№ 34 / 23.1.2020 г.

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. Монтана 23.01.2020 г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 14.01.2020 г. в състав:

                                                                           Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Петкова бр.гр.д.№ 2108 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

             Искът е за развод с пр. осн. чл. 49, ал.1 от СК.

             Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК.

             Предявен е иск от Д.Н.К., ЕГН xxxxxxЗ256, адрес: xxx /съдебен адрес:xxx, /чрез адвокат  К.А. xxx/, за допускане развод и прекратяване на брака й с Я.Р., роден на xxx г. в Р Сърбия, Гражданин на РСърбия, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него. Изрично е заявено от ищеца, че не желае съдът да се произнесе по въпроса за вината.

            В исковата молба се твърди, че страните  сключили граждански брак на 15.09.2017 г., с акт за брак № 0194 от същата дата на община Монтана. Бракът е първи по ред и за двамата. От този брак нямат деца.

           Живеят във фактическата раздяла като кьм настоящия момент тя живее с друг мъж в с. Безденица, общ. Монтана, обл. Монтана.

            Всеки от тях води отделен начин на живот. Бракът им съществува само формално и е лишен от съдържание.

           Искът за развод е с  пр.осн.чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с брачни искове по чл.322 ал.2 от ГПК- за ползване на семейното жилище, заявено е че нямат такова и тя няма претенции; за издръжка между съпрузите- не претендира; за фамилното име на съпругата след развода- да носи предбрачното си фамилно име-К., което не е променяла. Няма свързани с непълнолетни деца искове, като се твърди, че нямат родените от брака деца.

            Заявено е искане за присъждане на  разноските по водене на делото.

            Ответникът- Я.Р., роден на xxx г. в Р Сърбия, Гражданин на РСърбия е призован чрез публикация в Д.в-к бр.73/17.09.2019г. Назначеният му особен процесуален представител  по чл.48 ГПК- Е.Ц.А. xxx, вписан под № 1062 в НРПП,   е подал писмен отговор на исковата молба в указания срок със съобщението по чл.131 от ГПК. С изразеното становище не оспорва  предявените искове. Поддържа отговора и в открито съдебно заседание.

             Доказателствата са писмени и гласни.

             Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 ГПК приема следното:

            Между страните е безспорно и от събраните по делото доказателства се установява, че са сключили граждански брак с Акт № 0194 от  15.09.2017 г. в гр. Монтана, от който нямат деца.

           Живеят във фактическата раздяла като кьм момента на подаване на исковата молба ищцата живее с друг мъж на семейни начала в с. Безденица, общ. Монтана, обл. Монтана.

            Всеки от страните води отделен начин на живот. Бракът им съществува само формално и е лишен от съдържание.

            Изложената фактическа обстановка се подкрепя от писмените  и от гласни доказателства по делото- показания на разпитания свидетел Митка Милчева И.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, безпристрастни и необорени от други доказателства по делото.

            С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира искът за развод за основателен. В  брака  на страните е настъпило разстройство, което не е временно и преодолимо. Продължителната фактическа раздяла е достатъчен факт, който да обоснове извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната им връзка. Формалното му съществуване е неоправдано както за тях, така и за обществото. Изискванията на закона и морала относно съдържанието на брачния съюз в случая не са налице, поради което и като се отчете категоричността на ищеца и ответника в изразеното и поддържано становище по делото, следва да бъде постановен искания развод и прекратен  брака на осн.чл.49 ал.1 от СК.

             Изрично е заявено в исковата молба съдът да не се произнася относно вината за разстройството на брака. Ответникът също не е поискал такова произнасяне.

             Между страните няма спор за ползване на семейното  жилище, като е заявено, че нямат такова.

            При сключване на брака съпругата  не е променила фамилното си име и не е приела това на ответника, видно от удостоверението за гражданския им брак. Няма заявена искана промяна относно нейното фамилно име съгл. чл.53 СК, поради което след развода ищцата ще продължи да носи предбрачното си фамилно име-К..

            Иск за издръжка между съпрузите не е предявен.

            При този изход на делото не следва да бъдат присъдени разноски, каквито по принцип се възлагат в тежест на виновния за разстройството на брака. В случая искане за присъждане на  разноските по водене на делото е заявено от пълномощника на ищцата. Такива не й се следват съгл. чл.329, ал.1,пр.2 от ГПК.

           Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

           ДОПУСКА РАЗВОД  и ПРЕКРАТЯВА БРАКА между  от Д.Н.К., ЕГН xxxxxxЗ256, адрес: xxx и  Я.Р., роден на xxx г. в Р Сърбия, Гражданин на РСърбия, сключен с Акт № 0194 от  15.09.2017 г. в гр. Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

           Няма искане за произнасяне относно ВИНАТА за разстройството на брака.

          Страните нямат деца от брака.

           Страните нямат семейно жилище по см. на СК.

          Страните нямат претенции за издръжка един на друг след развода.

          След развода съпругата Д.Н. К. ще  продължи да носи предбрачното си фамилно име- К..          

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: