Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 18.01.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Веселка Крумова,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2578
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. ал. 1, т. 1 от ЗДДС във
вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е въз основа на жалба на „Л.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***срещу Заповед № 326 –
ФК/ 28.10.2020 г., издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната
агенция за приходите за налагане на принудителна административна мярка –
запечатване на офис, находящ се в гр. Варна, кв. „Победа“ срещу блок № 5,
стопанисван от „Л.Б.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
(четиринадесет дни), на основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Дружеството „Л.Б.“ ЕООД – гр. Варна намира издадената Заповед
№ 326 – ФК/ 28.10.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за
налагане на принудителна административна мярка за незаконосъобразна, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й и предвид,
че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Дружеството оспорва
вмененото му във вина административно нарушение, като навежда твърдения, че
заповедта е немотивирана и за него в качеството му на търговец и производител
ще настъпят сериозни негативни последици. Поради гореизложените съображения,
дружеството – жалбоподател моли за отмяна на Заповед № 326 – ФК/ 28.10.2020 г.,
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за налагане на
принудителна административна мярка, както и за присъждане на сторените разноски
в съдебното производство.
В проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 2578 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, дружеството
„Л.Б.“ ЕООД не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да
изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 2578 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
ответната страна Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите не се явява, не
изпраща и процесуален представител, като в депозирани на 04.01.2021 г. в
деловодството на X състав на Административен съд – Варна писмени бележки,
изготвени от ст. юрисконсулт р.г.се оспорва изцяло жалбата, като се моли за
потвърждаване на процесната заповед като правилна и законосъобразна,
обосновавайки, че нарушението е категорично установено и то винаги води до
вреда за държавния бюджет.
От фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
Около 13:22 часа на 27.10.2020 г. М.Д.Д.– ст. инспектор по приходите в ГД „Фискален
контрол“ в НАП започнал проверка на дружеството „Л.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ***, което
стопанисвало търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – офис,
находящ се в гр. Варна, кв. „Победа“, срещу блок № 5. Самият търговски обект
представлявал офис с прилежащ двор с площ 300 кв. метра, където се извършвали
строително – монтажни работи.
В хода на проверката бил представен
договор за строително – монтажни дейности с № 0 – 0105 от 19.08.2020 г.,
сключен между физическото лице Камен Велинов, в качеството на възложител и „Л.Б.“
ЕООД, в качеството на изпълнител, в който контракт било уговорено заплащане в
аванс в размер на 1098 лева, както и възнаграждение за цялостното изпълнение на
възложената работа в размер на 1830 лева. Представена била квитанция към
приходен касов ордер № 105, издадена от „Л.Б.“ ЕООД за заплащане на аванс в
размер на 1098 лева на дата 19.08.2020 г.
За да бъде установено дали
за извършеното плащане в брой на сумата от 1098 лева е бил издаден фискален
касов бон, била изведена по време на проверката КЛЕН за периода 19.08.2020 г. –
20.08.2020 г. от функциониращото в търговския обект фискално устройство с рег. №
4131526/ 25.09.2019 г., както и били изведени Х отчет № 0000196 и финансов
отчет за периода 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г., като било констатирано от
изведената КЛЕН, че за извършеното плащане на сумата от 1098 лева на 19.08.2020
г. не е бил издаден фискален касов бон.
Данъчните органи квалифицирали извършеното деяние като
нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006
г. на Министъра на финансите, като на 11.11.2020 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение F 579241, а същевременно била
издадена Заповед № 326 – ФК/ 28.10.2020 г., издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната
агенция за приходите за налагане на принудителна административна мярка запечатване
на офис, находящ се в гр. Варна, кв. „Победа“ срещу блок № 5, стопанисван от „Л.Б.“
ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на
основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Макар и в самата жалба да се навежда
твърдение, че дружеството не е извършило вмененото му във вина нарушение на
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н – 18/
13.12.2006 г. на Министъра на финансите, прави впечатление, че това твърдение е
лишено от конкретика, доколкото не е подкрепено с никакви конкретни аргументи.
Напротив – от приложения към
административната преписка Протокол от 27.10.2020 г. за извършена проверка на „Л.Б.“
ЕООД, който съдът изцяло кредитира, от съкратения отчет на фискалната памет и
дневния отчет, изведени от функциониращото в процесния търговски обект фискално
устройство се установява по категоричен начин, че дружеството не е издало
фискален касов бон за сумата от 1098 лева, която е заприходило с приходен
касов ордер № 105 за заплащане на аванс в размер на 1098 лева на дата
19.08.2020 г, съгласно договора за извършване на строително – монтажни дейности,
сключен с физическото лице Камен Велинов, поради което и съдът приема, че със
своето поведение, в частност бездействие, дружеството „Л.Б.“ ЕООД е нарушило
разпоредбите на чл.
25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра
на финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК,
административния акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в разпоредбите на ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което следва да се
приеме, че жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна поради следните съображения:
Компетентен да наложи ПАМ по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е
представена Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020 г, съгласно т. 1 от която,
Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл. 186, ал. 1
и ал. З от ЗДДС. Предвид цитираната заповед, съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен административен орган и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически
основания за издаването й, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед
на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно разпоредбата
на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаване на оспорвания административен
акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до един месец“, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от
кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения
ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството
да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране
на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба
– в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл.
25, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В
случая са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата на
чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, за да бъде издадена процесната заповед –
не е издаден от страна на дружеството „Л.Б.“ ЕООД фискален бон при извършеното
на дата 19.08.2020 г. плащане на сума в размер на 1098 лева
В допълнение следва да се подчертае,
че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение на
чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, административният
орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като
действа в условията на обвързана компетентност, и в същото време е независим от
хода на административно – наказателното производство (дали ще бъде издадено
наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от
това дали нарушението ще бъде санкционирано или не). Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер.
Формата на вината няма отношение към
налагането на принудителната административна мярка по принцип, но в случая тя е
още повече неотносим към спора факт, доколкото се касае за налагане на
принудителна административна мярка спрямо юридическо лице, чиято отговорност е
винаги обективна и безвиновна.
На следващо място съдът намира, че
административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за
конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата,
които са го мотивирали да определи този срок. Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в
рамките на закона – за срок от 14 дни. Съдът намира така определеният срок –
под средния предвиден в закона размер, за съобразен с обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби
чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за
да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 от АПК, включително за съответствието на заповедта
с целта на закона.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че Заповед № 326 – ФК/ 28.10.2020 г., издадена от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите за налагане на принудителна административна
мярка – запечатване на офис, находящ се в гр. Варна, кв. „Победа“ срещу блок №
5, стопанисван от „Л.Б.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
(четиринадесет дни), на основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и административно – производствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.
Предвид
изхода на спора, предмет на разглеждане по адм. дело № 2578 по описа за 2020 г.
по описа на Административен съд – Варна, претенцията на ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Ответната
страна е представлявана по делото от юрисконсулт, който е изготвил и представил
писмени бележки по делото, без да е участвал в проведеното открито съдебно заседание.
Предвид тези факти и на основание разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „Л.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „***срещу Заповед № 326 – ФК/ 28.10.2020
г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за налагане на
принудителна административна мярка – запечатване на офис, находящ се в гр.
Варна, кв. „Победа“ срещу блок № 5, стопанисван от „Л.Б.“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание разпоредбите
на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
ОСЪЖДА „Л.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***ДА
ЗАПЛАТИ на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите парична сума в размер на
100 лева (сто лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: