РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Бургас, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500666 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „Атракт Груп“ ООД с ЕИК *********, против
Решение № 260049 от 14.12.2022 г по гр. д. № 926/2020 г. по описа на PC
Несебър, с което са уважени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
предявени от „Фючър Енерджи“ ООД с ЕИК ********* срещу въззивника,
като ответника е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2958,47 лева
/две хиляди деветстотин петдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща сбор от продажна цена за електрическа енергия и
допълнителни услуги към нея, за която са издадени фактура № ********** от
30.09.2017г., фактура № ********** от 31.10.2017г., фактура № **********
от 30.11.2017г. и фактура № ********** от 31.12.2017г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 875,46
лева /осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от мораторни лихви за периода от 15.10.2017г. до датата
на подаване на исковата молба - 19.10.2020г.
Жалбоподателят оспорва фактическите изводи на първоинстанционния
съд. Подробно се излагат аргументи, че липсват доказателства за възникнало
облигационно продажбено правоотношение. Твърди се, че не е извършвана
1
твърдяната от ищеца услуга, че процесните фактури не са достигнали до
ответника и не отразяват действителни сделки. Нямало произнасяне по
направеното възражение за давност на претендираните лихви. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от „Фючър Енерджи“ ООД, в който се излагат съображения за
нейната неоснователност. Изложени са аргументи в подкрепа на изводите на
районния съд. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност на
лихвите. Твърди се, че чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение не се прилага в случая. Моли се за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от „Фючър Енерджи“ ООД срещу „Атракт Груп“ ООД.
В исковата молба се сочи, че с Решение № 1854 от 14.09.2018г. по т.д.
№ 3343/2017г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Фючър Енерджи“ ООД . Със същото решение дружеството е
обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията му. Твърди се, че
ищцовото дружество, в качеството му на търговец на електрическа енергия е
доставяло и продавало електрическа енергия на ответника „Атракт Груп“
ООД, поемало е за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението
и е предоставял услугата „прогнозиране в потреблението” в периода от месец
януари 2017г. до месец декември 2017г. вкл, за което надлежно е издавало
фактури. Ищецът твърди, че ответното дружество не е извършило плащания
по четири броя фактури за сумата общо в размер на 2958,47 лева , както
следва: фактура № ********** от 30.09.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец септември 2017г. на обща стойност 1107,28 лв.
с вкл. ДДС; фактура № ********** от 31.10.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец октомври 2017г. на обща стойност 862,21 лв. с
вкл. ДДС; фактура № ********** от 30.11.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец ноември 2017г. на обща стойност 955 лв. с вкл.
ДДС; фактура № ********** от 31.12.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец декември 2017г. на обща стойност 33,98 лв. с
вкл. ДДС.
Твърди се, че гореопосочените фактури са надлежно осчетоводени от
ищеца и са включени в дневниците за продажба на дружеството. В подкрепа
на това представят данни от дневниците за продажби за периода от месец
януари 2017г. до месец октомври 2017г. вкл. Неизпълненото от страна на
ответника задължение за заплащане на дължимите суми по горепосочените
2
фактури е обосновало правния интерес у ищцовото дружество да поиска от
съда да постанови решение, с което да осъди „Атракт Груп“ ООД да им
заплати сумата общо в размер на 2958,47 лева, представляваща сбор от
продажна цена за електрическа енергия и допълнителни услуги към нея, за
която са издадени горепосочените фактури, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата общо в размер на
875,46 лева, представляваща сбор от мораторни лихви за периода от
15.10.2017г. до датата на предявяване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор на исковата, с който на първо място изразява становище за
нередовност на исковата молба, поради липсата на конкретизация на правните
основания, правния интерес на ищеца и точния произход на твърдените
задължения, което затруднявало реализирането на тяхната защита. Наред с
това прави искане за извършване на проверка за завеждане на исковете в
срока по чл.649, ал.1 ТЗ. Наред с това прави възражение за родовата
подсъдност на спора на основание чл.365, ал.1, т.4 ГПК. Независимо от
горното, ответникът оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.
Заявява, че изложените в исковата молба твърдения са необосновани и
недоказани по основание и размер, включително и претендираните лихви.
Сочи се, че ищецът не е представил договор, по силата на който е извършвал
услуги по доставка на ел.енергия и допълнителни услуги. Оспорват размера
на заявените претенции, тъй като не ставало ясно как са формирани
твърдяните главници, как и защо е начислена точно тази сума за всяка една от
фактурите. Липсвали твърдения и за мястото на доставката на ел.енергията,
както и за кой период и как точно са формирани сумите, описани в исковата
молба. Оспорват представените фактури и твърдят, че същите не са годни
доказателства, удостоверяващи описаните в тях твърдения. Считат за
неустановено и недоказано и обстоятелството, кога вземането е станало
изискуемо и кога ответникът е изпаднал в забава по отношение на кредитора.
Сочат, че липсват твърдения за връчването на фактурите, за отправени покани
към длъжника да заплати дължимите суми, нито доказателства за такива.
Наред с това, твърдят, че претендираната лихва от 15.10.2017г. е погасена по
давност към момента на подаване на иска. Отделно от това заявяват, че при
изчисляване на лихвите за забава не е взет предвид наложения мораториум за
лихви, предвиден в ЗМДВИП от 13.03.2020г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
От представена по делото справка от Търговския регистър се
установява, че с Решение № 1854 от 14.09.2018г., постановено по т.д. №
3343/2017г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност по
отношение на ищцовото дружество, същото е обявено в несъстоятелност и са
прекратени правомощията му. С Определение № 6162 от 27.11.2018 г.,
постановено по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС за постоянен синдик на
ищцовото дружество е назначен Александър Костадинов. По делото са
налични справки-декларации по ЗДДС и дневници за продажби за периода от
3
01.01.2017г. до 31.10.2017г., както и за периода 01.11.2017г. до 31.12.2017г.,
представени от НАП, от които е видно, че „Фючър Енерджи“ ООД е имало
търговски отношения с „Атракт Груп“ ООД.
Относно претендираното вземане от ищцовото дружество съдът
допусна изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото
заключение на вещото лице се установява, че процесните фактури не са
осчетоводени от „Атракт Груп“ ООД, което не ги е декларирало и същите не
фигурирали в дневниците на покупки по ЗДДС в периодите на тяхното
издаване и в следващите дванадесет месечни периоди. Вещото лице е
констатирало, че от извършените справки в регистрите на НАП се
установило, че ответното дружество не е ползвало данъчен кредит по
фактурите. В съдебно заседание вещото лице е отговорило, че е възможно
доставянето на електрическа енергия, която да не е осчетоводявана от
ответното дружество.
По делото е постъпило писмо с изх. № 9569606-1-78/09.11.2021г. от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с което уведомяват, че ответното
дружество „Атракт Груп“ ООД има ИТН 4185508, с доставчик на ел. енергия
на свободен пазар - ищцовото дружество „Фючър Енерджи“ ООД, като за
периода от 01.09.2017г. до 01.12.2017г. отчетеното количество ел. енергия от
обекта за месец септември 2017г. е 22.517 kWh, а за месеците октомври -
декември 2017г. - 0 kWh.
С писмо с изх. № 9606757-1-8/07.12.2021г. „Електроразпределение Юг“
ЕАД е уточнило, че отчетеното количество електроенергия за периода от
01.09.2017г. до 30.09.2017г. е 675.51 kWh, както следва: активна нощна
тарифа 161,58 kWh и активна дневна тарифа 513,93 kWh. Мрежовите цени за
този период са били: 0.03154 лв. за пренос по електроразпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение и 0.00924 лв. - цена за пренос и достъп
през/до електропреносната мрежа.
По делото е представена справка с изх. № 9718245-1-78/09.02.2022г. от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД за отчетено количество ел. енергия от обект
с адрес в с. Равда, ул. „Синева“ № 1, с ИТН 4185508 и с титуляр на партидата
ответното дружество.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Правилни са изводите на първостепенния съд относно допустимостта и
подсъдността на предявените искове. Преклузивен срок за предявяване е
предвиден за отменителните искове по ТЗ, свързани с производството по
несъстоятелност. Такъв срок не е определен за исковете касаещи вземания на
дружеството обявено в несъстоятелност. Правната квалификация дадена от
първоинстанционния съд е правилна и доколкото се касае за осъдителни
искове с предмет вземания на търговец по търговски договор, следва да се
прилагат общите правила за подсъдността. В случая цената на исковете е под
25 000 лв., поради което правилно делото е разгледано от РС Несебър и
решението му по съществото на спора не е недопустимо.
По делото не се спори, че ищцовото дружество има качеството на краен
4
снабдител на електроенергия съгласно чл. 98а ЗЕ, притежаващ лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 91, ал. 1, във вр с чл. 92, т. 1 и т. 4 от
Закона за енергетиката сделки с електрическа енергия могат да се сключват
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между
страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа
енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и
крайният клиент /битов или небитов/. В чл. 97 и чл. 98а от Закона за
енергетиката се сочи, че доставката на електрическа енергия от обществения
доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди
за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени.
По делото е категорично установено, че страните са били в търговски
взаимоотношение, и, че „Фючър Енерджи“ ООД е доставяло ел. енергия от
обект с адрес в с. Равда, ул. „Синева“ № 1. Договорът за продажба на
електрическа енергия е търговска сделка по смисъла на Търговския закон,
поради което относно нейната форма се прилага чл. 293 ТЗ. Съгласно ал. 1 на
цитираната разпоредба писмената форма е необходима, само ако такава се
предвижда в закон. Доколкото Законът за енергетиката е специален по
отношение посочените договори и в него не се предвижда особена форма,
следва че договорът за продажба на електрическа енергия е неформален и
консенсуален и като такъв същият се счита сключен с постигането на
съгласие между страните, а изпълнението на неговото съдържание е
доказателство за наличието на облигационната връзка. Обстоятелство,
потвърждаващо наличието на валидна облигационна връзка, е откриването на
партида на името на ответната страна в счетоводството на
електроразпределителното дружество, на която е даден уникален ИТН-номер,
по който да се начисляват всички дължими във връзка с доставката на
електрическа енергия суми. Няма спор, че в случая партидата е на името на
ответника за процесния период от време. При това положение възивния съд
намира, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между
страните.
Въпреки това по настоящото дело са налице доказателства за доставена
ел. енергия само за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. Видно от писмо с
изх. № 9569606-1-78/09.11.2021г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, за
периода октомври - декември 2017г., потреблението на ел. енергия за
процесния обект е 0 kWh. Не са налице никакви доказателства за
осъществени допълнителни услуги от „Фючър Енерджи“ ООД. Имено
ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е изпълнил
задълженията си по договора, съответно да докаже какво количество ел.
енергия е доставил, едва след което има право на насрещната престация.
При това положение се налага извод, че иска се явява основателен само
за сумата по фактура № ********** от 30.09.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец септември 2017г. на обща стойност 1107,28 лв.
5
За сумите по фактури № ********** от 31.10.2017г. за доставена ел. енергия
и допълнителни услуги за месец октомври 2017г.; фактура № ********** от
30.11.2017г. за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец
ноември 2017г. и фактура № ********** от 31.12.2017г. за доставена ел.
енергия и допълнителни услуги за месец декември 2017г. иска е
неоснователен.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД, същият следва да бъде уважен за
сумата от 336,82 лв. лихва за забава само относно задължението по фактурата
за месец септември.
Първоинстанционното решение в частта с която са уважени исковете за
сумата по фактура № ********** от 30.09.2017г. и за лихва за забава в размер
на 336,82 лв. следва да бъде потвърдено, а до пълния претендиран размер на
вземанията да бъде отменено и исковете отхвърлени.
Разноските следва да бъдат разпределени от въззивния съд съобразно
уважената част на исковете. Ищецът е направил разноски пред
първоинстанциониня съд в размер на 100 лв. депозит за вещо лице, а
ответникът в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. Пред въззивния
съд ищецът не е доказал извършени разноски, а ответникът е направил
разноски в размер на 85 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260049 от 14.12.2022 г по гр. д. № 926/2020 г. по
описа на PC Несебър, в частта с която „Атракт Груп“ ООД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Фючър Енерджи“ ООД с ЕИК ********* сумата над
1107,28 лв. /хиляда сто и седем лева и двадесет и осем стотинки/ до пълния
предявен размер - 2958,47 лева /две хиляди деветстотин петдесет и осем лева
и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от продажна цена за
електрическа енергия и допълнителни услуги към нея, за която са издадени
фактура № ********** от 31.10.2017г., фактура № ********** от
30.11.2017г. и фактура № ********** от 31.12.2017г., ведно със законна
лихва върху тази главница от датата на подаване на исковата молба -
19.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта
за сумата в размер над 336,82 лв. /триста тридесет и шест лева и осемдесет и
две стотинки/ до пълния предявен размер от 875,46 лева /осемстотин
седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща сбор
от мораторни лихви за периода от 15.11.2017г. до датата на подаване на
исковата молба - 19.10.2020г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Фючър Енерджи“ ООД с ЕИК
********* срещу „Атракт Груп“ ООД с ЕИК ********* за сумата над 1107,28
лв. /хиляда сто и седем лева и двадесет и осем стотинки/ до пълния предявен
6
размер - 2958,47 лева /две хиляди деветстотин петдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от продажна цена за
електрическа енергия и допълнителни услуги към нея, за която са издадени
фактура № ********** от 31.10.2017г., фактура № ********** от
30.11.2017г. и фактура № ********** от 31.12.2017г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер над
336,82 лв. /триста тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ до пълния
предявен размер от 875,46 лева /осемстотин седемдесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща сбор от мораторни лихви за
периода от 15.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба -
19.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата
обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА „Атракт Груп“ ООД с ЕИК *********, да заплати на
„Фючър Енерджи“ ООД с ЕИК *********, сумата от 38,67 лв.
представляваща разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „Фючър Енерджи“ ООД с ЕИК *********, да заплати на
„Атракт Груп“ ООД с ЕИК *********, сумата от 297,43 лв. представляваща
разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7