РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 7.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на осми декември през две
хиляди и петнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4885 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът
е за развод с правно основание по чл.49, ал.1 СК.
Ищцата Д.С.Д. твърди, че с ответника са съпрузи от
16.07.2004г. и че от брака си имат едно малолетно дете - Б, роден на ***г.
Проблемите им започнали през 2008г. във връзка с развода на сестра й и
напрежението между тях двамата се изострило. На 16.05.2008г. ответникът й
нанесъл побой и след като се снабдила със заповед за защита от домашно насилие,
ответникът бил отстранен от семейното жилище. Възникнали нови конфликти, свързани
със собствеността на жилището, като целта на ответника била да я лиши от
собственост. В опита й да стабилизира семейните отношения подписала декларация,
че е съгласна с учреденото от ответника в полза на неговата майка пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху 1/3 от жилището им и се съгласила той да
се върне отново в него. През месец март 2012г. ответникът заминал да работи във
Великобритания и до 2014г. се завръщал за по 1-2 месеца. При последното си
завръщане в страната - на 25.07.2015г. й заявил, че в Англия живее с друга жена
и няма намерение да живее повече с нея и детето им. На 3.08.2015. отново
заминал, без да е сигурна дали ще се върне в семейството. Счита бракът й с
ответника дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съдът да прекрати
брака им с развод по вина на ответника, да й предостави упражняването на
родителските права върху малолетно им дете Борис, чието местоживеене да бъде
при нея и да определи режим на лични отношения на детето с бащата всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и 20 дни през лятото,
когато не е в платен годишен отпуск, ответникът да бъде осъден да заплаща по
200 лв месечна издръжка за детето чрез нея като негова майка и законен
представител, считано от предявяване на иска, заедно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. Претендира за издръжка за минало време - една година
назад от предявяване на иска в общ размер 1440 лв. Претендира за ползване на
семейното жилище в гр. Русе, ул. “Муткурова” №125, вх.Г, ет.5, без да нарушава
учреденото право на ползване на С В върху 1/3 ид.ч., материализирано в една
стая с общо ползване на сервизните помещения. Претендира за разноски.
Ответникът Б.В.В. чрез назначения му особен
представител заявява, че искът за прекратяване на брака е основателен. По
искането за произнасяне относно вината за разстройство на брака не взема
становище. Искът за предоставяне на родителските права на майката спрямо
малолетното дете е основателен и следва да се уважи. По отношение режима на
лични отношения на бащата с детето счита, че следва да се определи така: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване и 20
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Относно
претендираната издръжка счита същата неоснователна в размера над 150 лв
месечно. Претенцията за издръжка за минало време е основателна следва да се
уважи. Относно претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище на
ищцата счита, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.56, ал.3 СК.
По делото са представени
писмени доказателства, разпитан е свидетел, изслушано е становище на представител
на ДСП-Русе, отдел “Закрила на детето” (Заповед №РД-307/4.05.2015г. на
Директора на ДСП-Русе) относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето Б Б В., изслушан е 11-годишният Б Б В., съгласно чл.15
ЗЗакрД.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Страните са съпрузи от 16.07.2004г.,
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак на Община Русе,
издадено въз основа на акт №358/16.07.2004г. на Община Русе.
От брака съпрузите имат едно
малолетно дете Б Б В., роден на ***г., видно от представеното удостоверение за
раждане.
От показанията на свидетелката
Г С.Д., сестра на ищцата, се установява, че брачните отношения на страните се
влошили преди около седем години след нанесен й побой от съпруга и на основание
заповед за защита от домашно насилие той бил отстранен от съвместно обитаваното
семейно жилище. Били разделени за около 3-4 месеца, но отново заживели заедно и
в този период ответникът учредил в полза на своята майка право на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху 1/3 ид.ч. от жилището - апартамент в гр. Русе по
ул. “Муткурова” №125, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения. Свидетелката установява още, че от четири години ответникът
пребивава и работи в Англия - занимава се със строителство. През лятото на 2015г.
се завърнал в България и през трите дни, в които цялото семейство били на
почивка, отношенията на съпрузите окончателно се влошили. Ответникът проявявал
агресивно поведение, налагал се във всичко, пренебрегвал съпругата и детето си.
Бил установил извънбрачна връзка с друга жена, което станало достояние и на
детето им и заявил, че не иска повече да живее в страната. Свидетелката видяла
изпратеното по мобилен телефон съобщение от ответника до ищцата във връзка с
предявения от нея иск за развод, в което заявявал, че й отстъпва родителските
права спрямо Б. Според свидетелката ответникът не се е грижил за семейството
си, както в България, така и след заминаването си извън страната - не е
изпращал средства за издръжка на семейството си, респ. за издръжка на детето
си. За него единствено грижи е полагала ищцата-майка.
Показанията на свидетелката
не са оспорени, нито опровергани с противни доказателества. В съответствие с
изложеното от свидетелката е представения нотариален акт за учредяване право на
ползване върху недвижим имот №140/17.06.2008г., том V, рег. №10790, дело
№733/2008г. на русенския нотариус Р П. Поради това съдът няма основание да се
съмнява в достоверността на свидетелските показания и ги кредитира.
При тези данни съдът намира,
че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. През последните
четири години съпрузите не живеят заедно поради заминаването на ответника на
работа във Великобритания, като се връщал при семейството си за около
месец-два. Това обстоятелство е довело до отчуждаването им и те не желаят
запазването на брака. Бракът им е изпразнен от съдържание и запазването му не
създава нормални условия за живот на съпрузите, както и за отглеждане на малолетното
дете, поради което следва да бъде прекратен.
Въз основа на данните по
делото съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има ответникът, който е изневерил на съпругата си, дезинтересирал се е от нея и
от детето си, не е полагал грижи за семейството. С поведението си той е допринесъл
за влошаване на брачните отношения и за разкъсване на брачната връзка. Поведението
му съставлява брачно провинение.
По делото няма данни ищцата
да е допринесла с виновно поведение за разстройството в брака или да е нарушила
брачните си задължения.
Предвид уважаване на иска за
развод, съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на малолетния Борис,
упражняването на родителските права спрямо него, режима на лични отношения и
издръжката, както и относно ползването на семейното жилище.
От устно изразеното
становище от социалния работник И И Б при разглеждане на делото в с.з. на 8.12.2015г.,
се установява, че в интерес на малолетния Б е майката да упражнява родителските
права спрямо него след развода. Майката има желание и възможност да се грижи и
възпитава сина си, осигурява му необходимите битови условия, проявява
отговорност и загриженост към нуждите му - осигурила е личен лекар на детето,
поддържа го в чист и спретнат вид, следи за училищната му подготовка, познава
приятелите му, с които общува. Детето изпитва емоционална близост и доверие към
майка си, чувства се сигурно и спокойно с нея. Притеснено е, че с бащата нямат
емоционална връзка и той не се интересува от живота му. Ответникът не е
направил искане да упражнява родителските права спрямо малолетния си син.
Разпитан по реда на чл.15
ЗЗакрД, 11-годишният Б заявява, че живее заедно с майка си и баба си по бащина
линия. С баща си се вижда само, когато той се връща в България, а от месец юни
2015г. не се е чувал с него по телефон или по Скайп. Чувства се добре с майка
си и с нея споделя всичките си проблеми.
При тези данни съдът намира,
че в интерес на малолетното дете е родителските права върху него да се
предоставят на майката, при която той да живее и занапред. Ищцата притежава необходимите
качества да отглежда сина си и правилно да го възпитава.
На бащата следва да се определи
режим на лични отношения със сина му всяка
първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с
преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Този режим ще допринесе за укрепване на отношенията между двамата, което е в
интерес на детето.
Съгласно чл.143 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Установено е
по делото, че ищцата работи като технически организатор във “Ретунг 1” ООД и за
периода от месец ноември 2014г. до месец октомври 2015г. е получила средно месечено
брутно трудово възнаграждение 509 лв, видно от приложеното на л.49 удостоверение
№118/30.11.2015г.
Ответникът от години работи във Великобритания.
Занимава се със строителна дейност. Не са представени доказателства за
получаваните от него доходи от трудова дейност.
При тези данни съдът приема, че за 11-годишния Б общо
са необходими по 250 лв месечна издръжка, от която сума ответникът следва да
заплаща по 150 лв месечно за издръжка за
детето си, считано от предявяване на иска - 26.08.2015г. Издръжка в този размер
ответникът може да заплаща, тъй като получава доходи, няма данни да дължи
издръжка на други деца освен на Б, на когото е задължен да осигурява условия на
живот, необходими за развитието му и каквито би му обезпечавал, ако същото дете
живееше съвместно с двамата си родители (чл.143 СК). Останалата част до
необходимия размер следва да дава майката, която поема
всички грижи по отглеждането и възпитанието на сина си и тези нейни усилия следва се съобразяват при
определяне размера на дължимата издръжка.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати за детето си и издръжка за минало време за период
от една година, считано от 26.08.2014г. до предявяване на иска по 120 лв
месечно или сумата 1440 лв, заедно със законната лихва от 26.08.2015г. до
окончателното изплащане. Установените по делото данни сочат, че ответникът не е
осигурявал средства за издръжка на детето си, съобразно с изискванията на
чл.143 СК. С оглед неоспорения размер на претендираната издръжка за минало
време ответникът следва да заплати на Д.С.Д. в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Б, сумата 1440 лв общо издръжка за минало време.
По
делото е установено, че семейното жилище в гр. Русе, ул. “Муткурова” №125,
вх.Г, ет.5, е собственост на ответника, който преди предявяване на иска за
развод се е разпоредил с него, като е учредил в полза на своята майка пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху 1/3 ид.ч. от него. Според константната
практика на ВКС, когато жилището е обременено от вещно право на ползване, то се
счита на този, който притежава правото на ползване. В разглеждания случай упражняването
на родителските права спрямо малолетното дете на страните е предоставени на
майката, а вещното право на ползване върху семейното жилище притежава майката
на бащата, поради което е приложима разпоредбата на чл.56, ал.3 СК. Затова
ползването на семейното жилище трябва да се предостави на ищцата-майка за срок
от една година, считано от влизане на решението в сила.
Няма направено искане за
фамилното име на ищцата след развода, поради което съдът не се произнася по
този въпрос.
Съдът определя окончателна
държавна такса по делото на 50 лв, 25 лв от които са внесени от ищцата при
завеждане на делото.
Съгласно чл.329, ал.1 изр.1 ГПК, разноските по делото се възлагат на виновния съпруг - ответника.
Предвид изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Д.С.Д. ***, ЕГН ********** и Б.В.В. ***, понастоящем във Великобритания, ЕГН **********, сключен на 16.07.2004г. в гр. Русе, акт за граждански брак №358/16.07.2004г. на Община Русе, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЗНАВА, че виновен за разстройството на брака е мъжът.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо Б Б В., роден на ***г., на майката Д.С.Д. и ПОСТАНОВЯВА малолетното дете да живее при своята майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б.В.В. с малолетния Б Б В. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване и 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Б.В.В. да заплаща на Д.С.Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Б Б В., ЕГН ********** по 150 лв месечна издръжка, считано от 26.08.2015г., заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 200 лв месечна издръжка.
ОСЪЖДА Б.В.В.
да заплати на Д.С.Д., като майка и законен представител на малолетния Б Б В. сумата 1440 лв издръжка за минало време за период от една година
по 120 лв месечно, считано от 26.08.2014г., заедно със законната лихва
от 26.08.2015г. до окончателното изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище в гр. Русе, ул. “Муткурова” №125, вх.Г, ет.5, на
Д.С.Д. за срок
от една година, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Б.В.В. да заплати по сметка на Русенския районен съд 113.76
лв държавна такса върху присъдената издръжка, включително и върху издръжката за
минало време, както и 25 лв допълнителна държавна такса за развода.
ОСЪЖДА Б.В.В. да заплати на Д.С.Д. 1236 лв разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: