РЕШЕНИЕ
№ 2754
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20231110204255 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК във връзка с чл. 72 ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д. О. И. с ЕГН: ********** и адрес в гр. С., ж.к.“Д.“, бл. *,
ап. * , чрез адв. Г. В. и адв. Д. Р. със съдебен адрес в гр. С., ул. “Г. И.” № *, ет. * - чрез
срещу Заповед за задържане на лице № 229зз-224 от 09.03.2023 г., издадена от командир на
отделение при 05 РУ СДВР- В. Д. , с която И. е задържан за срок до 24 часа на основание чл.
72 ал. 1 от ЗМВР.
В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно уведомен не се явява и не се
представлява.
По делото е постъпило писмено становище от адв. Р., преупълномощен от адв. В., че
жалбата е основателна.
Навеждат се твърдения, че заповедта е бланкетна и немотивирана.
Претендират се разноски, като е представен списък.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта с аргумент, че
в нея липсват правно основание за задържане и фактическо такова.
Сочи се, че издадената заповед противоречи на целите на закона и няма мотиви, като
1
не е посочено, какво налага задържането на жалбоподателя
Претендират се разноски.
Ответникът командир на отделение при 05 РУ СДВР - В. Д. , редовно призован не се
явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните писмени доказателства намира следното:
Жалбата на Д. О. И. с ЕГН: ********** срещу Заповед за задържане на лице №
229зз-224 от 09.03.2023 г., издадена от командир на отделение при 05 РУ СДВР- В. Д. е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 09.03.2023г. сутринта ответникът в качеството му на командир на отделение и
негов колега – ст.полицай при 05 РУ СДВР по време на изпълнение на служебните им
задължения като ППГ 446 били изпратени по сигнал за възникнал скандал между две лица
на адрес в гр. С., ж.к.''С. р.'', бл. *, пред вх. *.
При пристигането им на място служителите на полицията заварили две лица , които
установили като Д. И.(жалбоподателят) и Н. Б..
Поведението на лицата било съмнително , като при извършване на полицейската
проверка, Д. И. заявил , че има в себе си забранени вещества.
В последствие такива били установени и в дома на Н. Б..
На основание изложеното и по разпореждане от ОДЧ, И. и Б. били отведени в 05 РУ
СДВР, където Д. И. предал на органите на полицията 1 бр. полиетиленово пликче,
сдържащо бяло, прахообразно вещество.
За предаването бил съставен протокол.
Била издадена Заповед за задържане на лице № 229зз-224 от 09.03.2023 г., издадена
от командир на отделение при 05 РУ СДВР- В. Д. , с която И. е задържан за срок до 24 часа
на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
Като фактическо основание за задържането в заповедта било посочено : " Има данни ,
че лицето е извършило престъпление във връзка с чл. 354а от НК в гр. С., ж.к.''С. р.'', бл. *,
пред вх. *, държи без надлежно разрешително наркотични вещества или техни аналози ".
На същата дата – 09.03.2023г. било започнато бързо производство по реда и
условията на чл. 356 от НПК, за което е била уведомена СРП.
Жалбоподателят е бил освободен в 08:40ч. на 10.03.2023г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства.
В тази връзка е нужно да се посочи, че извън преценката на съда в настоящето
производство следва да останат всички доказателства, писмени и гласни, събрани в
досъдебното производство след задържането на И. на 09.03.2023г.
2
Това е така, доколкото предмет на контрол се явяват фактическите и правни
основания за издаване на процесната заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР
правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият
заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да
ограничава правото на защита на оспорващата страна и да препятства възможност й
адекватно да я организира.
Неоснователни са възраженията на пълномощниците, на жалбоподателя, че в
оспорения акт липсват фактически и правни основания.
В съответствие с Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 - П. и
П. срещу България на ЕСПЧ в оспорената заповед за задържане се съдържа не само
позоваване на разпоредби, но са посочени специфични обстоятелства и действия на
задържаното лице, дали повод на органа да прибегне до задържане.
Съдът счита, че предприетата мярка по задържане на И. не противоречи на целта на
закона и се явява обоснована и необходима.
В случая съдът намира, че оспорената заповед не е издадена в нарушение на ТР
№4/22.04.2004 г. на ВАС относно мотивите в нея, доколкото излагането на факти, че
задържаният държи на посоченото време и място наркотични вещества , очевидно освен
факт от обективната действителност се явява и основателен мотив за задържане по реда на
чл. 72 от ЗМВР.В оспоредната заповед се съдържат минимално изискуемите факти за време,
място и начин на извършване на твърдяното престъпление.
В настоящия случай става ясно от материалите по преписката, че административният
орган е имал данни за извършеното от жалбоподателя престъпление, инкорпорирани в
получен чрез ОДЧ сигнал , последвалото изявление на жалбоподателя пред служителите на
полицията(между, които и самият издател на оспорената заповед) и извършеното действие
по доброволно предаване на наркотично вещество.
Съдът счита, че ограничаването на основно прогласено в Конституцията и в редица
международни актове право – правото на свободно придвижване в конкретния случай
почива на конкретни, посочени причини, които освен друго са и доказани и в рамките на
настоящото производство.
Видно от представените от СРП материали, воденото бързо производство е било
прекратено на осн.чл. 9, ал. 2 от НК, т.е. престъплението е извършено , но е малозначително.
3
С оглед липсата на правомощия съдът няма да излага аргументи за необосноваността
на този извод, но само ще посочи, че жалбоподателят е многократно осъждан, като
престъплението , за което е бил задържан с оспорената заповед е извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане.
При така установеното, съдът намира, че са събрани данни за извършено от страна на
лицето престъпление, поради което са изпълнени предпоставките за приложение на
материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не
по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка, която има за цел
чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие.
За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител
на престъпление.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР обаче предполага наличието на
достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се
направи обосновано предположение, че конкретно лице е извършило престъпление.
С други думи, данните следва да са налични преди постановяването й, респ. преди
задържането на лицето, а не да се установяват след това.
Относими към твърдяната в сигнала деятелност на жалбоподателя са: подаден
сигнал, признание на лицето, че държи забранани вещества , действие по доброволно
предаване и справка за съдимост.
От посочените се установяват достатъчно данни , от които да се направи
предположение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК .
Със задържането не е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство - чл. 6 от АПК.
Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост
от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода
и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ се оправдава от преследването на всички
4
тези цели.
Безспорно самоличността на Д. И. е установена, но видно от събраните
доказателства, същият е заварен от органите на полициятата по време на извършване на
престъплението , което с оглед предмета му е обосновамо задържане.
Съдът счита, че именно чрез задържането на И. е преустановено извършването на
престъплението, като мярката е съобразена с личността на задържания – осъждан ,
включително и за престъпления свързани с наркотични вещества – чл. 354а, ал. 3 и чл. 343б,
ал. 3 от НК.
Със задържането, правата и законните интереси на жалбоподателя не са засегнати в
по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава
административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена като
законосъобразна .
Предвид изхода на делото на АО се дължат разноски , но такива не са поискани,
съответно съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода от делото сторените от жалбоподателя разноски, следва да останат за
негова сметка.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 229зз-224 от 09.03.2023 г.,
издадена от командир на отделение при 05 РУ СДВР- В. Д. , с която И. е задържан за срок до
24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5