Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№……./02.03.2017
г.
гр.София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 -ти състав, в
закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа гр.д. № 15463 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Е.Д.М., с която срещу ответника К.Х.Р. е предявен иска за
заплащане на сумата от 200 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът като обсъди твърденията в
исковата молба намира, че производството срещу ответника е недопустимо по
следните съображения:
Макар в исковата молба да не е
посочено изрично, при служебно извършена справка се установява, че ответника е
съдя в Апелативния специализиран наказателен съд. С предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД се цели да се ангажира имуществената /гражданска/
отговорност на ответницата относно деяния, извършено от нея в качеството й на съдия
– при изпълнение или по повод на изпълнение на функциите си по осъществяване на
съдебната власт.
Съгласно разпоредбата на чл.132,
ал.1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната
власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената
разпоредба е въведен принципа за т.нар. функционален имунитет на магистратите.
Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост
при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да
решават възложените дела.
Гражданската неотговорност е материалноправен елемент
от правното положение на титуляра, която се прилага както по време на
изпълнение на служебните задължения в това качество, така и след освобождаване
от заеманата длъжност. Следователно същата се явява абсолютна процесуална
пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове срещу
посочената категория лица и за посочените действия и актове. Отделно от това
следва да се посочи, че разпоредбата на чл.132, ал.1 от КРБ визира едно
единствено изключение от принципа, а именно - ако извършеното е умишлено
престъпление от общ характер. В настоящият случай не се твърди да е реализирано
посоченото изключение – ответницата да е осъдена с влязла в сила присъда за
престъпление от общ характер за деянията, за които се ангажира гражданската й
отговорност. Твърдените действия от страна на ответницата се явяват служебни
такива.
По изложените съображения съдът намира, че предявения
иск се явява недопустим.
При
тези мотиви, съдът
Р А
З П О
Р Е Д
И :
ВРЪЩА
исковата молба по гр.д. №15463/16 г. по описа на СГС, I-9 състав.
Разпореждането
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: