Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 9374/2020 г. по описа на СГС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 75362 от 23.04.2020 г.,
постановено по гр. дело № 8423/2019 г. на Софийски районен съд, 33-ти състав,
частично са уважени предявените от З. „ А.Б.” срещу ЗАД
„ОЗК-З.“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 3 221.07 лв. - главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди следствие на ПТП от 13.02.2018 г. в гр. Свищов, в което са взели
участие т.а.”ДАФ ХФ” с рег.номер *******, управляван от Р.М.и т.а. „Волво ФХ” е рег.номер *******, управлявано от М.М., по щета с №
0300/18/777/501039, ведно със законна лихва за периода от 11.02.2019г. до изплащане на
вземането, като този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 221.07 лв.
до пълния предявен размер от 6 442.13 лв., както и да
заплати обезщетение за забава в размер 121,69 лв. за периода 29.09.2018г. до
11.02.2019г. като този иск е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 121,69 лв. до пълния предявен размер от 232.63 лв.
Със същото решение и
съразмерно на уважената част от исковете ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 716.35 лв., а ищецът е осъден
да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковете, сумата от 155,00 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу решението в
частта, с която предявения главен иск е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 3221,07 лв. до пълния предявен размер от 6442,13 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресна
претенция по чл. 411 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение от З. „А.Б.“ по имуществена застраховка „Каско“, за вреди нанесени на МПС т.а. „Волво ФХ“ с per. № *******, причинени следствие на ПТП, настъпило на 13.02.2018г. в гр. Свищов, Индустриална база „Запад“, и
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 121.69 лв. до пълния предявен размер от
232,63 лв., представляваща лихва за забава
върху незаплатено регресно вземане за периода от 29.09.2018
г. до 11.02.2019 г., е постъпила
въззивна жалба от ищеца - З. „А.Б.“, чрез
пълномощника си – адв. В., с надлежно учредена
представителна власт по делото. В жалбата са наведи оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че е необоснован
извода на първоинстанционният съд, че равен принос за
процесното ПТП имат водачите и на двата автомобила, тъй като този извод се
опровергава от представения по делото двустранен протокол, заключението на
вещото лице по изслушаната повторна САвТЕ, както и от
събраните по делото гласни доказателства. Поддържа, че вина за процесното ПТП
има единствено водача на т.а. „Даф“ с рег. № *******Р.М.,
поради което ответното дружество, обезпечило неговата гражданска отговорност,
дължи пълния размер на изплатеното по имуществена застраховка „каско“ вреди, причинени на т.а. „Волво ФХ“ с per. № *******. Моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове,
както и да присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК-З.“, в законоустановения двуседмичен срок не е подал отговор на въззивната жалба.
Срещу решението, в частта, с която са били
частично уважени главния и акцесорния иск е постъпила
насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-З.“,
чрез пълномощника си – юриск. И., с надлежно учредена представителна власт по делото.
В жалбата са наведи оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че е необоснован
извода на първоинстанционния съд, че вина за
процесното ПТП имат и двамата водачи, поддържайки че ПТП не е осъществено на
републиканската пътна мрежа и не е ясно коя норма от ЗДвП е била нарушена,
респективно в какво се изразява нарушението на застрахования при него водач на т.а.”ДАФ ХФ” с рег.номер *******. Сочи, че не е
съставен официален протокол за ПТП, а двустранният протокол не отразява точно
фактите по инцидента, още повече, че от паказанията
на св. М.се установявало, че негови колеги му споделили, че не той а св. М.–
водач на т.а. „Волво ФХ“per. № ******* е причинил ПТП, а протоколът бил подписан
под давление на пристигналите на място полицаи. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и присъди направените по делото разноски.
Жалбите са подадени в законоустановения
срок по чл. 259 ГПК, съответно по чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирани лица -
страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса от ищеца и
ответника, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба на ищеца за основателна, а
насрещната такава на ответника за неоснователни по следните съображения
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
С оглед оплакването в жалбата на З. „А.Б.“ следва да се отбележи, че настоящият съдебен
състав намира за необоснован извода на СРС, че еднаква степен на вина за процесното ПТП имат водачите и на двата товарни автомобила.
Това е така, тъй като по силата на чл. 496, ал. 3, т. 5 КЗ и чл. 17, ал. 1, т.
5 от Наредба № 24/2006 г. при представянето на двустранен констативен протокол
на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
последният не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията
за заплащане на застрахователно обезщетение, а като изискване за обвързващата
сила на двустранния констативен протокол тези правни норми предоставят неговото
вписване по установения ред в службите на МВР, каквото в случая е направено
върху самия двустранен протокол, който е заведен в регистрите на МВР под №
36532 от 13.02.2018 г. Вписването му
има обвързващата застрахователя по ГО сила, като опровергаването й се носи от
ответника, който в настоящия случай не е провел обратно доказване. Напротив, от
показанията на св. М.М., водач на т.а. „Волво ФХ“ с per. № *******, които са преки, последователни и подкрепящи се от събраните писмени
доказателства и повторната САвТЕ, и които съдът
намира за обективно дадени и кредитира с доверие, подробно и детайлно изясняват
механизма на процесното ПТП. Според същите водачът на т.а.”ДАФ ХФ” с
рег.номер *******, извършвайки маневра на заден ход е ударил с ремаркето спрелия зад
него т.а. „Волво ФХ“ с per. № *******, в резултат на което му е причинил вреди върху предния капак, маска и
радиатор. Показанията на този свидетел са в унисон и със заключението но вещото
лице по изслушаната повторна САвтЕ, които също
изясняват механизъм на ПТП, описан от св. М.. Показанията пък на св. М.са
непоследователни, противоречиви и производни. Същият сочи, че негови колеги са
му били казали, че е бил ударен от водача т.а. „Волво
ФХ“ с per. № *******. Житейски е нелогично същият
да твърди, че не е напускал камиона, а да не усети удар от камион, респективно
да не провери за евентуални вреди. Нещо повече, при разпита си в съдебно
заседание свидетелят М.сочи: „аз си признах, че може да е станало“, а и същият
е посочил, че подписът в графа „А“ на протокола, с вписването „вината е моя“ е
негов. Ето защо, упражнявайки своето суверенно право на преценка за
достоверност на свидетелските показания настоящият съдебен състав даде вяра на
тези на св. М.и не постави в основата на доказателствените
си изводи показанията на св. Мехмедов, които също не изключват настъпването на
ПТП по описания в исковата молба начин.
С оглед изложеното, съдът приема че процесното ПТП е реализирано
единствено и само по вина на водача на т.а.”ДАФ ХФ” с
рег.номер *******– Р.М., който е нарушил разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, според която „преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“, като ответното дружество не е установило направеното за първи път
едва с въззивната жалба и по отношението на което
възражение е настъпила преклузия по смисъла на чл.
133 ГПК, че мястото на процесното ПТП не е отворен за обществено ползване
път.
Тъй като ответното дружество не е оспорило обстоятелството, че към
момента на процесното ПТП – 13.02.2018 г. е обезпечил гражданската отговорност
на водача на т.а.”ДАФ ХФ” с рег.номер *******– Р.М., то искът е доказан по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че
от заключението на изслушаната и приета по делото основна САвТЕ,
неоспорено от страните в частта относно
размера на вредите, което заключение в тази му част, настоящият състав на съда
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява,
че щетите по на т.а. „Волво
ФХ“ с per. № ******* по пазарни цени е в размер на 6442,13 лв. По
отношение на спорния между страните въпрос за обема на причинените на ищеца
имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Ето защо дължимото обезщетение следва да се преценя на база средни пазарни към
датата на ПТП-то цени без коефицент на овехтяване,
тъй като в противен случай, ако се отчита овехтяването, определеното
обезщетение би било под размера на вредата и застрахованият не би получил
равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл
обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно
регламентирания му размер. Имайки предвид, че от кредитираното от съда основно
заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на .а. „Волво ФХ“ с per. № ******* на процесното ПТП по пазарни цени са в размер
на 6442,13 лв., включващи и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., какъвто
размер на обезщетение без ликвидационните разноски ищецът е заплатил на „М.****“
ЕООД - сервизът, отремонтирал застрахованото по
имуществена застраховка „Каско“ МПС, което се
установява от неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната
ССчЕ, то предявеният от ищеца главен иск е основателен
и доказан за пълния предявен размер от 6442,13 лв., като в полза на ищеца следва да се присъди
и претендираната законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва следва да се отбележи,
че според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят
на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези
правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на
срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде
поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 КЗ вземането е изискуемо от деня на
заплащане на застрахователното обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в
случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на установен срок
за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е
било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била отправена до
ответното дружество на 19.09.2018 г., ведно от представеното известие за
доставяне. Доколкото в поканата е даден 10 дневен срок за изпълнение, то ответникът
е изпаднал в забава на 29.09.2018 г., като за процесния
период от 29.09.2018г.
до 11.02.2019 г. законната лихва върху главницата от
6442,13
лв. възлиза на 243,37 лв., което се установява от
заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражения от страните ССчЕ. При това положение и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес искът е
основателен и доказан за пълния предявен размер от 232,63 лв.
Тъй като настоящият състав на съда достига до различни правни изводи,
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която
главният и акцесорният иск са били отхвърлени за
разликата над уважените размери до пълните предявени размери, както и в частта,
с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 155,00 лв., представляваща разноски в производството пред
СРС. С оглед неоснователността на насрещната жалба решението следва да бъде
потвърдено в частта, с която частично са били уважени предявените от ищеца
осъдителни искове.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, ЗАД „ОЗК-З.“
следва
да бъде осъден да заплати на З. „ А.Б.” сумата от 716,34
лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС, както и сумата
от 864,64 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената
на иска по процесното търговско дело, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
75362 от 23.04.2020 г., постановено по гр. дело № 8423/2019 г. на Софийски
районен съд, 33-ти състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените
от З. „ А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на
управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание 411 КЗ, за разликата над уважения
размер от 3 221.07 лв.
до пълния предявен размер от 6
442.13 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди следствие на ПТП от
13.02.2018 г. в гр. Свищов, в което са взели участие т.а.”ДАФ ХФ” с рег.номер *******,
управляван от Р.М.и т.а. „Волво ФХ” е рег.номер *******, управлявано от М.М., по щета с № 0300/18/777/501039, ведно със законна лихва
за периода от 11.02.2019г. до изплащане на вземането, и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 121,69 лв. до пълния предявен размер от 232.63 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода
29.09.2018г. до 11.02.2019г., както и в частта, с която З. „ А.Б.”,
ЕИК ******* е осъден да заплати на ЗАД
„ОЗК-З.“, ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 155,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатина на З. „ А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание 411 КЗ, сумата от още 3 221.06 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на т.а. „Волво
ФХ” с рег.номер *******, управлявано
от М.М., по щета с № 0300/18/777/501039, следствие на
ПТП от 13.02.2018 г. в гр. Свищов, реализирано по вина Р.М., управлявал т.а.”ДАФ ХФ” с рег.номер *******, чиято гражданска отговорност е обезпечена от ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, ведно
със законна лихва за периода
от 11.02.2019г. до изплащане на вземането,
а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата от още
110,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
29.09.2018г. до 11.02.2019г., сумата от още 716,34 лв., представляваща сторени
разноски в производството пред СРС, както и сумата от 864,64 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
75362 от 23.04.2020 г., постановено
по гр. дело
№ 8423/2019 г. на Софийски районен съд, 33-ти състав, в обжалваната част, с която са уважени предявените
от З. „А.Б.” срещу ЗАД „ОЗК-З.“, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 3 221.07 лв,
представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение
за имуществени вреди следствие на ПТП от 13.02.2018 г. в гр. Свищов, в което
са взели участие т.а.”ДАФ ХФ” с рег.номер *******, управляван от Р.М.и т.а.
„Волво ФХ” е рег.номер *******,
управлявано от М.М., по щета с № 0300/18/777/501039, ведно със законна
лихва за периода от 11.02.2019г. до изплащане на
вземането, и сумата от 121,69 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
29.09.2018г. до 11.02.2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: