната си здравна книжка в обекта, в който работи и при поискване да
я представя за проверка на контролните органи.
От обективна страна на установените дата - 12.06.2018 г., време – около 09:45 часа и място- работещ обект за търговия с хранителни стоки „Сладоледена къща“, находяща се на адрес: гр. Дупница, площад „Свобода“ № 1, стопанисван от търговско дружество „Парчето-2014“ ЕООД, субектът на нарушението - М.И.М., с ЕГН **********, сключила трудов договор от 12.06.2018 г., регистриран в 11:37 часа на същата дата /12.06.2018 г./ е престирала труд /предоставяла е работната си сила по см. на чл. 1, ал.2 от КТ, т.е. е осъществявала, работила трудово правоотношение, както е посочено в касационното Решение № 176/21.06.2019 г. на АС-Кюстендил/ като е извършвала търговия с храни - продажба на сладолед във вафлена фунийка, за което е издала и касов бон с № 0024630 от 12.06.2018 г., от касовия апарат на обекта, като при извършената продажба същата е влизала в контакт с храни и е боравила с технологично оборудване без да спазва здравните изисквания регламентирани в Наредба № 15 от 2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони. При непосредствено извършена проверка от компетентните държавни органи по безопасност на храните, жалбоподателката не е разполагала и не е представила задължителната за всеки служител, работещ в предприятията, които търгуват с храни – лична здравна книжка, която трябва да се съхранява в търговския обект, както предписва разпоредбата на чл. 2, ал.2 от Наредба № 15 от 2006 г.
Съобразно изложеното от обективна страна, се установява и от субективна страна, че нарушителят е извършил административното нарушение умишлено. М.М. въпреки, че е съзнавала, че не разполага на работното си място /в търговския обект/ със задължителната лична здравна книжка по приложение № 1 от Наредба № 15 от 2006 г., в която да са регистрирани предварително извършените й предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания е извършвала продажба в обект, който търгува с храни по смисъла на чл. 1, ал.1, т.4 от Наредба № 15 от 2006 г., като е влязла в контакт с храни и е боравила с технологичното оборудване, без да спазва здравните изисквания, регламентирани в Наредба № 15 от 2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони и въпреки това явно и целенасочено е желаела, предприела и осъществила посочените действия.
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че описаното деяние представлява нарушение на чл. 14 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената и храните, като е посочил в обстоятелствената част (същото е сторено и в АУАН), че след поискване на личната здравна книжка нарушителката не я е представила съгласно чл. 2, ал.2, предл. второ от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. и е ангажирал отговорността на същата, на основание чл. 48, ал.1 от Закона за храните, която именно е правилната санкционна норма. Същата по отношение на предвидения в нея възможен правен субект съдържа общото понятие „който“, като така се гарантира нейния максимално широк кръг от възможни нарушители. Наред с това в нейния предметен обхват попадат всички възможни, най-общо посочени нарушения на разпоредби съдържащи се в ЗХ или наредбите по прилагането му, каквато е и Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената и храните, извън изрично цитирания кръг от норми – от чл. 38 до чл. 47 от ЗХ. Неможе с предвидени в наредба по прилагането на закон разпоредби да се стеснява обхвата на санкционната норма предвидена в закона, в случая чл. 48, ал.1 от ЗХ.
По възраженията на жалбоподателя:
Във връзка с конкретно посочените възражения на жалбоподателя по повод регистриране на нейния трудов договор в НАП на процесната дата - 12.06.2018 г., но едва по-късно в 11:37 часа, както и че в текста на същия и длъжностната характеристика за заетата от нея длъжност – продавач, павилион не са и вменени задължения свързани с продажба на сладоледи, съдът приема същите за неоснователни поради следното:
Съгласно нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ „отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Това императивно законово разрешение не може да се дерогира от разрешения в друг смисъл дадени в по-нисък по степен - подзаконов нормативен акт, какъвто е без съмнение приложимата в случая Наредба № 15 от 27.06.2006 г. В пар. 1 от ДР на същата е посочено, че по смисъла на наредбата "работещи" са всички лица, които работят по трудови или граждански договори в обектите по чл. 1, ал. 1 / предприятията (обекти), които произвеждат и/или търгуват с храни/. В подкрепа на това разсъждение са изцяло императивните разпоредби на Закона за нормативните актове – чл. 7, ал.2 и чл. 15, ал.3 от ЗНА.
В конкретния случай е установено от посочените по-горе доказателства, че нарушителят е осъществявал търговска дейност като продавач на храни, престирайки работната си сила в полза на работодателя стопанисващ търговския обект - „Парчето-2014“ ЕООД още преди формалното подписване на трудовия договор между тях, което се е случило по-късно през същия ден – 12.06.2018 г., около 11:37 часа. Полагането на труд в отклонение на изискванията въведени от трудовото законодателство, макар и да предвижда евентуални други санкции, налагани по административен ред от Инспекцията по труда не заличава в нито един аспект и по какъвто и да е начин обстоятелството, че М.М. е осъществявала трудова дейност /предоставяла е работна сила/ свързана с продажба на храни в обекта на посоченото търговско дружество. Самото непосредствено сключване на договора в същия ден, най-вероятно под страх от други санкции, доказва в още по-голяма степен наличието на съществувалото трудово правоотношение между страните и фактическото му изпълнение му във времето на нарушението, както е описано в АУАН и потвърдено от свидетелите Б. и Р.. Напълно ирелевантно е в случая какво са договорили страните, относно правата и задълженията на жалбоподателката като „продавач, павилион“ в по-късно съставената длъжностна характеристика. Прави впечатление детайлно описаното от страна на свидетелите при разпита им и в съставените от тях документи, трудово поведение на жалбоподателката, която макар да твърди, че не е работила там е била достатъчно добре запозната с начина на продажба и сервиране на сладолед, вкл. с намиращия се в обекта касов апарат, от който е издала касов бон. Всички тези действия са част от трудовата функция на всеки продавач. Тези нейни действия свидетелстват за прикрито трудово правоотношение, като жалбоподателката явно е осъществявала до този момент вменената и трудова функция по устно и неформално възлагане /граждански договор/ от страна на търговското дружество. Именно това трудово правоотношение е било официализирано само часове по-късно с подписване и обявяване в НАП на трудовия договор между страните по него вече като работодател и работник.
Всяко друго разбиране, което е формално подчинено само на текста на пар. 1 от ДР на Наредба № 15 от 27.06.2006 г. или на друг подзаконов нормативен акт би се отклонило драстично и недопустимо от смисъла на закона за храните, който има за цел да гарантира защита на обществения интерес и предпазване здравето и живота на потребителите на храни. Обратното би представлявало грубо неразбиране и тълкуване contra lege, т.е. в пълно противоречие с духа и смисъла на закона.
По вида и размера на наказанието:
Наложеното с обжалваното наказателно постановление наказание – глоба в размер на 500,00 лв. съвпада изцяло с предвидения от законодателя минимум, което отнема възможността на съда да ревизира същото като го намали. В същото време правилно и законосъобразно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, уреждаща маловажност на случая, а е наложил посоченото административно наказание в минимален размер, тъй като нарушението е извършено за първи път. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 62, издадено на 25.09.2018 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Кюстендил, подписано по заместване, съгл. Заповед № ОСПД-1487/03.05.2018 г., от Началник отдел „Контрол на храните“, д-р В. Войнова, с което на основание чл. 48, ал.1 от Закона за храните и за нарушение на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, на М.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: